Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 505 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „П.л.Б.” ЕООД, твърди, че на 17.03.2014 г. сключил с ответника - „З.а.д.А.” АД, договор за имуществена застраховка съгласно клауза „Пълно каско” с предмет собствения му лек автомобил марка „Ауди Q7”, с рег. № *******, който е предоставен за ползване на дружеството „Т.” ООД по силата на договор за Л.от 17.03.2014 г. В застрахователния договор е уговорен срок на действие от 14.03.2014 г. до 13.03.2019 г. Посочва, че на 19.02.2015 г. застрахованият лек автомобил е откраднат. Веднага след установяване на кражбата лизингополучателят е уведомил за това органите на МВР, застрахователя и лизингодателя. Ищецът заявява, че до момента МПС-то не е намерено, нито е установен извършителят на деянието, поради което образуваното наказателно производство е спряно. Твърди, че с оглед на тези факти и доколкото кражбата е риск, който застрахователят се е задължил да покрива, то последният дължи да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, което е в размер на 164 000 лв. Ответникът не е заплатил дължимото обезщетение на падежа, който е 19.02.2015 г., на която дата е настъпило застрахователното събитие, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.02.2015 г. до 20.01.2017 г., което възлиза на сумата от 32 721, 96 лв. С оглед на изложеното ищецът моли „З.а.д.А.” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 164 000 лв., представляваща дължимо З.обезщетение за настъпилото на 19.02.2015 г. събитие, както и сумата от 32 721, 96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 19.02.2015 г. до 20.01.2017 г. Претендира разноски.
Ответникът – „З.а.д.А.” АД, оспорва исковете. Посочва, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи З.обезщетение за вредите от кражбата на застрахования автомобил, тъй като не е негов собственик. Счита, че със сключване на договора за Л.с предмет застрахованото МПС рискът от неговото погиване е преминал върху лизингополучателя и това е субектът, в чиято правна сфера настъпват вредите от кражбата на застрахованото имущество, поради което той е носител на вземането за получаване на застрахователно обезщетение. С оглед на тези факти, счита, че процесният договор за имуществена застраховка е сключен при липса на застрахователен интерес. Ответникът заявява, че застрахователният договор не е влязъл в сила, защото не е заплащана застрахователната премия и не са изпълнени изискванията за оглед и заснемане на автомобила. Оспорва, че застрахованият автомобил е бил откраднат. Посочва, че ищецът не е осъществил контрол и е допуснал загубване на фактическата власт върху сервизния ключ на автомобила, чрез който би могло да бъде осъществено неговото отнемане, и с оглед на това не го е предал на застрахователя, както и не е оборудвал МПС-то със сигнално-охранителна система, поради което са налице хипотезите на изключен риск по т. 14.5., т. 14.8., т. 16.14.1, т. 16.14.2, т. 16.14.3, т. т. 16.14.4 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по т. 50.7.7 от общите условия да уведоми писмено застрахователя в 7-дневен срок относно загубване на фактическата власт върху сервизния ключ на автомобила, задължението си по т. 69.6.8 от общите условия да предаде на застрахователя всички ключове за МПС-то, както и задължението по т. 52.1. от общите условия да предостави автомобила за профилактика на поставеното устройство GPS тракер, което е основание да бъде отказано изплащането на застрахователно обезщетение или най-малкото то да бъде намалено по размер. Възразява срещу размера на претендираното от ищеца обезщетение като го намира за завишен и неотговарящ на действителния размер на вредата. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „П.и.б.Б.” ЕООД, не
заявява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 22.06.2016 г. между ЗАД „А.” АД, като застраховател, и „П.л.Б.” ЕООД, като застрахован, е сключен договор за застраховка от 22.06.2006 г., с който застрахователят приема да застрахова автомобилите, собственост на застрахования и предлагани за директна продажба или продажба на финансов и оперативен лизинг – застраховка „Каско” на сухопътни превозни средства и „Застраховка на лизингодателя при неплащане на лизингови вноски”. С чл. 2 от договора страните са се съгласили, че за всеки отделен застрахователен интерес /автомобил/ страните се задължават да сключат отделен договор за застраховка /полица/ при условията в рамковия договор.
На 13.02.2014 г. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между ЗАД „А.” АД, като застраховател, и „П.л.Б.” ЕООД, като застрахован. Сделката е оформена със застрахователна полица № **********, в която е посочено, че застрахованото МПС представлява лек автомобил марка „Ауди”, модел „Кю 7”, с първа регистрация на 13.03.2014 г., че застраховката е сключена при клауза „П - пълно каско”, както и какъв е размерът на застрахователната сума, който е различен за различните периоди от целия срок на действие на застрахователния договор. Срокът на застрахователното покритие е уговорен за периода от 14.03.2014 г. до 13.03.2019 г. В полицата е посочено, че застрахованият е запознат, приема и е получил Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско”.
С т. 12 от Общите условия, при които ЗАД „А.” АД сключва застраховки „Каско” на МПС, застрахователят е поел задължение при застраховки, сключен с клауза „П” – пълно каско, да покрива вредите от пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М”, „Ч”, „К”. В т. 11.1. и т. 11.3. от тези общи условия е предвидено, че по клауза „К” застрахователят покрива риска от кражба на цяло МПС, както и риска от противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване. В т. 14 от общите условия страните са уговорили, че по тези общи условия не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие: на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие /т. 14.5./, на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие /т. 14.8./. В т. 16.14 от общите условия е предвидено, че застрахователят не покрива претенция по рисковете „Злоумишлени действия на трети лица” и изброените в Клауза „К” и Клауза „А” действия, извършени със знанието и съдействието на застрахования или от трето ползващо се лице, когато застрахованото МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена и/или неизправна сигнално-охранителна система, когато ключовете на МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната ситема и/или свидетелството за регистрация на МПС – част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол, когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС – част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени преди настъпване на застрахователното събитие, но застрахованият или ползващото МПС лице не са уведомили писмено застрахователя за това, най-късно в тридневен срок от установяване на отнемането или изгубването им.
От Постановление за спиране на наказателно производство, издадено на 12.02.2016 г., от прокурор при Софийска районна прокуратура се установява, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за това, че на 19.02.2015 г. в гр. София, на бул. „Монтевидео” № 66 бил противозаконно отнет лек автомобил марка „Ауди Кю 7”, с рег. № *******, който бил паркиран от Й.Т., и е собственост на „П.л.Б.” ЕООД. С оглед на това, че извършителят на престъпното деяние не е открит производството е спряно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде уважен предявения иск с правна квалификация чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, която разпоредба е действаща както към датата на която се твърди, че е сключен затрахователния договор, така им към датата, на която се твърди, че е настъпило застрахователното събитие, в процеса следва да бъде установено осъществяването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма: 1) съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него.
В случая по
делото е безспорно, а и се установява от представената застрахователна полица №
**********/ 13.03.2014 г., че между ищеца и ЗАД „А.” АД е валидно възникнало
правоотношение от сключен договор за имуществено застраховане. Договорът е
действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен
е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете
страни по сделката. С него ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по
застрахованото имущество, представляващо лек автомобил марка „Ауди Кю 7”, с рег. № *******, причинени от настъпване на
определени рискове по клауза „Пълно каско”, която
видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети на МПС,
получени от кражба на цяло МПС и от отнемане на цяло МПС с намерение за
ползване. Тези общи условия за сключвани от ЗАД „А.” АД имуществени застраховки
„Каско” са станали задължителни за съдоговорителя „П.л.Б.” ЕООД, тъй като се установява, че са
му предадени при сключването на процесния договор и от
дружеството е заявено писмено, че ги приема, видно от изявлението, направено от
негово име в самата застрахователна полица, т.е. спазени са императивните
изисквания на чл. 186 КЗ /отм./.
Ответникът е направил възражение за нищожност
на застрахователния договор, сключен
на 13.03.2014 г., което съдът е длъжен да разгледа. То се основава на твърдения
за липса на застрахователен интерес за застрахованото дружество „П.л.Б.” ЕООД
от сключване на този договор, тъй като той не е субектът, който носи риска от
погиване на застрахованата вещ.
В чл. 195, ал.
1 КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователният договор, който е сключен при липса
на застрахователен интерес е недействителен. Легална дефиниция на понятието
застрахователен интерес е дадена в § 1, т. 34 от ДР на КЗ /отм./, в която резапоредба той е определен като правно призната
необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие. От
посочените правни норми се налага изводът, че застрахователен интерес от сключване
на договор за застраховка от риска загуба или частична щета на една вещ би бил налице
винаги, когато той е сключен като застрахован от лице, което към момента на
възникване на застрахователното правоотношение е собственик на застрахованата
вещ, тъй като за това лице са имуществените вреди от нейната загуба, пълно
погиване или частична щета, изразяващи се в намаляване на неговия патримониум със стойността на отнетата или погинала вещ,
съответни със стойността на средствата, които трябва да разходи за нейния
ремонт за привеждането и в годно за употреба състояние.
По делото не е спорно, че към датата на сключване на процесния застрахователен договор ищцовото дружество „П.л.Б.” ЕООД е собственик на застрахованата с него вещ, представляваща автомобил марка „Ауди Кю 7”, с рег. № *******. Това се установява и от приетите като доказателства в производството договор за продажба на нов автомобил от 13.03.2014 г., от който е видно, че ищецът е придобил правото на собственост върху застрахованото МПС, както и от свидетелство за регистрация на МПС, в който документ „П.л.Б.” ЕООД е вписан като собственик на автомобила.
По делото се доказва, че застрахованият автомобил е предмет и на сключен на 17.03.2014 г. договор за финансов лизинг, по силата на който той е предоставен от собственика му „П.л.Б.” ЕООД за временно и възмездно ползване на юридическото лице – „Т.” ООД. Договорът за лизинг няма вещнопрехвърлително действие, тъй като с него за срока на действието му не се прехвърля правото на собственост върху лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя. По силата на тази сделка в полза на лизингополучателя се предоставя само правомощието да ползва една чужда вещ, която е собственост на лизингодателя, срещу заплащане на възнаграждение за това. След като фактът на сключване на договор за лизинг не оказва никакво влияние върху титулярството на правото на собственост върху застрахования автомобил, което пък е определящо за това дали за застрахования е налице застрахователен интерес от сключване на застрахователния договор, то трябва да се заключи, че неговото осъществяване е ирелевантно при формиране на извода на съда за наличие на предвиденото в чл. 195, ал. 1 КЗ /отм./ условие за действителност на застрахователния договор.
Следва да се посочи и това, че в договора за финансов лизинг, който има за предмет лекия автомобил марка „Ауди Кю 7”, както и в приложимите към него общи условия, няма клауза, от която да следва, че в него е уговорено, че със сключването му собственикът губи всички права върху тази вещ, които се защитават с имуществената застраховка в случаите на настъпил риск, който да е довел до загуба или повреждане на вещта, предоставена за ползване на лизингополучателя. Уговорка в тази насока не е постигната с т. 2.3. от общите условия, приложими към сключваните от „П.л.Б.” ЕООД договори за лизинг, намиращи се на от л. 153 до л. 158 от делото на СГС. С тази клауза страните по лизинговата сделка се съгласяват, че лизингополучателят ще отговаря пред лизингодателя за вредите, причинени на собствената на последния вещ, само тогава, когато те не се покриват от сключен застрахователен договор, като изрично е предвидено, че ако щетата по лизинговата вещ бъде покрита от сключената застраховка, лизингополучателят се освобождава от отговорност до размера на сумата, която е получена от лизингодателя. При тълкуване на тази уговорка и по аргумент на обратното от изразената с нея воля, следва да се приеме, че тогава, когато е налице сключен застрахователен договор, с който се покриват щетите от пълната загуба или повредата на лизинговата вещ при настъпило събитие, застрахователното обезщетение се дължи от застрахователя на лизингодателя, който е собственик на вещта и следователно е субектът, в чийто патримониум настъпват вредите от нейната загуба или повреждане, а не на лизингополучателя.
С оглед горното трябва да се обобщи, че доколкото в производството се доказа, че ищецът „П.л.Б.” ЕООД е собственик на автомобила, който е предмет на процесния застрахователен договор, както към момента на неговото сключване, така и към деня, в който се твърди, че е настъпило застрахователно събитие със застрахованата вещ, то за това дружество е налице застрахователен интерес от сключване на договора за имуществена застраховка, който не е отпаднал в хода на неговото действие. Следователно този договор е действителен и като такъв е породил присъщите му правни последици.
