Р
Е Ш Е Н И Е
№ 532/21.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева
адм. дело № 323 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и е образувано по жалба на „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Драгиново, общ. Велинград,
ул. „Крайречна“ № 27, представлявано от А.Ц. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ)
№ ФК-45-0075436/09.03.2022 г., издадена от П.Г. – и.д. Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че актът за установяване
на публично държавно вземане е неправилен и незаконосъобразен, поради
издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в
противоречие с целта на закона. Развива съображения за маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание
за жалбоподателя се не се явява и не изпраща представител. По делото е
постъпило становище, с което се иска отмяна на приложената ПАМ.
Ответникът по жалбата
– началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП не се явява в съдебно
заседание, представлява се от гл. юрисконсулт Т.. По същество поддържа законосъобразността
на оспорената заповед и неоснователност на жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
- Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата
е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
С процесната заповед
е наредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС
– хранителен магазин, находящ се в с. Драгиново, общ. Велинград, ул.
„Крайречна“ № 27, стопанисван от „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите
за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
При проверката е
установено следното: на 18.02.2022 г. в 12,50 ч. е извършена контролна покупка
- 2 броя вафли на обща стойност 1,30 лева, заплатени в брой от проверяващия екип,
преди легитимация пред А.З.Ц., работещ в обекта, като за продажбата не е издадена
фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство - модел
Daisy Compact с рег. № DY496195 и ФП 36654668, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е
обосновава от изведен дневен финансов „X“ отчет от ФУ, изведен КЛЕН за дата
18.02.2022 г., опис на паричните средства, положителната касова разлика в размер
на 111,35 лева, в която сума е включена и контролната покупка, извършена от
органите по приходите, както и обясненията на лицето описващо сумите, че тази сума
не е отразена във фискалното устройство и се дължи на неотчетени продажби.
За установените факти
и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
0075436/18.02.2022 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), съставен от А.П.Р., на длъжност Старши инспектор по приходите
в дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните доказателства.
Установените при
проверката факти са квалифицирани за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – основание по см. на чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
„а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Съгласно
изложените в заповедта мотиви при определяне продължителността на срока на
мярката, административният орган твърди, че са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект - на оживено
място, с постоянен и интензивен човекопоток, големината на обекта - около 86 кв.м.,
с възможност за реализиране на значителни обороти предвид наличието на ниска конкурентна
среда и асортимента на предлаганите стоки - разнородни хранителни стоки в различен
ценови диапазон, както и възможността за консумация на място на храни и напитки,
и констатираното неиздаване на фискални бонове, както и фактът, че това се налага
и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения.
Според административния
орган срокът, за който се прилага ПАМ, е съобразен с принципа на съразмерност, като
и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
от търговеца, целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, а като пряк резултат - правилно отразяване на оборота, спазване отчетността
на относимите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните касовите бележки нормативно
установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска.
По делото е
представена заповед № 3ЦУ – 1148 от 25.08.2020 г. и ЗЦУ – 1157 от
27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 25-26 по делото), с която
в т. 1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции
на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за прилагане
на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
При така
събраните доказателства, съдът намира за установено следното.
При служебната преценката
на законосъобразността на атакувания административен акт съдът констатира, че същият
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалноправните
и материалноправни предпоставки за издаването му.
Нормата на чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна
мярка - запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не издаде съответен
документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение
за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Според чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където
са установени нарушения.
Съгласно разпоредбата
на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон или указ - чл. 23 от ЗАНН. Нормите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС регламентират
държавна принуда за защита на особено важен държавен интерес – гарантиране на постъпленията
във фиска чрез спазване на фискалната дисциплина. Целта на налагането на ПАМ е за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците
от тях, поради което имат превантивен характер.
В процесния случай
при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола
за извършената от приходния орган проверка, е установено неиздаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, каквото не се спори по делото, че в търговския
обект е било налично или касова бележка ръчно от кочан. Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че за извършената контролна
покупка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект не е издадена фискална
касова бележка за закупената стока в размер на 1,30 лева. Това обстоятелство,
е установено и обективирано в протокол от извършена проверка от приходните органи
и въз основа на него е издадена и процесната заповед за ПАМ.
След като не е изпълнило
задължението си за всяка продажба да издава фискален бон от фискално устройство
дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Мярката,
респ. заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, е приложена
с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
за отстраняване на вредните последици от тях.
По делото не се спори,
че в търговския обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство. Издаването
на фискална касова бележка за извършената покупка и плащане в брой е било дължимо,
но това не е сторено. Поради това следва да се приеме, че са налице всички предпоставки,
визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а: от ЗДДС. След като е осъществен
фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административният
орган прилага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа
при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство.
При тези факти съдът
намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект.
Независимо от горното,
съдът счита, че административният орган не е изложил подробна и обоснована мотивировка
относно прилагането на ПАМ за срок от 14 (четиринадесет) дни. В случая, в оспорената
заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който
е приложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта
на извършеното нарушение и последиците от него, то изложените в тази връзка релевантни
факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно необоснован
е изводът на приходните органи, че продължителността на срока е определен с оглед
начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършването на
деянието и индиректно със степента на неговата обществена опасност. В случая не
е доказано, че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални
бонове за извършени продажби. Изложените аргументи във връзка с продължителността
на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински
мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай
– за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес
и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин
не става ясно как е определен срокът измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства
са от значение и каква е тяхната тежест. Административният орган е издал индивидуален
административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните
и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен
интерес от налагането ѝ. По делото не са представени доказателства за
местоположението на търговския обект, за интензивността на човекопотока, както
и за липсата или наличие на конкуренция. Също така в мотивите при определяне на
срока на мярката е посочена ориентировъчната площ на търговския обект, като
същевременно не става ясно дали посочената площ е реалната търговска площ или включва
складови, санитарни или други помещения.
Тъй като става въпрос
за налагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в ограничаване
на гражданското субективно право на жалбоподателя да ползва търговския си обект
и да извършва търговска дейност в него, то продължителността на това ограничение
е част от самата принудителна административна мярка и не може да се приеме, че определянето
на срока е предоставено изцяло на преценката на административния орган и не подлежи
на съдебен контрол. Поради което, настоящият съдебен състав счита, че запечатване
на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 3 дни ще изпълни целта,
за която мярката се налага – дисциплиниране на търговеца и организиране на отчетността
му по предвидения в Наредба №Н-18 начин.
Неоснователно се
явява направеното в жалбата алтернативно искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Институтът на маловажния случай е от значение за осъществяването на административнонаказателна,
а не на административна отговорност, с оглед на което позоваването на чл. 28 от ЗАНН е неотносимо към настоящото производство.
Предвид изложеното, заповедта следва да се измени по отношение на определената
продължителност на мярката, като на ответника се присъди своевременно поисканото
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 100,00 (сто) лева, определен при съобразяване разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 Закона
за правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК от АПК, Административен
съд - Пазарджик, I състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалбата
на „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД, ЕИК ********* Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-45-0075436/09.03.2022 г., издадена от П.Г. – и.д. Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
приложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- хранителен
магазин, находящ се в с. Драгиново, общ. Велинград, ул. „Крайречна“ № 27, като срокът
на действие на мярката „запечатване на търговски обект и забрана за достъпа до него“
от 14 дни се НАМАЛЯВА на 3 дни.
ОСЪЖДА „ДАЙМЪНД
2020“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Драгиново,
общ. Велинград, ул. „Крайречна“ № 27, представлявано от А.Ц.
да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: