Решение по дело №431/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х.Д.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.Б., против Решение № 72/14.01.2023 г., постановено по АНД № **********4323 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0819-004614/05.11.2021г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което: 1.за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.; и 2.за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Счита същото и за необосновано, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства, че е бил водач на процесното МПС, както твърди, че съдът немотивирано е кредитирал показанията само на другия участник в ПТП, който се явява заинтересовано лице. Оспорва изводите на съда, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че от НП не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран, дали за отказ за даване проба от алкохол или на кръвна проба, още повече, че не са налице безспорни доказателства да му е връчван талон за кръвна проба, с което същият е лишен от правото си да даде такава, респ. с това е нарушено правото му на защита. На изложените основания моли да се отмени въззивното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени НП. В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв.Б., поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР, сектор „ПП“ – Варна, редовно призован, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административно-наказателно производство /АНП/ и за доказаност на повдигнатите обвинения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради непълнота на изложените мотиви. Пледира отмяна на същото и връщане на делото на друг състав, за ново разглеждане.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Х.Д.Д., против гореописаното НП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 28.08.2021г., около 5.20ч. в гр.Варна, кв.“Чайка“, до бл.**, жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ *****, като при маневра „движение на заден ход“ блъснал паркирания пред вх.“Б“ лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ *****, като причинил ПТП с материални щети. Свидетел на ПТП станал собственикът на л.а. „Хонда Сивик“, който се събудил от шума на паркинга. Същият възприел, че водачът е в нетрезво състояние, поради което слязъл и взел ключовете от таблото на колата, които в последствие предал на пристигналата на място съпруга на водача – свид.Н. Д. Обадил се на тел.112, след което пристигнали служители на 02 РУ. Д. отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARВВ0096. На Д. бил съставен и предявен АУАН за нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 от ЗДвП, който той отказал да подпише, като отказът бил удостоверен с подписа на двама свидетели. Водачът отказал да получи и издадения му талон за кръвна проба, като при извършена в последствие проверка, се установило, че не е дал такава. Възражения срещу акта не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. АНО, като възприел изцяло описаната в АУАН факическа обстановка и дадената правна квалификация, ангажирал отговорността на касатора, като издал процесното НП.

В хода на въззивното производство показания дали свид.Н. Д. и свид.М. А. – първата съпруга, а втората сестра на жалбоподателя. Същите свидетелствали, че вечерта били на гости в свид.А., като Д. си тръгнала по-рано с децата, а Д. в последствие с такси. Д. не могла да заспи и слязла да премести колата, при което „подпряла“ една сива кола. Съпругът й разбрал и много се афектирал, слязъл долу и я изпратил в къщи, но след като чула викове отново слязла.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е започнало въз основа редовно съставен АУАН; Както акта, така и издаденото НП са постановени от компетентни органи, в законоустановените срокове, като съдържат всички реквизити по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; Вменените във вина нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща лицето да разбере в какво е обвинено, в т.ч. и по отношение нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, доколкото в НП изрично е посочено, че с оглед алтернативната форма на двете хипотези Х.Д., следва да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребатана алкохол; На същия е дадена възможност да се запознае с повдигнатите обвинения и да организира адекватно защитата си.

ВРС е установил, че в хода на АНП е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти АНО е приложил материалния закон, като е налице съответствие между обстоятелствена и диспозитивна част. Съдът е посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, запис на тел.112 и от показанията на свидетелите: Х. С. – актосъставител, С. Д. и Д. П. – свидетели на отказа на наказаното лице, Вл.Д., както и частично от показанията на свид. Д. и А., по отношение афектираното състояние Д.. В останалата част съдът не кредитирал показанията на тези две свидетелки, поради пряката им заинтересованост и противоречието с останалите събрани по делото доказателства, които безспорно установяват описаните нарушения.

Съдът е изложил мотиви, че извършени от обективна и субективна страна от жалбоподателя, при форма на вината „пряк умисъл“, доколкото Д. е осъзнавал общественоопасния характер на деянията и последиците им. Съставът на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП се счита за довършен с формирането на отказа лицето да бъде тествано, какъвто безспорно в случая е налице. Посочил е, че санкциите са правилно определени от АНО, а по своя характер деянията не са маловажни, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:

Противно на поддържаните в касационната жалба твърдения, въззивният съд е изложил подробни съображения, кои показания кредитира и защо. Тези мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция, като постановени след обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства. В този смисъл, напълно обосновано съдът не е дал вяра на показанията на свид. Д. и А, които по въпросите за авторството на деянията и последователността на събитията, противоречат на всички останали доказателства. Съответно, правилно са кредитирана останалите свидетелски показания, в т.ч. и на свид.Дуцев, които кореспондират и с приетия запис от тел.112. Между страните не е спорно, че щетите по автомобила на този свидетел са от л.а. „Хонда Акорд“ с рег.№ *****, независимо от това кой го е управлявал, поради това и неоснователна е тезата на касатора, че Дуцев е заинтересован да посочи именно него като извършител.

Въззивният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като е възприел същите за неоснователни, с оглед липса на подкрепящи ги доказателства и предвид установената по делото фактическа обстановка. Обосновани са и мотивите за яснота на повдигнатото обвинение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, предвид изричното отбелязване в НП, че същото е за отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Отделен е въпросът, че на Д. е вил връчен и талон за кръвни изследвания, който той е отказал да получи, а както се установява от събраните доказателства и не е дал такива в последствие. Това обаче по никакъв начин не се отразява на повдигнатото обвинение и на извода за доказаност на нарушение по цитираната разпоредба, предвид разписаните в същата алтернативните форми на хипотези. Както правилно е посочил и ВРС в случая е достатъчно и нарушението се счита за довършено с отказа на Д. да му бъде извършена проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“. В този смисъл необосновано касаторът поддържа неяснота на повдигнатото обвинение и нарушаване правото му на защита.

Както вече беше посочено по-горе, ВРС правилно е ценил събраните доказателства и е достигнал до законосъобразния извод за безспорна установеност на вменените нарушения.

Въззивният съд е изложил мотиви относно размера и вида на наложените наказания за съответните нарушения. Съображенията му изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да осъди Х.Д. да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд - Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/14.01.2023 г., постановено по АНД № **********4323 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-004614/05.11.2021г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което на Х.Д.Д., ЕГН **********,***.за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.; и 2.за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР Варна, ю.к.възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