№ 991
гр. Сливен, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230101560 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. 422 от
ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат сумите, за които
срещу тях е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
428/23 г. на СлРС, срещу която същите са подали възражения по чл. 414 от
ГПК.
Твърди се, че между ищцовото дружество като кредитор и
наследодателя на ответниците като кредитополучател, е сключен договор за
кредит за текущо потребление със срок на издължаване 120 месеца, като
договорът е сключен на 17.09.2012 г. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя, който е починал на 04.07.2017 г. и негови наследници са
ответниците. В проведено производство по чл. 51 от ЗН е вписано приемане
на наследството на наследодателя от ответниците. При настъпил краен падеж
на кредита е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и съответно е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за задълженията в качеството им на
наследници на кредитополучателя. Срещу заповедта ответниците са подали в
срок възражения по чл. 414 от ГПК, поради което ищцовата страна е
предявила процесните положителни установителни искове. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат
1
на ищцовата страна сумите, за които срещу тях е издадена заповедта за
изпълнение по ЧГД № 428/2023 г. на СлРС.
От страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. В три пункта се
излагат възражения в подкрепа на твърдението за неоснователност на
исковете, като първото възражение е, че от исковата молба не става ясно
обявен ли е кредитът за предсрочно изискуем, а второто е, че до получаване
на заповедта за изпълнение ответниците не са уведомявани от страна на
ищеца за налично тяхно задължение и не са поддържали отношения с баща си
дълъг период от време, като в тази връзка се прави и възражение за
недействителност на договора за лихва. А в трети пункт се прави възражение,
че не е ясно как са формирани отделните претендирани суми и се прави
възражение за погасяване по давност на сумите. Иска се отхвърляне на
предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от пълномощник, който моли за уважаване на предявените
искове.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание.
Представляват се от пълномощник, който моли за отхвърляне на предявените
искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 и Н.Д.П. като
кредитополучател е сключен на 17.09.2012г. договор за кредит за текущо
потребление в размер на 4800 лева. Кредиторът е изпълнил реално своите
задължения. Крайният срок на договора за кредит е 17.09.2022 г..
Николай П. е починал през 2017 г. и ответниците М. С. и Д. П. са негови
законни наследници. В проведено производство по чл. 51 от ЗН по ЧГД
№586/2020 на РС – Сливен е разпоредено да се впише, че наследниците М. С.
и Д. П. приемат наследството на своя наследодател. На 06.02.2023 г. след като
са били надлежно поканени срещу ответниците е подадено заявление по чл.
410 от ГПК за дължимите суми по договора за кредит сключен с
наследодателя. По ЧГД 428/2023 г. е издадена заповед за изпълнение срещу
2
ответниците и срещу лицето, което е поръчител по договора за кредит.
Ответниците са подали възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта
за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове. До
момента сумите по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния
размер на задълженията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства и заключението на вещото лице
бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са изцяло основателни.
По делото е несъмнено установено, че между наследодателя на
ответниците и ищцовото дружество е сключен валиден договор за заем и
кредиторът е изпълнил своите задължения. Ответниците са законни
наследници на кредитополучателя и като такива отговарят за неговите
задължения по договора за кредитq за които срещу тях е издадена заповедта
за изпълнение. Заповедта е издадена след настъпване на крайната дата на
падеж по договора и след като е налице надлежно вписано приемане на
наследството на починалия наследодател от страна на неговите наследници
по закон, а именно ответниците. Вземанията не са погасени по давност
предвид крайната дата – падеж по договора, а именно 17.09.2022 г., от която
до момента не е изтекла предвидената в закона погасителна давност.
Ответниците не са погасили чрез плащане вземанията, за които срещу тях е
издадена заповедта за изпълнение.
Изискуемостта на дължимите и неплатените суми по договора за
потребителски кредит е настъпила, тъй като е настъпил крайния падеж. В
случая размерът на дължимите от ответниците суми е безспорно установен и
същите съответстват на задълженията, за които е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№428/2023г. на СлРС.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
3
признае за установена дължимостта от ответниците на сумите, за които срещу
тях е издадена заповедта за изпълнение по ЧГД 428/2023 г. на СлРС.
По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят
претендираните разноски по делото, които са в размер на 1002,43 лева,
включващи заплатена държавна такса, възнаграждение вещо лице, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. С. с ЕГН-********** от
****************************************************, и Д. Н. П. с
ЕГН-********** от ****************************** ДЪЛЖАТ на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска” №19 сумите, за които е издадена заповед
№266/07.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№428/2023г. на СлРС.
ОСЪЖДА М. Н. С. с ЕГН-********** от
****************************************************, и Д. Н. П. с
ЕГН-********** от ****************************** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска” №19 сумата 1002,43 лева /хиляда и два лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4