Р Е Ш Е Н И Е № 260049/8.2.2021 г.
гр. Ямбол , 08.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски районен съд, Х-ти състав в публичното заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В. Атанасов
при секретаря Г. М.
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
АНД № 58 по описа на
ЯРС за 2021 год.
Производството
е образувано по жалба на В.И.К. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощен
защитник-адвокат против Наказателно постановление № 20-0814-000142 от 18.06.2020
г. на Началника на РУ-Стралджа при ОД-МВР-Ямбол, с което на осн. чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДП й е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № ІЗ-2539 на МВР са й отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.3, т.5,
пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение по
чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното Наказателно постановление, поради което се иска неговата отмяна. Оспорва се
фактическата обстановка, изложена в атакуваното НП и се твърди, че
жалбоподателя не е извършил посочените в АУАН и в НП административни нарушения.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител подържа жалбата и иска отмяна на наказателното
постановление. Навеждат се доводи, че по отношение на нарушението по чл. 6, т.1
от ЗДвП същото не е било извършено, тъй като жалбоподателя е бил спрян на
улица, на която не е забранено движението на МПС; за нарушението по чл. 147 от ЗДвП се изтъква, че жалбоподателя не е минал технически преглед по уважителни
причини, които не са били взети предвид от актосъставителя, а за третото
нарушение се сочи, че не е била съобразена разпоредбата на чл. 137, ал.2, т.4
от ЗДвП, съгласно което водачите на таксиметрови автомобили могат да не ползват
обезопасителни колани, когато превозват пътници в рамките на населеното място.
Въззиваемата
страна ОД МВР Ямбол редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
09.06.2020 г., във връзка с провеждащият се пазар в гр. С. била проведена СПО,
в която участвали свидетелите П. ***.30 ч. двамата се движили с полицейски
автомобил по ул. „Я.“ в посока кръстовището с ул. „Х.“, когато забелязали л.а.
„Дачия Логан“, жълт на цвят, таксиметров, който навлязъл по ул. „Я.“ срещу
забранителен знак „В-1“, забраняващ навлизането по ул. „Я.“. Знакът бил
поставен във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и действал само
за дните вторник от 07.00 ч. до 13.30 ч., когато се провеждал пазарът, за което
имало поставена указателна табела. Водачът на л.а. „Дачия Логан“ навлязъл по
ул. „Я.“ срещу знака, след което предприел управление по ул. „С.“. Свидетелите
включили светлинен и звуков сигнал и последвали автомобила, който бил спрян от
тях със стоп палка на ул. „С.“. След като спрели автомобила, свидетелите
установили, че същият се управлява от жалбоподателя, като в него имало още един
човек. При проверката било констатирано, че жалбоподателя не използва
обезопасителен колан и че автомобила не е преминал ГТП. За тези нарушения,
както и за нарушението, че навлиза по ул. „Я.“ срещу забранителен пътен знак „В-1“.
За тези нарушения свид. П. й съставил АУАН на място, който бил подписан от нея
без възражения и й бил връчен екземпляр от него срещу разписка.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 18.06.2020 год., било издадено атакуваното
наказателно постановление, в което от фактическа страна било описано, че
жалбоподателят на 09.06.2020 г., около 09.30 ч. в гр. С. на ул. „П.К.Я.“ в
посока кръстовище с ул. „С.“ управлява л.а. „Дачия Логан“ с ДК № У 3409 АВ,
лична собственост, като не използва обезопасителен колан, с който е обурудвано
МПС; като собственик не е представил МПС пред ГТП, видно от знак № 19520538,
както и, че не е съобразила поведението си с пътен знак „В-1“. Нарушенията били
посочени от юридическа страна като такива съответно по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
чл. 147, ал.1 от ЗДвП и по чл. 6, т.1 от ЗДвП, за които й били наложени наказания
съответно глоба в размер на 50 лв. и и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са
й отнети 6 контролни точки, глоба в размер на 50 лв. и глоба в размер на 30 лв.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 10.07.2020
г. и обжалвано на 15.07.2020 г.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните по делото
свидетели П. и Т., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН
от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се явява частично основателна
поради следните съображения:
За нарушението по т.1 от НП. Съгласно чл. 137а, ал.1
от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2 и
М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, следва да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В чл. 137а, ал.2 от ЗДвП са посочени пет категории лица, които могат и да не използват
обезопасителни колани. Съгласно чл. 137, ал.2, т.4 от ЗДвП водачите на
таксиметрови автомобили са освободени от задължението да поставят
обезопасителен колан, когато превозват пътници в населено място.
В конкретният случай съдът счита, че в
акта и наказателното постановление липсва пълно описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението съгласно чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според съда в акта е направено едно лаконично описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Не е посочено същественото в
случая обстоятелство, а именно, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
таксиметров, че е бил в работен режим, че с него са превозвани пътници към
момента на проверката. След като актосъставтителят е възприел, че управляваният
от К. автомобил е таксиметров, той е следвало да посочи в акта всички относими
обстоятелства по случая, с оглед на които да се направи преценката, приложима
ли е разпоредбата на чл. 137а, ал.2, т.4 от ЗДвП. С това непосочване съдът
счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и водещо до незаконосъобразност
на крайния санкционен акт в тази му част.
За
нарушенията по т.2 и 3 от НП-тези по чл. 147, ал.1 и чл. 6, т.1 от ЗДвП:
При изпълнение на служебната си проверка
за законосъобразност съдът не констатира нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставянето на АУАН и/или издаване на НП, опорочаващи последното
до степен на незаконосъобразност и обуславящи отмяната му.
По т. 2 от НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП /“Наказва се с глоба 50 лв.
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед“/ за нарушение на чл.
147, ал.1 от ЗДвП /“Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи“/, изразяващо се в това, че управляваното от него ППС не е било
преминало ГТП /годишен технически преглед/. В случая отразените в АУАН
фактически констатации се потвърждават от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, а от друга страна - не се ангажираха доказателства, които да
ги оборят, поради което и съдът намира конкретното нарушение и извършването му
от жалбоподателя за доказани, още повече, че последният не го и оспорва.
По т.3 от НП жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 185, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП. Текстовото описание на
нарушението съответства на цифрово изписаното, а именно такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП. Извършеното деяние представлява административно нарушение по посоченият
текст, тъй като нарушителят на посочените в АУАН и НП дата и час е навлязъл по
ул. Я. в гр. С. срещу пътен знак „В-1“. Разпитаните в с.з. актосъставител и
свидетел са категорични, че актът е издаден, за това, че водача е навлязал по
улицата и не е спазил пътен знак
"В1, което ги е провокирало да последват автомобила със включени светлинен
и звуков сигнали и същият да бъде спрян на ул. „С.“, като показанията им са в
съответствие и кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен
материал. Ето защо съдът не приема доводите на защитата, че нарушението не е
извършено, тъй като автомобила е бил спрян на улица, на която е разрешено
движението на МПС. Съгласно чл. 47, ал.3 от ППЗДвП, пътен знак В-1 въвежда
забрана за влизане на пътно превозно средство“. В случая, жалбоподателят е
нарушил тази забрана и е навлязъл след него.
С деянието си, жалбоподателят безспорно е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП, съгласно който участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбоподателят правилно е санкциониран за двете
нарушения и тъй като наложените му административни наказания са в
законоустановения размер и обжалваното наказателно постановление в тази му част
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По гореизложените съображения съдът на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0814-000142 от 18.06.2020 г. на Началника на РУ-Стралджа при
ОД-МВР-Ямбол, с което на В.И.К., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДП й е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № ІЗ-2539 на МВР са й отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №20-0814-000142
от 18.06.2020 г. на Началника на РУ-Стралджа при ОД-МВР-Ямбол, с което на В.И.К.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.
181, т.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 147,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП й е наложено
наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: