Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260369
гр. Пловдив, 13 .03.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Втори наказателен състав в публично заседание на единадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4120 по описа за 2020 година на
ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 507920-F539708 от 20.04.2020г. на М.К.Л.на
длъжност Директор на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.В.Т. ***,
ЕГН ********** на основание чл.178 от Закон за данък върху добавената
стойност от /ЗДДС/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.132, ал.6, вр. с ал.5 от ЗДДС.
С жалба от С.В.Т., чрез процесуален представител се прави искане
за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, поради съществено нарушение
на процесуалните правила. Представят се доводи по същество на искането.
Представят се доводи и за наличие на основания за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
Жалбоподателят С.Т. редовно призован,
в съдебно заседание се представлява от адв.С.Н., която поддържа жалбата и
искането за отмяна на НП. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането си за отмяна на НП.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Е.Ф.която счита жалбата
за неоснователна. В пледоарията си представи доводи за правилно проведено административно
производство по установяване на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на
НП. Моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С дружествен договор от 13.11.2018г.
е било създадено Дружество по ЗЗД„Натурално-Обединение за местен пазар-фермери
и занаятчии“, сключен на основание чл.357 от Закона за задълженията и
договорите между „Фермерски пазарь“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, „Блукю“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, „Дон Батон“ ООД, БУЛСТАТ
*********, „Апи-Арт“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* – регистрирана по ЗДДС от дата
11.01.2012г., „ЗП З.Д.Б., БУЛСТАТ **********
и „Био Уей“ ООД, БУЛСТАТ
*********, с цел : „Обединяване на усилията си за извършване на съвместна
дейност в областта на развитието на местен пазар на производители на плодове и
зеленчуци, преработени продукти от плодове и зеленчуци, животновъди и
производители на животински хранителни продукти – мляко, кашкавал, сирена,
масло и др.под. както и занаядчии, т.ч производители на хляб, тесто и тестени
изделия за бита и др.под.“.
Жалбоподателя е представител на учреденото дружество с дружествен договор на
13.11.2018г.
На 14.02.2020г. е било подадено Заявление от
името на дружеството за регистрация по ЗЗД с вх.№ 163912000561824/14.02.2020г.
Във връзка с подаденото Заявление, на основание чл.132, ал.5 от ЗДДС била
извършена от служители на НАП проверка, документирана с Протокол №
**********/27.02.2020г. В хода на
проверката е било установено че за дружеството е възникнало задължение за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 7 – дневен срок от 13.11.2018г.
, а именно до 20.11.2018г. включително,
тъй като съгласно чл.132, ал.5 от ЗДДС (в редакцията му действаща към момента
на учредяване на дружеството нова ДВ
бр.97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г. )
задължително се регистрира по ЗДДС неперсофицирано дружеството, в което
участва съдружник, който е регистриран по този закон лице. Съгласно
разпоредбата на ал.6 на чл.132 от ЗДДС, в посочената редакция – регистрацията
по чл.5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от
датата на договора за създаване на неперсонифицираното дружеството, която се
смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Нарушението е било констатирано на
27.02.2020г. при преглед на документите представени в хода на проверката за
установяване наличието на основание за регистрация по ЗДДС.
За констатираното нарушение на
27.02.2020г., на основание чл.24, ал.2 от ЗАНН от свидетелката Г.В.И. е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.AN № F539708 против жалбоподателя
С.В.Т., ЕГН ********** за извършено нарушение по 132, ал.6, вр. чл.135, ал.5 от ЗДДС, тъй като дружеството като
неперсонифицираното дружеството не може да бъде субект на
административнонаказателна отговорност. Актът е бил съставен в присъствието на
жалбоподателя който го е подписал, без да вписване в графата за обяснения и
възражения. В законоустановения три дневен срок до директора на Дирекция
„Обслужване“ е било подадено възражение от жалбоподателя, което не е било
прието като основателно.
Обжалванато Наказателно постановление е
издадено на 23.04.2020г.въз основа констатациите съдържащи се в съставения на
27.02.2020г. против жалбоподателя С.Т. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.AN № F539708 за това, че в срок до 20.11.2018г.
не е подал декларация за регистрация по ЗДДС като представител на ДЗЗД „Натурално-Обединение
за местен пазар-фермери и занаятчии“ с БУЛСТАТ *********, създадено с дружествен
договор на 13.11.2018г. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на
19.06.2020г. В срок е подадена жалба до
Районен съд гр.Пловдив.
Разпитана като свидетел в съдебно
заседание актосъставителката Г.В.И. потвърди авторството при съставянето на
акта, както и посочи обстоятелства изложени в него. Свидетелката посочи че дружеството е било задължено да
подаде декларация за регистрация по ЗДДС в срок до 20.11.2018г.Съдът кредитира
показанията на актосъставителката, като
ясни и логични кореспондиращи изцяло с писмените материали по делото.
При така описаната фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са
съставени при спазване императивните изисквания и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни,
поради което и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Нарушението е формално, осъществено
чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава на
нарушението.Правилно е приложена и санкционната норма по чл.178 от ЗДДС, според
която данъчно задължено по този закон лице,
което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за
прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000
лв.Правилно наказващия орган е определил санкция на законовия минимум, тъй като
няма реални фискални загуби за бюджета и е съобразил, че нарушението е извършено за първи път.
Според съда не са налице
основание за да се приеме, че налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действията по регистрацията на дружеството по ЗДДС са предприети от
представляващ го, но това е сторено повече от
година след момента в който е следвало да бъде сторено.
Следва
да се отбележи, че при служебния контрол за законосъобразност съдът не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
процесуални нарушения, които да влекат незаконосъобразност на наказателното
постановление или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното
лице.
Дружеството
се представлявало съвместно от всички съдружници и според съда няма пречка
всеки от тях поотделно да извърши действия по представляване на дружеството и
да носи отделно административно наказателна отговорност.
По изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН право да и бъдат присъдени разноски има Национална
агенция по приходите, като юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, делото не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
Поради всичко гореизложено и на
основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 507920-F539708 от 20.04.2020г. на М.К.Л.на
длъжност Директор на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.В.Т. ***,
ЕГН ********** на основание чл.178 от Закон за данък върху добавената
стойност от /ЗДДС/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.132, ал.6, вр. с ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
С.В.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страната за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.