РЕШЕНИЕ
№ 2513
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б В. И П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110200460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в г..........,
чрез адв.ИЛ. В., срещу Наказателно постановление № 19-4332-
021788/23.10.2019 г., издадено от ВПД Началник Сектор към ОПП – СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 750 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 17.09.2019 г., в 15:19 часа, в гр.София по бул. „Б.“,
с посока на движение от ул.“В.“ към ул.“Л.“ до № ..., управлява лек
автомобил марка "Х. С." с рег. № ХХХХХХ, регистриран на Т. Д., със скорост
от 110 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за
движение е установена със система за видеоконтрол "TFR1-M" № 506.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че на жалбоподателя
не е връчен снимков материал, от който по безспорен начин да се установява
кой е извършителят на нарушението.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.В., с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество, последната моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, доколкото върху
АУАН се констатират зачерквания и изписване с химикал, без да може да се
установи кога е въздействано върху акта и кога е отбелязана тази техническа
поправка. На следващо място се сочи, че в изготвения протокол за използване
на техническото средство не е отбелязано дали същото е било постановено в
правилна права посока, поради което и не би могъл да се релевира извод, дали
същото е функционирало съобразно изискванията за това.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.09.2019 г., в 15:19 часа, в гр. София по бул.„Б.“, с посока на
движение от ул.“В.“ към ул.“Л.“, жалбоподателят ИВ. Н. Н. управлявал лек
автомобил марка "Х.С." с рег. № ...., собственост на Т. Д., като до № 80 се
движил със скорост от 110 км/ч при разрешена максимална скорост на
движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено чрез
техническо средство "TFR1-M" № 506, записващо и заснемащо точен час,
дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г.
със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка № 2-38-18/24.10.2018 г. системата
за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 24.10.2018
2
г. със срок на валидност на проверката до 24.10.2019 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 17.09.2019 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 08.10.2019 г. в ОПП-СДВР се явил водачът – ползвател на заснетия
автомобил ИВ. Н. Н., който писмено декларирал, че на 17.09.2019 г. в 15:19
часа лек автомобил марка "Х." с рег. № .... е бил управляван от него.
Въз основа на събраните доказателства, св. М. П. П. съставил АУАН с бл.
№ 086164/08.10.2019 г. срещу ИВ. Н. Н. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен
лично на ИВ. Н. Н. на 08.10.2019 г., който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 19-4332-021788/23.10.2019 г., издадено от ВПД Началник
Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за описаното в АУАН
нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на ИВ. Н. Н. на
21.12.2021 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. М. П. П.; справка АИС-КАТ по отношение на
собствеността на процесния лек автомобил; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване; протокол № 2-38-18 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, Протокол рег.№ 4332р-34845/17.09.2019 г., клип № 7822,
радар № 506 с приложение, снимков материал за АТСС, Заповед № 8121к-
9034/02.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи, справка картон на
водача, както и заповед рег.№ 8121з-1515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел М. П. П., от които се установява, че последният е съставил
3
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП от водача на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 2-38-18/24.10.2018 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се
установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 17.09.2019
г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са
преминали последваща периодична проверка на 24.10.2018 г. (със срок на
валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. В този
смисъл съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно
техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на
нарушението, поради което и всички възражения на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 113 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 110 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 113 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 2-38-
18/24.10.2018 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над
4
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 113 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост
от 110 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 110 км/ч, което е с 60 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното, респективно и доводите на въззивника в
аспекта, че не би могъл да се релевира извод как и къде е било разположено
техническото средство, не намират подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал и не могат да бъдат споделени.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП
съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.
2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи св.
П., заемащ длъжността "младши автоконтрольор", има компетентност да
съставя АУАН. Съгласно т. 2. 6 от цитираната заповед Началникът на Сектор
към ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно
постановление.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва след
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от въззивника ИВ. Н. Н., а
именно на 08.10.2019 г.
В допълнение и във връзка с релевираните в жалбата възражения следва
да бъде посочено, че върху процесния АУАН действително е налице
5
допълнително изписване с червен химикал, касаещо вида и размера на
санкцията за извършеното нарушение, но същото не води до
незаконосъобразност на съставения акт, респективно не рефлектира и върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, противно на
наведените от процесуалния представител на въззивика доводи.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят ИВ. Н. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 17.09.2019 г., в 15:19 часа, в гр.
София по бул.„Б.“, с посока на движение от ул.“В.“ към ул.“Л.“,
жалбоподателят ИВ. Н. Н. е управлявал лек автомобил марка "Х." с рег. №
......., собственост на Т.Д., като до № 80 се движил със скорост от 110 км/ч при
разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50 км/ч.
Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не
е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда ограничение на
скоростта, различно от 50 км/ч.
Нарушението е извършено от И.Н. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, а именно - съзнавал е и е искал да управлява
автомобила в рамките на населено място със скорост от 110 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
На следващо място, административнонаказващият орган е
индивидуализирал наказанията на ИВ. Н. Н. за така извършеното
административно нарушение съобразно санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно същата, за превишаване над 50 км/ч се налага
"глоба" в размер на 700 лева и три месеца "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство", като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над
50 км/ч "глоба"-та се увеличава с 50 лева. В конкретния случай съдът
констатира, че наказващият орган неправилно е приложил санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като е индивидуализирал, респективно
е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в по-нисък
размер. Доколкото установеното превишение на скоростта е 60 км/ч.,
6
наказващият орган е следвало да наложи на жалбоподателя глоба в размер на
800 лева, вместо 750 лева, в какъвто размер е наложената на жалбоподателя
глоба. Доколкото обаче настоящото производство се развива изцяло по жалба
на санкционираното лице, за съда не съществува възможност да влоши
положението му, като увеличи размера на наложената му глоба, макар и
същият да е неправилно определен от наказващия орган. Налагането на
наказание "лишаване от право да управлява МПС" е предвидено кумулативно
с наказанието "глоба" при това в абсолютно определен размер - три месеца,
поради което намаляването му не е допустимо /чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид (по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Следва да се
отбележи също така, че жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост
от 110 км/ч в населено място, което в значителна степен застрашава
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП. С оглед на това, правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
7
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но
не е направила такова искане в хода на съдебното производство, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-
021788/23.10.2019 г., издадено от ВПД Началник Сектор към ОПП – СДВР, с
което на жалбоподателя ИВ. Н. Н., ЕГН **********, са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8