№ 85
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000598 по описа за 2022 година
Производство чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№18614/04.08.2022г. по описа на ВОС, на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Б. Д.,
ВАК, срещу решение №305/21.07.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №532/2021г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение дружеството – жалбоподател ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” е осъдено да заплати на ищеца Н. К. В., ЕГН
**********, от село Д., обл. Варна, сумата 24 944,60 лева, представляваща
дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на собствена на
ищцата вещ - „Еднофамилна двуетажна жилищна сграда” в УПИ IV-15 по
плана на с. Д., общ. А., с РЗП 145.40кв.м., вследствие на пожар, настъпил
поради виновно неизпълнение на договорно задължение на строителя „Один
гарант” ЕООД, ЕИК *********, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството”,
сключена по застрахователна полица №3407201330000003, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 3 382,79 лева, представляваща сторени разноски
1
по делото.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се сочи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и в пълнота събраните по
делото доказателства и доводите на ответника, поради което е достигнал до
погрешни правни изводи относно отговорността на застрахования за
настъпилия пожар, евентуално за съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на ищцата - възложител. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли исковите претенции като неоснователни
и недоказани.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна - ищцата
Н. К. В., от с. Д., общ. А., излага обосновава становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззивникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” не е взел участие
в съдебното заседание на въззивния съд. С молба, подадена преди
заседанието, пълномощникът на страната адвокат Б. Д. е заявил, че поддържа
подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и доводи за
порочност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна Н. В., представлявана по пълномощие от адвокат
И. В. заявява, че поддържа обоснованото в отговора на въззивната жалба
становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на
обжалваното с нея решение.
Подпомагащата страна „Один гарант” ЕООД, ЕИК *********, не е
взела участие в заседанието.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск от възложителя по сключен договор за извършване на
СМР от 7.01.2020г. за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на
изграждания обект вследствие на некачествено изпълнение на възложеното
строителство от страна на изпълнителя, чиято професионална отговорност по
чл.171 ЗУТ е застрахована при ответното дружество по застрахователна
полица №3407201330000003 от 21.05.2020 година. Искът е предявен за сумата
2
27 716,22 лева, като същата се претендира ведно с дължимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането –
22.11.2020г. до окончателното плащане.
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.432 от Кодекса
за застраховането (КЗ), във вр. с чл.469 КЗ и чл.171 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), съответно по чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
Макар посочената в мотивите на решението правна квалификация на
главния иск по чл.405 КЗ да не е прецизна, искът е разгледан на предявено
основание, съобразно въведените в исковата молба твърдения и петитум.
Прецизирането на правната квалификация от въззивния съд не води до
недопустимост на решението.
Част от основните факти, на които е основан предявения главен иск –
сключена на 7.01.2020г. между ищцата Н. К. В., ЕГН **********, като
възложител, и „Один гарант” ЕООД, ЕИК *********, като изпълнител,
договор за СМР за изграждане на обект „Еднофамилна Жилищна сграда” в
УПИ № IV - 15, кв. 15 по плана на с. Д., общ. А., обл. Варна; сключен между
строителя „Один гарант” ЕООД, ЕИК *********, и ответното дружество
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, договор за
задължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и
строителството” по застрахователна полица №3407201330000003 от
21.05.2020г. със срок на застрахователно покритие до 21.05.2021г.; настъпило
на 22.11.2020г. събитие – пожар, при който са причинени вреди по
североизточната фасада на изградената къща, покрива и отделни помещения,
не са спорни между страните.
Спорът е изведен при поддържаното и във въззивната жалба
възражение на ответника – застраховател, че пожарът не представлява покрит
застрахователен риск, тъй като не е настъпил вследствие на твърдяното
некачествено изпълнение от застрахования строител на възложеното му
строителство (неизмазано коминно тяло), а се дължи на виновно поведение на
ищцата - възлагане извършването на дейности в обекта без одобрени по
съответния ред строителни книжа (монтаж на камина с въздуховоди).
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи се
3
установява следната фактическа обстановка:
По силата на сключения договор за СМР от 7.01.2020г. строителят
„Один гарант” ЕООД е поел задължение да изгради „Еднофамилна Жилищна
сграда” в УПИ № IV - 15, кв. 15 по плана на с. Д., общ. А., обл. Варна, с
жилищна част с РЗП 145,40 кв.м., фундаментна плоча с РЗП 10 кв.м. и
веранда с РЗП 26,30 кв.м., с материали, доставени и закупени от строителя,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплати възнаграждение по
уговорените в договора размер, начин и срокове за плащане. Срокът за
изпълнение на възложеното строителство е 25 работни дни - за изграждане на
фундаментална плоча, който започва да тече от подписването на протокола за
откриване на строителната площадка и авансовото заплащане на пълната
уговорена стойност за нейното изграждане (чл.3), съответно 90 работни дни
за изграждане на къщата след готова фундаментна плоча. По изрична
договореност, обективирана в допълнително споразумение (Анекс) от
11.05.2021г. към договора за СМР, страните са се съгласили да подпишат Акт
15 с цел завършване на строителството и въвеждане на сградата в
експлоатация като строителят е поел задължение в тримесечен срок да
извърши ремонт на „външната част на Еднофамилна двуетажна жилищна
сграда в УПИ ІV-15, кв.15 по плана на с. Д., общ. А., обл. Варна, включващо
подмяна на мазилката поради напукване“.
С оглед на това и като се има предвид и представения констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа (образец 15) от
17.05.2021г. обосновано следва да се заключи, че към тази дата всички
основни строителни работи по изграждане на сградата са били извършени от
строителя „Один гарант” ЕООД.
Сградата представлява еднофамилна двуетажна къща, от скелетна
дървена конструкция, а фундирането е с единични и ивични фундаменти.
Същата е изградена след издадено разрешение за строеж №197/13.12.2019 г.,
въз основа на одобрени технически проекти. Техническите проекти по части
са одобрени от Главен архитект на Община А. на 04.12.2019 г. В проектната
документация влизат част „Архитектурна”, част „Конструкции”, част „Ел.
инсталации”, част „ВиК“, част „Енергийна ефективност”, част „Геодезия”.
Няма разработена част „ОВ-отопление и вентилация”, тъй като се предвижда
отоплението да се осъществява с индивидуални битови уреди за отопление –
4
климатици, което не изисква разработване на такава част от техническия
проект. В одобрените технически проекти в част „Архитектурна” е
предвидено изграждането на коминни тела - едното е долепено до
северозападната фасада „дневна- трапезария”, а второто е предвидено в кух.
бокс. По проект се предвижда същите да се изградят от газобетон/керамични
коминни тела или от иноксови тръби, облицовани с негорим гипсокартон на
разстояние от 10 см от дървената конструкция. В количествената сметка към
част „АС” се предвижда обмазване на комините или облицовка от каменна
вата.
Установено е от вещите лица по допълнителната комплексна съдебно-
техническа експертиза (СТЕ), че коминното тяло, долепено до
северозападната фасада „дневна- трапезария”, се намира на около 0,70 м от
началото на североизточната страна на жилищната сграда и е залепено за нея.
Започва от кота 0,00 и е развит във вертикален план без чупки. Същото е
обшито /изолирано/ от външните три страни с Експандиран пенополистирол
/стиропор/ с дебелина 10 см, измазано с външна мазилка и пресичащо
стрехата на жилищната сграда. Продуктът „Експандиран полистирен EPS” е
вид пяна изработена от формоване на гранули на Експандиран полистирен
или от някой от неговите съполимери, със запълнена с въздух затворена
клетъчна структура. Същият покрива изискванията за максимален клас по
3
реакция на огън С при плътност от 13-15 kg/m. При по-ниска плътност се
квалифицира с по-нисък клас D-E. И при трите класификации продуктът EPS
не е негорим. Комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с
клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 100, съгласно
БДС EN 13501-2. Между външния комин и външната изолация на сграда,
изпълнена от „Експандиран полистирен EPS”, стрехата на сградата - дървена,
стените на сградата - дървени, трябва да има отстояние най-малко 0,1 м, а
междините следва да бъдат запълнени със строителни продукти с минимален
клас по реакция на огън А1.
По договор – поръчка от 26.02.2022г. ищцата е възложила на „Ото
систем” ООД, ЕИК *********, изграждане на водно - отоплителна система.
Разполагането на камината и включените към нея въздуховоди е направено
върху подложки - чертежи от част „АС” и не представлява изискващия се по
закон технически проект. По експертното мнение на вещото лице И., трябва
5
да има разработена част „отопление и вентилация”, за да се постави камината.
При извършване на оглед на място на 23.03.2022г. вещите лица са
установили, че камината е монтирана в ъгъла, заключен между
североизточната и югоизточна ограждащи външни стени трапезарията и
кухненския бокс /с общ обем/ и е облицована, налични са и въздуховоди във
всички стаи и на двата етажа. Установено е, че сградата е била въведена в
експлоатация на 15.02.2022г. Към момента на огледа коминът е бил
реконструиран.
На 22.11.2020г., след 19,00 ч. живеещият в съседство на
новопостроената сграда А. Г. (разпитан по делото като свидетел) усетил във
въздуха аромат на изгоряла пластмаса, заобиколил къщата от задната страна
и установил, че нещо пуши, не се виждало огън. Съпругата му се обадила на
полицията, извикали и собственика (ищцата Н. В.) и веднага с гостуващия му
към този момент свидетел И. Б. се втурнали да гасят къщата от втория етаж.
Свидетелят Г. излязъл на терасата на втория етаж, до банята, и видял, че в
трегера, от ламарината между първи и втори етаж пуши и помислил, че там
гори нещо. Започнал да облива мястото с легени с вода. Впоследствие дошли
и Н. и синът й и всички започнали да гасят пожара, обливайки мястото с
маркуч, който свързали с дворната чешма, но водата се изпарявала от
мазилката, която излъчвала силна топлина. Свидетелят Г. решил да провери и
с някакъв инструмент пробил мазилката на стената, при което и от вътре
лумнал силен огън. „Сетих се, че изолацията гори и започнах да обливам с
маркуча между мазилката и стената на самата къща, където е изолацията,
която вече я нямаше, беше кухо“ (свид. Г.). Пробил още няколко дупки, за да
може да полива навсякъде, но пламъкът обхванал покрива на къщата. По-
късно дошли пожарникари, с чиято помощ пожарът бил потушен. По преките
впечатления и на двамата свидетеля, поражения имало по покрива (изгорели
подпокривни греди, решетка, др., счупени керемиди), външната стена
(изгоряла изолация), вътрешни стени и тавани били подпухнали, стаите били
наводнени. Свидетелите са категорични, че в камината не е имало огън и е
била студена. По обяснения на собственика, посочени и пред застрахователя
при подаване на уведомлението за настъпилото събитие и причинените щети,
камината е била припалена сутринта за проба, да се установи дали ще тегли
комина, дали ще пуши.
По експертното мнение на вещите лица инж. С. К. и инж. И. И. по
6
изслушаните и приети по делото СТЕ причината за възникване на пожара е
предаването на топлина по топлопроводимост на коминното тяло, чрез
топлинно излъчване от камината - дим/пушек в непосредствена близост до
горими материали. В случая става въпрос за димоотвод/комин на камина за
твърдо гориво, преминаващ в близост до горими покривни елементи /греди,
дъски/. Температурата на напускащите горивната камера на камината газове е
о
в границите на 600-800 С. При подобен комин без чупки скороста на
предвижване на газовете нагоре е голяма. Същите нямат време да се охладят
и до момента, в който достигнат мястото на преминаване на комина през
стрехата на жилищната сграда, температурата им все още е висока 400-500
о
С. Ламарините около комина имат повече хидроизолционни качества и
почти нулеви топлоизолационни. Те са се нагрявали до температури от 300-
оо
350 С в близката до димоовода си част и около 150-200 С в далечната си
о
част. При нагряване на дъвесината до температура 110 С от нея изпарява
влагата, а при по-висока температура започва бавно разлагане. Дървесината
се е овъглявала под формата на термична деструкция. Когато горенето се
осъществява в условията на недостиг на въздух или първоначално под
формата на термична деструкция, количеството на постъпващите токсични
газове се увеличава двойно и тройно в сравнение с това при пламъчно горене.
Тъй като процесът е започнал с тлеене, а не директно с пламъчно горене,
продуктите на горенето са запълнили затворения обем /между стопения
стиропор, изолиращ коминното тяло, и самото тяло/ и не са позволили
преминаване на тлеенето в активно пламъчно горене. Горенето се е
лимитирало от въздуха, „смучело” е въздух постъпващ отдолу, от горивната
камера на камината, пукнатините на комина и др. При такова затаено огнище,
горенето се е разпространявало към окислителя през процепи и места на
постъпване на свеж въздух. Незапълването на фугите по цялата дължина на
комина представляват нарушение на глава десета раздел първи от Наредба №
1з -1971 за строително -технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. В случая изолацията на комина не е чрез измазване (в
който случай самото коминно тяло се измазва с негорими материали, варово-
циментова замазка), а чрез облицоване (което следва да бъде изпълнено с
негорима изолация). Облицовката, обаче, е била изпълнена от трите външни
страни с Експандиран пенополистирол (стиропор), който е горим материал (а
7
не с каменна вата или с негорим гипсокартон клас А2 (както е предвидено в
част на „АС” от одобрените технически проекти, съотв. в количествената
сметка към тази част). Наред с това междината между комина и външната
изолация на сградата, изпълнена също от „Експандиран пенополистирол
EPS”, не е запълнена.
Строителна неизправност – необезопА. (неизмазан) комин като
предполагаема причина за възинкване на пожара, е посочено в телефонограма
№402 от 22.11.2020г. на РС ПБЗН – Варна.
За настъпилото събитие пострадалата ищца е уведомила застрахователя
с уведомление от 25.11.2020г. В хода на образуваната щета № **********/01-
20 застрахователят е извършил оглед на 26.11.2020г., в протокола за който са
отразени констатираните увреждания, изисквал е и представяне на
допълнителни документи. Окончателно произнасяне по искането за плащане
на обезщетение липсва.
Ключът в решението на повдигнатия пред въззивната инстанция правен
спор се съдържа в отговора на въпроса съставлява ли възникналия пожар
покрит застрахователен риск по сключената между строителя и ответното
застрахователно дружество задължителна застраховка „Професионална
отговорност в проектирането и строителството”. От тази изходна база следва
да се ценят и конкуриращите се доводи на страните - на ищеца - за причинно-
следствената връзка между негоривните материали, вложени в изгражането и
обезопасяването на коминното тяло, съответно на ответника - за причинно-
следствената обусловеност на пожара от монтирането на камина и
въздоховодна отоплителна инсталация. Правната аргументация на страните,
оформили правния спор, и съответно на диспозитивното начало решаващите
изводи на съда при произнасянето на този спор следва да съобразят източника
на форсмажорното обстоятелство, в случая “пожар”. С други думи, не всяко
изпълнение на СМР, което е в несъотвествие с проектната документация и с
нормативните изисквания, а само и единствено това отклонение, което, ако го
нямаше, пожара би бил немислим, се ползва с релевантност за
застрахователното събитие, а от тук и за застрахователното обезщетение.
Правната релевантност на форсмажорните събития е функция на физическата
действителност, чиято повторяемост извежда на живот и правната уредба на
причинно-следствения механизъм и разпределянето на риска и отговорността
8
за вреди при форс мажор. Ето защо настоящият въззивен съдебен състав
отдава подчинено положение на защитните тези на страните на установения с
изслушаните и приети в първоинстанционното производство заключения на
пожаро-технически експертизи по изясняване на причинно-следствения
механизъм. Експертите в дадените пред първоинстанционния съд основно и
допълнително заключения са категорични, че коминното тяло, в което е
разположено огнището на пожара, е изградено в нарушение на
противопожарните строителните правила и норми с вложен при облицовката
горим материал вместо заложеното по проект. Процесът на пожара вещото
лице идентифицира с продължителен процес на тлеене и нарастване на
температурата, дължащ се на характеристиките на този материал. Именно
изолацията, която е горима, вещото лице сочи като причина за пожара.
Ангажираните от страните по делото доказателства и експертното
заключение имат идентична фактическа основа. Обосноваността на изводите
на вещите лица е прието от страни при тяхното изслушване в съдебно
заседание и по тях не е повдигано оспорване от въззивната и въззиваемата
страни. От фактическа и правна страна настоящият въззивен съдебен състав
не открива основание, което да повдига разумно съмнение върху
правилността на експертното заключение досежно причините за пожара,
причинно-следствения механизъм, настъпването на вредите.
Що се касае до поставените от въззивника въпроси за монтирането на
процесната камина, то тяхната релевантност следва да се цени от позицията
на дадената в чл.258 и сл. от ЗЗД уредба на договора за изработка, която
възлага проектната подготовка и самото изпълнение в отговорност на
изпълнителя, в случая на строителя. В този контекст защитата на
застрахователя, изградена на възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, в качеството й на възложител по процесната изработка,
съдът цени като неоснователна и недоказана. По делото липсват
доказателства, които да показват, че възложителят е знаел за недостатъци в
проектирането и изпълнението на процесното коминно тяло, от която позиция
на информираност да се направи обоснован извод, че монтирането и
тестването на камината съставлява нарушение на правила за протовопожарна
безопасност, което е довело до процесния пожар. Експертното заключение
ясно показва, че в основата на пожара стоят нарушенията на
противопожарните технически норми за изграждане на процесното коминно
9
тяло и този недостатък в изпълнението на тази изработка не е повлиян от
монтирането и тестването на камината.
Несвоевременно наведеното едва във въззивното производство
възражение за съпричиняване в контекста на начина на гА.е на пожара също
се приема за неоснователно. Установеният от вещото лице процес на тлеене и
кумулиране на температирата на пожара в коминното тяло носи
характеристиките на “скрит от очите” форсмажорен източник. В този смисъл
липсва и присъщото на съпричиняването действие или бездействие,
преценката за което се дължи в рамките и според условията на спецификата
на конкретната ситуация. Въззивникът не сочи обстоятелства и не ангажира
доказателства, които да показват, че предприетите въз основа на генерирания
от тлеещия пожара пушек действия за неговото локализиране и своевременно
потушаване не са съобразени със ситуацията по време и място на пожара.
Предприемането на действия в условията на физическо възникване и
проявление на форсмажорно събитие за ограничаване на неговото развитие и
последици, в контекста на повдигнатото от въззивника възражение за
съпричиняване, следва да бъде изведено и обосновано с конкретни
фактически обстоятелства, чиято видима и разпознаваема специфика разумно
извежда на преден план задължение за бездействие. По делото липсват такива
факти и доказателства. Принципа за правна сигурност не позволява едно
поведение да бъде поставено на субективна преценка според нуждата от
защита на застрахователя. Това би довело до несигурното за правото
положение, при което избирателно, от гледна точка на интересите на
застрахователя, извън фактическия контекст на форсмажорното събитие
“пожар”, непредприемането, несвоевременно приедприетото или самото
предприемане на действие за погасяване на пожара да се квалифицира като
изключващо или редуциращо застрахователното обезщетение обстоятелство.
Ето защо, в условията на недоказаност спрямо спецификата на процесния
пожар на разумно възприятие на задължението за бездействие, възражението
на въззивника, че предприетите действия за неговото погасяване са
релевантни на съпричиняване следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение вида на вредите и стойността, необходима за тяхното
възстановяване, липсват развити конкретни оплаквания във въззивната
жалба, поради което и по аргумент от нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд не дължи нарочно произнасяне по тях.
10
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките по чл.272 ГПК и първоинстанционното решение в
обжалваната му осъдителна част следва да бъде потвърдено като препраща
изрично и към неговите мотиви.
Единствено с цел пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
даденото от първоинстанционния съд разрешение относно началната дата, от
която се дължи обезщетение за забава, е неправилно. Касае се в случая за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (чл.429, ал.1, т.2, във
вр. с чл.461, т.3 КЗ), покриваща отговорността на строителя за вреди,
причинени на различни от застрахования участници в строителството и на
трети лица, включително когато вредите са настъпили в резултат на
неизпълнение на договорни задължения. По изричната разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ лихвите за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя (в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност)), считано от най-ранната дата на уведомяването му
за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна
претенция. В случая липсва спор, че ищцата надлежно е уведомила ответното
дружество – застраховател на отговорния за вредите изпълнител на
възложеното от нея строителство за възникналото събитие на 25.11.2020г.,
отправяйки и претенция за плащане на обезщетение, поради което именно
тази дата следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429,
ал.3 КЗ, съответно като начална дата на лихвата за забава върху
присъжданото обезщетение. Позованата от първоинстанционния съд
разпоредба на чл.497, ал.1 от КЗ касае дължимо от застрахователя
обезщетение за собствената си забава да определи и/или плати
застрахователно обезщетение и в случая е неприложима, тъй като липсва
такава претенция. Относно разликата в основанието на лихвите за забава по
чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 КЗ и допустимостта на кумулативното предявяване
на такива претенции е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика
– напр. решение №50001/03.02.2023г. по т.д. №2530/2021г. на ВКС, І т.о.,
решение №50135/11.11.2022г. по т.д. №2026/2021г. на ВКС, І т.о., решение
№167/30.01.2020г. по т.д. №2273/2018г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, І т.о. и други.
11
Неправилно е и намаляването на дължимото застрахователно
обезщетение с уговореното между страните самоучастие на застрахования в
размер на 10 %, доколкото в случая се касае за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ (чл.429, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.3 КЗ) и
застрахователят не може да прави възраженията за самоучастие на
застрахования – чл.432, ал.2 КЗ.
Независимо от горното, поради забраната за влошаване положението на
жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата страна (чл.271, ал.1
ГПК), произнасянето по тези претенции не може да бъде ревизирано от
въззивния съд.
С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
претенцията на ищеца – въззиваема страна за осъждане на ответното
дружество да му заплати направените разноски за въззивното производство се
преценява като основателна. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата за тяхната направа, разноските на ищеца са в размер на 1 800
лева – платено адвокатско възнаграждение. Именно този общ размер на
доказани като дължими и сторени за въззивното производство разноски
следва да бъде възложен за репариране на ответника.
Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК се цени като
неоснователно. Нито с оглед фактическата и правна сложност на спора, нито
с оглед разпоредбите на чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, може да се приеме, че
платеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение регистрира
прекомерност.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №305/21.07.2022г. на Варненски окръжен
съд, постановено по т.д. №532/2021г. по описа на ВОС, в частта, с която
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище в
град София, е осъдено да заплати на ищеца Н. К. В., ЕГН **********, от село
Д., обл. Варна, сумата 24 944,60 лева, представляваща дължимо обезщетение
за причинени имуществени вреди на собствена на ищцата вещ -
12
„Еднофамилна двуетажна жилищна сграда” в УПИ IV-15 по плана на с. Д.,
общ. А., с РЗП 145.40кв.м., вследствие на пожар, настъпил поради виновно
неизпълнение на договорно задължение на строителя „Одит гарант” ЕООД,
ЕИК *********, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Професионална отговорност в проектирането и строителството”, сключена
по застрахователна полица №3407201330000003, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.469 от КЗ и чл.171 от ЗУТ, чл.86 от ЗЗД,
както и сумата 3 382,79 лева, представляваща сторени разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********,
със седалище в град София, да заплати на Н. К. В., ЕГН **********, от село
Д., обл. Варна, сумата 1 800 лева (хиляда и осемстотин лева),
представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Один гарант” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в град Варна, като трето - лице помагач на
страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, и има действието по чл.223 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13