№ 818
гр. Русе, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520100037 по описа за 2025 година
М. В. – юрисконсулт на ЗК „Лев Инс“ АД заявява, че на 26.02.2021г. около 09.16 часа,
В. Г. Й. управлявала лек автомобил „Мерцедес Е260“ с рег.№******** в гр.*****, по
бул.“******“. Нарушавайки правилата за движение, в района на №*** реализирала ПТП с
лек автомобил „БМВ 318И“ с рег.№********, собственост на Р. Ф. Р., причинявайки
материални щети по л.а.“БМВ“.
Полицейски служители посетили местопроизшествието и съставили Протокол за ПТП
№*******г., според който виновният водач – В. Й., напуснала мястото на настъпване на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, не била
тествана за употреба на алкохол и наркотици и била установена впоследствие.
Към датата на ПТП, отговорността на водача на лек „Мерцедес Е 260“ с рег.
№******** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“,
обективирана в застрахователна полица №BG****** със срок на валидност от 05.01.2021г.
до 04.01.2022г.
Във връзка с причинени щети по лек автомобил „БМВ 318И“ с рег.№********,
застрахователят образувал ликвидационна преписка по щета №**********. При оглед на
увреденото МПС констатирал увреждания по облицовка предна броня, ляв фар, преден
капак, рамка радиатор, лява лайсна предна броня. В съответствие с установените по вид и
степен щети, за обезвреда на имуществените вреди определил застрахователно обезщетение
в размер на 371.33 лева, което изплатил на 02.03.2021г. на Р. Р..
Позовавайки се на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, ищецът приема, че с изплащане на
застрахователното обезщетение придобива право на регрес срещу виновния водач за
1
настъпилото ПТП - В. Г. Й..
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Д. Й. с
ЕГН **********, адрес: ****** и Г. Д. Й. с ЕГН **********, адрес: ******* - наследници
на В. Г. Й., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление: гр.София, *******, представлявано от В. В. М. и В. В. И. да заплатят
сумата 371.33 лева – изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.01.2025г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.И. П. – процесуален представител на ответниците М.
Д. Й. и Г. Д. Й. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
основателността на претенцията.
Признават иска и представят доказателства, от които е видно, че след получаване на
исковата молба са заплатили на ищеца претендираната сума.
Твърдят, че не са били уведомени за изплатената от ищеца сума, респективно
последният не ги е поканил да възстановят изплатеното застрахователно обезщетение, преди
образуване на настоящото производство.
Считат, че с поведението си не са дали повод за завеждане на иска, поради което, на
основание чл.78, ал.2 ГПК претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.12.2020г. между ЗК „Лев Инс“ и Г. Д. Й. е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица №BG****** със срок на
валидност от 05.01.2021г. до 04.01.2022г. за лек автомобил „Мерцедес Е 260“ с рег.
№********.
В Протокол за ПТП №*******г. се съдържат данни за инцидент, настъпил на същата
дата в гр.*****, по бул. „******“, в района на №***. Визирани са участниците: В. Г. Й. –
водач на лек автомобил „Мерцедес Е 260“ с рег.№******** и Р. Ф. Р. – водач на лек
автомобил „БМВ 318И“ с рег.№********. Полицейските служители констатирали, че В. Й.
извършвайки маневра на заден ход не се убедила, че пътят зад нея е свободен и блъснала
изчакващият зад нея автомобил, управляван от Р. Р.. Виновният водач напуснал
местопроизшествието, поради което не бил тестван за алкохол и наркотични вещества.
Описани са видимите щети по двата автомобила.
Въз основа уведомление, в ЗК „Лев Инс“ е образувана преписка по щета
№**********. При оглед на увреденото МПС застрахователят констатирал увреждания по
облицовка предна броня, ляв фар, преден капак, рамка радиатор, лява лайсна предна броня.
В съответствие с установените по вид и степен щети, определил застрахователно
обезщетение в размер на 371.33 лева, което изплатил на 02.03.2021г. на Р. Р..
В. Г. Й., починала на 08.03.2021г., оставила следните наследници по закон: М. Д. Й. –
2
син и Г. Д. Й. – син.
На 25.02.2025г. по сметка на застрахователното дружество е преведена сумата 380
лева. Като основание за плащане, в платежното нареждане се сочи: „главница и законна
лихва по гражданско дело №37/2025г. по описа на РРС“.
Ищецът не оспорва факта, че след предявяване на иска наследниците на В. Г. Й. са
заплатили претендираната главница, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба до датата на плащане.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.500, ал.1, т.3 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
М. Д. Й. и Г. Д. Й. признават иска. Признато е право, с което ответникът може да се
разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави. Предвид извършеното в
хода на процеса плащане, в молба вх.№12091/10.04.2025г. ищецът заявява, че не поддържа
претенцията, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 415 лева – възнаграждение за процесуално
представителство и заплатени държавни такси.
Ответниците поддържат, че с поведението си не са дали повод за завеждане на
делото, поради което на основание чл.78, ал.2 ГПК молят съда да възложи направените по
делото разноски върху ищеца. Всеки от тях претендира разноски в размер на 400 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
ЗК „Лев Инс“ АД оспорва искането с мотива, че през 2021г. са изпратени две покани
за доброволно изпълнение – до наследодателя на страните и до Г. Д. Й.. В подкрепа на това
твърдение прилага преписи от двата документа, ведно с известия за доставяне. От
последните е видно, че пратките не са получени, тъй като поканата за доброволно
изпълнение до В. Й. е изпратена през м.юни 2021г. (след смъртта й), а поканата до ответника
е с адрес, различен от този, посочен в исковата молба.
Разпоредбите на чл.78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за
разноски в съдебното производство, а именно разноските в процеса следва да се понесат от
страната, която е загубила правния спор, респективно неправомерното й поведение е
станало причина за водене на делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За приложение на нормата е необходимо освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото.
Ответниците са признали иска и в хода на процеса са платили претендираните суми.
Спорен е въпросът относно наличието на първата предпоставка, очертана в законовия текст
на чл.78, ал.2 ГПК – дали с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на
3
делото. Съобразно практиката, обективирана в Определение №646/07.11.2017г., постановено
по ЧТД №2565/2017г. на ВКС, ІІ т.о., която настоящият състав споделя, вземането на
застрахователя по регресен иск срещу делинквента става изискуемо с поканата за
изпълнение. В случая искът е насочен срещу ответниците в качеството им на наследници на
делинквента. Твърди се, че ищецът не е отправил извънсъдебна покана за плащане на
процесното вземане. Застрахователят е приложил покани за доброволно изпълнение до
наследодателя (делинквент) и до собственика на МПС (ответникът Г. Й.), ведно с известия за
доставяне от 2021г., удостоверяващи, че пратката не е получена. Наличието на такова
удостоверяване не е достатъчно да се направи извод за надлежно получаване на поканата за
плащане. Както бе отбелязано по-горе поканата е изпратена до делинквента след неговата
смърт, а до ответника на адрес, на който той очевидно не пребивава. Отделно от това не са
налице данни, а и не се твърди, че застрахователят е отправил покана до ответниците за
заплащане претендираната сума в качеството им на наследници на делинквента.
При това положение и с оглед липсата на други доказателства, удостоверяващи
надлежно връчване на покана за изпълнение на процесното задължение преди завеждане на
делото, съдът счита, че с поведението си Г. Й. и М. Й. не са дали повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да се възложат на ищеца.
Според цитираното по-горе определение на ВКС: „Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК обуславя извода, че в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК
разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от
ищеца евентуални разноски за своята защита, състояща се в признание на иска“.
Предвид изложените аргументи, съдът счита, че всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.София, *******, представлявано от В. В. М. и В. В. И. срещу М. Д. Й. с ЕГН
**********, адрес: ****** и Г. Д. Й. с ЕГН **********, адрес: ******* - наследници на В.
Г. Й., ЕГН ********** иск за заплащане сумата 371.33 лева – изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2025г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4