и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 19/05.02.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 133/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Билан Филипов Асенов от с.Царевец, общ.Кърджали за виновен в това, че на 19.01.2008 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил „Ситроен Саксо" с ДК № К 08 78 АС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.28 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б"б" от НК му е наложил наказание "пробация", като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и 150 часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото" за срок от 1 една година. На основание чл.343г, във вр. с чл. 343б ал.1, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът е наложил на Билан Филипов Асенов и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 12 месеца, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление. Осъдил е подс.Асенов да заплати по сметка на РС – Кърджали направените по делото разноски, в размер на 28 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Билан Филипов Асенов от с.Царевец, общ.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва, като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е направил цялостна преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при индивидуализиране на наказанието, определящи конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца; както и е следвало да вземе предвид освен степента на обществена опасност на деянието, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Защитникът на подсъдимия счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба”. Развива съображения и за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от правоуправление на МПС”, които се мотивират с обстоятелството, че лишавайки подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 1 година, по същество съдът го бил лишил и от правото да работи и да изкарва прехраната на семейството си, вкл. и го ограничавало да се придвижва до работното си място, което било извън България. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като на основание чл.78а от НК подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., както и да бъде намалено наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” от 1 година на 6 месеца. В съдебно заседание, редовно призован, подс.Асенов не се явява и не взема становище по жалбата. Чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, като алтернативно пледира, ако не бъде приложен чл.78а от НК, да бъде намалено наказанието „пробация”, като бъде намалено времетраенето на наложената пробационна мярка „задължителена регистрация по настоящ адрес” на 6 месеца. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложените на жалбодателя наказания – за съответни на тежестта на извършеното деяние, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: На 19.01.2008 год. подс.Билан Асенов пристигнал в гр.Кърджали с лек автомобил „Ситроен Саксо” с ДК № К 08 78 АС, като около 02.00 часа посетил бар „Дупката”/"Дехоул"/, находящ се в гр.Кърджали, къõето консумирал алкохол - около 300 гр. водка. Около 04.00 часа, независимо от обстоятелството, че бил употребил алкохол и бил в нетрезво състояние, подс.Асенов се качил на управлявания от него лек автомобил „Ситроен Саксо" с ДК № К 08 78 АС и го привел в движение, като започнал да се движи от заведението до кръстовището на ул.”Булаир” и бул. „България” и обратно, форсирайки двигателя. Шумът от това бил чут от св.Кумчев и Момчев – полицейски служители, които били на работа в състава на автопатрул, като същите спрели за проверка подс.Асенов. Подс.Асенов бил изпробван от свидетелите за наличие на концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер”, което отчело 1.52 промила. На подсъдимия бил бил издаден талон за медицинско изследване, като след изследване на взетата кръвна проба, е установено наличие на алкохол в кръвта му с концентрация от 1.28 промила, видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Асенов и показанията на св.Кумчев и Момчив, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице Маринов по назначената съдебно- химическа експертиза, изготвена на досъдебното производство, прочетена и приобщена от първоинстанционния съд към доказателствените материали по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Билан Филипов Асенов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираната дата в гр.Кърджали управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда / 1.28 на хиляда/, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложените му наказания и наложителното според защитника му приложение на разпоредбите на чл.78а от НК – за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия Асенов не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, който съдът е мотивирал с обстоятелството, че деянието подсъдимият е извършил в „пияно състояние” по смисъла на чл.78а ал.6 от НК. Това е така, тъй като съгласно ТР № 2/2007 година на ОСНК при ВКС при наличието на ограничението по чл.78а ал.6 НК (ДВ бр. 75/2006 год.) - „деецът е бил в пияно състояние”, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл.343б ал.1 НК и когато законовите предпоставки в чл.78а, ал.1-5 НК са налице. С други думи, макар и формулирано по друг начин в сравнение с допълнителния квалифициращ признак в резултатните престъпления по чл. 343 ал.3, чл.123 ал.3 и др., „пияното състояние” на дееца се съдържа имплицитно като елемент от обективната страна на деянието по чл.343б ал.1 от НК, съгласно количествения критерий за определяне на съдържанието на това понятие, въведен в Постановление № 1/83 год. на Пленума на ВС, без значение дали е обективен признак от състав, който сам по себе си обуславя наличието на самото престъпление, или е допълнителен квалифициращ признак към основен състав, обуславящ по-тежка наказуемост. Ето защо, настоящата инстанция намира за несъстоятелно оплакването на защитника на жалбодателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, поради неприлагането на чл.78а от НК. За да наложи на подсъдимия Асенов наказание „пробация” с определени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и 150 часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото" за срок от 1 една година; както и кумулативното наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 12 месеца, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, чистосърдечните самопризнания, съдействието за разкриването на обективната истина, младата му възраст, добрите характеристични данни, разкаянието за извършеното, ниската степен на обществена опасност на дееца; и отегчаващото отговорността му такова – завишената степен на обществена опасност на деянието, като е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона за това престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което при приложение на разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е заменил предвиденото в разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, като му е определил посочените по-горе по вид и размер пробационни мерки. Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.Асенов наказания не са явно несправедливи, имайки предвид и неколкократните му нарушения на ЗДвП, предхождащи деянието, предмет на настоящото производство, както и конкретните обстоятелства при извършване на инкриминираното деяние. Поради изложеното, настоящата инстанция намира, че именно така наложените му наказания са справедливи и напълно в състояние да постигнат целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за тяхното намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от защитата на подсъдимия с жалбата. Не се оправдават от фактическа страна и доводите на защитника на подсъдимия Асенов – че наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца и пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година биха възпрепятствали подсъдимия да работи и изхранва семейството си /което се установило да живее трайно в Република Турция/, както и че би го възпрепятствало да се придвижва до работното си място, което било в чужбина, õоколкото по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че подсъдимият е женен, има семейство /което да се е установило трайно в Република Турция/, и същият работи, а напротив – видно е от снемането на самоличността му в проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, че подсъдимия не е женен, постоянно живее в с.Царевец, общ.Кърджали, и е безработен. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на жалбодателя наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/05.02.2008 год. по Н.о.х.дело № 133/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |