№ *2
гр. Козлодуй, 02.**.202* г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Административно
наказателно дело № 202*********** по описа за 202* година
Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалбата на ИВ. В. Ч. с ЕГН:**********
гр.Козлодуй срещу Наказателно постановление № 2*-0288-
000286/2*.09.202*г. на Началник група при РУ-Козлодуй към ОД на МВР
гр.Враца, с което за нарушение на чл.*3*А, ал.* от Закона за движението по
пътищата / ЗДвП /, на основание чл.*83, ал.4, т.*, пр.* от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Жалбоподателят оспорва констатациите, като твърди, че наказателното
постановление е неправилно, тъй като не е извършил визираното в него
административно нарушение. Сочи, че когато е спрян от полицейския
автомобил за проверка е бил с поставен обезопасителен колан. Излагат се
доводи, че полицаят, който му е извършил проверка и му е съставил акта за
установяване на административно нарушение е бил сам, както и че същият
има лично отношение спрямо него. Релевира се, че поради тази причина е
написал жалба срещу служителя на реда, но е бил разубеден да не я подава от
1
неговите колеги, които поели ангажимент да се опитат да му повлияят.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.* от ЗАНН, подадена е в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител, не
оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.09.202*г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 02.09.202*г., около *5.*0 часа, в
гр.Козлодуй по ул.“О.“, с посока на движение запад-изток, управлява
собствения си лек автомобил „М. Е 250 Д” с рег. №********, без поставен
обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.
Посочено е, че водачът е бил сам в автомобила, както и, че е нарушена
разпоредбата на чл.*3*А, ал.* от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е приел нарушението за установено
от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.*3*А, ал.* от ЗДвП, на основание чл.*83, ал.4, т.*, пр.* от
ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР му е отнел общо
6 точки.
По делото като свидетели са разпитани, актосъставителят Д. Г. ТР. и Ж.
ХР. М..
От показанията на актосъставителя - Д.Т., служител на РУ-Козлодуй се
установява, че на 02.09.202*г. около *5:*0-*5:30 часа при движение със
служебен автомобил в гр.Козлодуй по ул.“О.“, забелязал, че пред него по
2
същата улица се движи лек автомобил „М.“. По време на движението
полицаят успял да забележи, че водачът на лек автомобил „М.“ е управлявал
същия без поставен обезопасителен колан. Т. твърди, че това успял да
забележи през задното стъкло на движещия се пред него лек автомобил.
Поради това подал светлинен и звуков сигнал, като спрял за проверка водача
на това моторно превозно средство.
При извършената проверка е установено, че водач на автомобила е
жалбоподателят ИВ. В. Ч.. Свидетелят Д. Г. ТР., съставя акт за установяване
на административно нарушение на И.Ч., в който вписва, че последният е
управлявал лекия си автомобил без поставен обезопасителен колан.
Жалбоподателят отказал да подпише съставения му акт. Извикан е друг
служител на РУ-Козлодуй- Ж. ХР. М., който е вписан в акта, като свидетел на
съставянето му и като свидетел на отказа на ИВ. В. Ч. да подпише същия.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Ж.М..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и административно-наказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В чл.42 в т.* до т.*0 от ЗАНН и в чл.5*, ал.* в т.* до т.*0 от ЗАНН,
изчерпателно е посочено минимално изискуемото съдържание на акта за
установяване на администратиивно нарушение и наказателното
постановление.
При извършена проверка, настоящия съдебен състав констатира, че при
съставянето на АУАН и атакуваното наказателно постановление са нарушени
нормите на чл.40, ал.* и ал.3, чл.42, т.3 и чл.5*, ал.*, т.5 от ЗАНН, тъй като
актът не е съставен в присъствието на свидетели присъствали при извършване
или установяване на нарушението или при наличието на двама други
свидетели, което обстоятелство, изрично да е отбелязано в него, както и не е
посочено точното място на извършване на твърдяното нарушението.
3
Нормата на чл.40, ал.* от ЗАНН, изисква актът за установяване на
административно нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според ал.3, при липса на свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението , или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
От показанията на актосъставителя Д.Т. и свидетеля Ж.М., при
установяване на извършването на твърдяното нарушение е присъствал само
първият, който е бил сам. Впоследствие е извикал свидетеля М., който е
вписан в съставения акт за установяване на административно нарушение,
като „очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при
съставяне на акта“. По делото се установи, че свидетелят Ж.М. не е
„очевидец“ на установяване на нарушението, а само е вписан като присъствал
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
Видно от горното не е спазена нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която изисква,
в такива случаи в акта да бъдат вписани двама свидетели, като това изрично
да бъде отбелязано в него.
На следващо място, съдът приема, че по делото не се оборват
твърденията на жалбоподателя, че е управлявал автомобила си с
обезопасителен колан, който свалил непосредствено преди слизането си от
същия след спирането му за проверка и че актът му е съставен от свидетеля
Д.Т., поради факта, че същият има лично отношение към него.
Във връзка с това, съдът съобрази нормата на чл.5*, ал.*, б.“в“ от ЗАНН
и измененията на ЗАНН в ДВ. бр.*09 от 22 Декември 2020г., в сила от
23.*2.202* г., където в чл.5*, ал.* и чл.3*, ал.3 е уредено, че не може да
съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което има с
нарушителя особени отношения, които пораждат основателни съмнения в
неговата безпристрастност и че според ал.4 в такива случаи същият следва да
бъде съставен от друго лице със съответната компетентност.
В конкретния случаи, при установяване на твърдяното нарушение
актосъставителят е бил сам и при наличието на данни за особено отношение,
същият е следвало да си направи отвод и актът да бъде съставен от друго
4
лице.
От друга страна, от представената по делото Заповед №8*2*з-5*5 от
*4.05.20*8г. на Министъра на вътрешните работи, не се установява
компетентността на актосъставителя, визирана от законодателя в чл.3* от
ЗАНН, а именно, че актовете се съставят само от изрично посочени в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомства, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове длъжностни лица.
Цитираната по-горе заповед, определя длъжностните лица от МВР, които са
компетентни да съставят актове за установяване на административни
нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по
пътищата. Видно от заповедта, актове за установяване на административни
нарушения по Закона за движение по пътищата, могат да съставят
служителите от звената „Териториална полиция“ /полицейски и младши
полицейски инспектори/ в структурите на „Охранителна полиция“ при
СДВР/ОДМВР и районните управления в състава им, след успешно положен
изпит по ЗДвП и Кодекса на застраховането в рамките на обслужваната
територия.
В настоящия случай, актосъставителят – свидетелят Д. Г. ТР. е на
длъжност „К.О.“ при РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, за която длъжност,
съгласно представената Заповед №8*2*з-5*5 от *4.05.20*8г. на Министъра на
вътрешните работи се изисква успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса на
застраховането в рамките на обслужваната територия, за което обстоятелство
по делото не са представени доказателства, въпреки изричните указания на
административнонаказващия орган, че доказателствената тежест в
административно-наказателния процес е негова.
На следващо място в акта за установяване на административно
нарушение и в последващото го наказателното постановление е посочено, че
управлляваният от жалбоподателя лек автомобил „М. Е 250 Д“ с Рег.
№******** се е движил в гр.Козлодуй по „ул.О.“, без да е уточнено, къде
точно, в коя част на тази улица е извършено твърдяното нарушение. Ноторно
известно е, че ул.“О.“ е една главните улици в гр.Козлодуй, която преминава
през целия град. Непосочването в акта за установяване на административно
5
нарушение и последващото го наказателно постановление на точното място,
за което се твърди, че е осъществено нарушението от жалбоподателя, създава
неяснота у последния, досежно деянието, което му се вменява, че е извършил.
По този начин, той не може да формира еднозначен извод, относно
съдържанието на волеизявлението на актосъставителя, с което се засяга
правото му на защита.
Както беше посочено по-горе, това от своя страна е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление императивно,
заложени от законодателя в чл.42, т.3 и чл.5*, ал.*, т.5 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът намира, че Наказателно постановление № 2*-
0288-000286/2*.09.202*г. на Началник група при РУ-Козлодуй към ОД на
МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.*3*А, ал.* от Закона за
движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.*83, ал.4, т.*, пр.* от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 6
точки, следва да бъде отменено от настоящата въззивна инстанция, като
незаконосъобразно и неправилно издадено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.* от ЗАНН,
Козлодуйският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2*-0288-000286/2*.09.202*г.
на Началник група при РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с което за
нарушение на чл.*3*А, ал.* от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на
основание чл.*83, ал.4, т.*, пр.* от ЗДвП, на ИВ. В. Ч. с ЕГН:********** от
гр.Козлодуй е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр.Враца в *4- дневен срок от съобщаването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7