Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 298 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК.
Образувано е по иск на С.М.А. ***“ АД, за присъждане на сумата 40000.00лв.
частично от 60000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП настъпило на 27.04.2016г., около 18.30ч, по първокласен път
Е-70, Русе – Разград, км. 49+450, в участъка и в посока от гр.Цар Калоян към
гр.Разград, причинено виновно от Х.К., при управление на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, където ищецът пътувал като пътник
на предна, дясна седалка, който нарушил правилата за движение по пътищата и
движейки се с несъобразена с климатичните условия и релефа на пътя скорост,
загубил контрол над управляваното от него МПС и при завой се отклонил и
навлязъл в насрещната лента за движение
и се блъснал челно в движещият се насрещно микробус марка „Фолксваген Каравел“, с рег. *******, управляван от Н.Д.Г., и в
резултат ищецът получил тежки травматични увреждания, ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на деликта до
окончателното и изплащане.
Твърди, че за случая е образувано досъдебно производство, впоследствие
прекратено. Поддържа, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността
на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/02/115002799247, валидна от
12,11,2015г.
Твърди и, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП
претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпи и
към момента. Получил и последващи усложнения – плевропневмония вдясно. Твърди, че към момента на ПТП бил
без поставен предпазен колан, но би получил същите и по тежки увреждания и при
наличие на такъв, поради което счита, че не е налице съпричиняване.
Ответника с депозирания в срока по
чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост
но неоснователност на иска.
Не оспорва наличието на засрахователно
правоотношение по отношение увреждащият автомобил.
Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че ударът не е настъпил по вина на Х.К.,
при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******.
В условие на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия, т.к. е пътувал на предна, дясна седалка без поставен обезопасителен колан, с което е поставил в риск собствената
си безопасност и поради което е изхвърчал изхвърчал
от автомобила.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова
молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да
са направени нови възражения и дадени различни становища.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие
за установено следоното от фактическа страна:
От заключението /първоначално и допълнително/ по приетата КСМАТЕ се установява
следното:
На 27.04.2016г., около 18.30ч, по първокласен път Е-70, Русе – Разград, км.
49+450, в участъка и в посока от гр.Цар Калоян към гр.Разград, е настъпило ПТП
– челен сблъсък между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******,
управляван от Х.К. и микробус марка „Фолксваген Каравел“,
с рег. *******, управляван от Н.Д.Г.. Х.К., при управление на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******* се движел в най-дясна пътна лента
при трилентов път, с една лента в неговата посока на
движение, разделена с непрекъсната линия от останалите две ленти за насрещно
движение, посока гр.Разград, навлизайки в плавен, десен завой, със скорост
около 82км/ч. В същото време по същият път, в обратна посока в зоната на завоя
се движил микробус марка „Фолксваген Каравел“, с рег.
*******, управляван от Н.Д.Г., със скорост 107км/ч. На предна, дясна седалка в
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, като пътник, без
поставен обезопасителен колан пътувал ищецът. При
движението си в завоя по неустановени причини водачът Х.К. допуснал навлизане
на управляваният от него л.а. в десния си банкет с десни колела. Това го
накарало да завие рязко наляво, за да не напусне пътя. Т.к. се движел с
относително висока скорост се насочил наляво, водачът не реагирал своевременно
и автомобила преминал диагонално през лявата си попътна лента и налязъл в лентата за насрещното си движение. Навлизането
настъпило за около 1.15 сек, поради което водачът на насрещно движещият се
микробус не е имал обективна възможност дори да задейства спирачките, нито да
спре. Настъпил кос, челен и ексцентричен удар между предните леви части на
двата автомобила. Ударът предизвика ротация на двата автомобила в посока обратна
на часовниковите стрелки, те се разминали и продължили напред с остатъчните си
скорости със сложно транлационно и ротационно
движение до местата, където са намерени.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е действията на Х.К. -
водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, който допуснал
навлизане в десния банкет и следващи неадекватни действия с органите за
управление на автомобила.
Съгласно заключението при удара ищецът е получил следните травматични
увреждания или съчетана травма - глава, гърди, корем и горен, десен крайник, а
именно: травматичен шок, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош, счупване
на IV и Х десни ребра, двустранен хемоторакс, контузиян а бял дроб, контузия на корема, счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост в дясно. Ако при удара
е бил с поставен обезопасителен колан би могъл да
получи идентични по тежест и вид травматични увреждания. Би могъл да получи и
различни по тежест и вид, а именно: разкъсване на вътрешни органи в гръдната
кухина, счупване на гръдната кост, счупване на шиен прешлен, счупване на
крилата на тазовите кости, разкъсване на лонното съчленение, пикочния мехур, червата, черния дроб и далака.
Ищецът е излетял от автомобила най вероятно от счупеното стъкло на предна,
дясна врата, при ротационните движения на автомобила. В момента на удара тялото
е полетяло напред и наляво. Ако е бил с поставен обезопасителен
колан тялото не би могло да достигне до челното стъкло, респ. да се получи
контузия на глава, но ищецът не е получавал такава. Получил е мозъчно
сътресение, което е различна увреда. Би могло да се
получи при удар на главата в твърд предмет и последващ
удар на мозъка вътре в черепа, но и при движение на главата и последващ удар на мозъка вътре в черепа. Съгласно заключението
ищецът е получил мозъчно сътресение при движение на главата и последващ удар на мозъка вътре в черепа.
Травмата на главата и десния горен крайник на ищеца са довели до трайно
затруднение в движенията на снагата за около 2.5-3 месеца и трайно затруднение
в движенията на десен, горен крайник за 2-2.5 месеца.
Не е могъл да се обслужва самостоятелно и е търпял интензивни болки и
страдания около месец след травмата.
Усложнения във връзка с получената гръдна травма, респ. твърдяната плевропневмония вдясно, не са пряка, непосредствена
последица от ПТП. В документацията при изписване не е отбелязано белодробно
заболяване, не са провеждани контролни прегледи.
От показанията на разпитания свидетел А.К. Х. се установява, че е съсед на
ищеца. Чул от съседи за катастрофата. Узнал и, че ищецът е лежал в болница.
Видял го вече в домът му след изписването. Ищецът живеел сам. Дасната му ръка била счупена и обездвижена за около месец и
нещо. Оплаквал се, че ребрата му са счупени, че като мърда го болят ребрата, че
го боли главата и има проблеми със съня. Не бил в добро състояние и трудно се
движел. Ходел бавно. Свидетеля понякога му помагал при обличането, носел му
храна няколко пъти. После пак влязъл в болница и казвал, че има болки в белия
дроб във връзка с катастрофата. Преди катастрофата работел като общ работник в
строителството, но после не работел. Оплаквал се, че не се чувства добре.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./
вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателстената
тежест наличието на към момента на увреждането на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, както и наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вина, вреда – по вид и размер, и
причинна връзка между това противоправно и виновно
деяние и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да
установи, че водача Х.К. няма вина за
настъпилото ПТП, а в отношение на евентуалност да установи, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат.
С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП между прекия причинител и ответника, по отношение увреждащото МПС.
Съдът намира приетото заключение на КСМАТЕ за обективно и безпристрастно
дадено, и в съответствие с останалите писмени и гласни доказателства събрани по
делото. Затова му дава вяра изцяло.
Намира показанията на разпитания свидетел А.К. Х. за обективо
и безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
Затова и тях кредитира изцяло.
Въз основа събраните писмени доказателства и заключението на КСМАТЕ приема
за установени елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно извършено от водача Х.К.,
както и вреда в пряка и непосредствена връзка с него - причинени телесни
увреждания на ищеца или съчетана травма - глава, гърди, корем и горен, десен
крайник, а именно: травматичен шок, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош,
счупване на IV и Х десни ребра, двустранен хемоторакс, контузиян а бял дроб, контузия на корема, счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост вдясно. Водачът Х.К. с поведението си е нарушил задълженията си
въведени със ЗДвП, като се движил с несъобразена с климатичните условия, релефа
на пътя скорост и при движението си в завоя
допуснал навлизане в десния банкет и следващи неадекватни действия с
органите за управление на автомобила, което станало причина за навлизане в
лентата за насрещно движение и последвалият сблъсък с насрещно движещият се
микробус.
Ответникът не е установил главно и пълно възражението си за съпричиняване от страна на ищеца. Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че към момента на ПТП последният е
пътувал в управляваният от Х.К. л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******,
на предна, дясна седалка без поставен обезопасителен
колан. Въз основа заключението по КСМАТЕ, което е категорично в тази насока
съдът приема за установено, че ако при удара ищеца е бил с поставен обезопасителен колан, би могъл да получи идентични по
тежест и вид травматични увреждания. Би могъл да получи и различни по вид,
допълнителни такива заради поставеният колан. Аргумент в тази насока е и факта,
че ищецът е получил мозъчно сътресение при движение на главата и последващ удар на мозъка вътре в черепа, а не контузия на
главата, каквато би избегнал като резултат в купето на автомобила в случай, че
е бил с поставен обезопасителен колан.
В пряка причинна връзка от поведението на водача Х.К. за ищеца са настъпили
процесните травматични увреждания. Въз основа
свидетелските показания съдът приема за установено, че ищеца е търпял твърдяните физически и емоционални болки и страдания –
страх, болка, неудобство от ограничените движения на тялото и горния крайник,
като за известен период е поставен в зависимост от помощта на трети лица.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата 20 000,00лв. За сумата 20000,00лв., която е горница над присъдените
20000,00лв. до общо претендираните 40000,00лв.
частично от 60000.00лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищеца е търпял болки и страдания за период от
максимум 3 месеца, като те са били интензивни за около месец след травмата,
както и, че към момента е изцяло възстановен, без да са търпяни
в по-голям обем и интензитет вреди, и да са настъпили трайни остатъчни явления
от получените увреждания и .
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция за неимуществени вреди следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, считано от датата на увреждането – 27.04.2016г., до окончателното и
изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от внасяне на
държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендираната от него сума е за разноски за
осъществена от адвокат безплатна защита на основание чл. 38 ЗА в размер на
2330.00лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски сторени в
производството, които възлизат на 300.00лв., както и на сумата 3000.00лв.,
представляваща заплатен хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата 1165.00лв., а ищецът на ответника сумата
1650.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800.00лв.,
както и сумата 250.00лв., представляваща сторените в производството разходи от
бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.П.и К.К., ДА
ЗАПЛАТИ на С.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „********, адв. Я.Д. - САК, сумата
20000,00 /двадесет хиляди/лв., частично от 60000.00 /шестдесет хиляди/лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 27.04.2016г., около 18.30ч, по
първокласен път Е-70, Русе – Разград, км. 49+450, в участъка и в посока от
гр.Цар Калоян към гр.Разград, причинено виновно от Х.К., при управление на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, където ищецът пътувал като
пътник на предна, дясна седалка, който нарушил правилата за движение по
пътищата и движейки се с несъобразена с климатичните условия и релефа на пътя
скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС и при завой се отклонил
и навлязъл в насрещната лента за
движение и се блъснал челно в движещият се насрещно микробус марка „Фолксваген Каравел“, с рег. *******, управляван от Н.Д.Г., и в
резултат ищецът получил тежки травматични увреждания, чиято отговорност е била
застрахована към З. „Б.И.” АД, ЕИК********, по застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/02/115002799247, валидна от 12,11,2015г., ведно със законната
лихва върху нея считано от датата на деликта -
27.04.2016г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и
страдания за сумата 20000,00 /двадесет
хиляди/лв., която е горница над присъдените 20000,00 /двадесет хиляди/лв.,
до размер на общо претендираните 40000.00 /четирдесет хиляди/лв., частично от 60000.00 /шестдесет
хиляди/лв., на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм.,
считано от 01.01.2016г./ вр.
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.П.и К.К. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. ***, пл. „********, сумата 1165.00 /хиляда сто шестдесет и пет/лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „********, адв. Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, пл. „********, адв. Я.Д. - САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.и К.К., сумата 1650.00 /хиляда шестотин
и петдесет/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за
защита от адвокат с включен ДДС и заплатен хонорар за вещи лица.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.П.и К.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 500,00 /петстотин/лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата
250.00 /двеста и петдесет/лв., представяваща сторени
разноски от бюджета на съда за вещи лица съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: