РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500045 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№261863/16.09.2022 г.
от С.Я.Х., в качеството му на ЕТ“Б.-С.Х.“, ЕИК:********* против Решение №
260014/28.07.2022 г. по гр. дело №411/2015г. по описа на Окръжен съд-Х., с
което се отхвърлят предявените от ЕТ“Б.-С.Х.“ Х., ул. „М.“ №**, ЕИК:
********* искове при условие на обективно, субективно и кумулативно
съединяване, с правно основание чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз,
вр. чл.9а от ЗОДОВ против В. и Н.** за солидарното им осъждане за
заплащане на имуществени вреди в размер на 42 824,24лв. невъзстановен
данък добавена стойност, ведно със законна лихва 27 500 лв., считано от
16.04.2009г. по АПВ №******/16.04.2009г., до подаване на исковата молба
08.06.2015г., както и за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със
законна лихва от 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г., до 08.06.2015 г. като
неоснователни.
1
В жалбата се изразява становище, че решението е недопустимо, тъй
като първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск и не е
дал защита по заявения с исковата молба предмет, определен от ищеца чрез
изложените в исковата молба правопораждащи факти и формулиран петитум,
за което са изложени конкретни доводи. Поддържат се възражения и за
неправилност, необосновано и незаконосъобразно, за което са изложени
конкретни и подробни съображения съображения. Иска се решението да бъде
обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно.
От въззивника С.Я.Х., в качеството му на ЕТ “Б.С.Х.“ е подадена и
частна жалба вх.№262096/24.10.2022г. срещу Определение
№260236/30.09.2022г. на Окръжен съд-Х., постановено по гр.дело №411/2015
г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на
постановеното по делото Решение № 260014/28.07.2022 г. в частта за
разноските, с която ищецът е осъден да заплати на Н.** 1080 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно,
незаконосъборазно и необосновано, за което са изложени конкретни
съображения, като се иска въззивният съд да го отмени.
От въззиваемите страни Н.** и В.** са подадени отговори по
въззивната жалба, с които се оспорва същата като неоснователна и се иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. От Н.** е подаден
отговор и по частната жалба, с който се изразява становище за
неоснователност на същата. От П.Р.Б. не е постъпил отговор по жалбите.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в
аспекта на чл.269 ГПК, намира следното:
С оглед релевираните от въззивника възражения за недопустимост
на атакуваното изцяло първоинстанционно решение и при извършената
служебна проверка за допустимост на същото, настоящата инстанция
констатира следното:
С оглед данните от исковата молба, ищецът е предявил обективно и
2
субективно кумулативно съединяване с правна квалификация по чл. 4, §3 от
Договора за Европейски съюз, вр. чл.9а от ЗОДОВ против Н.** и В. за
солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за имуществени вреди
в размер на 42 824,24 лв., признат с Акт за прихващане или възстановяване
(АПВ) №******/16.04.2009г., но реално невъзстановен данък добавена
стойност, поради постановяването на Ревизионен акт (РА)
№**********/20.08.2010г., потвърден с Решение №778/25.10.2010г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“-гр.П.,
жалбата срещу който е отхвърлена с окончателно Решение
№6702/16.05.2013г. по адм. дело №9908/2012г. на В.**, ведно със законна
лихва 27 500 лв., считано от 16.04.2009г. (датата на постановяване на АПВ
№******/16.04.2009г.), до подаване на исковата молба - 08.06.2015г., както и
обезщетение за неимуществени вреди поради поведението на ответниците в
размер на 50000 лв., ведно със законна лихва от 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г.
От изложената в исковата молба фактология, на която се основани
исковете, е видно, че на първо място, ищецът е въвел твърдение, че с Акт за
прихващане или възстановяване (АПВ) №******/16.04.2009г., в негова
полза е било признато от Н.** право на възстановяване на данъчен кредит за
данъчен период м.01.2009г., в размер на 19716,42 лв, поради облагане на ВОД
с нулева ставка, по 6 бр. фактури, издадени от ищеца, с получател D.*** и за
данъчен период м.02.2009г., в размер на 23107,82 лв, поради облагане на ВОД
с нулева ставка, по 1 ф-ра, издадена от ищеца, с получател на доставката
D.*** и 6 бр. ф-ри, с получател D.***
В ИМ е посочено също, че по повод дейността на ищеца за периода
01.01.2008г.-28.02.2009г., е извършена данъчна ревизия, приключила с
издаване на Ревизионен акт №**********/20.08.2010г., с който, в нарушение
на правото на ЕС, данъчната администрация отказала да се признае
вътреобщностния характер на извършени от ищеца доставки, като е
установено за задължение на ищеца от 118 063,18лв., включващо главница 98
326,18лв. – дължим за внасяне ДДС и лихва 19 737,43лв. Според твърденията
на ищеца, с посочения РА на практика са преразгледани констатациите на
данъчната администрация, направени с гореспоменатия АПВ
№******/16.04.2009г., за признаване право на възстановяване на данъчен
кредит от общо 42 824,24лв. Посочено е също, че след административно
обжалване и обжалване по съдебен ред, РА бил потвърден с решение
3
6702/16.05.20 13г. по адм.д.№9908/2012г. на В.**.
Видно от мотивите на първоинстанционното решение обаче,
окръжният съд е приел, че всъщност ищецът е допуснал техническа грешка и
че актът за прихващане или възстановяване (АПВ), с който се твърди, че му е
бил признат, но невъзстановен данъчен кредит общо в размера на 42824,24 лв,
е с №902302/16.04.2009г. а не както твърди ищеца - №903302/16.04.2009г.:
„Ищецът по делото е търговец регистриран в ТР на АВ, на който е
съставен Ревизионен акт №**********/20.08.2010г.. и който твърди че с
акт АПВ №******/16.04.2009г. е признат данък за възстановяване в размер
на 42 824,24лв. но не възстановен. Тук е мястото да се отбележи,че акта за
прихващане и възстановяване е с №******, а не както се твърди, но съдът
счита че това е техническа грешка, допусната от ищцовата страна и не
следва да влияе върху спора по предмета на делото, чийто източник е
именно АПВ ******/16.04.2009г.
Нещо повече, след като е констатирал, че АПВ
№902302/16.04.2009г. се отнася за периода 01.03.2009г. – 31.03.2009г.,
първоинстанционният съд е приел в решението си, че Ревизионен акт (РА)
№**********/20.08.2010г., с който ищецът твърди в ИМ, че са преразгледани,
в нарушение на правото на ЕС, констатациите на данъчната администрация с
АПВ №******/16.04.2009г., с който е признато правото на възстановяване на
ДДС, не следва изобщо да се обсъжда, тъй като ревизията, по която е издаден,
се отнася за друг данъчен период (01.10.2008г.-28.02.2009г.), различен от
този, за който ищецът претендира настъпили вреди от невъзстановен ДДС. По
тази причина, съдът не е обсъждал и окончателното Решение
№6702/16.05.2013г. по адм. Дело №9908/2012г. на В.**, с което Ревизионен
акт (РА) №**********/20.08.2010г. е бил потвърден, което според ищеца
също противоречи на правото на ЕС:
„При разглеждане на спора и с оглед заявените обстоятелства,
съдът намира че при разрешаването му следва да игнорира разглеждането
на Ревизионен акт №**********/20.08.2010г., тъй като действието му се
разпростира в периода от 01.10.2008г.-28.02.2009г. докато заявената вреда
от 40892,48лв. по АПВ №******/16.04.2009г /размер определен от вещото
лице/ обхваща период различен от данъчната ревизия по съставения РА,
потвърден окончателно с решение на В.**. Предмет на приетото като
4
доказателство изпълнително дело 26010023105/2001 са суми по РА различни
от тези по АПВ и за период различен от АПВ, които нямат връзка помежду
си и в хода на изпълнителното дело които суми са погасени изцяло.“
При така направените констатации, Пловдивският апелативен съд
намира следното:
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, при разрешаване
на спор, с който е сезиран, съдът е обвързан от твърденията на ищеца, които
очертават предмета на делото, т.е. спорния предмет. Съществена част от тях
са т.нар правнорелевантни факти, т.е. тези твърдения, на които ищецът
основава съществуването на правото си, защита на което е иниицирал по
съдебен ред.
В конкретния случай, ищецът е изложил съвсем ясно
правнорелевантните факти, на които основава иска си, посочени по-горе в
изложението, но в постановеното решение, първоинстанционният съд изобщо
не ги е разгледал и обсъдил. Така, вместо да се даде отговор на спорните
въпроси, повдигнати от ищеца, а именно, дали с АПВ №******/16.04.2009г.
му е признато правото на възстановяване на ДДС размер на 42 824,24 лв за
данъчни периоди м.1.2009г. и м.02.2009г.,, съответно дали му е възстановен
или не ДДС в посочения размер, преразгледан ли е въпросът за
възстановяване на ДДС за посочените периоди с Ревизионен акт (РА)
№**********/20.08.2010г., потвърден с окончателно Решение
№6702/16.05.2013г. по адм. Дело №9908/2012г. на В.** и дали въпросния РА
и решението на В.** съответстват на правото на ЕС и практиката на СЕС, на
които се позовава ищецът в ИМ, първоинстанционният съд е изследвал други
факти, неспоменати в ИМ - различен от посоченя от ищеца данъчен период,
друг АПВ от същата дата, игнорирайки визираните в ИМ факти относно АПВ
№******/16.04.2009г., Ревизионен акт №**********/20.08.2010г. и Решение
№6702/16.05.2013г. по адм. дело №9908/2012г. на В.**, във връзка с които се
иска ангажиране отговорността на ответниците Н.** и В.**. В резултат на
това, първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковете, с които е бил
сезиран, вместо което е разгледал искове, с които не е бил сезиран, свързани с
АПВ №******/16.04.2009г., отнасящ се за данъчен период 01-31.03.2009г., за
който ищецът нито твърди да има невъзстановен ДДС, нито да е претърпял в
резултат на това имуществени и неимуществени вреди поради действия на
5
ответниците.
Ето защо, на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, обжалваното
първоинстанционно Решение № 260014/28.07.2022 г. по гр. дело №411/2015г.
по описа на Окръжен съд-Х., с което са разгледани непредявени искове,
следва да се обезсили изцяло и делото да се върне на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявените искове съобразно предмета им, очертан от
ищеца в ИМ, а именно: обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз,
вр. чл.9а от ЗОДОВ против Н.** и В. за солидарното им осъждане да заплатят
на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 42 824,24лв.,
признат с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ)
№******/16.04.2009г., но реално невъзстановен данък добавена стойност,
поради постановяването на Ревизионен акт (РА) №**********/20.08.2010г.,
потвърден с Решение №778/25.10.2010г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението“-гр.П., жалбата срещу който е
отхвърлена с окончателно Решение №6702/16.05.2013г. по адм. Дело
№9908/2012г. на В.**, ведно със законна лихва 27 500 лв., считано от
16.04.2009г. (датата на пос-тановяване на АПВ №******/16.04.2009г.), до
подаване на исковата молба - 08.06.2015г., както и на обезщетение за
неимуществени вреди поради поведението на ответниците, описано в ИМ, в
размер на 50000 лв., ведно със законна лихва от 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въпросът за
разноските по делото, вкл. пред настоящата инстанция следва да се разреши
при новото разглеждане на делото, съобразно правилата на чл.78 ГПК, в
зависимост от уважаването или отхвърлянето на исковете, поради което и
разноски на страните за настоящото производство не следва да се присъждат.
По подадената частна жалба:
Доколкото първоинстанционното решение се обезсилва изцяло като
недопустимо, вкл. в частта за разноските, следва да бъде отменено
обжалваното от ищеца Определение №260236/30.09.2022г. на Окръжен съд-
6
Х., постановено по гр.дело №411/2015 г., с което е оставено без уважение
искането му за изменение на постановеното по делото Решение №
260014/28.07.2022 г. в частта за разноските, с която ищецът е осъден да
заплати на Н.** 1080 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.270, ал.1 изр.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260014/28.07.2022 г. по гр. дело
№411/2015г. по описа на Окръжен съд-Х..
ОТМЕНЯ Определение №260236/30.09.2022г. по гр.дело №411/2015 г.
на Окръжен съд-Х..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените от С.Я.Х., в качеството му на ЕТ“Б.-С.Х.“, ЕИК:*********,
искове съобразно изложеното в мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7