№ 2301
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110141037 по описа за 2023 година
Ищец: „*** АД с ЕИК ***, гр. София, бул. „***“ №68
Ответник: ЗАД „ ***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ***
№16
Предявен е иск по чл.411 КЗ за сумата 513,60лв. - представляваща остатък ог главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №
********** и ликвидационни разноски , ведно със законна лихва за период от 24.7.2023г. до
изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск.
Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че към датата на ПТП увреденият
автомобил е бил застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца, а водачът на
увреждащия – е бил застрахован по застраховка „Гражданска отоговорност“ при ответника;
противоправно поведение – нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на л.а, застрахован по застраховка „Гражданска отоговорност“ при ответника,
вследствие на което е настъпило ПТП с л.а, застрахован по застраховка „Автокаско“ при
ищеца; вреди в причинна връзка с ПТП, стойност на вредите, плащане на застрахователно
обезщетение за отстраняване на вредите.
В доказателствена тежест на ответника да докаже, че вредите са настъпили вследствие
1
противоправно виновно поведение на водача на л.а. Фиат 500 с рег. № ***, евентуално, по
възражението за съпричиняване - че същият е извършил действие/бездействие в причинно-
следствена връзка с настъпилите вреди.
Страните не спорят относно следните факти:
На 26.10.2018г. в гр. София, на бул. *** №39 е реализирано ПТП между л.а. Фиат 500 с рег.
№ ***, управляван от св. Г., застрахован по застраховка Каско при ищеца, и л.а. Шкода с
рег. № ***, управляван от св. В. А., застрахована по застраховка ГОА при ответника.
За отстраняване на вредите от ПТП ищецът е заплатил обезщетение в размер на 825,64лв. по
фактура № 90000332373/18.7.2022г., издадена от Автосервиз Витоша Ауто. Размерът на
ликвидационните разноски е 15лв.
Ищецът изпратил покана за плащане на сумата, получена от ответника на 31.10.2022г.
Ответникът платил част от претендираната сума – в размер на 327,04лв.
Спори се относно механизма на ПТП – ищецът твърди, че водачът на л.а. Шкода с рег. №
*** А. предприела маневра движение на заден ход без да се увери, че може да извърши
маневрата безопасно, поради което ПТП настъпило по нейна вина. Ответникът твърди, че
водачът на л.а. Фиат 500 с рег. № *** се е движел с несъобразена скорост и е направил опит
да изпревари л.а. Шкода с рег. № *** без да се съобрази със съществуващата маркировка,
поради което вината за настъпване на ПТП е негова.
Относно механизма на ПТП: от разпита на св. А. не се установява механизмът, тъй като
същата сочи, че не си спомня за ПТП, но потвърждава, че е управлявала л.а Шкода и се е
разписала на б. А в предявения протокол за ПТП.
Св. Г. също сочи, че не си спомня произшествието. При предявяване на протокола за ПТП,
потвърждава, че го е попълнил и се е подписал на б. Б. Относно механизма си спомня, че
управлявал л.а. Фиат 500 с рег. № *** и бил в задръстване на бул. ***, не се движел, но не
бил паркирал, изчаквал. Водачът на л.а. Шкода с рег. № *** предприел маневра за движение
на заден ход и „одраскал“ автомобила на свидетеля. Вредата по автомобила била
драскотина, но автомобилът бил чисто нов. Свидетелят сочи, че предприел действия по
отстраняването й след няколко години, тъй като по-късно настъпили и други дребни вреди
по автомобила и искал да ремонтира всички наведнъж. Сочи, че участниците са попълнили
протокол за ПТП по указание на застрахователя.
От заключението към САТЕ се установява, че поради неупражнен достатъчен контрол от
водача на л.а. Шкода с рег. № ***, реализира ПТП с л.а. Фиат 500 с рег. № ***. От
техническа гледна точка, нанесените щети по л.а. Фиат 500 с рег. № *** са в зоната на удара
и са в причинна връзка с настъпилото ПТП на 26.10.2018г., описаните и фактурирари
ремонтни дейности е било необходимо да се извършат, а стойността им е 825, 64лв. към
момента на изплащане на обезщетението. Предвид срока на експлоатация на автомобила от
2 м.и 12 дни към датата на ПТП възстановяването е следвало да се извърши във фирмен
сервиз. Няма данни дали към момента на отстраняване на вредите автомобилът е бил
гаранционен. Водачът на л.а. Фиат 500 с рег. № *** не е имал възможността да предотврати
2
произшествието, тъй като дори и да е спрял, л.а. Шкода с рег. № *** при продължаване на
движението си, би достигнал и ударил л.а. Фиат 500 с рег. № ***. Инициалният контакт за
л.а. Фиат 500 с рег. № *** е в дясна врата, като няма данни за увреждане на вратата към
датата на възстановяне на автомобила през м.7.2022г.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Г. и заключението към САТЕ
относно механизма на ПТП, както и протокола, съставен от страните за ПТП, тъй като и
двамата свидетели – участници в ПТП, макар да не си спомнят подробности, потвърдиха, че
са съставили протокола според случилото се и са го подписали.
Относно стойността на вредите: представена е фактура от 18.7.2022г., издадена от „Витоша
Ауто“ ЕООД на стойност 825,64лв. Съгласно заключението към САТЕ вредите са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като за отстраняването им е необходима
сумата 825,64лв. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Относно размера на подлежащите за
възстановяване щети е налице и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г.,
II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение №
235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега
действащия КЗ, според която Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В случая е представена фактура за
извършения ремонт, видно от която действително претърпените вреди са на стойност
825,64лв.
Преди предявяване на иска длъжникът е изплатил сумата 327,04лв.
Не се установява поведение на водача на л.а. Фиат 500 с рег. № *** което да е в причинно-
следствена връзка с настъпването на вредите.
Предвид изложеното, искът е основателен за сумата 513,60лв.
3
При този извод на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Същата започва да тече от датата на
извършеното плащане – аргумент от решение по чл. 290 ГПК № 116 от 25.10.2010 г. по т. д.
№ 971/2009 г., I ТО, ВКС, решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г., I ТО, ВКС и
др., тъй като от този момент регресното вземане става изискуемо и ликвидно и същото от
този момент може да се претендира по чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ответника в срока по чл. 110
ЗЗД, а не от момента на увреждането. В случая, от писмените доказателства по делото се
установява, че ищецът е платил сумата по фактура на 18.7.2022г., а исковата молба е
подадена в съда на 21.07.2023 г. Ето защо, 5-годишният давностен срок не е изтекъл, поради
което възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. – д.т., 276лв. – депозит за САТЕ и 200лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ЗАД „ ***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
*** №16, да плати „*** АД с ЕИК ***, гр. София, бул. „***“ №68 сумата 513,60лв. -
представляваща остатък ог главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по ликвидационна преписка № ********** и ликвидационни разноски , ведно
със законна лихва за период от 24.7.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 526лв.
- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4