РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. , 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20211220200464 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № ............... г. на Началник РУ
към ОДМВР Б.........., РУ - Г. Д.., с което е наложено на основание чл. 15, ал.2
от ЗАНН е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който намирал наказателното постановление за незаконосъобразно и
необосновано, като при издаването му били допуснати съществени
нарушения на административно- процесуални разпоредби, поради което го
обжалвал изцяло. Твърди, че нарушителят бил непълнолетен към момента на
съставяне на акта и на наказателното постановление, поради което не било
посочено по никакъв начин, че административно наказващият орган
установил и изискуемата предпоставка за ангажиране на административно
наказателната отговорност, че актът и наказателното постановление не
отговаряли на изискванията на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Освен това актът бил предявен и връчен на жалбоподателя без данни
дали за това действие е присъствал родител, което било в противоречие с чл.
4, ал.2 от ЗЛС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
На ............ около 1........... в село В........... по една от улиците на селото
жалбоподателя управлявал мотоциклет марка ................ с номер на РАМА
.............., не установена собственост, без да е регистриран по надлежния ред и
без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Същият
1
бил спрян за проверка от полицйски служители. Водача не притежава
свидетелство за управление на МПС , тъй като бил непълнолетен на 16
годишна възраст. Бил съставен АУАН без присътвието на родител, които е
връчен на нарушителя. На база на така съставеният акт било издадено
атакуваното наказателно постановление за нарушение на чл. 150 от ЗДвП,
като наказанието глоба е заменено с ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Настоящата съдебна инстанция установи тази фактическа обстановка на
база показанията на свидетелите Ф. и Д., които бяха кредитирани като
последователни и взаимно допълващи се. Горе установената фактическа
обстановка не се оспорва от страните. Жалбоподателят излага възражения
само от правно естество.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана, тъй като жалбата е
подадена в законоустановения 7- дневен срок, поради което настоящата
инстанция следва да приеме, че са спазени изискванията на чл. 59, ал.2 от
ЗАНН.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
Наказателното постановление са надлежно връчени и оформени според
задължителните реквизити на ЗАНН. Административнонаказващият орган е
издал обжалваното наказателното постановление за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП, което е безспорно установено. Освен това е подвел фактите под
съответната административнонаказателно правна норма на чл. 15,ал.2 от
ЗАНН. При правилно установени факти и право, административно
наказващият орган не е допуснал нарушение при налагане на
административното наказание, което се изразява в спазване на специалните
изисквания на административно наказателно правния режим на
непълнолетните, тъй като жалбоподателят към датата на извършване на
административното нарушение е бил на навършени 17 години. По силата на
чл. 26, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са
навършили 16 години, но не са навършили 18 години, които са могли да
разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Последното съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗАНН е
следвало предвиденото в наказващата норма на чл. 150 ЗДвП
административно наказание глоба да се заменя с обществено порицание.Това
е сторено от АНО. Настоящата инстанция не приема другите довода на
жалбоподателя описан в жалбата за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта, тъй като при това действие не присъствал
родител на непълнолетния извършител. Това е така, защото норма на чл. 4,
ал.2 от ЗЛС регламентира условията за възникването на граждански
правоотношения, по които едната от страните е непълнолетно лице, но е
неприложима в административно-наказателното производство. При
гражданските правоотношения правните субекти са равнопоставени и за да
бъде валидно изразена воля от непълнолетното лице, законодателят е въвел
2
изискването за наличие на съгласие на неговите родители или попечители.
Във втората част от цитираната норма е въведено изключение от това
правило, а именно, че "могат сами да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са
придобили със своя труд", което обосновава и извода на съда, че това правило
е създадено за нуждите на гражданския оборот. Съгласно чл. 24, ал.1 от
ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична, а в ал.2 на чл. 26
от ЗАНН изрично е прието от законодателя, че административно-наказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са
навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението
на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Няма твърдения
непълнолетния нарушител да не е могъл да разбира и да ръководи постъпките
си към момента на извършване на административното нарушение, когато е
бил навършил 17 години. Отделно от изложеното в НПК, приложим за
неуредените в ЗАНН случаи, липсва норма, която да предвижда повдигане на
обвинението на непълнолетно лице да става в присъствието на родител,
каквото задължително изискване е въведено за малолетните, а също така няма
изискване за задължително изследване на вменяемостта на нарушителя. АНО
с оглед действията на нарушителя е преценил, че те не поставят под съмнение
наличието на вменяемост. От друга страна от показанията на разпитаните по
делото свидетели безспорно е установено, че жалбоподателят е присъствал
при съставянето на АУАН и се е запознал със съдържанието му. В случая по
никакъв начин не са нарушени правата му, който своевременно е упражнил
правото си на защита, като е оспорил пред съда издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Възражението че нарушението на чл.15,ал.6 от
ЗЗДетето е довело до съществено процесуално нарушение е неоснователно,
по следните съображения. На първо място сама разпоредба предвижда че
уведомяването е по административни и граждански производства, като дори
препраща за уведомяването да става съответно по реда на АПК и ГПК. На
второ място разпоредбите на ЗАНН препращат към НПК, където не се
предвижда уведомяването или участието на ДСП под никаква форма. И тъй
като участниците в наказателното и административно-наказателното
производство са изрично посочени, то очевидно няма предвидено участие на
ДСП в процеса за реализиране на административно наказателна отговорност.
Не на последно място посочената разпоредба има единствено сигнална
функция и те не може да наруши правата на жалбоподателя, поради което да
доведе до незаконосъобразност на АУАН и НП.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ...................... г. на
Началник РУ към ОДМВР Б........., РУ - Г. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
3
Б............ по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4