№ 395
гр. Ямбол, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101240 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, евентуално съединен с иск по
чл. 59 от ЗЗД за сумата от 15 841, 51 лв., от М. Г. М. против „Уникредит Булбанк“АД –
гр. София.
В исковата молба е посочено, че ищецът е солидарен длъжник по договор за
банков ипотечен кредит, сключен на 19.05.2012г. между ответника и физическо лице -
кредитополучател, което е починало, който договорът бил изцяло преуреден с анекс от
16.01.2013 г. Излага се, че сумата по кредита била изцяло усвоена от
кредитополучателя- М. Г. В.. Излага още, че относно задълженията на
кредитополучателя във връзка с погасяване на кредита бил сключен застрахователен
договор по застраховка „Кредитна протекция“, пакет А, със застрахователя „Кардиф –
Животозастраховане“ АД, в полза на банката и кредиторът – ответник, вместо да
упражни правата си по този договор след смъртта на кредитополучателя, се е снабдил
с изпълнителен лист от 31.03.2016 г. и съответно образувал изпълнително дело
№***/2016 год. при ЧСИ И. Х. за сумата от 158 000 лв., по което в периода от
01.04.2016 г. до 10.07.2019 г. от ищеца била събрана исковата сума в размер на 15 841,
51 лв., която се претендира с предявения главен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Сочи се , че с договор за цесия от 10.07.2019 г. ответникът прехвърлил
вземанията си по договора за кредит на „АСВ“ ЕАД. Твърди се, че по силата на
решение на АС – Б. от 09.04.2020 г., влязло в сила на 21.10.2021 г. застрахователят бил
осъден да заплати задълженията по процесния договор за ипотечен кредит на
ответника. След влизане в сила на посоченото решение, кредиторът продължавал да
бездейства и не събирал присъдената му сума от застрахователя, поради което ищцата
и друг солидарен длъжник по кредита били овластени по тяхно искане от ЯОС да
упражнят правата на кредитора, като се снабдят с ИЛ и проведат изпълнително
производство спрямо застрахователя, в резултат на което вземането на банката в
размер на 124 813,54 лв. било изцяло платено от застрахователя „Кардиф –
1
Животозастраховане“ АД. Въз основа на изложеното ищцата счита, че всъщност
служителите на ответника са бездействали по отношение на упражняване на правата
на кредитора по застрахователния договор, в резултат на което е била осъдена и срещу
нея има изпълнително дело относно същите задължения и към настоящия момент,
което не е прекратено /отново поради бездействие на ответника/ и по което събраните
суми, представляват претърпени от нея имуществени вреди в резултат на така
описаното им поведение. Ето защо предявява настоящите искове, като моли
ответникът да бъде осъден да й заплати исковата сума представляваща претърпяна
имуществена вреда вследствие на бездействие на служители на банката да упражнят
правата спрямо застрахователя приживе на кредитополучателя и след неговата смърт,
като евентуално и в случай на отхвърляне на главния иск счита, че ответникът
неоснователно се е обогатил за нейна сметка с исковата сума, която не му се следва.
След направено уточнение заявява, че претендира законна лихва върху сумата от
датата на исковата молба. Претендира и разноски по производството.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че предявените искове
били недопустими, доколкото редът за защита на ищеца бил този по чл. 439 ГПК. По
същество оспорва да е налице противоправно поведение от страна на ответника, както
и настъпила вреда за ищеца, доколкото страните са били обвързани от валидно заемно
правоотношение, като претендираната сума е послужила именно за погасяване на
задължение по посоченото правоотношение. Оспорва евентуалния иск с твърдение, че
е налице основание за получаване на сумата - валидно възникнало заемно
правоотношение между страните. В условията на евентуалност релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като
претендира и разноски по производството.
В с.з. страните не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се оспорва и се установява от писмените доказателства по делото, че на
19.05.2012 г. между "Уникредит Булбанк“АД и М. Г. В. – кредитополучател е сключен
Договор за банков ипотечен кредит № ************** за сумата 90 000 лв., която е
била усвоена. Съгласно чл. 8 от договора за кредит като обезпечения за вземането на
банката-кредитор е била вписана ипотека върху недвижимия имот, закупен със
средствата по кредита и са поети солидарно задължения от трети лица- Д. И. П. –
солидарен длъжник, Г. А. И. – солидарен длъжник и ищцата М. Г. М. – солидарен
длъжник. В чл. 9 към договора за кредит, като допълнително условие на договора е
предвидено сключването на застраховка "Кредитна Протекция, Пакет А“ на
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф – Общо
застраховане, клон България“ ".
Представени са и погасителни планове, вкл. ОУ към договора в Раздел 5 от
които е предвидено кредитополучателят да сключва и поддържа за целия срок на
договора застраховка „Живот“, по която банката е посочена като трето ползващо се
лице – единствен получател на застрахователното обезщетение , която застраховка
следва да покрива поне рисковете смърт в резултат на злополука или заболяване;
трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или
заболяване над 70 %, за което е издаден застраховката сертификат № ***/0199 г.,
приложен по делото, със застрахован - М. В., с ползващо се лице - "Уникредит
Булбанк“АД или застрахования, респ. неговите законни наследници, ако е направено
2
пълно предсрочно погасяване на кредита при платена периодична застрахователна
премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране.
Приет е и Анекс № 1 към договора за кредит от 16.01.2013 год.
Видно от приложените ЕР на ТЕЛК, в резултат на заболяване на
кредитополучателката В. е била призната трайно намалена работоспособност - 72 %,
считано от датата на експертизата - 19.09.2012 г., продължена до 01.09.2015 г. с
противопоказани условия на труд. От представеното удостоверение за наследници изх.
№ **24.03.2016 год. се установява, че кредитополучателят М. В. е починала на
*****.2014 год., като е оставила законни наследници – Щ. И. Щ. и Д. И. П.,
последната отказала се от наследството на наследодателката , като отказът й е вписан
под № ***.2016 год. в нарочната книга на ЯРС.
В качеството си на единствен наследник Щ. Щ. е отправил уведомление за
настъпило застрахователно събитие вх. № ******/08.07.2016 год. до „Кардиф
Животозастраховане, клон България“" КЧТ за настъпилите застрахователни събития и
е поискал застрахователят да плати в полза на банката-кредитор остатъчната стойност
от баланса на договора за банков ипотечен кредит към датата на смъртта на
застрахованата, вкл. лихвата по кредита. Застрахователят е отказал плащане с
възражения срещу твърдението за настъпило застрахователно събитие - трайно
намалена работоспособност и за прекратяване на договора , за което Щ. е бил
уведомен с писмо изх. № **21.07.2016 г.
Междувременно ответната банка е обявила кредита за предсрочно изискуем , за
което са изпратени и съответните уведомления. Ответникът се е снабдила със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от 31.03.2016 г. на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр. д. №
***/2016 г. на ЯРС срещу солидарните длъжници посочени в договора за ипотечен
кредит за непогасената главница заедно със съответните лихви.
Представено е и решение на ОС – Ямбол по гр. дело № ***2016 год., с което е
уважен предявеният от банката против възразилите длъжници иск с правно основание
чл. 422 ГПК за сумата от общо 140 000, 51 лв. – главница и лихви, вкл. е отхвърлен
предявен от последните обратен иск против застрахователя „Кардиф
Животозастраховане, клон Бълагрия“КЧТ с правно основание чл. 242,ал.1 КЗ отм., вр.
чл. 134 ЗЗД. Предвид липсата на отбелязване дали решението е влязло в сила и след
служебна справка съдът констатира, че с решение на АС – Б. по т. д. №***/2017 год.,
посоченото решение на ЯОС е било потвърдено в обжалваната му част, относно
отхвърления обратен иск.
По молба вх. № ****/25.04.2016 год. на ответника е било образувано изп.д. №
***/2016 год. по описа на ЧСИ И. Х., приложено в цялост към настоящото гражданско
дело, по което са били осъществени множество изпълнителни действия, вкл. срещу
ищцата, като на 11.05.2023 год. е била депозирана молба от взискателя „АСВ“ЕАД за
прекратяване на ИД на осн. чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК. С постановление от 19.05.2023 год.
на ЧСИ ИД е било прекратено , като са вдигнати наложените запори и възбрани.
С влязло в сила на 21.10.2021 год. решение по в.т.д. ****/2020 год. на АС – Б. е
бил уважен предявеният от Щ. Щ. против „Кардиф Животозастраховане, клон
България“КЧТ иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД за суми дължими по
застраховка – сертификат ******19.05.2012 год. в полза на кредитора „Уникредит
Булбанк“АД.
С определение ***/24.01.2022 год. по гр.д.***/2022 год. на ЯОС в
производство по чл. 134,ал.3 ЗЗД , вр. чл. 389 и сл. ГПК , съдът е овластил М. Г. М. и
3
Г. А. И. да упражнят правата на длъжника „Уникредит Булбанк“АД , като се снабдят с
ИЛ по влязлото в сила решение ***/09.04.2020 год. на БАС и въз основа на ИЛ да
образуват и проведат изпълнително производство срещу осъдения длъжник „Кардиф
Животозастраховане, клон България“КЧТ.
