Решение по адм. дело №807/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба от ЕТ „ГДП-Г. П.-А. Г.“ с ЕИК *********, против Заповед №12490/18.07.2025 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-5/19.08.2025 год. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- тоалетна, находяща се в гр.Плевен, ЖП гара Плевен, стопанисвана от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

Жалбоподателят възразява против издадената заповед, като твърди, че е била издадена касова бележка при извършената на 23.05.2025 год. проверка. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя А. Н., която поддържа жалбата, моли съда да отмени оспорената заповед, претендира сторените в производството разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж. с пълномощно на л.38 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед.

Административен съд-Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 23.05.2025 г. в търговски обект - тоалетна, находящ се в град Плевен, ЖП гара Плевен, стопанисван от ЕТ „ГДП- Г. П.- А. Г." с ЕИК *********, представлявано от А. Г. Н. е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Извършена била контролна покупка, преди легитимация от проверяващия екип в 13:19 ч., покупка/ услуга за използване на тоалетна стойност 1,50 лв. и един брой сухи кърпички 0.50 ст., заплатени в брой от Р. Б. М. - старши инспектор по приходите, с една монета от 2/два/ лева, на А. Н. - представляващ и извършваща търговската дейност в търговския обект в момента на проверката, която приела плащането в брой, и не издала фискална касова бележка от наличното в обекта, работещо и инсталирано фискално устройство модел „DATECS DP-15" с индивидуален номер на фискалното устройство [рег. номер] и индивидуален номер на фискалната памет 02857357, с регистрационен номер 4518389 в НАП. В хода на проверката била изведена контролна лента на електронен носител от фискалното устройство, от която било установено, че няма издаден фискален касов бон на стойност 2.00 лева. Последната касова бележка преди междинен финансов отчет „X“ с № 0006300/23.05.2025 г. е издадена в 13:09 часа с № 0006299/23.05.2025 г. Проверяващите органи направили извод, че ЕТ „ГДП- Г. П.- А. Г.“ с ЕИК ********* е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ Като в обекта било установено налично едно фискално устройство, няма ПОС-терминално устройство. Дейността в обекта се извършвала от представляващата - А. Г. Н..

За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка Кд 184 cep. АА № 0017677/23.05.2025 г., в който подробно са отразени констатациите от проверката, съставен в търговския обект на основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Въз основа на констатациите от проверката, контролните органи на НАП съставили приложения на л.19-21 от делото АУАН №[рег. номер]/25.06.202 год. за това, че при извършена проверка в търговски обект - тоалетна, находящ се в град Плевен, ЖП гара Плевен, стопанисван от ЕТ „ГДП- Г. П.- А. Г." е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой, се издава фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Описано е в съставения АУАН, че е извършена контролна покупка, преди легитимация от проверяващия екип в 13:19 ч. , покупка/ услуга за използване на тоалетна стойност 1,50 лв. и един брой сухи кърпички 0.50 ст., заплатени в брой от Р. Б. М. - старши инспектор по приходите, с една монета от 2/два/ лева, на А. Н. - представляващ и извършваща търговската дейност в търговския обект в момента на проверката, която приела плащането в брой, и не издала фискална касова бележка от наличното в обекта, работещо и инсталирано фискално устройство модел „DATECS DP-15" с индивидуален номер на фискалното устройство-DT—418714 и индивидуален номер на фискалната памет 02857357, с регистрационен номер 4518389 в НАП. Описано е още в съставения акт за нарушение, че от изведената в хода на проверката контролна лента на електронен носител от фискалното устройство е установено, че няма издаден фискален касов бон на стойност 2.00 лева. Последната касова бележка преди междинен финансов отчет "X" с № 0006300/23.05.2025 г. е издадена в 13:09 часа с № 0006299/23.05.2025 г. Горното органите по приходите квалифицирали като нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/Наредба № Н-18/13.12.2006 г./

Въз основа на съставения АУАН било издадено и Наказателно постановление №839264-[рег. номер]/18.07.2025 год., с което, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Видно от отбелязването върху самото НП на л.23 от делото, последното е връчено на адресата си на 6.08.2025 год. и е влязло в сила на 21.08.2025 год.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №12490/18.07.2025 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на ЕТ е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- тоалетна, находяща се в гр.Плевен, ЖП гара Плевен, стопанисвана от жалбоподателя, и забрана достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В заповедта е описано подробно установеното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. Посочено е, че за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, органът е счел, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство, налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на държавния бюджет. Спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата. В конкретния случай задълженото лице е нарушило данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи и ощетяване на държавния бюджет. Затова органът е счел за обосновано налагането на принудителната мярка. Предвид изложеното и като съобразил наложената административна санкция и нейната тежест, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, органът приложил ПАМ - „запечатване на търговски обект“ - тоалетна, находяща се в град Плевен, ЖП гара Плевен, стопанисвана от ЕТ „ГДП- Г. П.- А. Г.“ и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни. на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

При определяне продължителността на запечатване на обекта органът взел предвид вида и тежестта на нарушението и последиците от него, местоположението на обекта. Изложил мотиви, че неиздаването на фискална касова бележка за всяка продажба и за всяко плащане е нарушение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед значимостта на охранените обществени отношения, свързани с установения ред за регистрация и отчетност чрез фискалните устройства. Изложил съображения, че неизпълнението на задължението да се регистрира и отчита всяка продажба винаги води до неотразяване на приходи и от там до отклонение от данъчното облагане и вреда за фиска. Посочил още в мотивите на заповедта, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчната дисциплина, която осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на фискалното устройство, наличието на работещо и регистрирано фискално устройство, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с фискалното устройство, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, са нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Така извършеното деяние, сочи на поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Органът посочил, че целта на прилаганата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани обороти.

По отношение срока на налаганата ПАМ органът изложил съображения, че определеният е подходящ за постигане на целите на мярката, състоящи се в защита на държавния интерес чрез дисциплиниране и мотивиране на търговеца за спазване на изискванията и реда за правилното регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, като се явява превенция срещу допускане отново на същото нарушение и превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Целта на мярката е промяна в организацията на дейността на проверявания обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска, поради което и срокът на мярката се явява определен при спазване на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс.

Заповедта е връчена на ЕТ на 6.08.2025 год. и против нея е подадена жалба с вх.№Ж-25/18.08.2025 год.-л.39, по която е постановено Решение №ГДФК-5/19.08.2025 год. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. С решението е отхвърлена като неоснователна подадената срещу заповедта жалба, като са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. В решението са изложени и допълнителни мотиви във връзка с продължителността на наложената мярка. Решението е връчено на ЕТ на 26.09.2025 год.

Жалбата против заповедта, потвърдена с горното решение, е подадена в съда, чрез административния орган, на 10.10.2025 год. и е заведена с вх.№Ж-15-34.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва обект, стопанисван от жалбоподателя, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената на л.18 от делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е издал оспорената в настоящото производство заповед.

Оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Т.е констатираното нарушение –неиздаване на фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо ФУ за извършена на процесната дата покупка, заплатена в брой, описана чрез своите индивидуализиращи белези в достатъчна степен, е станало основание за приложената от органа мярка на принуда. В заповедта, както и в потвърждаващото я решение на горестоящия административен орган, са изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка, което е допустимо, по аргумент от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК.

В производството пред административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за установяване на констатираното административно нарушение, обосновало прилагането на мярката, но въпреки това акт за нарушение е издаден. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.118, ал.1 и чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, са описани в съставения при проверката в търговския обект протокол за извършена проверка Кд 184 cep. АА № 0017677/23.05.2025 г.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" са свързани с неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай се установява от приобщените по делото доказателства, че с бездействието си да издаде касов бон при извършена продажба, търговецът е осъществил състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" от ЗДДС, за което нарушение му се следва издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят е оспорил извършването на нарушението с твърдения, че фискален бон е издаден от лице-което в момента се е намирало в търговския обект-майката на управителя на ЕТ, която го е замествала. Твърди, че касовия бон е издаден в 13,09 часа, но видно от всички приложени по преписката писмени документи, проверяващият екип е извършил контролна покупка по –късно, в 13,19 часа, от една страна. От друга страна, видно от съставения АУАН, в него е вписано като възражение, че по принцип редовно се издават касови бележки, но когато слязат много хора от влака, е невъзможно на всеки един да се издаде бележка, затова понякога се издава една обща бележка. Т.е. във възражението не се съдържа оспорване на констатацията, че на процесната дата при конкретната проверка не е издаде касов бон, а обяснения защо не винаги се издават навреме касови бележки. Което също е аргумент в подкрепа на констатациите на проверяващите органи. На последно място, от протокола за извършена проверка се установява още, че конкретната проверка е извършена в присъствието на А. Г. Н., т.е. управителя на ЕТ и няма данни свидетелят Ц. А. П. да е присъствала при тази проверка, както твърди тя в показанията си. Затова съдът приема, че е осъществен състава на вмененото нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Според настоящия състав на съда обаче, прилагането на конкретната ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност и пропорционалност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 10 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки, и поради следните съображения: Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС, не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за съставен АУАН и издадено НП за същото нарушение, с което на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, което при това като необжалвано, е влязло в законна сила на 21.08.2025 год., като за същото нарушение е приложена и процесната мярка. Кумулирането на две санкции с наказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС-С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, непропорционално е, като не се установява да е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/.

Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 50 лева-л.29.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, по жалба ЕТ „ГДП-Г. П.-А. Г.“ с ЕИК *********, Заповед №12490/18.07.2025 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-5/19.08.2025 год. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА НАП-СОФИЯ да заплати в полза на ЕТ „ГДП-Г. П.-А. Г.“ с ЕИК *********, направените разноски за държавна такса в размер на 50 / петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.