Решение по дело №23956/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3431
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110123956
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3431
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110123956 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от А А.,против П. А. К.,ЕГН **********,и М. А. К.,ЕГН
**********,и двамата с адрес С,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както
следва : спрямо ответника К. – 740,86 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от
327,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г.,19,34 лева
сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно
със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,4,75 лева лихва за забава за периода 31.12.2019 г. до
29.11.2022 г.; спрямо ответника К. - 740,86 лева главница за топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от
327,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г.,19,34 лева
сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно
със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,4,75 лева лихва за забава за периода 31.12.2019 г. до
29.11.2022 г.
В исковата молба се твърди,че към процесния период между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот в *****,при което за ответниците е
възникнало задължение да заплащат стойността на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че главницата за доставена
1
топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 1481,72 лева,за чието заплащане
ответниците отговарят поравно при съобразяване дяловете им в
съсобствеността. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в
размер от по 327,65 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми
за дялово разпределение и за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да бъдат уважени предявените искове.
Ответниците К. и К. чрез назначения им особен представител счита,че с
исковата молба са претендирани парични суми в по-висок размер спрямо
заявените такива по заповедното производство. По съществото на спора
изразява становище,че ответниците не са клиенти на топлинна енергия,твърди
се,че не е доказано потребеното количество топлинна енергия,защото
представените документи са частни. Формулирано е възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорена е дължимостта на мораторната лихва.
Ответниците молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач Т намира исковата претенция за основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т“ЕАД претендира от П. А. К.
и М. А. К. сумите от 1481,72 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.09.2020 г.,327,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2020
г. до 29.11.2022 г.,19,34 лева сума за дялово разпределение за периода
м.11.2019 г. до м.09.2020 г.,4,75 лева лихва за забава за периода 31.12.2019 г.
до 29.11.2022 г.,дължими поравно от длъжниците. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 67668/2022 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от удостоверение за наследници на А М К.,наследници по закон
са децата му М. А. К. и П. А. К..
Представен е договор за продажба на недвижим имот от 1990
г.,съгласно който А М К. и Е Г К. се легитимират като собственици на *****.
С нотариален акт от 29.09.2020 г. М. А. К. и П. А. К. прехвърлят
правото си на собственост върху недвижим имот ***** на *****,а със
споразумителен протокол от същата дата е постигнато съгласие начислените
парични суми за консумативни разходи до датата на сключване на договора
да бъдат заплатени от продавачите.
С договор № 4057/23.09.2002 г.,сключен между Т и етажните
собственици в сградата в режим на етажна собственост в *****,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
дружеството приема да реализира дейност по дялово разпределение на
2
топлинна енергия в сградата,а етажните собственици се задължават да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
14.09.2002 г.
Установява се,че е сключен договор между „Т“ЕАД и Т,съгласно който
Т се съгласява да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т“ЕАД приема да заплаща
възнаграждение.
От документ за главен отчет се установява,че не е осигурен достъп до
имота.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза в процесния
имот радиаторите са демонтирани,не е начислявана и топлинна енергия за
отопление на имот,а абонатът дължи топлинна енергия,отдадена от сградна
инсталация,общият топломер в сградата е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за сметка
на доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка
със заключение за съответствие,дължимата главница за процесния период
възлиза на 1573,24 лева,без да са включвани задължения извън процесния
период.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания
към 22.11.2023 г.,изравнителните сметки са въведени в информационната
система на дружеството доставчик,със суми за възстановяване не са
прихващани задължения извън процесния период,а след въвеждане на
изравнителните сметки е формирана сума за доплащане в размер от 68,02
лева,непогасените задължения за процесния период са 1573,26 лева за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г. и 19,34 лева сума за
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.09.2020 г. Размерът на
мораторната лихва възлиза на 338,17 лева върху главница за топлинна
енергия и 4,84 лева върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане,за което е издадена заповедта за изпълнение – на соченото основание
и в претендирания размер. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца провеждането
на доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване
на иска – да бъде доказано съществуване на договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено какви
права и задължения са уговорени за всяка от страните,да бъде доказано
вземането по размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита
3
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 12.12.2022 г.
Софийският районен съд счита,че в хипотезата,когато е предявен иск за
установяване на вземането,исковата претенция е допустима до размера,до
който е издадена заповед за изпълнение – при съобразяване предмета на
установителния иск,докато в частта за разликата над паричните суми,за които
е издадена заповед за изпълнение искът се явява недопустим. С
установителния иск се претендира установяване на същото вземане,за което е
издадена заповед за изпълнение,а не е допустимо предявяване на различна
искова претенция,респективно недопустимо се явява претендиране на
парична сума,каквато не е заявена със заповедното производство. В
настоящия случай при съобразяване на обстоятелството,че ищецът е
уточнил,че претендира парични суми,за които е издадена заповед за
изпълнение,съдът намира,че производството по исковата молба подлежи на
прекратяване в частта за разликата над 163,82 лева до заявения с исковата
молба размер,в частта за разликата над 9,67 лева до 19,34 лева сума за дялово
разпределение и над 2,38 лева до 4,75 лева спрямо ответницата К. и в частта
за разликата над 163,83 лева до заявения с исковата молба размер от 327,65
лева,в частта за разликата над 9,67 лева до 19,34 лева сума за дялово
разпределение,в частта за разликата над 2,37 лева до сумата от 4,75 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение спрямо ответника К..