Ищцата е представила още удостоверение от ЧСИ, Сметка за размер на дълга,
Справка за дължими и заплатени суми, вкл. молба от взискателя „АСВ“ЕАД с
потвърждение за заплащане от страна на застрахователя на сумата 124 813, 54 лв., с
която моли да бъде намалено задължението на длъжниците по ИД № ***/2016 год.
По делото е представен и приет и Устав на Уникредит Булбанк АД , касаещ
капитал и акции, предмет на дейност , органи, прекратяване на дейността и други.
С Решение № ***/07.03.2023 год. по гр. дело № ***2022 год. на ЯРС , съдът е
уважил в условията на чл. 238 от ГПК иск с правно основание чл. 439 ЗЗД предявен от
ищцата М. Г. М. и Г. А. И. против „АСВ“ЕООд за недължимост на сумата от 12 261, 21
лв. по ИД №***/2016 год. на ЧСИ И. Х..
Представена е и длъжностна характеристика на Я. П. И. – специалист продажби,
обслужвал процесния договор за кредит.
По делото е назначена и прието заключение на СИЕ, вещото лице по която след
извършване на необходимите справка е посочило, че за периода 01.04.2016 –
10.07.2019 год. по ИД № ***/2016 год., с взискател „Уникредит Булбанк“АД от М. М.
са събрани суми в общ размер на 15 841, 51 лв. Описано е какви суми са погасени по
кредита приживе на кредитополучателката, вкл. какъв е размера на постъпилите по ИД
суми и как са разпределени те. След приспадане на внесената от застрахователя сума
остатъчното задължение по договора за кредит е в размер на 17 375, 50 лв. ,като
експертизата не може да отговори на въпроса какъв е бил размерът му към момента на
удържане на всяка една от процесните суми от трудовото възнаграждение на ищцата.
Към датата на подаване на ИМ по настоящото гражданско дело остатъчното
задължение е в размер на 16 503, 97 лв.
При изслушването си в с.з. вещото лице е конкретизирало, че процесния
договор за кредит според справка при „АСВ“ ЕАД не се води погасен,като посочения
в експертизата незаплатен остатък , остава след всички плащания – от главния
длъжник, от солидарните длъжници, от застрахователя и от продажбата на имот на
сина на кредитополучателката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявените искове е – главен иск по чл. 49 ЗЗД ,
вр. чл. 45 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД.
Така предявените искове съдът намира за допустими, а релевираното от
ответника възражение за недопустимостта им за неоснователно.
В случая главният иск е бил квалифициран като такъв по чл. 49 ЗЗД въз основа
единствено и само на изложените от ищцата в ИМ и уточненията фактически
твърдения, а именно че ищцата е претърпяла имуществени вреди в следствие виновно
неизпълнение на служители на ответната банка да изпълнят задълженията си, като
упражнят правата на банката в качеството на ползващо се лице, спрямо застраховател
по застраховка „Живот“ на кредитополучателя. Според практиката на ВКС, наличието
на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е
настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства,
4
осъществяващи фактическия състав на деликт- нарушаване на общото задължение да
не се вреди другиму (В този смисъл е Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1122/2011 г., III г. о. и др). Освен това твърдението, че ищецът разполага с право да
предяви иск по чл. 439 ГПК, който следва да бъде предявен срещу надлежен ответник,
взискател по ИД, в случая „АСВ“ЕАД, цесионер придобил дълга преди подаване на
настоящата ИМ, не води до извод за недопустимост на иск по чл. 59,ал.1 от ЗЗД. В
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС се посочва, че
възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица
не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица,
по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. Това означава, че чл. 59,
а. 2 ЗЗД следва да се тълкува като липса на друго средство за защита по отношение
обаче на конкретния ответник или ответници в исковия процес, а не изобщо липса на
правно средство за отстраняване на настъпилото неоснователно разместване на
блага. Без значение за иска по чл. 59,ал.1 от ЗЗД е това дали ищецът разполага с
възможността да предяви правата си с друг иск срещу друго лице, което не е страна в
исковото производство за неоснователно обогатяване /решение № 90/15.09.2020 год.
по гр. дело № 3937/2019 год. на ВКС, Решение № 272/17.10.2012 год. по гр. дело №
49/2012 год. на ВКС и др./.
Според ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди,
причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като
вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата.
Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите
мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от
характера на възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І
ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат
от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че
отговорността по чл. 45 и 49 от ЗЗД не се презумира, като вината е само един от
елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се
презумира./Решение №166/10.03.2010 год. на ВКС по гр.д. № 4284/2008 год. и др./
Или в случая, за уважаване на предявения иск за имуществени вреди на
доказване от страна на ищеца подлежат елементите от фактическият състав на чл. 49
ЗЗД: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението
на възложената работа. Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е
възложило работата, а от вината на лицето - изпълнител на възложената работа. По
делото ищецът не проведе доказване на посочените елементи от състава на
отговорността по чл. 49 ЗЗД.
В процесния случай страните не спорят, че ищцата е солидарен длъжник по
договор за ипотечен кредит, сключен на 19.05.2012г. , като в полза на ответника е бил
издаден изпълнителен лист от 31.03.2016 г. срещу същата и други солидарни
длъжници, въз основа на който е било образувано и изпълнително дело №***/2016
при ЧСИ И. Х. за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист; че
относно задълженията на кредитополучателя във връзка с погасяване на кредита е бил
сключен застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“, пакет А, със
5
застрахователя „Кардиф – Животозастраховане“ АД, в полза на банката, както и че
след осъдително решение на БАС по иска предявен по реда на чл. 134 от ЗЗС от
наследника на кредитополучателката Щ. , застрахователят е заплатил на цесионера
„АСВ“ЕАД сумата в размер на 124 813,54 лв. Не се установи по делото обаче
възлагане на работа от страна на ответника на определено лице, не се установи и в
какво се е изразило действието или бездействието на това лице, на което е възложена
работа, като липсата само на нези два елемента от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчна за отхвърляне на иска. Както е посочено и в
мотивите на цитираното по-горе Решение по т.д. № ***/2017 год. на БАС, банката –
ответник, не е имала основание или задължение произтичащо от закон, вътрешен акт
или други, да иска предпочитително удовлетворяване от дадените й обезпечения. Тя
няма задължението да се удовлетворява първо от застрахователя по
застраховка“Живот“, при положение, че по самия кредит има още трима длъжници
при условията на солидарност. В случая страните по договора за кредит не са
включили в същия клауза за задължително предпочтително удовлетворяване на
Банката от застрахователното обезщетение в случай, че настъпи някой от покритите с
Договора за застраховка застрахователни рискове, касаещи кредитополучателя. Или в
обобщение в настоящия казус според съда не се установи задължение за банката да
търси плащане на дълга в определена поредност като същата, в качеството си на
кредитор може да насочи изпълнението си по свой избор срещу солидарните
длъжници или срещу застрахователя.
Не без значение е и обстоятелството, че събраните по делото доказателства
сочат , че ищцата не е претърпяла имуществена вреда в посочения размер. Напротив
от приетата ССЕ се установява, че въпреки внесените за удовлетворяване на
задължението суми – събрани от публична продан на имот, от запор върху трудово
възнаграждение на ищцата в качеството й на солидарен длъжник по договора за
ипотечен кредит, от другия солидарен длъжник, от застрахователя след влизане на
сила на осъдителното решение на АС – Б. дългът по процесния договор за ипотечен
кредит не е погасен, нито към датата на депозиране на ИМ, нито към датата на
изготвяне на експертизата. Освен това и въпреки, че през процесния период правата по
процесния застрахователен договор са осъществени от другото ползващо се лице –
законен наследник на застрахования кредитополучател Щ. Щ., до пълно плащане на
остатъка от дълга от страна на застрахователя – доброволно или в резултат на съдебно
решение не се е стигнало.
Претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, което налага да
бъде разгледан предявеният като евентуален иск по чл. 59,ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Т.е. за основателността на иска ищецът следва да установи:
обедняване /изразяващо се в намаляване на имуществото му/, конкретния размер на
посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника, размер
на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един
и същ факт или група от факти.
Горепосочените предпоставки не бяха установени в настоящия процес. Както се
6
посочи по-горе в настоящите мотиви действително за процесния период ищцата е
заплатила по ИД исковата сума от 15 841, 51 лв. Същата е заплатена в качеството й на
солидарен длъжник по договора за ипотечен кредит, поради което плащането на
задълженията по същия е свързано с погасяване на поето от нея валидно задължение,
т.е. налице е правно основание за имущественото разместване, което от своя страна
води до неоснователност на претенцията. Безспорно заплатената сума е послужила за
погасяване на дълг, който видно от доказателствата по делото и неоспорената ССЕ все
още не е погасен.
Ето защо и евентуалната претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата дължи на ответника разноски за настоящата
инстанция в размер на 1450 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. М., ЕГН ********** против „Уникредит
Булбанк“АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД за
сумата от 15 841, 51 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди в следствие виновно бездействие на служители на ответната
банка.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М. Г. М., ЕГН **********
против „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 59, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 15 841, 51 лв., с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК М. Г. М., ЕГН ********** да заплати на
„Уникредит Булбанк“АД, ЕИК ******** сумата от 1450 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7