№ 4344
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100107296 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца суми по договор за банков кредит, ведно с лихви и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот, по силата на който банката предоставила на
ответниците парична сума, срещу задълженията на последните за връщането й.
Договорът е изменян с няколко допълнителни споразумения. Тъй като ответниците
преустановили плащанията, поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
12.07.2012 г., банката обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и
дължимо без да се прекратява действието на договора. Твърди, че по предявен
частичен иск с влязло в сила решение по гражданско дело 14182/2019г., 1-20
състав, по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ съд са уважени претенциите.
Претендират остатъка от главницата, ведно с остатъка от дължимите лихви.
Претендират разноски.
Ответниците оспорват предявените искове по съображения, изложени в
отговорите на ИМ, в т.ч. с твърдения за нищожност на договорните клаузи относно
клаузите за възнаградителна лихва. Правят възражение за изтекла давност.
Претендират разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираната сума, представляваща задължение по договор за кредит, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и
релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
Не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че по
договор за потребителски кредит № НL 29239/03.12.2007г. е между ищеца и
ответниците са възникнали договорни отношения за отпускане на кредит в размер
на 167000лв., от които 158 686лв. за рефинансиране на три кредита и 8 314 лв. за
текущи нужди. Всяка погасителна вноска е в размер на 1 228, 69 лв. Крайният срок
за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка, при първоначално договорен лихвен процент от 7.45 %.
В чл.3, ал.3 от Договора страните са уговорили, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите заплащат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Няма спор, че средствата са предоставени от банката в изпълнение на
договора, както и, че към договора са сключени две допълнителни споразумение от
15.03.2011г. и 26.05.2011г.
Не е спорно, че ищецът е предоставил, а ответниците са усвоили кредит в
размер на 167 000 лв., както и че последните не са изпълнили задължението си да
го погасява чрез анюитетни месечни вноски. Последните са определени по размер
в чл.6, ал.1 от договора за кредит. От счетоводната експертиза се установява, че
плащанията по кредита са спрели на 12.06.2011г., което е довело до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
С нотариална покана от 19.04.2019г., адресирана до М. Н. К., връчена му
лично на 17.06.2019г., той е уведомен че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
С нотариална покана от 01.02.2018г., получена лично от ответника Н. К. К.
на 27.04.2018г. на основание чл.47, ал.1 от ГПК, банката я е уведомила,че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем.
2
С влязло в сила решение, постановено по гр.д № 14182/2019 г., на СГС, 20
състав, е уважен предявен от банката ищец срещу ответниците частичен иск и
последните са осъдени солидарно да заплатят на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 50 000 лева – частичен иск от 168 957.13 лева
– главница по Договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007
г., включена в непогасените месечни анюитетните вноски, както и предсрочно
изискуемата част от непадежиралите вноски до края на срока на договора, ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2019 г. до окончателното плащане, сумата
от 2 390.75 лева – такси, сумата от 85.96 лева – частичен иск от 337.58 лева -
застраховки за периода от 14.12.2015 г. до 24.10.2019 г., дължими по силата на чл.
14, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г., както и
сумата от 1 276.30 лева – нотариални такси за подновяване на договорна ипотека и
разноски за връчване на нотариални покани.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение 3/2016г. по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на ОСГТК при уважаване на частичния
иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което
се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата
до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника
срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
3
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на
останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се
твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
Предвид това, решението по уважения частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право и по предявения в настоящия процес иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
В тази връзка и с оглед на посочените по-горе разяснения, доколкото е
формирана СПН относно валидността на договорното правоотношение, в т.ч. и
надлежно обявената предсрочна изискуемост на вземанията, в рамките на
настоящия процес не могат да бъдат обсъждани релевираните от ответниците
доводи за нищожност на договорните клаузи, както и възраженията за ненастъпила
предсрочна изискуемост на задълженията. Нещо повече – в производството по
предявените частични искове, съдът се е произнесъл по тези въпроси и по тях е
формирана СПН, която следва да се зачете и в настоящия процес. Съгласно
соченото решение, нищожна е клаузата на чл.3, ал.5 от договора за кредит, която е
неотносима към настоящия случай, както и двете допълнителни споразумения към
договора, като в решението е прието, че страните са обвързани от действалия към
датата на сключване на договора лихвен процент в размер на 7.45 %. Правото на
ответниците да оспорват валидността на други клаузи от договора, в т.ч. и на чл.3,
ал.3 от договора /относима в в настоящия процес/ е преклудирано с изтичане на
срока за отговор в предходното производство. Всички доводи за неравноправни
клаузи, релевирани в настоящото производство не могат и не следва да бъдат
обсъждани.
Предвид това, съдът приема, че между страните е сключен валидно заемно
правоотношение по Договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г.,
изпълнение на задълженията на ищеца по него – предоставяне парична сума, както
и неизпълнение на задълженията на ответниците за връщане на сумите в
уговорените срокове, поради което, кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
като размерът на задълженията на ответниците, съставляващи разликата между
уважения частичен иск за главница и пълния му размер, дължим по договора,
възлиза на 108 317.37 /по заключението на приетата ССчЕ/, а дължимата по чл.3,
ал. 3 от Договора мораторна лихва за периода от 17.06.2019г. до 21.06.2023г. – на 75
4
915.54 лева /по ССчЕ/.