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за
установяване на вземането е за съответната парична сума да е издадена
заповед за изпълнение. Недопустимо е предявяване на иск за установяване на
вземане за парична сума в по-висок размер спрямо размера на претендираната
парична сума с издадената заповед за изпълнение,поради което съдът счита,че
в частта за посочените по-горе парични суми производството подлежи на
прекратяване.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция за заплащане на
главница за топлинна енергия е доказана по основание – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а към
процесния период ответниците К. и К. са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед
това,че наследодателите на ответниците са придобили право на собственост
върху топлоснабдения имот през 1990 г.,а същевременно разпореждане с
правото на собственост ответниците са осъществили на 29.09.2020 г.,съдът
намира,че до датата на продажба на недвижимия имот ответниците са
клиенти на топлинна енергия,респективно са пасивно легитимирани да
отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. В тази
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено и обстоятелството,че според
споразумителен протокол,сключен в деня на продажбата на
имота,ответниците изрично са посочили,че задълженията за топлинна енергия
до датата на продажба следва да бъдат изпълнени от тях. Макар
споразумението да е сключено с новия собственик,това споразумение
отразява изявление на ответниците,че отговарят за заплащане стойността на
топлинна енергия за периода до 29.09.2020 г. В хипотезата,когато имотът е
4
топлоснабден към влизане в сила на закона,не съществува изискване
договорното правоотношение да възникне формално чрез сключване на
договор в писмена форма,а е достатъчно доказването притежавано право на
собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата
и задълженията на страните по договора за продажба на топлинна енергия се
регламентират от общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение
намират именно общите условия. За да бъде изпълнението точно,необходимо
е цената да е заплатена в срока по общите условия. Провеждането на
доказване,че цената е заплатена е възложено в срок на ответниците,а в хода
на производството ответниците не са доказали да са заплатили паричната
сума или част от същата,поради което исковата претенция е доказана по
основание. Разпоредбата на чл.153,ал.6 от ЗЕ предвижда,че главница за
топлинна енергия заплащат и собствениците на имоти,в които не е
потребявана топлинна енергия за отопление или за битово горещо
водоснабдяване,т.е.всички собствници отговарят за заплащане на топлинна
енергия за общи части или отдадена от сградна инсталация. В настоящия
случай от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че
не е ползвана топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване,а стойността на топлинна енергия е определена като
топлинната енергия,отдадена от сградна инсталация. С оглед
обстоятелството,че според заключението по съдебно-техническата експертиза
главницата за топлинна енергия за процесния период,без да има включени
задължения извън процесния период възлиза на 1573,24 лева,при
съобразяване,че всеки от ответниците отговаря до размера на ½ от
задължението,съдът счита,че исковете за главница са доказани по основание и
по размер изцяло – за парична сума в размер на по 740,86 лева. Софийският
районен съд намира,че исковете за сума за дялово разпределение също са
доказани – съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия цената на сума
за дялово разпределение се заплаща от купувача на топлинна енергия на
доставчика,който впоследствие заплаща тази цена на дружеството,което
реализира дяловото разпределение. При това положение исковете за сума за
дялово разпределение са доказани по основание и по размер за сума от по
9,67 лева спрямо всеки от ответниците. Изводът на съда за основателност на
исковете за главница за топлинна енергия налагат да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за погасителна
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който
може да се позове на настъпила давност,когато в определен период от време
кредиторът не е предприемал действия по реализиране на вземането си.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В конкретния
случай искът е предявен на 12.12.2022 г.,което означава,че погасени по
давност биха могли да бъдат вземания,за които към тази дата е изминал
период,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за плащането.
Общите условия на дружеството доставчик предвиждат срок от 45 дни за
изпълнение на задължението,считано от изтичане месеца на доставката,а и
същевременно следва да бъде отчетено,че при съобразяване ЗМДВИП
давност не е текла в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. При това
5
положение съдът намира,че погасени по давност са задълженията за
заплащане на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.07.2019 г.,т.е.
