№ 142511
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20231110156898 по описа за 2023 година
По делото е постъпила молба с вх.№ 317444/08.11.2023 г. от [************], с
която се иска допълване на издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като законната лихва бъде присъдена от 05.10.2023 г. /датата на
съставяне на извлечението от счетоводните книги/ до окончателното изплащане.
Съдът, след като се запозна с молбата и материалите по делото, намира същата за
допустима, но за частично основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като цитираната
законова разпоредба се прилага и в заповедното производство.
Предвид обстоятелството, че производството по издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК е едностранно и безспорно, настоящият съд намира,
че в случая не следва да бъде извършвана размяна на книжа.
В подаденото заявление заявителят е посочил, че претендира законна лихва за
забава за периода от датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги –
05.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В издадената заповед законната лихва върху главницата е присъдена, считано от
16.10.2023 г., когато заявлението е входирано в регистратурата на съда.
Видно от приложената към заявлението разпечатка е, че заявлението е постъпило в
електронната поща на съда на 06.10.2023 г.
Следва да се има предвид, че искането на заявителя за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на настъпване на изискуемост до
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда е уважено. Върху непогасеното от
длъжника вземане за периода след предявяване на иска/заявлението в съда до окончателното
изплащане, се дължи законна лихва като законна последица от уважаване на съдебно
предявеното вземане. С оглед предходното, законната лихва върху главницата се дължи от
датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2023 г., а не посочената в заповедта и
1
изпълнителния лист дата на входиране в регистратурата на съда.
Изложеното налага извода, че в конкретния случай е допусната очевидна
фактическа грешка в издадените по делото заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и в издадения на 20.10.2023 г. изпълнителен лист, в
частта относно началната дата, от която е присъдена законна лихва, поради което следва да
се допусне поправка.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на [***********] за допълване на издадените по ч.гр.д.№
56898/2023 г. по описа на СРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в издадените по ч.гр.дело
№ 56898/2023г. по описа на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.10.2023 и изпълнителен лист от
20.10.2023 г., където вместо „ведно със законната лихва, считано от 16.10.2023 г. до
изплащане на вземането“ да се чете „ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането“.
Настоящото разпореждане ДА СЕ СЧИТА неразделна част от издадените по ч.гр.д.
№ 56898/2023г. по описа на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.10.2023 и изпълнителен лист от
20.10.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника –
от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2