По делото не се оспорва и не бяха ангажирани доказателства за плащане на
дължимите по договора суми. Независимо от това обаче, част от тези задължения
са недължими, предвид основателните възражения за изтекла давност, релевирани
от ответниците, в настоящия процес и които следва да бъдат разгледани, предвид
постановките на посоченото вече тълкувателно решение 3–2016 на ОСГТК.
Както е посочено в мотивите по т.2 от него, новата разпоредба на чл. 116а
ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./ въвежда правилото, че „когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“.
Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва
само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която
частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета
на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече, предвид
което е допустимо разглеждане на въведени възражения за изтекла давност,
каквито релевират ответниците.
В случая, приложим за процесните вземания е 5-годишният давностен срок
по чл.110 от ЗЗД по отношение на претендираната главница /така решение № 261
от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г.
по гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК и др./, както и 3-госишният давностен срок по чл.116,
б.в от ЗЗД по отношение на претендираните лихви.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
В случая давността по отношение на всеки един от ответниците тече от
различен момент, като следва да бъде отчетено, че в процесния период давност не
е текла, предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03.
2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.), спират да текат от 13. 02. 2020 г. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
5
Извънредното положение в България е обявено на 13 март 2020 г., и е
отменено на 13 май 2020 година..
Поканата до ответника М. К., с която е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост е връчена на 17.06.2019г. За времето от 17.06.2019г. до 12.03.2020г. са
изтекли 8 месеца и 24 дни, от 13. 03. 2020 г. до 13.05. 2020 г. течението на срока е
спряло по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, а от 14.05.2020г. до датата на подаване на исковата
молба 23.06.2023г. – още 3 години, 1 месец и 9 дни, или общо изтеклият срок е
около 3 години, 10 месеца и 3 дни. Давността за вземанията за главница, считано
от обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, не е изтекла,
поради което задължението е дължимо и претенцията за главница срещу М. К.
следва да бъде уважена изцяло.
Поканата до ответницата Н. К. е връчена на 27.04.2018. За времето от
27.04.2018г. до 12.03.2020г. са изтекли една година, 10 месеца и 15 дни, от 13. 03.
2020 г. до 13.05. 2020 г. течението на срока е спряло по силата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а от
14.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба 23.06.2023г. са изтекли още 3
години, 1 месеца и 9 дни, или общо изтеклият срок е около 4 години, 11 месеца и 24
дни. Давността за вземанията за главница, считана от обявяване на вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми, не е изтекла, поради което задължението е
дължимо и претенцията за главница срещу ответницата Н. К. следва да бъде
уважена изцяло.
Погасени по давност обаче са задълженията за лихва и по отношение на
двамата ответници, чиято изискуемост е настъпила три години преди датата на
подаване на исковата молба. Исковата молба е подадена на 23.06.2023г., поради
което погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди 23.06.2020г.
Предвид това, претенцията за заплащане на лихва по отношение ответниците
следва да бъде уважена в непогасената й част – след 23.06.2020г. в размер от
56 441.62 лева, при съобразяване заключението на вещото лице по приетата ССче
/в.л е дало заключение за размера на дължимата по договора лихва за 1444 дни,
каквато е претенцията по исковата молба, при което дължимата сума за 1075 дни -
периода след 23.08.2020г. до датата на подаване на ИМ, е изчислена
пропорционално с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК/
Поради това съдът прие предявените искове с правна квалифкация чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани в
6
размерите, както следва: 108 317.37 лева главница, както и 56 441.62 лева -
дължимата по чл.3, ал. 3 от договора мораторна лихва за периода от 23.06.2020г. до
21.06.2023г. .За разликата до пълния предявен размер и за периода преди
23.08.2020т. претенцията за лихва е неоснователна /погасена по давност/ и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 12 934.42 лева – заплатени ДТ,
депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение, което съдът не намира основание да
намали, от които се присъждат 12 876.97 лева, съразмерно на уважената част от
исковете, дължими от двамата ответници.
В тежест на ответницата Н. К. следва да бъде възложена сумата от 11 219.70
лева – част от определеното и заплатено от ищеца възнаграждение за назначения й
особен представител, съразмерна на уважената част от исковете
Ответникът М. К. е извършил разходи в размер на 1200 лева, от които се
присъждат 6 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. К. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
******* и М. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******
1, ап. 1, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1-во ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, още 108 317.37 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г.,, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2023г. г. до окончателното плащане, както и 56 441.62 лева –
мораторна лихва по чл.3, ал.2 от Договора за периода от 23.06.2020г. до
23.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за разликата до пълния й
предявен размер и за периода от 17.06.2019 до 23.06.2020г.
ОСЪЖДА Н. К. К. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
******* и М. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******
1, ап. 1, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, сумата от 12 876.97 лева – разноски по делото.
7
ОСЪЖДА Н. К. К. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
******* да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, сумата от 11 219.70 лева – разноски за възнаграждение на
особен представител.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, да заплати на М. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******, ******* 1, ап. 1, сумата от 6.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8