възражението за давност е основателно за сума в размер на 160,74
лева,респективно исковете срещу всеки от ответниците подлежат на
уважаване за сума в размер на по 660,49 лева. Съдът намира,че е погасено по
давност и вземането за сума за дялово разпределение за м.11.2019 г. в размер
от 1,74 лева,тъй като за сумата за дялово разпределение не е предвиден срок
за изпълнение,т.е. при съобразяване разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД
давност тече,считано от възникване на вземането и към предявяване на иска е
изминал период,по-дълъг от три години,защото искът е предявен през
м.12.2022 г.,докато вземането е възникнало през м.11.2019 г. При това
положение исковете за сума за дялово разпределение подлежат на уважаване
за суми в размер на по 8,80 лева,а за разликата до пълния претендиран размер
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично вземане,което не е изпълнено и за периода
на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение.
Когато за изпълнението на задължението има уговорен падеж или
срок,считано от датата,следваща падежната дата или датата,следваща
последния ден от срока,длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на
мораторна лихва. Ако задължението за заплащане на паричната сума няма
падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му
бъде отправена покана. Съдът,отчитайки обстоятелството,че за изпълнение на
задължението за заплащане сума за дялово разпределение не е уговорен
срок,а същевременно дружеството ищец не твърди да е отправило
покана,искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне – за сумата от 2,38 лева спрямо ответницата К. и за
сумата от 2,37 лева спрямо ответника К.. Софийският районен съд намира,че
задължението за заплащане на главница върху топлинна енергия е възникнало
като срочно – общите условия предвиждат срок от 45 дни за изпълнение на
месечното задължение,а след изготвяне на изравнителна сметка и издаване на
обща фактура срокът за плащане също е 45 дни. С оглед това,че ответниците
не доказват да са изпълнили задължението си в срок,исковете за мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия са доказани по основание.
Неоснователен е доводът на ответниците чрез особения им представител,че
не отговарят за заплащане на мораторна лихва,защото фактурите са издавани
на името на друго лице. Както беше посочено,общите условия уреждат срок
за изпълнение и въпросът дали е получена фактура е ирелевантен към
преценката за дължимост на мораторна лихва. При това положение съдът
счита,че исковата претенция за мораторна лихва подлежи на уважаване за
парична сума в размер на по 151,25 лева,а за разликата до сумата от 163,82
лева спрямо ответницата К. и до сумата от 163,83 лева спрямо ответника К.
исковете подлежат на отхвърляне,тъй като предвид частичното отхвърляне на
иска за главница поради изтекла погасителна давност неоснователна се явява
и искова претенция за мораторна лихва върху погасената по давност
главница.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,каквито съдът следва да
6
присъди не само за исковото,но и за заповедното производство,отчитайки
уважената част от исковете,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 77,44 лева за заповедното производство и 1427,56 лева
за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на П. А. К.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на
„Т“ЕАД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от
А А.,в размер от 660,49 лева ( шестстотин и шестдесет лева четиридесет и
девет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.08.2019 г. до
м.09.2020 г., 151,25 лева ( сто петдесет и един лева двадесет и пет стотинки )
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г., 8,80 лева ( осем
лева и осемдесет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 67668/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 660,49 лева до пълния
претендиран размер от 740,86 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 151,25 лева до пълния претендиран размер от 163,82 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 8,80 лева до пълния претендиран размер от 9,67 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 2,38 лева мораторна лихва за периода 31.12.2019
г. до 29.11.2022 г. върху сума за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на М. А. К.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на
„Т“ЕАД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от
А А.,в размер от 660,49 лева ( шестстотин и шестдесет лева четиридесет и
девет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.08.2019 г. до
м.09.2020 г., 151,25 лева ( сто петдесет и един лева двадесет и пет стотинки )
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 29.11.2022 г., 8,80 лева ( осем
лева и осемдесет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019 г. до м.09.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 67668/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 660,49 лева до пълния
претендиран размер от 740,86 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 151,25 лева до пълния претендиран размер от 163,83 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 8,80 лева до пълния претендиран размер от 9,67 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 2,37 лева мораторна лихва за периода 31.12.2019
г. до 29.11.2022 г. върху сума за дялово разпределение.
7
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 23956/2023 г. по
описа на Софийския районен съд,по искове,предявени от „Т“ЕАД против П.
А. К. в частта за разликата над 163,82 лева до 327,65 лева мораторна лихва,в
частта за разликата над 9,67 лева до 19,34 лева сума за дялово разпределение
и в частта за разликата над 2,38 лева до 4,75 лева лихва за забава върху сума
за дялово разпределение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 23956/2023 г. по
описа на Софийския районен съд,по искове,предявени от „Т“ЕАД против М.
А. К. в частта за разликата над 163,83 лева до 327,65 лева мораторна лихва,в
частта за разликата над 9,67 лева до 19,34 лева сума за дялово
разпределение,в частта за разликата над 2,37 лева до сумата от 4,75 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. А. К.,ЕГН **********,и М. А. К.,ЕГН **********,и
двамата с адрес С да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК
на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано
от А А.,сумите от 77,44 лева ( седемдесет и седем лева четиридесет и четири
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 1427,56 лева ( хиляда
четиристотин двадесет и седем лева петдесет и шест стотинки ) за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Т.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8