В процесния застрахователен договор страните са уговорили
срок на действието му - от 14.03.2014 г. до 13.03.2019 г., по време на който е
настъпило събитие със застрахования автомобил, а именно кражба, което е риск,
който, както беше посочено, ответното застрахователно дружество се е съгласило
да покрива. Настъпването на събитието и датата на осъществяването му – 19.02.2015
г., съдът приема за доказана от представеното Постановление на прокурор от
Софийска районна прокуратура, което като официален документ има обвързваща съда
доказателствена сила. Освен това, осъществяването на
удостоверените в този документ факти се доказва и от показанията на разпитаната
по делото свидетелка И.Р.Д., която също посочва, че процесното
МПС е било откраднато.
По делото се доказа и това, че на
застрахованото дружество „П.л.Б.” ЕООД, като собственик на застрахования
автомобил, са причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби,
които се съизмеряват със средствата, определени по
средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, срещу които вместо
застрахования автомобил може да се купи друг със същото качество, тъй като
точно с тях се намалява имуществото на застрахования. В случая откраднатият лек
автомобил е закупен от собственика му като фабрично нов, от официалния вносител
на автомобили с марка „Ауди” за Република България, поради което и размерът на
вредата ще се определи при съобразяване на пазарната цена, при която към
19.02.2015 г. може да се закупи от официалния вносител, фабрично нов автомобил,
който има същите характеристики като застрахования такъв. Съдът съобразява, че
периодът от датата на закупуване на процесното МПС марка
„Ауди Кю 7” до датата на неговата кражба, който е по
малък от година – 11 месеца, е такъв, в течение на който цената на един нов
автомобил не би могла да се понижи в условията на нормална пазарна среда,
каквато безспорно е била налице през 2014 г. – 2015 г. Ето защо и пазарната
цена, на която едно лице би могло да закупи от официален вносител нов автомобил
марка „Ауди Кю 7”, с модел и характеристики като този
на процесния, е една и съща към 13.03.2014 г. и към
19.02.2015 г. и тя е в размер на 164 000 лв. Следователно това е и размерът на
вредите, които „П.л.Б.” ЕООД е претърпял в резултат на настъпилото на 19.02.2015
г. застрахователно събитие.
В чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ е предвидено, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В чл. 69 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, страните са се
съгласили, че застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от
настъпилото застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума,
която следователно представлява прага на отговорността на застрахователя, като
съгласно чл. 6.2. от сключения между страните по спора рамков договор за
застраховка тя е равна на размера на действителната стойност на МПС-то.
В случая се установява, че определената по
обща воля на страните застрахователна сума е в размер на 83 851, 87 евро, чиято
левова равностойност възлиза на 164 000 лв., на каквато стойност възлизат и
претърпените от застрахования имуществени вреди, които са причинени от кражбата
на застрахования автомобил. С оглед на това и застрахователят ЗАД „А.” АД дължи
да заплати на „П.л.Б.” ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 164 000 лв.
На следващо място, съдът трябва да разгледа
възраженията, направени от ЗАД „А.” АД, в подадения по делото писмен отговор,
че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати застрахователно
обезщетение за вредите, причинени в резултат от описаното събитие, тъй като са
налице основания това да бъде отказано. Ответникът основава тези свои
възражения на твърдението, че в случая са налице хипотезите на няколко клаузи от
приложимите към процесния застрахователен договор
общи условия, в които страните са уговорили кои рискове ще бъдат изключени и с
оглед на това вредите по застрахованото имущество, причинени от тях, няма да се
покриват по договора за застраховка, както и на твърдението, че застрахованият
не е изпълнил задължения, които са възникнали за него по силата на
застрахователния договор и които са значителни с оглед на интереса на
застрахователя, поради което представляват основание да бъде отказано
заплащането на застрахователно обезщетение или същото да бъде най-малкото
намалено от съда.
Основното фактическо твърдение на ответника,
на което основава и двете различни по вид възражения е, че застрахованото лице „П.л.Б.”
ЕООД е загубило фактическата власт върху сервизния ключ на процесния
автомобил.
