РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. С., 16.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи януари
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 531 по описа на
съда за
Й.П.Н. *** обжалва
Наказателно постановление № 17-0338-000811, издадено на 21.06.2017 г. от В.Н.П.,
на длъжност Началник РУП към ОДМВР – С., РУ – С., с искане за неговата отмяна
поради незаконосъобразност.
В писмено становище, постъпило по
делото преди даване ход на съдебното следствие, жалбоподателят заявява, че
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното
нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено
наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок от компетентен орган, а
именно от В.Н.П., на длъжност Началник на РУ – С. при ОДМВР – С., който в
съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП е оправомощен за издаването му съгласно
т. 2.9 от представената заповед № 8121з-746/01.06.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи, която е била в сила към 21.06.2017 г. - датата на издаването
на НП. Не на последно място, атакуваното НП не съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
В жалбата са изложени доводи, че
с оглед описанието на деянието на жалбоподателя в АУАН и в НП, изразяващо се в
управление на МПС – собственост на юридическо лице, липсата на обвързване на
правната квалификация на деянието с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
представлява допуснато в хода на административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, а неприлагането на тази разпоредба
съставлява нарушение на материалния закон при издаване на обжалваното НП. Тези
доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП изобщо не
изключва възможността за ангажиране на личната административно-наказателна
отговорност на физическо лице за административно нарушение по ЗДвП, извършено
при управление на МПС, което е собственост на юридическо лице. Тази разпоредба
следва да се тълкува в систематическата и логическата й връзка с разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. От това тълкуване се налага единствено извод, че
законният представител на юридическото лице – собственик на МПС носи съгласно
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП отговорност за нарушение по този закон, извършено при
управление на това МПС само в случай, че по каквито и да било причини е
невъзможно да се установи самоличността на водача на МПС и че именно в тази
връзка законният представител на юридическото лице не е посочил кому е
предоставил МПС – например, но не само – защото датата и точният час на
нарушението и регистрационният номер на МПС /но не и самоличността на водача/
са установени с веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП или защото се касае за административно нарушение по ЗДвП, във връзка с
чието установяване прекият му извършител е осуетил извършване на проверка от
органите за контрол или е нарушил задълженията си като участник в ПТП, като
това негово съпътстващо деяние препятства установяване на неговата самоличност,
и в други подобни хипотези. В случаи като конкретния обаче, в които субект на
административното нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП /в редакцията на
тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 39/2011 г., действаща към датата на извършване на
деянието/ е физическо лице - водач на ППС независимо от принадлежността на
правото на собственост върху превозното средство и щом самоличността на водача
е установена еднозначно в хода на извършената проверка от контролни органи, при
която е констатирано нарушението, то разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП
не намират приложение. Поради това липсата на обвързване на правната
квалификация на нарушението с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не
съставлява допуснато в хода на административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя, нито административно-наказващият орган е
нарушил материалния закон, издавайки процесното НП без да приложи тази
разпоредба.
Обжалваното НП е издадено в
преклузивния 6-месечен срок съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на
АУАН. Към настоящия момент административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не е погасена по давност с оглед разпоредбите на чл. 80-81 от НК,
приложими в материята на административното наказване на основание чл. 11 от ЗАНН.
По същество съдът намира, че жалбоподателят
виновно е извършил административно нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП /в
редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 39/2011 г., действаща към датата на
извършване на деянието/, за което законосъобразно му е наложено административно
наказание глоба в размер 300 лв.
От съвкупната преценка на
съдържанието на показанията на свидетеля С.Н. – актосъставител, на длъжност
„мл. автоконтрольор” в РУ – С. и на редовно съставения АУАН, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена
в настоящото производство, еднозначно се установява, че на 06.02.2017 г. около 15,20
ч. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф п” с рег. № ** **** **,
собственост на „С л” ЕООД, ЕИК ********* по второкласен път ІІ-82 в посока от гр.
С. към гр. К. и тогава е бил спрян за проверка извън населено място – на
участък от този път в района на КПП „Бетонов възел”. На предното стъкло на
автомобила не бил поставен валиден винетен стикер. При извършване на проверката
жалбоподателят не представил на свидетеля документ за платена винетна такса. На
място свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН в негово присъствие и в
присъствието на колегата си В.П.– служител на ОДМВР – П., по това време
командирован да изпълнява служебните си задължения в к. к. „Б.”. Актът бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, а последният го
подписал без възражения.
Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. първо
от ЗП всички пътища от втори клас на територията на Република България са
републикански пътища, поради което тази нормативно установена юридическа
характеристика на пътя, по който жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил
при спирането му за проверка, не е необходимо да бъде посочена в АУАН и в НП
като фактическо обстоятелство по извършване на нарушението.
В АУАН е посочено, че с
управлявания от него автомобил, описан по-горе, жалбоподателят се е движел по
път от втори клас ІІ-82 в посока от гр. С. към гр. К. и че е установено той да
е управлявал автомобила в участък от този път при КПП „Бетонов възел” на територията
на Община С.. Служебно известно е на съда, включително и от множество сходни
приключили съдебни производства, че КПП „Бетонов възел” се намира на път ІІ-82 преди
указателната табела за начало на к. к. „Б.” при посока на движение от гр. С.
към курорта, респ. към гр. К.. Съвкупността от тези доказателствени източници е
достатъчна за несъмнен извод, че към момента на спирането му за проверка
жалбоподателят се е движил с управлявания от него лек автомобил по участък от
републикански път ІІ-82 извън населено място. Следва да се допълни също, че
жалбоподателят изобщо не твърди в жалбата си и не ангажира доказателства да е
спрян за проверка на място, различно от посоченото в АУАН и от установеното от
показанията на св. Н..
Следователно по необходимия
съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил на участък от
второкласен път ІІ-82 /К. – Р. – Б. – С. – П. – С./ от републиканската пътна
мрежа извън границите на урбанизирана територия. За преминаване по този път се
събира винетна такса съгласно раздел ІІІ от приложение № 2 към т. 2 от действащото
към датата на извършване на деянието Решение на Министерския съвет № 945/01.12.2004
г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение
по републиканските пътища /обн. ДВ, бр. 109/2004 г./.
Управляваният от жалбоподателя
лек автомобил „Ф п” с рег. № ** **** ** представлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10а, ал. 7, т. 3 от ЗП /в редакцията на тази разпоредба,
действаща към датата на извършване на деянието, доп. ДВ, бр. 105/2006 г./,
поради което за същото се дължи заплащане на винетна такса чрез закупуване на
винетка от категория К-3 и залепване на винетния стикер от вътрешната страна на
предното стъкло на автомобила по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
За преминаване на пътното
превозно средство по гореописания републикански път не е била заплатена винетна
такса, дължима съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /в редакцията на тази
разпоредба, действаща към датата на извършване на деянието, доп. ДВ, бр. 11/2007
г./.
Съгласно чл. 10а, ал. 5, т. 1 от
ЗП /в редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на извършване на
деянието, изм. ДВ, бр. 39/2011 г./ и чл. 10а, ал. 5, т. 2 от ЗП /в редакцията
на тази разпоредба, действаща към датата на извършване на деянието, доп. ДВ,
бр. 11/2017 г./ заплащането на винетната такса се удостоверява пред контролните
органи чрез залепването на валиден винетен стикер в долния десен ъгъл на
вътрешната страна на предното стъкло на ППС по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване. В конкретния случай на предното стъкло на автомобила не е имало
залепен винетен стикер, валиден към момента на извършване на проверката. Това
обстоятелство е отразено в редовно съставения АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила, установена в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е опровергана от
никакви доказателства по делото, а и се потвърждава от показанията на свидетеля
Н.. По вече изложените по-горе съображения, от събраните доказателства се
установява, че липсата на залепен на съответното място винетен стикер към
момента на проверката се дължи на обстоятелството, че към този момент, когато
свидетелят Н. и колегата му П. са спрели управлявания от жалбоподателя лек
автомобил, за него не е била заплатена винетна такса.
Жалбоподателят е извършил
деянието виновно – същият е съзнавал, че по републикански път извън населено
място управлява пътно превозно средство, за което не е била заплатена винетна
такса, предвиждал е, че с деянието си ще засегне обществените отношения,
свързани с използване на републиканските пътища и е искал настъпването на тези
последици.
По тези съображения извършеното
от жалбоподателя деяние осъществява всички съставомерни от обективна и
субективна страна признаци на административно нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4
от ЗДвП /в редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на извършване на
деянието, изм. ДВ, бр. 39/2011 г./ с оглед установения по делото вид на
управляваното ППС. За това административно нарушение на жалбоподателя
законосъобразно е наложена глоба в предвидения неин твърд размер – 300 лв.,
който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, поради което не са налице
материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административното
нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е формално, тъй като самото
управление на ППС по републикански път, без да е заплатена винетна такса по ЗП,
е обявено за административно-наказуемо, без да е необходимо от това да
произтичат други вредни последици. Поради това тяхната липса не следва да бъде
обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. Освен това от събраните по
делото доказателства не се налага извод за наличие на други смекчаващи вината
на жалбоподателя обстоятелства поради които да се приеме, че извършеното от
него административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.
На първо място – твърдението в
жалбата, че жалбоподателят е „закупил незабавно (още на същия ден) винетен
стикер за МПС, което му е възложено да управлява” освен че е изцяло недоказано,
по своята формулировка сочи, че се твърди такъв стикер да е закупен незабавно
след проверката, при която е установено процесното нарушение. Следователно,
дори и закупуването на винетен стикер при така твърдяните обстоятелства да бе
доказано, то не би представлявало за съда сериозно смекчаващо обстоятелство. Да
се приеме обратното би означавало съдът напълно необосновано да толерира всеки,
който при действащата към датата на деянието нормативна уредба е знаел, че по
републикански път управлява ППС, за което не е заплатена винетна такса, но се е
надявал и е разчитал, че след проверка ще закупи винетка, за да се освободи по
този начин от административно-наказателна отговорност за едно доказано
нарушение.
На следващо място – деянието на
жалбоподателя е типично за този вид административни нарушения и е извършено в
оживен участък от републикански път ІІ-82.
И не на последно място – липсата
на предходни установени и/или санкционирани с влезли в сила наказателни
постановления административни нарушения по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП,
извършени от жалбоподателя, не задължава административно-наказващия орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед формалното естество на
нарушението, тази разпоредба може да бъде приложена при наличието на други
смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че
извършеното от него административно нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този
вид. Както вече се посочи, такива обстоятелства не се установяват, поради което
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По изложените съображения
обжалваното НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговото
изменение или отмяна, същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0338-000811, издадено на 21.06.2017 г. от В.Н.П.,
на длъжност Началник РУП към ОДМВР – С., РУ – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: