Решение по дело №664/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по искане на Д. Г. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик против действията и бездействията на Началника на Затвора – Пазарджик, по задържането на личните му вещи – боксови ръкавици, боксови лапи и колан.

В жалбата се твърди, че действията на Началника на Затвора - Пазарджик, по задържане и непредоставяне на личните му вещи са незаконосъобразни, т.к. процесните вещи не са забранени според утвърдения от министъра на правосъдието списък, както и че същите са предоставени за ползване на законно основание. Моли съда да отмени действията по задържане и непредоставяне на вещите, както и същите да бъдат предоставени на лишения от свобода за ползване.

В съдебно заседание, лишеният от свобода Д. Г. А., редовно призован се явява лично, като по изложени съображения поддържа подадената жалба и моли съда да отмени като незаконосъобразни действията по задържането и непредоставянето на процесните вещи. Сочи, че вещите са си лично негови, закупени с негови средства, ползва ги от дълго време, разрешени са му от началника на затвора и част от тях от медицинския център. Моли съда да постанови да му бъдат върнати.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск. Р., редовно упълномощен по делото, който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваните действия по задържане на процесните вещи. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се по делото, че на 25.04.2024 г. в Затвора – Пазарджик, след престой на открито, при прибирането си в килията л.св. Д. Г. А. е помолил л.св. С. С. да вземе личната му чанта със спортни пособия (боксови ръкавици, боксови лапи и колан). На л.св. С. е направен обиск и иззети намерените вещи на основание чл. 87 от ППЗИНЗС. Изискани са писмени обяснения от същия, в които твърди, че намерените у него вещи са на Д. А.. Това се потвърждава от представената по делото докладна записка на мл.инсп. И. от 25.04.2024 г. видно от същата по докладната е работил инспектор П., който е посочил, че липсват безспорни данни за реализирането на дисциплинарно нарушение от страна на двамата лишени от свобода А. и С.. Не е предложил вземане на дисциплинарно отношение. Не предлага наказание за л.св. С..

По делото е представена справка с вх. № 5594/17.06.2024 г., от която се установява, че на 25.04.2024 г. при прибиране от престой на открито на лишените от свобода от 09-то отделение е извършена проверка, изразяваща се в личен обиск и претърсване на л.св. С. Ж. С., при който са открити вещи, а именно боксови ръкавици, боксови лапи, един брой колан. Изготвен е протокол за изземане на вещите до изясняване на случая. Претенции за собственост е предявил л.св. А., като е установено, че същият е притежавал горните вещи с разрешение на началника на затвора. Посочено е, че собствеността на вещите не е отнемана в полза на ДПФЗД. В съдебно заседание на 18.06.2024 г., след становището на процесуалния представител на ответника, съдът е отделил като безспорно установено обстоятелството, че процесните лични вещи, предмет на образуваното дело, а именно боксови ръкавици, боксови лапи и колан, са разрешени за притежаване и използване от л.св. А. с разпореждане на началника на затвора.

Представена е и медицинска справка с вх. № 5714/20.06.2024 г. от А. Б. – директор на Медицински център при Затвора – Пазарджик, в която се потвърждава, че л.св. А. има сериозни дегенеративни изменения на опорнодвигателния апарат и по-конкретно на гръбначния стълб, поради което носенето на ортопедичен колан е показано, и е възможен избор на лечение.

По делото са разпитани свидетелите С. Ж. С. и инспектор „СДВР“ в Затвора – Пазарджик Д. П. П., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни непротиворечиви на представените по делото писмени доказателства. Свидетелят С. заяви пред съда, че на посочената дата при прибирането от тренировката л.св. А. го е помолил да му вземе чантата и да я прибера вътре, тъй като се е схванал и кръста го боли. Дежурният Л. му е направил забележка, че не трябва да носи чужди чанти и го е накарал да пише обяснение. Направен му е бил обиск и му е иззета чантата и едно радио. Свидетелят е категоричен, че друг път не е носил чантата на л.св. А..

Свидетелят П. - инспектор „СДВР“ в Затвора гр. Пазарджик заяви, че е запознат със случая на л.св. А., тъй като е обработил докладната по случая. Възложена му е била за проверка докладна-записка, изготвена от служител от надзорно-охранителен състав, която е свързана с извършване на личен обиск и претърсване на л.св. С. Ж. С., по време на връщане от престой на открито, в района на пост № 10. В хода на претърсването са иззети боксови ръкавици, боксови лапи, колан, бутилка, очила и радио, които са описани в протокол. Установено е, че за вещите претендира л.св. А.. Част от тях са му върнати – очилата и бутилката, а останалите вещи са свалени за съхранение във вещовия склад на затвора и съответно е издаден опис за собственост на вещите. Свидетелят твърди, че тези вещи не са иззети и не знае защо не са върнати. Свидетелят заяви, че в хода на проверката не е констатирал виновно поведение на лишените от свобода. Не може да отговоря на какво основание са оставени за съхранение в склада посочените вещи. Не знае дали има заповед за изземване. Не е присъствал на претърсването и не му е известно защо са иззети вещите.

Свидетелят е категоричен, че предаването на вещи от едно лице на друго, за да го приеме за нарушение по ЗИНЗС трябва да има някаква възмездност, т.е. трайно предаване на тези вещи. Всеки един случай се преценява индивидуално. В случая това, че някой носи нещо на друг, при условие, че не претендира за собственост, не следва да се счита за нарушение.

В съдебно заседание свидетелят посочи, че в досието на л.св. А. фигурира негова молба до началника на затвора, разписана от медицинския център с положително становище, както и с положително становище от началника, за притежаване на колан.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е установена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. В чл. 277 – чл. 283 ЗИНЗС е регламентиран редът за разглеждане на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС като последната разпоредба (чл. 283) предвижда, че за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс – „Защита срещу неоснователни действия“. Следователно под действията, визирани в част шеста от ЗИНЗС законодателят има предвид фактически действия по смисъла на АПК. Според чл. 250, ал. 1 от кодекса това са действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, т. е. действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона. Това е така, защото защитата срещу административни актове се осъществява по реда за оспорване на административните актове, регламентиран в чл. 145 и сл. АПК, а защитата срещу действия, представляващи изпълнение на административни актове се осъществява по реда на Дял пети. АПК – „Изпълнение на административните актове и съдебните решения“.

Следователно, за да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу фактическо действие по см. на чл. 250, ал. 1 от АПК вр. чл. 3 от ЗИНЗС, а не срещу действие, обективиращо властническо изявление и оттам представляващо индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт или на закона.

На следващо място допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 ЗИНЗС.

В настоящия случай е видно, че е налице фактическо действие от страна на административния орган, изразяващо се в задържане и непредоставяне на вещи за лично ползване – боксови ръкавици, боксови лапи и колан, за които се установи, че са собственост на л.св. Д. А. и са разрешени за притежание и използване от същия с разпореждане на началника на затвора. Тоест налице е фактическо действие нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, а именно лишеният от свобода е поставен неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващо се в липса на двигателна активност.

Освен това по делото не е спорно, че въпросните вещи са били разрешени лични вещи и са били включени в утвърдения към момента на предоставянето им списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, утвърден от министъра на правосъдието. В тази връзка е неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ответника, че вещите не следва да бъдат върнати на л.св., тъй като към настоящия момент същите не са включени в утвърдения списък на разрешените лични вещи. Както бе казано по-горе, вещите предмет на делото, към момента на предоставянето им и разрешаването им за ползване, са били включени в утвърдения списък и след като не е отпаднало основанието им за ползване и не е налице основание за изземането им, то същите следва да бъдат вънати на л.св., на когото са предоставени на законно основание.

По делото безспорно се установи от разпита на св. П., че предаването на вещите от л.св. А. на л.св. С. е извършено с цел пренасяне по време на връщане от престой на открито до помещението, в което се съхраняват. Предаването не е възмездно с цел продажба, нито с цел ползване от друг лишен от свобода, предвид на което и не е констатирано виновно поведение на лишените от свобода.

С оглед на това, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно началникът на затвора е задържал и не е върнал на л.св. А., предоставените му с разрешение вещи – боксови ръкавици, боксови лапи и колан, тъй като същите са предоставени на законно основание с разрешение на началника на затвора, не се доказа да е налице основание за изземането им, а доколкото се установи от изготвения протокол за изземане, същите са иззети само до изясняване на случая.

Поради изложеното до тук съдът намира, че действията на Началника на Затвора - Пазарджик, по задържане и непредоставяне на разрешените на л.св. Д. А. вещи – боксови ръкавици, боксови лапи и колан, са неправилни е незаконосъобразни и като такива ще следва да бъдат отменени. С решението на съда следва да бъде постановено и предоставянето на вещите на лишения от свобода Д. Г. А..

Воден от горното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ действията и бездействията на Началника на Затвора – Пазарджик, по задържането и непредоставяне на Д. Г. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик на личните му вещи – боксови ръкавици, боксови лапи и колан.

ПОСТАНОВЯВА да бъдат върнати на Д. Г. А. с [ЕГН], понастоящем в Затвора гр. Пазарджик личните му вещи – боксови ръкавици, боксови лапи и колан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в тридневен срок от обявяването му.