За да се приеме за установено по делото, че
ищецът е загубил фактическата власт върху сервизния ключ, трябва да бъде
доказано на първо място, че той е придобил фактическата власт върху този ключ,
т.е. че той му е предаден от продавача на основание сключения договор за
продажба на застрахования автомобил”Ауди”. Този факт е положителен по своя
характер, като неговото настъпване е благоприятно за ответника в настоящия
процес, поради което и доказването му по правилата на чл. 154 ГПК е поставено в
негова доказателствена тежест. По делото обаче от
тази страна няма ангажирани доказателства, от които да се установява, че процесният автомобил при закупуването му е предаден на „П.л.Б.”
ЕООД с един брой сервизен ключ. Това не се доказва от приетото като
доказателство по делото писмо от „Порше БГ” ЕООД до ЗАД
„А.” АД, намиращо се на л. 296 от делото на СГС, тъй като този писмен документ
не се ползва с доказателствена стойност в процеса за
удостоверените в него факти. Той не е издаден от длъжностно лице, което има
призната от закона удостоверителна компетентност, поради което няма качеството
на официален документ. По своята същност това писмо, в частта, в която в
неговото съдържание е посочено, че процесният
автомобил е предаден на ищеца с три броя ключове, от които един сервизен, представлява
писмено дадени свидетелски показания от лицето К.К.,
който е негов автор и който дава информация за възприети от него или осъществени
пред него факти. Редът за събиране на показания на свидетел, установен в ГПК,
обаче е различен, а именно чрез извършване на разпит на лицето, което е
възприело определени обстоятелства, който се извършва в съдебно заседание пред
съдията и с участието на страните в условията на състезателност, който в случая
не е спазен. Фактът на предаване на сервизен ключ на ищеца при сключване на договора
за продажба на откраднатия автомобил не се установява по делото и от
показанията на разпитаните в процеса свидетели - нито един от тях не посочва
този факт да е настъпил. Той не се доказва и от заключението на изготвената по
делото автотехническа експертиза, в което вещото лице
е направило определени изводи от снимки, които са му предоставени от ответника.
По делото е установено от заключението на вещото лице И.И.,
че в тези снимки не могат да се различат никакви идентификационн
признаци на заснетата на тях вътрешна част на автомобил, поради което не може
да се направи извод, че този автомобил е именно процесния
и съответно, че обстоятелствата, които се констатират от тях се отнасят до тази
вещ и имат отношение за възникналото между страните по спора застрахователно
правоотношение.
След като в производството не се доказа, че „П.л.Б.”
ЕООД е установило фактическа власт върху сервизен ключ за застрахования
автомобил, то няма как да се приеме, че то я е загубило, както се твърди от
ответника. Това означава, че по делото не е установено настъпването на това
обстоятелство, което ответникът твърди да представлява изключен риск съгласно
волята на страните, изразена в клаузите на т. 14.5., т. 14.8., т. 16.14.1, т.
16.14.2, т. 16.14.3, т. т. 16.14.4 от приложимите към процесния
застрахователен договор общи условия, както и че не може да се приеме, че за
ищеца, в качеството му на застрахован са възникнали задължения да уведоми
писмено застрахователя, че е загубил фактическата власт върху сервизния ключ,
както и да предаде този ключ на застрахователя при настъпване на
застрахователното събитие, неизпълнението на които да води до възникване на
правото на ответника да откаже да заплати обезщетение при кражба на автомобила
при фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ.
Дори и да се приеме, че по делото е
установено, че ищецът е загубил фактическата власт върху сервизен ключ, който е
съществувал за процесния автомобил и му е бил
предаден при придобиване на правото на собственост върху него, това не променя
крайния извод за това, че не са налице предпоставките, при които
застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение
поради наличие на уговорка за изключен риск.
При тълкуване на волята на страните, изразена
в клаузите на чл. 14 и чл. 16.14 от общите условия, при които е сключен процесният застрахователен договор, съдът приема, че
осъществяването на някой от предвидените в тях обективни факти само по себе си
не е достатъчно условие, за да бъде изключена отговорността на застрахователя
при настъпване на застрахователно събитие. Те са постигнали съгласие, че
застрахователно обезщетение няма да се изплаща само в случаите, когато щетите
са причинени от или вследствие на посочените в клаузите обстоятелства, т.е.
следва да се установи и наличието на пряка причинно - следствена връзка между
описаните обективни факти и настъпилото застрахователно събитие. Ето защо и за
да се направи извод, че е настъпил риска, за който страните са постигнали
уговорка, че ще бъде изключен от покритие по процесния
застрахователен договор с т. 14.5., т. 14.8., т. 16.14.1, т. 16.14.2, т.
16.14.3, т. т. 16.14.4 от приложимите към него общи условия, по делото трябва
да бъде доказано кумулативно осъществяването на две предпоставки: 1) настъпването
на конкретно посочения във всяка от клаузите факт, както и 2) че някое от тези
обстоятелства е обусловило получаването на щети по застрахованото имущество. В
този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
141 от 08.10.2015 г., постановено по т.д. № 2140/2014 по описа на ВКС, I т.о.
По делото от
страна на ответника няма представени никакви доказателства, от които да се
установява, че кражбата на застрахования автомобил „Ауди Кю
7”, с рег. № *******, е осъществена чрез сервизния ключ, който е бил загубен от
„П.л.Б.” ЕООД или че неговата загуба е способствала по определен начин за
извършване на кражбата, което е основание да се приеме, че не е налице някой от
изключените рискове съгласно т. 14.5., т. 14.8., т. 16.14.1, т. 16.14.2, т.
16.14.3, т. т. 16.14.4 от приложимите към процесния
застрахователен договор общи условия, на които клаузи се позовава ответникът,
за да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.
Дори и да се
приеме, че в производството е установено, че ищецът, в качеството му на
застрахован, не е изпълнил някое от задълженията, които са възникнали в
неговата тежест по силата на т. 50.7.7. и т. 59.6.8. от
приложимите към процесния договор общи условия, които
са свързани с факта на загуба на фактическата власт върху сервизния ключ от
застрахования или по силата на т. 52.1. от общите условия, което неизпълнение
се изразява в несъобразяване от застрахования с дадените от застрахователя
предписания за извършване на профилактика на поставеното на автомобила
устройството „GPS тракер”, съдът счита, че такова неизпълнение
не може да бъде основание за застрахователното дружество да откаже плащането на
застрахователно обезщетение за вредите от загубата на лекия автомобил. Това е
така, тъй като неизпълнението не на всяко задължение на застрахования е факт,
при който възниква правото на застрахователя да откаже да заплати обезщетение
при настъпил застрахователен риск. Съгласно императивната правна норма на чл.
211, т. 2 КЗ /отм./ това право на застрахователя възниква само, когато
неизпълнението на някое задължение е значително с оглед неговия интерес. За
значително неизпълнение по смисъла на тази разпоредба следва да се приеме само
това, което е обусловило настъпването на застрахователното събитие или е
допринесло до увеличаване размера и обхвата на претърпените вреди, т.е. когато
се установи, че е налице пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението
на конкретно задължение, предвидено в сключения между страните договор за
имуществено застраховане, и настъпването на застрахователното събитие,
съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Доказването
на такава причинна връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя,
доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от
позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 15/ 12.04.2012 г., постановено
по гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/ 29.07.2013 г.,
постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 32/
11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и
др.
В настоящото производство от страна на ЗАД „А.”
АД няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се направи
извод, че кражбата на застрахования автомобил е можело да бъде предотвратена ако
застрахователят беше уведомен за това, че застрахованият е загубил сервизния
ключ на застрахования автомобил. Не се установява и че ако застрахованият беше
предал на застрахователя освен двата работни ключа за автомобила и съществуващ
за него сервизен ключ биха могли да бъдат предотвратени вредите от настъпилото
събитие, т.е. това да улесни застрахователят да открие МПС-то и да го върне на
собственика, каквито твърдения са направени в писмения отговор.
По делото не са представени никакви
доказателства, от които да може да се направи извод, че ако застрахованият е
изпълнил предписанията на застрахователното дружество и е предоставил при
поискване автомобила за извършване на профилактика на поставеното устройството
„GPS тракер”, би могло да се предотврати кражбата или
пък откраднатото МПС да бъде проследено и върнато. В производството не се
установява, че монтираният „GPS тракер” е бил с
изтощена батерия към деня на осъществяване на кражбата, което е препятствало
локализирането на процесния автомобил след неговото
отнемане, както се твърди от ответника в писмения отговор.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да е налице риск, който да е изключен такъв по волята на страните, нито пък се доказа да е налице неизпълнение на такова договорно задължение от застрахования, което да изпълва фактическият състав на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ и да води до възникване на правото на ответника да откаже да заплати обезщетение при кражба на автомобила, което събитие безспорно е покрит риск по процесния договор за имуществена застраховка. Ето защо за ЗАД „А.” АД е възникнало задължението да заплати на „П.л.Б.” ЕООД, в качеството му на собственика на откраднатия автомобил, застрахователно обезщетение, което възлиза на 164 000 лв. По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че ответникът е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение, което прави предявеният в процеса иск основателен за пълния му заявен размер.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи на застрахования и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата върху застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично задължение по смисъла на посочената законова разпоредба.
Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 13 от рамковия договор за застраховка, сключен на 22.06.2006 г. между „П.л.Б.” ЕООД и ЗАД „А.” АД, в изпълнение на който е сключен процесният договор за имуществено застраховане. В тази уговорка е предвидено, че в случай на кражба на цяло МПС застрахователното обезщетение се изплаща в срок от 30 дни след представяне на всички документи, без да се изиска такъв, удостоверяващ прекратяване на следствието или спиране на наказателното производство. Ето защо и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ЗАД „А.” АД изпада в забава плащането на процесното задължение в размер на 164 000 лв. след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
По делото се доказа, че застрахованият е представил пред ответника всички документи във връзка с настъпилото събитие на 11.03.2015 г., като застрахователят не е констатирал, че липсват такива, които са му необходими за произнасяне по щетата и не е изискал допълнителното им представяне. Впоследствие на 04.06.2015 г. от служител на застрахования „П.л.Б.” ЕООД е предаден на ЗАД „А.” АД само препис от постановление, постановено в хода на образуваното във връзка с извършената кражба наказателно производство, който документ обаче по изричната воля на страните е изключен от необходимите такива, които следва да се представят при настъпило застрахователно събитие. С оглед на това срокът за изпълнение от ответника на задължението му да заплати застрахователно обезщетение в размер на 164 000 лв. е до 10.04.2015 г., като той е изпаднал в забава считано от 11.04.2015 г., която продължава и до момента на сезиране на съда. Ответникът дължи за това време обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чийто размер за периода от 11.04.2015 д. до 20.01.2017 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 29 685, 41 лв. До този размер следва да се уважи предявеният акцесорен иск, а за разликата над тази сума до пълния заявен такъв, както и за периода от 19.02.2015 г. до 10.04.2015 г. да се отхвърли.
По присъждане
на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер на 18 514, 08 лв., от които 7 868, 88 лв. – държавна такса, 1 410 лв. – платени депозити и 9 235, 20 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което съдът намира, че отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, в което ответникът е изложил редица възражения, срещу които ищецът е следвало да се защитава и с оглед, на които са събирани доказателства в четири съдебни заседания, в които упълномощеният адвокат е участвал. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 18 228, 30 лв.
На ЗАД „А.” АД се дължат разноски в общ размер на 1 170 лв., от които 870 лв. – депозит за вещо лице и свидетел и 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на отхвърлената част от иска се установява, че дължимите на ответника разноски възлизат на 18, 06 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 18 210, 24 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно а.д.А.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на
„П.Л. Б.” ЕООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк ********, на основание чл. 208, ал.
1 КЗ /отм./ сума в размер на 164 000 лв. /сто шестдесет и четири хиляди
лева/, представляваща дължимо по
договор за имуществена застраховка „Каско”, сключен
със застрахователна полица №
**********/ 13.03.2014 г. за настъпило на 19.02.2015 г. застрахователно
събитие - кражба на лек автомобил „Ауди Кю 7”, с рег.
№ *******, ведно със законната лихва върху главницата от 20.01.2017 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 29 685, 41 лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и
пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 164 000 лв., начислено за периода от 11.04.2015 д. до
20.01.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 29 685, 41 лв. до пълния предявен размер от 32 721, 96 лв. и за
периода от 19.02.2015 г. до 10.04.2015 г. да се отхвърли.
ОСЪЖДА „Застрахователно
а.д.А.” АД да заплати на „П.Л. Б.” ЕООД сума в размер на 18 210, 24 лв. /осемнадесет хиляди двеста
и десет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението е постановено
при участие в процеса на трето лице помагач на страната на ответника – „П.и.б.Б.”
ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: