Р Е Ш Е
Н И Е
№41
19.02.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и
първа година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 521 по описа за 2020 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Т.Т.Б. ***, подадена чрез адв.Ю.М. - ДАК, срещу Решение № 22 от 08.09.2020
г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
–Добрич (ТП на НОИ –Добрич), с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/30.06.2020
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателят
не е съгласен с решението на директора на ТП на НОИ - Добрич и счита същото за
незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон. Счита, че
неправилно е взет индивидуалния коефициент при определяне размера на пенсията,
тъй като с последващо решение на ТЕЛК с №520 от 12.02.2020г. му е определена
71% трайно намалена работоспособност. Счита, че не e отчетена промяната в индивидуалния
коефициент от 0,691 на 0,71 и допълнителния осигурителен стаж при изчисляване
размера на пенсията.Моли решението и разпореждането да бъдат отменени, а
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Моли да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител,
главен юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че с разпореждането бил зачетен стажа на жалбоподателя
след датата на инвалидизиране. С предходно разпореждане от 29.04.2020г. пенсията
на жалбоподателя била преизчислена, като се имал предвид само осигурителния стаж след датата
на инвалидизиране от 25 дни, а не 2г. за 2018г. и 2019г. Това е било така,
защото към него момент, съгласно Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина, жалбоподателят следвало
да подаде декларация, с която да определи дали желае или не желае да се
осигурява като самоосигуряващо се лице в НАП. Затова бил издаден констативен
протокол, който също е в преписката пред длъжностното лице в НОИ. Впоследствие
били обнародвани промени, публ. в ДВ, бр.71/11.08.2020г., според които
отпаднало изискването лицата да подават такава декларация изрично в НАП, а с
всяко тяхно действие се приемало, че желаят да се осигуряват. Констативният
протокол обаче бил издаден значително
преди датата, на която е издадено процесното разпореждане от 30.06.2020г. Служебно длъжностните лица нямали
задължение да преизчисляват, да се връщат назад, а следвало гражданите сами да
подават заявления при една такава последваща законодателна промяна. Жалбоподателят
не бил направил това и към настоящия момент. Предвид промените в наредбата той
имал право да подаде такова заявление и да му бъде преизчислена пенсията като щяла
да бъде преценена наново датата, от която следва да се да се зачита
осигурителен стаж. По тези съображения процесуалният представител на ответника
счита, че към датата на постановяване на обжалваното разпореждане и обжалвано
решение, те са правилно постановени, в съответствие с действащата към него
момент за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С
разпореждане от 08.02.2018г. на Т.Т.Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 228,62 лв. по реда на чл.74 от КСО с определена 62 % трайно намалена
работоспособност като пенсията е отпусната от 02.10.2017 до 01.10.2018г.
С
разпореждане от 01.07.2018г. пенсията е определена в размер на 237,32 лв.
С
разпореждане от 08.11.2018г. пенсията е преизчислена при запазване на размера й
въз основа на ново решение на ТЕЛК, с което е определена намалена
работоспособност от 50 %.
На
01.07.2019г. е издадена разпореждане, с което е определен нов размер на пенсията
от 250,85 лв.
На
30.01.2020г. жалбоподателят е подал заявление за преизчисляване на пенсията, с
което е представил данни за осигурителен стаж от 2 години и 11 дни. В отговор
на направеното искане е издадено разпореждане (л.85) от 29.04.2020г., с което пенсията
на жалбоподателя е в размер на 251,14 лв., въз основа на определената 50 %
степен на неработоспособност и при зачитане само на 25 дни осигурителен стаж
след датата на инвалидизиране. В това разпореждане е посочено, че се отказва
зачитането на осигурителния стаж за периода 27.10.2017 – 31.12.2019г., понеже
след придобиването на качеството“пенсионер“ жалбоподателят продължил да се
осигурява, но без да подаде декларация обр.Окд.5 Това разпореждане е издадено
въз основа на Констативен протокол № КВ-5-24-00745199/10.04.2020г., с което е
отказано признаване на процесния осигурителен стаж.
С
оспореното разпореждане от 30.06.2020г. е увеличен размерът на пенсията,
считано от 01.03.2020г. на 272,74 лв. Разпореждането е било издадено въз основа
на ново решение на ТЕЛК № 0520/12.02.2020г., с което е определена 71 % трайно
намалена работоспособност. Жалбоподателят не е бил съгласен с начина на
преизчисляване и е обжалвал разпореждането по административен ред.
Видно от
мотивите на оспореното в настоящото производство Решение № 22/08.09.2020г., с
което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена, административният орган е
приел, че индивидуалният коефициент е изчислен правилно въз основа на чл.70,
ал.4-7 от КСО заявителят не бил подал
От
допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че
осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит до 02.10.2017г., датата на
инвалидизиране е 34г., 9 м. и 12 дни, а осигурителният му стаж след датата на
отпускане на пенсия без заявено осигуряване,
от 27.10.2017г. до 31.12.2019г., е 2г., 2 м. и 5 дни. Вещото лице установява,
че ако този осигурителен стаж бъде зачетен, пенсията на жалбоподателя ще е в
размер на 277,15 лева, а не в определения размер от 272,74 лв.
Експертизата
не бе оспорена от страните и съдът я приема за обективно и компетентно
изготвена.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за допустима, а разгледана
по същество, за неоснователна.
Обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителят на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителят на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и по жалби срещу разпореждания, с които е
отказано отпускане на пенсия с нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО.
Решението и
потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на
административните актове, тъй като съдържат ясни мотиви, от които може да се
разбере по какъв начин е изчислен размерът на пенсията към 30.06.2020г.
Съдът не
установи в производството за преизчисляване на пенсията да са допуснати
съществени процесуални нарушения.
От
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
размерът на пенсията е правилно определен към 30.06.2020г.
Следва да
се има предвид, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са Решение
№ 22 от 08.09.2020 г. и потвърденото с него разпореждане от 30.06.2020 г.
Видно от
данните в преписката Разпореждането от 30.06.2020г. е издадено само и във
връзка с представеното от жалбоподателя ново Експертно решение № 520
/12.02.2020г. на ТЕЛК, с което е определен по-голям процент на намалена
неработоспособност. Въз основа на така определената степен от 71 % трайно
намалена работоспособност от заключението на вещото лице се установи, че административният
орган правилно е преизчислил индивидуалния коефициент и въз основа на него е
определил размера на пенсията. В този смисъл оспореното решение е съобразено с
материалния закон.
При посочването
на осигурителния стаж на жалбоподателя
след датата на инвалидизирането - от 25 дни - административният орган се е
съобразил с постановените от него предходни административни актове –
Констативния протокол № КВ-5-24-00745199/10.04.2020 г., с който е отказано
признаване на осигурителен стаж за периода от 27.10.2017 – 31.12.2019г. и
постановеното на 29.04.2020г. разпореждане за преизчисляване на пенсията, с
което е признат осигурителен стаж само от 25 дни.
Няма данни
разпореждането от 29.04.2020г. да е било оспорено по административен ред и
същото не може да бъде предмет на инцидентен съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото производство, т.е. без да е било разгледано в
производство по чл.117, ал.1 от КСО от директора на ТП на НОИ-Добрич.
Изменената
разпоредба на чл.1, ал.6 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, която вече не изисква подаване на декларация от самоосигуряващите се
лица, за да бъде зачетен осигурителния им стаж, е в сила от 11.08.2020 г. В своите решения
Върховният административен съд многократно заявява, че правото на
самоосигуряващите се лица по свой избор да могат да се осигуряват за общо
заболяване и майчинство, е установено със закон - чл. 4, ал. 4 от КСО, и не е
допустимо това право да бъде ограничавано чрез подзаконови
административнопроцесуални правила. Затова не съществува пречка този
осигурителен стаж към настоящия момент да бъде зачетен, ако жалбоподателят направи
ново изрично искане за това.
По
изложените съображения, жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -Добрич
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Т.Т.Б. ***, срещу Решение № 22 от 08.09.2020 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Добрич, с което е
отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/30.06.2020 г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: