Решение по дело №205/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

Номер    196                                   19.07.2019г.                                      Град Бургас

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                   граждански състав

На деветнадесети юли                                          две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

 

Секретар         

Прокурор                               

като разгледа докладваното от                     Симеон Михов  

търговско дело номер         205           по описа за             2018 година.

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ. С оглед изтичане на дадения от съда с определение № 652/ 28.05.2019г. месечен срок, в който кредиторите следваше да заявят писмено дали ще предплатят необходимата сума за  покриване на началните разноски в производството, без никой от известните кредитори не внесе сумата, съдът пристъпи към разглеждане на молбата по същество.

Постъпила е искова молба от „Вивекта БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1202, район „Сердика“, ул.Каменоделска № 5, представлявано от управителя В. И. Л., чрез адвокатско дружество „Грънчарова и С.“, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Софийски градски съд по ф.д.№ 391/2014г. в регистъра на адвокатските дружества под № 373, том 6, стр.179, представлявано от адв.Велизар Николаев Стоянов от АК-София, със съдебен адрес: гр.София 1303, ул.Шар планина № 33, ет.2, офис № 9 за откриване производство по обявяване в несъстоятелност спрямо „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В., чрез пълномощник адв.Валентин Калчев поради неплатежоспособност, респ. свръхзадлъжнялост, да определи начална дата на неплатежоспособността, както и да присъди направените по делото разноски. В подкрепа на отправеното искане са представени и ангажирани писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

В предоставения срок не постъпи отговор на молбата от ответника, не бяха представени писмени доказателства.

В съдебно заседание пълномощникът на „Вивекта БГ” ЕООД  поддържа направеното искане, като твърди, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.

В съдебно заседание пълномощник на дружеството – длъжник заяви, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството. Ищцовото дружество е предоставило на ответника продукти с изтекъл срок за годност и затова е било отказано плащане.

 

Бургаският окръжен съд съобрази отправените от страните доводи и искания, представените по делото доказателства и като взе предвид разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Не се спори, а видно и от събраните доказателства, „Ка-Мес“ АД е било вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията.

Твърди се в молбата, по повод на която е образувано настоящото производство, че ищцовата страна към датата на депозиране на последната има изискуеми вземания против ответното дружество в общ размер на 20 530.85 лв. Тези задължения са възникнали въз основа на договорни отношения и съставени общо 5 бр. фактури за доставени, но незаплатени стоки. Приложените фактури, извлеченията от дневника на сметките в ищцовото дружество водят до извода, че „Ка-мес“ АД дължи сумите по издадените фактури и доколкото няма доказателства същите да са били платени, съдът приема, че ищцовата страна е доказала съществуването на изискуемо вземане против ответника в размер на 20 530.85 лв.

Според първоначалното (депозирано в съда на 07.11.2018г.) заключение на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, приложените 5 бр. фактури са осчетоводени при „Ка-мес“ АД и са включени в дневниците за покупки по ЗДДС, като по всяка от тях е бил начислен съотв.данъчен кредит. Разминаването в стойността по фактура № 198808/ 18.12.2017г. е с оглед извършено плащане от длъжника в размер на 8800 лв., като неплатеният остатък е 277.64 лв.

Предвид отказът на ответната страна да окаже съдействие на вещото лице за изготвянето на експертизата, на основание чл.640. ал.3 от ТЗ с протоколно определение от 15.11.2018г. съдът наложи на представляващия „Ка-мес“ АД В.В. глоба и я задължи да осигури достъп до необходимата счетоводна документация. Неизпълнението на разпорежданията на съда доведе до постановяването на определение № 362/ 22.03.2019г., с което на основание чл.161 от ГПК, вр.чл.621 от ТЗ съдът прие за установени изброени обстоятелства, за които длъжникът създаде пречки при събирането на доказателства. Настъпилите вследствие на това определение изменения в имущественото състояние на „Ка – мес“ АД, наложиха извършването на нова СИЕ, от друго вещо лице. Според депозираното на 17.04.2019г. заключение, задълженията на „Ка-мес“ АД към 31.12.2017г. са в размер на 1207 хил.лв. Дружеството не разполага с краткотрайни активи. Всички коефициенти на ликвидност са с нулеви стойности. Коефициентът за финансова автономност е 0.27 или много под препоръчителната стойност от 1. Коефициентът на задлъжнялост е 0.73, който също е под препоръчителната стойност. Или всички изчислени коефициенти показват тежко икономическо състояние и невъзможност дружеството да покрива задълженията си с наличното имущество. 

 Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай ищцовата страна твърди, че са налице парични задължения на ответното дружество към него в посочените в молбите им размери, произтичащи от неизпълнени договорни задължения. Това съдът приема за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен начин, че ответникът дължи на „Вивекта БГ“ ЕООД сумата от 20 530.85 лева, представляваща главница по фактури № 198808/ 18.12.2017г. – 277.64 лв., № 199735/ 02.01.2018 г. – 3466.87 лв., № 200002/ 04.01.2018 г. – 4692.63 лв., № 200003/ 04.01.2018 г. – 1891.64 лв. и № 201081/ 16.01.2018 г. – 10 202.07 лв.  От значение за делото е, че от 23.01.2018 г. когато задължението по издадената последна фактура е станало изискуемо, няма доказателства за извършени каквито и да е плащания по описаните задължения (плащането от 8800 лв. беше взето предвид и от вещото лице).

Поради презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон, спирането на плащанията предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумция, установена в полза на кредитора – последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения, но това не е еднозначно с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин и по-специално от заключенията на вещите лица по допуснатите и извършени съдебно-икономически експертизи, че ответното дружество не е платило на „Вивекта БГ“ЕООД останалите дължимите суми в размер на 20 530.85 лв. По делото се установи, че всички коефициенти показват, че ответното дружество не е в състояние да покрива задълженията си с краткотрайните си активи.    

Затова и съдът приема, че конкретното спиране на плащанията към ищеца - кредитор се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на неговите парични задължения и липса на възможност за плащане, в това число на липса на парични средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на ответника, върху който лежи тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в съответствие с посочено по-горе, следва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон. Ответникът е спрял плащанията преди депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство и поради това обстоятелство следва да се приеме, че неплащането на задължението към кредиторите е съпроводено с трайни икономически затруднения на ответното дружество, при положение, че не бяха представени каквито и да са доказателства той да погасява другите си задължения и в този смисъл, че той е в състояние за изпълнява своите задължения, включително и това към ищеца - кредитор.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на датата на последното извършено от ответника плащане – 18.12.2017г. (л.68), както и обстоятелството, че вземането на „Вивекта БГ“ЕООД по последната издадена фактура е станало изискуемо към 23.01.2018 г., мотивира съда да приеме именно тази дата за началната дата на неплатежоспособността. Тези изводи съдът прави въз основа на приложените по делото доказателства и заключенията на вещите лица. Липсват доказателства след 23.01.2018г. ответникът да е извършвал плащания по фактурите.

Предвид горните доводи и събраните по делото доказателства, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е възникнало към момента на настъпване изискуемостта на сумата по фактура № 201081/ 16.01.2018г., поради което и именно датата 23.01.2018 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността. 

С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва извода, че ответното акционерно дружество е в състояние на неплатежоспособност. Съдът счита, че ответникът, върху който лежи тежестта за доказване, не е оборил посочената по-горе презумпция. Анализът на изложените факти налага единствения извод, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение към търговско дружество. Или налице са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника. Уважаването на молбата освобождава съда от задължението да се произнесе по искането за обявяване на длъжника за свръхзадължен.

Възраженията на пълномощника на „Ка - мес“ АД са неоснователни.  Дали доставеното от ищеца месо е било с лошо качество, съдът не е в състояние да прецени, доколкото дружеството не представи абсолютно никакви доказателства за тази си защитна теза. От друга страна, законодателят е приел, че е достатъчно неплащането и по едно задължение към един кредитор за установяване на предпоставките по чл.608 от ТЗ.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът счита, че следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да  обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. На основание чл.632 ал.1 от Търговския закон, съдът следва да се увери, че продължаването дейността на длъжника би увредило неговото имущество, било защото е небрежен търговец или поради друга причина. В конкретния случай съдът приема за установено, че предприятието на ответника е действащо, работещо. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от това, че производството по несъстоятелност е провокирано от молбата на един кредитор, то е предназначено да удовлетвори интересите на всички кредитори, поради което и възможността за плащане следва да бъде преценена с оглед възможността за погасяване на задълженията към всички тях. При това тази възможност следва да бъде преценява с оглед единствено стойността на краткосрочните активи, а не с цялото имущество, т.е. за да не бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите, имуществото, с което могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на предприятието – длъжник, като към разпродажба на тези активи ще се стигне само в производството по несъстоятелност. В конкретния случай за изследваното имущество при липсата на доказателства представени от ответника, е определено от вещото лице на горепосочените суми от 0 лева, при изискуеми краткосрочни задължения общо в размер на 1 207 хил. лева. Изводът е, че ответникът не е установил, че разполага с имущество, достатъчно да погаси задълженията му и в този смисъл безспорно съществува опасност за интересите на неговите кредиторите. При това положение и след като наличните парични средства са в неизвестен размер, то и не биха могли да се покрият разноските по производството по несъстоятелност, а освен това за извършване на всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество на ответника, възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги покрият. Същевременно, никой от кредиторите не заяви, че има готовност и  желае да предплати необходимата сума, което мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.632 ал.1 от Търговския закон.    

Ето защо и по изложените съображения, тъй като са налице материалните предпоставки, ответното дружество следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като освен това и предвид посоченото относно стойността на активите му и липсата на данни за съществуване на друго имущество, той следва да бъде обявен и направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно при условията на чл.632 ал.1 от Търговския закон.

Направените от „Вивекта БГ“ ЕООД разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени върху длъжника. Съобразно приложените платежни нареждания и адвокатско пълномощно, в полза на „Вивекта БГ“ ЕООД следва да бъдат присъдени общо 2900 лв., от които 1800 лв. адвокатско възнаграждение, 850 лв. за изготвени експертизи, 250 лв. внесена държавна такса. Сумата съвпада с приложения списък на разноските.

В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Ето защо и по изложените съображения и на основание чл.632 ал.1 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

 

 

                               Р       Е       Ш       И:

 

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В.

ОПРЕДЕЛЯ 23.01.2018 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА  производство по несъстоятелност по отношение на „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В..

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В..

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В..

ОБЯВЯВА „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В. в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото  дело по несъстоятелност № 205/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ка-мес” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 120, ет.1, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от В. А. В. да заплати в полза на „Вивекта БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1202, район „Сердика“, ул.Каменоделска № 5, представлявано от управителя В. И. Л., чрез адвокатско дружество „Грънчарова и С.“, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Софийски градски съд по ф.д.№ 391/2014г. в регистъра на адвокатските дружества под № 373, том 6, стр.179, представлявано от адв.Велизар Николаев Стоянов от АК-София, със съдебен адрес: гр.София 1303, ул.Шар планина № 33, ет.2, офис № 9   сумата от 2900 (две хиляди и деветстотин) лв. представляваща направени в производството разноски.

ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

      

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: