Решение по дело №2858/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260140
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20201630102858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

№. 260140 / 19.4.2021 г.

 

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

 

19.04.2021 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно  заседание на 18.03.2021 година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора........................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2858 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.

 

                Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240  и сл. ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.

                В условията на евентуалност и на основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

 

                Ищецът, „К. Б. Е. Е. 8., със седалище и адрес на управление: гр. С. р. К. с. у. Ш. П. №. 1. п. 1., управител Р. Х. В., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. К. е предявил иск  против К.Ц.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ПК 3400 и цена на иска:

300,00 (триста лева) -главница по Договор за кредит №. **********.

 

               В исковата си молба твърди, че на 27.12.2015г. между ,,4финанс“ Е. опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и К.Ц.М. е сключен Договор за кредит №. **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

              Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.

             Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на ,,4финанс“ Е. и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „В.“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8- от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на ,,В.“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона ,,Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен РDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметкаxxx. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на  отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането и. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит.

            В процесния случай, на 27.12.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ  в системата на „В.“ под №. **********. В заявката си К.Ц.М. заявява желание да и бъде отпусната сума в размер 300,00 (триста лева), като е заявена и незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 26.01.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей АД на 27.12.2015г. Към датата на падежа - 26.01.2016г. ответника е следвало да плати сума в общ размер 372,00 (триста седемдесет и два лева), от които: 300,00 (триста лева) - главница,  61,90 (шестдесет и един лева и 90ст.) такса експресно разглеждане и  1.10 (десет лева и 10ст.) - лихва за периода на отпускане на кредита.

             С настъпване на падежа на договора, К.Ц.М. се възползва от правата си съгласно т. 11 от Общите условия към договора за кредит, според които кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане“ е допълнителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, при съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора. Съгласно упражненото право, срокът за връщане на кредита е удължен до нова падежна дата - 16.02.2016г. Въпреки това с настъпване на падежа по договора - 16.02.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3а от Общите условия, от 17.02.2016г., ,,4финанс“ Е. (В.) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 1.01% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От ,,В.“ изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена ********** е таксуват по 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасява гореописаните вземания.

               На 23.11.2018г. ,,4финанс“ Е. в качеството си на цедент, сключва с „К. Б. Е. в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на №. ВСF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №. ********** в общ размер 826,62 (осемстотин двадесет и шест лева и 62 ст.), от които: главница -  300,00 (триста лева),  61,90 (шестдесет и един лева и 90ст.) -такса експресно разглеждане, 1.10 (десет лева и 10ст.) - лихва за периода на отпускане на кредита, наказателна лихва -  424,62 (четиристотин двадесет и четири лева и 62ст.) и отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение №. 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

                С настоящата искова молба претендират единствено главница в размер 300,00 (триста лева).

                По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.

               Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от 33Д, ,,К. Б. Е. изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, се е върнала с отметка ,,непотърсена“. Поради тази причина към настоящата искова молба прилагат уведомление за цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне

на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, ,,4финанс“ Е. предоставят на ,,К. Б. Е. Потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

                 Молят съда да постанови съдебно решение, с което: Да се осъди

К.Ц.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на ,,К. Б. Е. единствено следните суми:  300,00 (триста лева) - главница по Договор за кредит №. **********; ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2020 година до окончателното изплащане.

                В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, молят съда да постанови решение, с което да се осъди К.Ц.М. с адрес: xxx, ПК 3400, да заплати на ,,К. Б. Е. сумата в размер 300,00 (триста лева), която същата е получила без правно основание, както и законната лихва  върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

                Претендират направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

                Правят искане за постановяване на неприсъствено решение.

                Ответницата К.Ц.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока предвиден за отговор не взема становище, не сочи доказателства, не прави искания или оспорвания. Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, не прави искания. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се явява, не се представлява.

             Доказателствата по делото са писмени.

             Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на ищците и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

             Установено е безспорно по делото, че между страните са налице облигационни взаимоотношения, предвид сключения на 27.12.2015г. между ,,4финанс“ Е. опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и К.Ц.М. Договор за кредит №. **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

             Направено е искане за осъждане ответника за неизпълнение задължение по договор за заем. 

             Установено е също така, че ищецът „К. Б. Е. Е. 8., със седалище и адрес на управление: гр. С. р. К. с. у. Ш. П. №. 1. п. 1., управител Р. Х. В., е изкупил задължението от страна на ,,4финанс“ Е. по отношение на картодържателя, който има правото да поиска плащане на претендираното, поради липса на доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя.

              Въпросът е, основателен ли е предявения иск относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми поради неизпълнение на задължение по разрешен кредит.

            Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника в определения от закона срок, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

            В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.

            Съгласно разпоредбата на  чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

            Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.29 и 30 от делото лично на 21.12.2020 г. и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка –  чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 27.01.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.

           Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът осъди ответника да изплати претендираните суми изцяло. Това обуславя извода, че исковете са доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

           Тъй като, предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да се мотивира и произнася по иска, предявен в условията на евентуалност.

           Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за исковото производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.         

           Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът

                                            Р Е Ш И:

             ОСЪЖДА К.Ц.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ,,К. Б. Е. Е. 8., със седалище и адрес на управление град С. район К. с. у.Ш. П. №. 1. п.1., представлявано от Управител Р. Х. В., сумите, както следва:

         -  300,00 (триста лева) - главница по Договор за кредит №. **********, сключен на 27.12.2015 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2020 година до окончателното изплащане

-         150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение;

-           50.00 лв. за платената държавна такса. 

     

          ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД от ,,К. Б. Е. Е. 8., със седалище и адрес на управление град С. район К. с. у.Ш. П. №. 1. п.1., представлявано от Управител Р. Х. В., срещу К.Ц.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в условията на евентуалност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         Банкова сметка, xxxуми:

         IBAN xxx, BIC xxx.

         НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.                    

                Преписи от решението да се връчат на страните.

         

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: