№ 862
гр. Варна, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900306 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. М. Д. с ЕГН **********
от гр.Варна срещу „Ново Финанс“ООД гр.Варна, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.38 от
ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП за прогласяване нищожността
на Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г., Договор за заем
№592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г., Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от
17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г., на
основание чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП, след като с Определение
№847/12.06.2023г. производството по делото е прекратено в останалата му
част на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на исковете.
В исковата молба се поддържа, че процесните договори за кредит са
нищожни на основание чл.38 от ЗКНИП, тъй като не съответстват на
съдържателните изисквания на чл.24 от ЗКНИП и в частност не са посочени
условията за погасяване на кредита, вкл. погасителен план и не е
конкретизиран начинът на формиране на ГПР. Излага се, че за събиране на
претендираните суми по процесните договори ответното дружество е
образувало няколко заповедни производства. По ч.гр.д. №15151/2021г. на
ВРС в полза на ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
за главници, възнаградителни и мораторни лихви по Договор за заем №798-
ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от
16.06.2020г., като заявлението е отхвърлено за вземанията за мораторни
неустойки. По ч.гр.д. №1740/2023г. ответникът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК за вземания за възнаградителни лихви по
Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем
№592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г.
С писмо №14771/14.06.2023г. по делото са постъпили за послужване
ч.гр.д. №15151/2021г. и ч.гр.д. №1740/2023г. на ВРС. Установява се, че по
ч.гр.д. №15151/2021г. в полза на „Ново финанс“ООД е издадена Заповед по
чл.417 от ГПК №5888/21.10.2021г. срещу ищеца за главници,
възнаградителни и мораторни лихви по Договор за заем №798-ВН-17.06.2020
от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. По
1
ч.гр.д. №1740/2023г. на ВРС срещу ищеца е издадена Заповед по чл.417 от
ГПК №768/17.02.2023г. в полза на заявителя за възнаградителни лихви по
Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем
№592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г.
От изисканите пълни преписки по ч.гр.д. №15151/2021г. и ч.гр.д.
№1740/2023г. на ВРС се установява, че в заповедните производства
възражения от длъжника не са постъпвали, респективно не са давани
указания по чл.415 от ГПК.
Видно от представения по делото препис от покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20238950400450 на ЧСИ Л.Станев (л.101), образувано
въз основа на Заповед №768/17.02.2023г. по ч.гр.д. №1740/2023г. на ВРС,
последната е връчена лично на ищеца на 10.03.2023г. Едномесечният срок за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК е изтекъл на 10.04.2023г.
В изпълнение на указания, дадени с Разпореждане №2981/01.06.2023г., е
постъпила уточнителна молба №14131/07.06.2023г., в която ищецът заявява,
че не е подавал възражения срещу издадените заповеди за изпълнение и не са
водени производства по чл.422 от ГПК.
В обобщение, въз основа на признанието на ищеца, кореспондиращо на
събраните доказателства, съдът приема, че за вземанията по процесните
договори за кредит има постановени влезли в сила заповеди за незабавно
изпълнение.
Съдът, в рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на
производството, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание. Когато е
налице спор, разрешен с влязло в сила решение, същият не може да бъде
пререшаван от съдилищата, поради което на основание чл.299, ал.2 от ГПК
повторно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо за
съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички
присъщи на решението последици – установително действие, изпълнителна
сила, непререшаемост и стабилитет.
Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства,
настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и относими към
съществуването, ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се
извърши с възражението по чл.414, ал.1 от ГПК. Неподаването на възражение
по чл.414, ал.1 от ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта
за изпълнение. След влизане в сила на заповедта длъжникът може да се
позовава само на нововъзникнали факти. Със стабилизиране на заповедта за
изпълнение се преклудират всички възражения на длъжника по отношение на
фактите, съществували до влизането й в сила. Предявен впоследствие от
длъжника иск, основан на съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила, е недопустим.
Установителното действие на влязлата в сила заповед за изпълнение се
разпростира и върху правопораждащите факти на вземането, включително
валидността на източника на облигационното правоотношение. Пропускът на
длъжника да подаде възражение по чл.414 от ГПК е пречка за позоваване на
2
нищожността на договора в последващ момент. Нищожността като вид
недействителност е винаги изначална, поради което несвоевременното й
релевиране е недопустимо поради отвод за пресъдено нещо.
Налага се изводът за недопустимост на предявените искове за
нищожност на процесните договори за кредит, въз основа на които срещу
ищеца има издадени влезли в сила заповеди за изпълнение, поради което
образуваното по тях исково производство подлежи на прекратяване по реда
на чл.130 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 20233100900306/2023г. по
описа на Варненски окръжен съд, като недопустимо, на основание чл.130 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3