№ 1557
гр. Варна, 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Станислав М. А.
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500700 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. № 22094/18.03.2024 г., депозирана от С. А. И., действащ
чрез своята майка и законен представител А. М. С., чрез адв. С. Й., срещу
Решение № 599 от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 10396/2023 г. по
описа на ВРС, 39-ти състав, в частта, с която е отхвърлен искът срещу
Община Варна за горницата от 6000 лв. до претендираните 12000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
претърпяната средна телесна повреда – счупване на горния край на лъчевата
кост на лявата ръка и леки телесни повреди – охлузване на левия лакът и
лявото коляно, както и психически стрес, емоционален дискомфорт и
ограничен жизнен капацитет.
В жалбата се излага, че решението е необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото
обезщетение не съответства на характера, степента и продължителността на
търпените от детето болки и страдания, предизвикани в резултат на
получените увреждания на здравето (средна телесна повреда, множество леки
телесни повреди и психически страдания), поради което се нарушава
принципът на справедливостта и морала. Посочва се, че ВРС правилно е
преценил факторите, които влияят при определяне размера на обезщетението
– вида и характера на телесните повреди, възстановителния период – повече
от 3 месеца, внезапна промяна на жизнения ритъм, зависимостта от чужда
помощ, психическите страдания на пострадалия, но оценката за паричния
еквивалент е неадекватна, тъй като се касае за дете на 12 години, с
неукрепнала психика, което е претърпяло внезапен инцидент, който е
променил начина му на живот. Посочва се съдебна практика по повод
1
определяне размера на обезщетения при подобни случаи. Моли се за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което да се уважи предявения иск в пълния претендиран размер.
Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, определени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
Община Варна, чрез юриск. Г*** П******, с който въззивната
жалба се оспорва като недопустима, неоснователна и необоснована. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е определели дължимото обезщетение,
съобразявайки размера и характера на увреждането, настъпилия вредоносен
резултат, възрастта на увреденото лице. Посочва се, че процесното
травматично увреждане се изразява в счупване на горния край на лъчевата
кост на лявата предмишница, което е затруднило крайника за период от 1,5-2
месеца, след което е възстановена функцията на крайника без дефицит.
Излага се, че в настоящия случай е проведено консервативно лечение чрез
поставяне на гипсова имобилизация от 20.02.2023 г. до 01.03.2023 г., т.е.
около 10 дни, което води до извод, че обстоятелствата относно
здравословното състояние на пострадалия са завишени в не малка степен.
Твърди се, че не са доказани твърденията за проведени два рехабилитационни
курса, тъй като вещото лице при изготвяне на заключението си е използвало
единствено сведения от майката на пострадалото дете, без да е извършен
консулт с лекар, който провежда такива процедури, за да направи
необходимите справки и без да са представени платежни или други
документи, удостоверяващи тези обстоятелства. Посочва се, че твърденията в
жалбата за преживените негативни емоции, които са нанесли трайни
отражения върху физическото и психическото здраве на ищеца, надхвърлящи
прага на търпимост, характеризиращи се с висок интензитет и силни болки в
продължителен период от време, са недоказани и завишени. Моли се за
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
Доколкото липсват направени искания за събиране на нови
доказателства, производството следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
22094/18.03.2024 г., депозирана от С. А. И., действащ чрез своята майка и
законен представител А. М. С., чрез адв. С. Й., срещу Решение № 599 от
26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 10396/2023 г. по описа на ВРС, 39-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен искът срещу Община Варна за горницата
от 6000 лв. до претендираните 12000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 700/2024 г. на ОС-Варна за
08.05.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
връчване на препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3