РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на девети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 764, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 422 ГПК
Образувано по искова молба, депозирана
от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1 против
В.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, с
която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, с които се иска да
бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 1250,69 лв., от които сумата от 58,44 лв.,
представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, по договор за
далекосъобщителни услуги М4393150 от 21.01.2015 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 1192,25
лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 52, по описа ВРС за 2018 г..
Ищцовото
дружество „А1 България“ ЕАД твърди, че подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от
05.01.2018 г., по гр.д. № 52, по описа
ВРС за 2018 г., като на основание чл. 415 вр. Чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени
указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице
правен интерес.
Излага, че по силата на сключен между
„Мобилтел“ ЕАД с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД и ответника бил
сключен договор за мобилни услуги М4393150
от 21.01.2015 г.. Поддържа се, че за периода от 16.01.2015 г. до
15.02.2015 г. ответникът е ползвал мобилни услуги на стойност 58,44 лв., но не
ги заплатил. Поради неизпълнение на задължението му и на основание чл. 54
ищецът прекратил договора и начислил неустойка в размер на 1192,25 лв.. Предвид
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че В.М.Х. дължи на „А1 България“ ЕАД, сумата от
общо 1250,69 лв., от които сумата от 58,44 лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, по договор за далекосъобщителни услуги М4393150 от 21.01.2015 г., а сумата от 1192,25 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със
законна лихва за периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 52, по описа ВРС за 2018 г..
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в
срок по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, чрез особения
представител адв.И.И., с който изразява становище, че претенцията на ищеца е
погасена по давност и в този смисъл следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.111 ЗЗД, поради което моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на
претенцията в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, по договор за
далекосъобщителни услуги М4393150 от 21.01.2015 г., по силата на което е
предоставило на ответника мобилни услуги за периода от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност в претендирания
размер. По наведеното възражение за
възражение за изтекла погасителна давност, ищецът следва да установи пълно и
главно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед твърденията на
страните с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че „ А1
България“ ЕАД е по същество дружеството „Мобилтел“ ЕАД, с променено наименование, публично известно от вписвания
в Търговския регистър..
От неоспорени договори за далекосъобщителни услуги от
21.01.2015 г. и Приложения към тях, се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, по силата на което ищовото дружество се е
задължило да предоставя на ответника мобилни услуги, за периода от 21.01.2015 г. до 21.01.2017 г.. От
неоспорена фактура № **********/19.02.20158 г. се установява, че за потребител
№ М4393150- В. М.Х.
е начислена сумата от 58, 44 лв., представлявща такса, за мобилни услуги, за
периода от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г.. Не се твърди, нито доказва
задължението да е погасено. Навежда се възражение за погасяване вземането на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно при съобразяване
датата на депозиране исковата молба в съда- 03.01.2018 г. (по
арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК) и датата на падежа на задължението- 06.03.2018 г..
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
За основателността на
предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на
неустоечно съглашение в случай на предсрочно прекратяване на договора, че ищецът
е изправна страна, че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна
на ответника, довело до прекратяване на договора, както и размера на
уговорената неустойка.
От неоспорените договори за далекосъобщителни услуги от
21.01.2015 г. и Приложения към тях, се установява, че между страните е
налице съглашение по силата на което в случай, че ответникът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него, ОУ, или ако по
негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право да прекрати
договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими до дата на изтичане
на определения срок за ползване.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о., решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС и др. съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото. При съобразяване формираната практика
на върховния съд, съдът намира, че следва служебно да се произнесе по
валидността на неустоечното съглашение по процесния договор.
Непротиворечиво и утвърдено в съдебната практика е
разбирането, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън
присъщите й функции и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Принципно
допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора (т.
3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС). При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга. В случая уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите ѝ функции. Видно е, че е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, следователно мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора, а в случая дори и в пъти
повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна
такса („без отстъпки“), а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална
месечна такса. Следователно уговорената
по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I Т.О.,
решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I Т.О., решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I Т.О. и др., съгласно която
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена
в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ето защо предявеният иск за
установяване на дължимост на сумата от 1192,25
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските
В
съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски,
съобразно уважената част от исковете или сума в размер на 30,84 лв.,
представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното произвоство и възнаграждение за особен представител на ответника в
исковото производство, съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените
доказателства. На основаниечл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото няма искане за
присъждането им съдът не следва да се произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1 против
В.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че В.М.Х., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 58,44 лв.,
представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, по договор за
далекосъобщителни услуги М4393150 от 21.01.2015 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018
г., по гр.д. № 52, по описа ВРС за 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
1192,25 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 52, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА В.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1, сумата от 30,84 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното произвоство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА