№ 7472
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.ИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от А.ИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110170755 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от С. И. С., чрез адв. А. Р., срещу Комисия за
финансов надзор, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищеца на предишната работа на длъжност „началник на отдел „Специализиран надзор на
мерките за превенция на изпирането на пари и финансиране на тероризма“ в дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
35588,52 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението
за периода от 01.10.2024 г. до 31.03.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в
размер на 5931,42 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № Р-07-
116/02.10.2020 г., изменен с допълнително споразумение № Р-07-16/26.02.2021 г., по силата
на който ищецът заемал длъжността „началник на отдел „Специализиран надзор на мерките
за превенция на изпирането на пари и финансиране на тероризма“ в дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“ в КФН. На 30.09.2024 г. била издадена Заповед № Р-07-104/
30.09.2024 г., с която трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на отдел „Специализиран надзор на мерките за
превенция на изпирането на пари и финансиране на тероризма“. Оспорва уволнителната
1
заповед като незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процедурни и
материалноправни норми и необоснована. На първо място твърди, че в заповедта не било
посочено коя организационна структура била изменена, както и че се съкращавала именно
заеманата от ищеца длъжност „началник на отдел“. Възразява, че не било налице реално
закриване на ръководения от С. С. отдел. Уволнението било незаконно и поради
неизвършване от работодателя на подбор по чл. 329 КТ с оглед високата квалификация на
ищеца и качеството на полагания от него труд. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Комисия за
финансов надзор за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез председателя Б.А.. Представителят оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди, че непосочването на конкретното правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта за уволнение не опорочавало
последната, ако работникът и служителят го е узнал. От записаното в оспорената заповед
ставало ясно, че изменена била организационната структура на Комисията за финансов
надзор, чийто служител бил ищецът. Възразява, че ръководеният от С. С. отдел бил закрит
със Заповед № З-226/30.09.2024 г. на председателя на КФН, като причините за това били
посочени в докладна записка № 667/24.09.2024 г. Със същата заповед бил създаден отдел
„Надзор на доставчици на инвестиционни услуги и места за търговия“, чийто функции не се
припокривали с тези на закрития отдел. Изразява становище, че в случая извършването на
подбор не било задължително, като работодателят не упражнил това свое право. Поради
неоснователност на главния иск следвало да бъдат отхвърлени и двете акцесорни
претенции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът С. И. С., редовно призован, се явява лично и с адв. Р..
Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания
изразява становище, че в случая не било налице закриване на отдела, в който работил
ищецът, а реорганизация на работата на ответната комисия, която не било правопораждащо
основание за упражняване на правото на уволнение. В този смисъл била и задължителната
практика на ВКС, която цитира. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която развива допълнителни
доводи и съображения в подкрепа на направените оспорвания.
В съдебно заседание ответникът Комисия за финансов надзор, редовно призован, се
представлява от юрк. Г. и юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания заявява, че оспорва всички предявени искове
по основание по изложените в депозирания отговор и в молбата от 27.03.2025 г.
съображения. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представя писмена
2
защита, в която мотивира подробни аргументи в подкрепа на заетата позиция.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Със Заповед № 214 от 11.07.2017 г. на председателя на Комисията за финансов надзор
била утвърдена организационната структура на отделите в администрацията на ответната
комисия, като съгласно т. І.4 в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ имало
четири отдела, сред които бил отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на
финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“ (б. „в“).
Не се спори между страните, че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № Р-07-116/
02.10.2020 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „началник
на отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и
разследване на пазарни злоупотреби“ в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в
КФН, на пълно работно време и за неопределен срок. Видно от отбелязване в трудовия
договор, ищецът постъпил на работа на 05.10.2020 г.
Със Заповед № З-43 от 18.02.2021 г. на председателя на Комисията за финансов надзор
била допълнена Заповед № 214 от 11.07.2017 г., като в т. І.4 била създадена буква „д“: д)
отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и
финансиране на тероризма“ („СНМПИПФТ“). Със същата заповед била утвърдена
функционалната характеристика на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“,
съгласно която Отдел „СНМПИПФТ“ извършвал проверки относно спазването на Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на
тероризма (ЗМФТ) на поднадзорните на управление на „Надзор на инвестиционната
дейност“ лица; изготвял доклади и констативни протоколи относно резултатите от
извършените проверки и правел предложения за предприемане на необходимите действия;
съставял актове за извършени нарушения по ЗМИП и ЗМФТ; извършвал специализиран
надзор на поднадзорните на управление на „Надзор на инвестиционната дейност“ лица по
отношение на прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансиране
на тероризма.
С допълнително споразумение № Р-07-16/26.02.2021 г. към трудовия договор на ищеца,
последният бил преназначен на длъжност „началник на отдел „Специализиран надзор на
мерките за превенция на изпирането на пари и финансиране на тероризма“ в дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, считано от 01.03.2021 г.
Видно от докладна записка № ДЗ-667 от 24.09.2024 г. на П. Д. – изпълняващ
правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, адресирана до председателя на Комисията, осъществяването на
специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и финансиране на
тероризма – основно правомощие на ръководения от ищеца отдел „СНМПИПФТ“,
3
изисквало специфични познания относно основната дейност и нормативните изисквания,
приложими по отношение на поднадзорните на дирекцията лица. Към този момент отдел
„НИППФИРПЗ“ разполагал с трима служители с юридическо образование, заемащи
длъжността „главен експерт“, които познавали в дълбочина приложимата нормативна
уредба и можели да допринесат за подобряване на надзора на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансиране на тероризма. Освен това за времето на съществуване на
двата отдела – „СНМПИПФТ“ и „НИППФИРПЗ“ било констатирано дублиране на функции,
както и изискване и анализиране на идентична информация. Двата отдела извършвали и
идентични по своята същност дейности по оценка на риска и изготвяне на рисков профил на
инвестиционните посредници. Ето защо с цел оптимизация на наличните ресурси,
отчитайки спецификите в дейността, изпълняващият правомощията на заместник-
председател на КФН предложил закриването на отдел „СНМПИПФТ“ и отдел
„НИППФИРПЗ“ и обособяването на нов отдел „Надзор на доставчици на инвестиционни
услуги и места на търговия“, на който да бъде възложен цялостният надзор върху
доставчиците на инвестиционни услуги и местата на търговия, като с оглед необходимостта
от задълбочени познания на нормативната уредба и нейното точно и прецизно прилагане, в
частност при образуване на административно-наказателни производства, било обосновано
ръководителят на новосъздаденото звено да бъде с юридическо образование.
Във връзка с Докладна записка № ДЗ-667 от 24.09.2024 г., П. Д. – изпълняващ
правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, изготвил и Докладна записка № ДЗ-667#2 от 30.09.2024 г.,
адресирана до председателя на Комисията, в която предложил за одобрение разпределение
на заетите и незаети длъжности, които към този момент били част от двете закрити единици.
Видно от предложеното разпределение, всички служители в двата отдела „СНМПИПФТ“ и
отдел „НИППФИРПЗ“ следвало да бъдат преназначени в новосъздадения отдел, като
единствено трудовите правоотношения на началниците на двата отдела – С. С. и А. К.
подлежали на прекратяване.
Със Заповед № З-226 от 30.09.2024 г. на председателя на Комисията за финансов надзор
била изменена Заповед № 214 от 11.07.2017 г., като букви „в“ и „д“ се заличавали поради
закриване на отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови
инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“ и отдел „Специализиран надзор на
мерките за превенция на изпирането на пари и финансиране на тероризма“, а се създавала
буква „е“: е) отдел „Надзор на доставчици на инвестиционни услуги и места на търговия“,
считано от 01.10.2024 г. Съгласно утвърдената със заповедта Функционалната
характеристика на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ новосъздаденият отдел
„Надзор на доставчици на инвестиционни услуги и места на търговия“ извършвал
дистанционен надзор и проверки на място на изброените поднадзорни лица за спазване на
нормативните изисквания (т. 1); извършвал специализирания надзор на инвестиционните
посредници по прилагане на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането
на тероризма, като извършвал дистанционен надзор и проверки на място по спазване на
4
изискванията на ЗМИП и ЗМФТ (т. 2); изготвял доклади и констативни протоколи за
резултатите от извършените проверки на място (т. 4); съставял актове за установяване на
административни нарушения, проекти на предписания и указания във връзка с надзора по т.
1 и т. 2.
Не се спори между страните, че на 30.09.2024 г. на ищеца била връчена при условията
на отказ Заповед № Р-07-104/30.09.2024 г., с която трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и във връзка със Заповед № З-226 от
30.09.2024 г. на председателя на Комисията за финансов надзор – поради закриване на отдел
„Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и финансиране на
тероризма“, считано от 01.10.2024 г.
Не се оспорва и обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 5931,42 лева, което
обстоятелство се потвърждава от приложения към отговора на исковата молба фиш за
работна заплата за м. септември 2024 г.
От представени по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на С.
И. С., издадена от ТД на НАП – София на 07.04.2025 г., от копие на трудовата книжка на
ищеца и при извършена констатация в съдебно заседание на посочения документ в оригинал
се установява, че след уволнението му от ответната комисия, С. С. не е постъпвал на работа
при последващ работодател.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
5
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
Липсата на доводи за съществуването на закрила по чл. 333 КТ, от която да се ползва
ищецът, както и за пороци в самата уволнителна заповед обуславят разглеждането на спора
по същество. В настоящия случай уволнението на ищеца е извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – поради закриване на част от предприятието, а именно на
ръководения от С. С. отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането
на пари и финансиране на тероризма“. Практиката по прилагането на посоченото
уволнително основание е обобщена с Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк.
дело № 5/2019 г., ОСГК, ВКС. В същото е прието, че разликата между основанието по чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ и това по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – „закриване на предприятието“, е
само количествена. При основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е налице пълно закриване на
предприятието и преустановяване за в бъдеще на неговата цялостна дейност, като то
престава да съществува като работодател. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ е
налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено
от предприятието, но което няма признаците на работодател по § 1, т. 1 ДР КТ.
Същественото е закриваното звено да е било обособено в състава на предприятието и
неговата структура. Основната характеристика за относителна самостоятелност на
съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Това структурно
звено следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в
цялостната структура на предприятието (негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр.), с
относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия (ръководител на
поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр.). В някои случаи
обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и/или
самостоятелна сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на
предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено
населено място, община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице.
Възможно е спецификите на организация на работа и на управление, съчетани със
специфичен предмет на дейност и начинът на финансиране, а понякога и специфичните
местни условия в съответния териториален регион, да обусловят специфики и на самите
трудови функции на работниците и служителите, работещи в съответното обособено
структурно звено, в сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в
другите структурни звена на предприятието на същия работодател, дори когато техните
длъжности са с еднакви или близки наименования. Със закриването на съответната част от
предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което
налага прекратяване на трудовите договори на работниците и служителите, заети в
осъществяването на закритата част от дейността.
В настоящия случай безспорно се установява от представените по делото
доказателства, че закритият отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансиране на тероризма“ в дирекция „Надзор на инвестиционната
6
дейност“ в КФН може да бъде квалифициран като организационно обособено звено в
предприятието на работодателя. От приложената към отговора на исковата молба Заповед №
З-226 от 30.09.2024 г. на председателя на Комисията за финансов надзор за изменение на
Заповед № 214 от 11.07.2017 г. се установява, че било взето решение за закриване на отдел
„Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на
пазарни злоупотреби“ и на отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансиране на тероризма“ и за създаване на нов отдел – „Надзор на
доставчици на инвестиционни услуги и места на търговия“, считано от 01.10.2024 г.
Основният спорен по делото въпрос е била ли е преустановена дейността, извършвана до
този момент от закрития отдел на Комисията, ръководен от ищеца, което да е наложило
прекратяване на трудовия му договор. Настоящият съдебен състав намира, че отрицателният
отговор на този въпрос се налага както от установените по делото факти, така и от
нормативната уредба на дейността на Комисията.
При съпоставяне на двете утвърдени функционални характеристики на Дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност“, в частите, касаещи дейността на закрития отдел
„СНМПИПФТ“ и тази на новосъздадения отдел „Надзор на доставчици на инвестиционни
услуги и места на търговия“, се установява, че правомощията на първия били включени като
част от надзорните функции на втория. Действително, както сочи и процесуалният
представител на ответника в депозираната писмена защита, правомощията на
новообразувания отдел, изразяващи се в надзор по спазването на ЗМИП и ЗМФТ, били
„нищожна“ част спрямо цялостния обем от възложени надзорни функции на новия отдел.
Тази дейност на Комисията обаче не е била преустановена, а е продължила да се
осъществява, макар и от друго нейно организационно звено. И не би могло да бъде иначе,
доколкото съгласно чл. 12, ал. 1, т. 20 от Закона за Комисията за финансов надзор,
последната е орган за надзор по Закона за мерките срещу изпирането на пари и по Закона за
мерките срещу финансирането на тероризма. А отпадането на необходимостта и
преустановяването на дейността, извършвана до този момент от закритата част от
предприятието на работодателя, е от съществено, решаващо значение за законосъобразното
прилагане на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ. Именно това
отличава закриването на част от предприятието от вътрешно организационното
преустройство на същото, като разграничението между тези две понятия е направено в
цитираното по-горе тълкувателно решение. В същото е прието, че вътрешна реорганизация е
налице, когато дейността на предприятието или на част от него се преструктурира по нов
начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното
поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се
слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от
предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други
организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание
за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на
заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе както до цялостно
премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до
7
намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – „съкращаване на щата“ за прекратяване на
трудовия договор на работниците и служителите, който заемат съкращаваната длъжност. В
хипотезата на „закриване на част от предприятието“ решаващото е дали е преустановена за в
бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя
продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на
конкретна фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при оспорено
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – дали се касае за закриване на част от
предприятието или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните
дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или
съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на други
поделения и звена на предприятието. Това ще бъдат случаи на фиктивни закривания на част
от предприятието, които всъщност са вътрешна реорганизация на предприятието и за тях
следва да се прилага чл. 123 КТ.
Както беше посочено по-горе, дейността по надзор относно спазването на ЗМИП и
ЗМФТ от поднадзорните на управление на „Надзор на инвестиционната дейност“ лица не е
била преустановена, а е продължила да се осъществява от новообразувания отдел. Касае се
за вътрешна реорганизация в ответната комисия, необходимостта от която е била породена
от констатирано дублиране на функции и извършване на идентични по своята същност
дейности от двата закрити отдела – „СНМПИПФТ“ и „НИППФИРПЗ“, което забавяло
тяхната работа и водело до нейната неефективност. Нещо повече, освен прекратяване на
трудовите договори на началниците на двата закрити отдела, тази реорганизация не е била
съпроводена от съкращаване на щата за никой от останалите заети в тях служители.
Предложението на изпълняващия правомощията на заместник-председател на КФН е било
за тяхното преназначаване в новообразувания отдел. В Тълкувателно решение № 5 от
26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г., ОСГК, ВКС е прието, че при премахване на
определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят
разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 1 КТ – „закриване на част от предприятието“, или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ – „съкращаване на щата“. Изборът на предвидената в закона възможност е право
на работодателя, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се
премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него. В настоящия случай
ответникът е избрал да прекрати трудовото правоотношение на ищеца поради закриване на
част от предприятието, но за разлика от самия избор, законосъобразното му упражняване
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Работодателят не
8
установи при условията на пълно и главно доказване, че окончателно е била преустановена
дейността, осъществявана от закритото организационно обособено структурно звено,
въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест
установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. След
като работодателят не доказа, че окончателно е била преустановена дейността,
осъществявана от закрития отдел, по начин, че за в бъдеще такава дейност не се запазва, то
следва да бъде прието, че за него не е съществувало основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
1 КТ за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Това обуславя незаконност на
уволнението, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник на
предишната работа са две – признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед изхода
на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид липсата на твърдения
относно втората предпоставка, съдът намира, че искът на ищеца за възстановяването му на
предишната работа на длъжност „началник на отдел „Специализиран надзор на мерките за
превенция на изпирането на пари и финансиране на тероризма“ в дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“ в КФН се явява основателен и като такъв също следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на следните
предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението. Настоящият съдебен състав намира, че с приетите по делото
писмени доказателства бяха установени по несъмнен начин всички предпоставки за
възникване в полза на ищеца на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По отношение
размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец
преди уволнението по делото не е спорно, че същият възлиза на 5931,42 лева. Следователно,
дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за целия
исков период е в размер на 35588,52 лева. Тъй като искът е предявен за посочения размер,
същият се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
9
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. В приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие е посочено,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева е било заплатено изцяло
в брой от ищеца при подписването му. Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на така заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл.
36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна, в най-новата
съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение
на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД
срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан
императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга,
включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между
клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече,
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство
приключи в едно съдебно заседание със събиране на допълнителни писмени доказателства,
и като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото не е голяма,
намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева не е
прекомерно и не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Комисия за финансов надзор
следва да бъде осъден да заплати на ищеца С. И. С. сумата в размер на 2000 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
Комисия за финансов надзор следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер
на 1523,54 лева.
Воден от горното, съдът:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС,
извършено със Заповед № Р-07-104/30.09.2024 г. на председателя на Комисията за финансов
надзор, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище“, ул. „Будапеща“ № 16, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
закриване на отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари
и финансиране на тероризма“, е прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 01.10.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, на заеманата преди уволнението длъжност „началник на
отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и
финансиране на тероризма“ в дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията
за финансов надзор.
ОСЪЖДА Комисия за финансов надзор, Булстат *********, представлявана от
председателя В. Д.Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
„Будапеща“ № 16, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата
35588,52 (тридесет и пет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 52 ст.) лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
01.10.2024 г. до 31.03.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на
5931,42 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.11.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Комисия за финансов надзор, Булстат
*********, представлявана от председателя В. Д.Г., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул. „Будапеща“ № 16, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 2000 (две хиляди) лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Комисия за финансов надзор, Булстат
*********, представлявана от председателя В. Д.Г., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, ул. „Будапеща“ № 16, да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в
размер на 1523,54 (хиляда петстотин двадесет и три лева и 54 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 28.04.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12