№ 130
гр. Враца, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500457 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Б. И. от с.***, представляван по
пълномощие от адв.Б.Т. от АК-Враца, срещу Решение №260139/22.06.2021г.,
постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№503/2020г., с което е осъден
да заплати на Община Козлодуй сумата 39 133.31лв., от които 29 927.36лв.,
представляваща имуществена отговорност за причинени вреди на бюджета на
Кметство Бутан, и 11 205.95лв. – законна лихва по чл.26 ЗДФИ, считано от
момента на причиняване на вредите до 11.10.20109г., законна лихва върху
сумата 27 927.36лв., считано от 11.10.201г. до окончателното й изплащане,
както и деловодни разноски.
Първото оплакване на въззивника е за недопустимост на обжалваното
решение, в подкрепа на което се сочи, че по делото няма никакви данни да е
възлагана финансова инспекция на Община Козлодуй, няма идентичност
между страните в настоящото производство и тези в административното
производство по финансова инспекция, завършило с Акт за начет №11-04-
25/11.10.2019г., Община Козлодуй не участва в производството по издаване
на акта за начет и с него по никакъв начин не са установени вземания на
1
ищеца срещу ответника, както и че, тъй като исковата претенция е за сума над
25 000лв. и искът не е за вземания по акт за начет, делото като първа
инстанция е било родово подсъдно на окръжен съд. Сочи се също, че в
отговора на исковата молба въззивникът е изтъкнал, че според чл.26, ал.2
ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд, а в разглеждания случай Община Козлодуй
предявява чужди права – такива на Кметство Бутан.
В жалбата се инвокира и оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати множество груби
нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост.
На първо място в подкрепа на оплакването на неправилност на
решението се поддържа, че в резултат от допуснатите от районния съд
процесуални нарушения драстично е ограничено правото на защита на
въззивника и спорът е решен при неизяснена фактическа обстановка. В тази
връзка се сочи, че с отговора на исковата молба е направено оспорване по
реда на чл.193 ГПК на истинността на подробно изброени документи,
представени от ищеца, и въпреки липсата на изявление на последния, че ще
се ползва от оспорените документи, с определението от 08.01.2021г. съдът ги
е приел, без да открие производство по оспорване на истинността им и да
разпредели доказателствената тежест в него, като безкритично е основал
решението си тях.
В жалбата се сочи, че поради нечетливия вид, в който са представени
подробно изброени документи, приложени към исковата молба, ответникът е
направил искане по чл.183 ГПК съдът да задължи ищеца да ги представи в
оригинал, по което районният съд не се е произнесъл.
Според въззивника съществено процесуално нарушение е и
необсъждането на събраните в хода на делото писмени доказателства,
непроизнасянето по своевременно направеното възражение за погасяване по
давност на исковите претенции, както и по искането ищецът да уточни на кои
дати според него ответникът е взел служебни аванси и кога е трябвало да
бъдат отчетени разходите или върнати съответните суми.
Следващото поддържано съществено нарушение на процесуалните
правила е отказът на съда, обективиран в определението му от 08.01.2021г.,
2
да се произнесе по направеното от ответника искане за упражняване на
инцидентен контрол за законосъобразност на оспорените Акт за начет №11-
04-25/11.10.2019г., Заповед №ФК-10-026/05.09.2019г. и Заповед №ФК-10-
1030/04.10.2019г. на директора на АДФИ.
В жалбата се излагат обстойни съображения в подкрепа на оплакването
на постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния
закон и се настоява, че са неоснователни претенциите за причинени вреди на
обща стойност 25 877.89лв. по 19 фактури по договори за ползване на СИМ-
карти за телефонни разговори и СИМ-карти за мобилен интернет, сключени с
"БТК"ЕАД, и за вреди от неотчетени средства от служебни аванси в размер на
2 049.47лв.
Въззивникът поддържа направеното пред районния съд възражение за
погасяване по давност на вземанията на главния и по акцесорния иск и
настоява, че неоснователността на претенциите е функция и от нищожността
и незаконосъобразността на оспорените акт за начет и на заповеди на
директора на АДФИ.
В подкрепа на оплакването за необоснованост на обжалваното решение
се настоява, че същото не почива на цялостен анализ на събраните по делото
доказателства и на обсъждане на доводите и възраженията на страните.
Заявява се искане за обезсилване на първоинстанционното решение като
недопустимо и прекратяване на производството по делото. Алтернативно се
иска решението да бъде обезсилено и делото да бъде изпратено на родово
компетентния Окръжен съд-Враца. Заявява се и искане за отмяна на
решението, в случай че доводите за недопустимост не бъдат възприети.
Като настоява, че районният съд е допуснал груби процесуални
нарушения, в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК въззивникът заявява
доказателствени искания пред настоящата инстанция. Първото искане е
ищецът да бъде задължен да заяви дали ще се ползва от оспорените пред
първата инстанция доказателства, които са изброени подробно, и ако страната
направи изявление в този смисъл, да бъде открито производство по чл.193
ГПК. Правят се искания на основание чл.183 ГПК противната страна да бъде
задължена да представи в оригинал подробно изброени платежни
нареждания, на основание чл.192, ал.1 ГПК "Ахат"ЕООД да бъде задължено
да представи заверени копия от фактури, издадени през 2016г. за доставки на
3
Кметство Бутан, поискани от ответника с отговора на исковата молба. Прави
се искане ищецът да конкретизира на кои дати според него са настъпили
претендираните вреди, за да може да бъде направено по-конкретно
възражение за погасяване на вземането по главния иск, да конкретизира на
кои дати според него ответникът е взел служебни аванси и кога е трябвало да
бъдат отчетени разходите и да бъдат върнати сумите.
Следващото искане на въззивника е настоящата инстанция да се
произнесе по направеното от него пред районния съд възражение за изтекла
погасителна давност, да извърши дължимия по чл.17, ал.2 ГПК инцидентен
контрол за валидност и законосъобразност на акта за начет, както и след
евентуално постъпване на оригиналните платежни нареждания да разпредели
доказателствената тежест, като му даде възможност да ангажира
доказателства.
Представя се в разпечатка от официалната страница на ОИК-Козлодуй и
решение от 28.10.2019г. за установяване на това, че към момента въззивникът
не е кмет на Кметство Бутан.
Чрез пълномощника си адв.А.К. от САК въззиваемата Община Козлодуй
е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба.
По оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното
решение Община Козлодуй излага своите доводи във връзка поддържаното в
жалбата нарушение на правилата за родовата подсъдност и оспорва
твърдението, че не са налице данни да е била възлагана финансова инспекция
на общината. По отношение на поддържаното от въззивника, че искът за
вреди на Кметство Бутан е следвало да се предяви от самото кметство, а не от
общината, в отговора са подчертава, че кметството е второстепенен
разпоредител с бюджет и попада в обхвата на държавната финансова
инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДФИ, който
обаче не е легитимиран за предяви вземането си по акта за начет, тъй като то
само прилага делегиран бюджет, а легитимиран за предяви вземането е
първостепенният разпоредител като изпълнител на бюджета.
По оплакванията за неправилност на обжалваното решение въззиваемата
страна поддържа, че същото е правилно и аргументирано и от доказателствата
по делото се установява, че ответникът е причинил вреда на бюджета в
исковия размер.
4
Въззиваемата страна се противопоставя на доказателствените искания на
жалбоподателя и излага съображения в подкрепа на поддържаното от него, че
ответникът не е успял да обори истинността на представените пред първата
инстанция доказателства.
Искането на Община Козлодуй е обжалваното решение да бъде
потвърдено. Доказателствени искания не се заявяват. Претендират се
разноски за тази инстанция.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради което следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Като е взел предвид оплакванията във въззивната жалба и заявените с
нея искания съдът е приел следното:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на главния
и на акцесорния иск, но в определението си по чл.140, ал.1 ГПК и в доклада
по делото районният съд е пропуснал да отрази същото, като произнасяне по
това възражение липсва и в обжалваното решение. По тази причина докладът
по делото е допълнен от настоящата инстанция.
Във връзка с оспорването на представени с исковата молба писмени
доказателства с подготвителното определение по чл.140, ал.1 ГПК районният
съд е дал указания на ищеца да заяви дали ще се ползва от същите. В
изпълнение на тези указания с молба от 17.02.2021г. пълномощникът на
ищеца е заявил, че ще се ползва от всички представени с исковата молба
документи, включително от оспорените, но в нарушение процесуалните
правила първоинстанционният съд не е открил производство по чл.193 ГПК и
не е разпределил между страните доказателствената тежест в него. Това
процесуално нарушение е преодоляно чрез откриване на такова производство
пред въззивната инстанция. Като е взел предвид, че представените с исковата
молба платежни нареждания представляват приложения към акта за начет и в
тях не е отразено от кого са подписани, съдът е приел, че доказателствената
тежест в производството по оспорване на тяхната истинност е на страната,
която ги е представила, съобразно чл.193, ал.3, пр.2 ГПК. По отношението на
оспорването на истинността на представените от ищеца официални
документи - заповеди на директора на АДФИ и на съдържанието на акта за
5
начет доказателствената тежест е възложена на въззивника-ответник.
Без уважение е оставено искането на жалбоподателя ищецът да бъде
задължен да представи изброените в жалбата платежни нареждания в
оригинал, тъй като същите представляват приложения към акта за начет,
съставен от АДФИ, т.е. тези доказателства са събрани от агенцията.
Искането за задължаване на трето неучастващо лице "Ахат"ЕООД да
представи намиращи се при него документи /фактури за доставки/ е
направено и пред районния съд и е уважено от него с определението по
чл.140, ал.1 ГПК. Тези документи не са представени, поради което
посоченото дружество е задължено отново да изпълни разпореждането на
съда.
На Община Козлодуй са дадени указания да конкретизира датите,
посочени във въззивната жалба. В изпълнение на тези указания с нарочна
уточняваща молба пълномощникът на Община Козлодуй сочи датите, на
които са настъпили твърдените вреди, както следва: 1. По платежно
нареждане №225553/19.12.2014г. – датата на съставянето му; 2. По платежно
нареждане №472295/28.01.2014г. – датата на съставянето му; 3. По платежно
нареждане №870564/27.03.2015г. – датата на съставянето му; 4. По платежно
нареждане №870947/27.03.2015г. – датата на съставянето му; 5. По платежно
нареждане №592679/29.05.2015г. – датата на съставянето му; 6. По платежно
нареждане №100458/17.08.2015г. – датата на съставянето му; 7. По платежно
нареждане №706130/04.11.2015г. – датата на съставянето му; 8. По платежно
нареждане №617660/27.08.2015г. – датата на съставянето му; 9. По платежно
нареждане №706130/04.11.2015г. – датата на съставянето му; 10. По платежно
нареждане №182306/09.10.1015г. – датата на съставянето му; 11. По платежно
нареждане №702669/04.11.2015г. – датата на съставянето му; 12. По платежно
нареждане №226707/13.11.2015г. – датата на съставянето му; 13. По платежно
нареждане №906660/14.12.2015г. – датата на съставянето му; 14. По платежно
нареждане №125797/18.01.2016г. – датата на съставянето му; 15. По платежно
нареждане №492317/09.02.2016г. – датата на съставянето му; 16. По платежно
нареждане №490091/26.02.2016г. – датата на съставянето му; 17. По платежно
нареждане №486520/22.02.2016. – датата на съставянето му; 18. По платежно
нареждане №255383/10.03.2016г. – датата на съставянето му; 19. По платежно
нареждане от 04.11.2016г. – същата дата; 20. По платежно нареждане от
6
15.12.2016г. – същата дата; 21. По платежно нареждане от 07.10.2016г. –
същата дата; 22. По платежно нареждане №390388/18.11.2016г. – датата на
съставянето му. По отношение на вредите от невъзстановени аванси в
уточняващата молба се сочи, че, видно от счетоводната политика на Община
Козлодуй, утвърдена със Заповед №383/30.09.2014г. на кмета на общината,
Раздел VІІ "Отчитане на разчетите с подотчетни лица", е определен праг за
еднократно получаване на аванс със срок на отчитане от 15 дни от
получаването му или 3 дни след завръщане от командировката. Сочи се също,
че в конкретния случай липсват данни за командировки, поради което за
определяне на датите на настъпване на тези вреди следва да се приложи срока
за отчитане до 15 дни от получаването на всеки от авансите.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от
Община Козлодуй, представлявана от адв.К., срещу И. Б. И. осъдителни
искове общо за сумата 39 133.31лв., представляваща имуществена
отговорност за причинени вреди в размер на 27 927.36лв., и за сумата 11
205.95лв. – законна лихва върху тази сума от момента на причиняването на
вредите до 11.10.2019г., както и за законна лихва върху главницата от тази
дата до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че вследствие извършена финансова
инспекция на Община Козлодуй от Агенция за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ срещу ответника е съставен Акт за начет №11-04-
25/11.10.2019г. във връзка с дейността му по управление и разпореждане с
публични средства в периода 01.05.2013г. – 31.12.2016г. в качеството му на
кмет на Кметство Бутан, общ.Козлодуй
Ищецът твърди, че Кметство Бутан е второстепенен разпоредител с
бюджет по бюджета на Община Козлодуй и попада в обхвата на държавната
финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.4, ал.1
ЗДФИ и с посочения акт за начет е установено, че е причинил вреди в
исковия размер на бюджета на Кметство Бутан, като в периода 15.10.2014г. –
31.12.2016г. е разпоредил незаконосъобразни плащания въз основа на 19 броя
фактури по договори за ползване на СИМ-карти за телефонни разговори и
СИМ-карти за мобилен интернет, сключени с "БТК"ЕАД, а с акта за начет е
7
установено, че е причинил и вреда в размер на 2 049.47лв., като не е отчел
получени служебни аванси в такъв размер.
В исковата молба се сочи, че ответникът не е възразил срещу
констатациите в акта за начет в срока по чл.22, ал.3 ЗДФИ и чл.47, ал.1
ППЗДФИ.
Искът е с правно основание чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ и е предявен пред
родово компетентния по правилото на чл.104, т.4, пр. посл. ГПК районен съд.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който на прави
възражение за недопустимост на предявения иск. Това възражение се
обосновава на твърдение, че вредите, предмет на исковите претенции, са
настъпили не за ищеца Община Козлодуй, а за кметство Бутан, а според
разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съд. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй
като, независимо от факта орган на изпълнителната власт в кметството е
кметът на кметството, а не този на общината, процесуално качество на ищец
по иска за вреди, установени с акт за начет, има общината, която има
качеството на юридическа личност, каквото качество кметството на
населеното място – в случая село Бутан, няма.
Предявените искове са оспорени и като неоснователни и като погасени
по давност.
Ответникът твърди, че не е причинил вреди на бюджета на кметството.
Заявява, че не е сигурен, че е подписвал платежните нареждания по 19-те
фактури, издадени във връзка с договорите за ползване на СИМ-карти, и
счита, че дори плащанията по тях да са извършени, същите не са
незаконосъобразни, тъй като с тях са погасени реално потребени услуги за
предходен период. Ответникът твърди, че разходите за телекомуникационни
услуги винаги са били част от бюджета на кметството, били са ежегодно
планирани и одобрявани от общинския съвет. Следващото твърдение на
ответника е, че на Кметство Бутан ежегодно са правени одити от Сметната
палата.
Нататък в отговора се описва начина, по който се правят и отчитат
разходите в кметството, съобразно счетоводната политика на Община
Козлодуй, като след депозирано заявление общината захранва сметката на
кметството и по този начин като първостепенен разпоредител с бюджет дава
8
разрешение за извършване на разхода, и едва след това ответникът и
счетоводителят на кметството изготвят платежните нареждания, спазвайки
изискването за "двоен подпис".
По исковата претенция за сумата 2 049.47лв. за неотчетени средства от
служебни аванси ответникът сочи, че не са конкретизирани дати на
получаване на такива аванси, и твърди, че е представил на финансовия
инспектор фактура за закупени осветителни тела и консумативи за уличното
осветление на селото.
Ответникът е оспорил истинността на акта за начет и представените от
ищеца Заповед №ФК-10-926/05.09.2019г. и Заповед №ФК-10-
1030/04.10.2019г. на директора на АДФИ.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Между страните липсва спор по факта, че ответникът е бил кмет на
с.Бутан в периода 2011г.-2019г.
С исковата молба е представен Акт за начет №11-04-25/11.10.2019г.,
съставен от държавен финансов инспектор при дирекция "Инспекционна
дейност" на АДФИ при извършена финансова инспекция на Община
Козлодуй относно дейността на Кметство Бутан, срещу ответника за
причинена вреда във връзка с дейността му по управление и разпореждане с
имущество за периода от 01.05.2013г. до 31.12.2016г. Финансовата инспекция
е възложена със Заповед №ФК-10-1119/08.10.2018г. на директора на АДФИ,
която е спирана, възобновявана и изменяна с други заповеди, подробно
изброени в акта.
В акта е посочено, че съгласно чл.46, ал.1, т.1 ЗМСМА кметът на
кметство изпълнява бюджета на общината в частта му за кметството, и че
Кметство Бутан е самостоятелна административно териториална единица на
територията на Община Козлодуй и е бюджетна организация, която се
представлява от кмета на кметството, който е второстепенен разпоредител с
бюджет по бюджета на общината, и в това си качество води собствена
счетоводна отчетност и съставя оборотна ведомост. Посочено е също, че
кметството попада в обхвата на държавната финансова инспекция като
бюджетна организация по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДФИ и е бюджетно
предприятие по смисъла на чл.2, ал.3, вр. §1, т.1 ЗСч и за него е задължително
приложението на ЗСч да осъществява счетоводно отчитане на основата на
9
документална обоснованост на стопанските операции, а като второстепенен
разпоредител с бюджет по бюджета на Община Козлодуй за кметството е
задължително приложението на ЗФУКПС.
При проверката е установено, че за периода от 01.05.2013г. до
31.12.2016г. в кметство Бутан са извършени разходи за телекомуникационни
услуги, в т.ч. мобилни разговори и интернет, предоставени от "БТК"ЕАД-
Виваком на обща стойност 42 660.75лв.
На финансова инспекция не са представени сключени договори за
телекомуникационни услуги за периода от 01.05.2013г. до 31.08.2015г., за
което е съставен констативен протокол от 08.07.2019г., а от кметството е
получен отговор, че се изпраща последния договор за подновяване на
услугите, тъй като всички предходни споразумения са с изтекла давност и не
се съхраняват. От "БТК"ЕАД-Виваком е представен договор за електронни
съобщителни услуги от 01.09.2015г., споразумение от 05.10.2016г. и договор
за електронни съобщителни услуги от 12.10.2016г.
При проверката на тези договори инспекцията е установила, че първият
договор е сключен с Кметство Бутан, представлявано от ответника като кмет,
и стойността за предоставените безплатни устройства, бюджет или субсидии
по него е 4 400лв. Общият брой мобилни номера, за които е сключен
договора, са 90 и с различни тарифни планове. На финансовата инспекция не
са представени доказателства за това, че преди сключването на договора е
осъществен предварителен контрол за законосъобразност по чл.13, ал.3, т.5
ЗФУКПС.
На инспекцията е предоставено споразумение от 05.10.2016г., сключено
с Кметство Бутан чрез ответника като кмет, с което страните са приели за
установено безспорно и ликвидно парично задължение на кметството към
"БТК"ЕАД за ползвани мобилни гласови услуги и мобилен интернет на
номера, подробно описани в Приложение №1, на обща стойност 16 781.29лв.
Приет е начина, по който на 9 вноски тази сума да бъде изплатена. Съгласно
Приложение №2 кметството дължи сумата 4 113.83лв. по 6 броя фактури,
издадени в периода от 16.02.2016г. до 15.07.2016г.
Инспекцията е установила, че на 12.10.2016г. ответникът в качеството на
кмет е сключил друг договор за електронни съобщителни услуги за общо 91
броя мобилни номера, които са преподписани на различни тарифни планове.
10
С подписването на посочените по-горе договори и споразумение е
създадено основание за получаване от страна на "БТК"ЕАД на бюджетни
средства за ползване на 111 броя СИМ-карти и мобилен интернет, като на
инспекцията не са представени доказателства за осъществен предварителен
контрол за законосъобразност.
Финансовата инспекция е извършила проверка, при която е установила,
че по посочените договори и споразумение са издадени конкретно посочени в
акта 19 броя фактури, по които ответникът в качеството на кмет е разпоредил
плащане с подписването на платежни нареждания.
В акта за начет е посочено, че със Заповед №795/15.12.2016г. на кмета на
Община Козлодуй, в качеството на първостепенен разпоредител с бюджет, на
основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, вр. чл.130, ал.1 ЗПФ е наредено Кметство
Бутан да бъде второстепенен разпоредител с бюджет, неприлагащ системата
на делегиран бюджет при следните права и задължения: 1.Да изпълнява
утвърдения му бюджет при спазване на строга бюджетна дисциплина
съгласно действаща нормативна уредба; 2.Не може да извършва разходи и да
поема задължения за разходи; 3.При необходимост да изготвя и представя
предложения до първостепенния разпоредител с бюджет за промени на
бюджета му; 4.Не може да разполага със спесимени в обслужващата банка,
както и да сключва договори от името на кметството.
С писмо вх.№Б-16.00-40/03.07.2019г. финансовата инспекция е изискала
от ответника писмено обяснение относно ползвателите на 111 броя СИМ-
карти, предмет на договора, както и представянето на приемо-предавателни
протоколи с посочване на имена, длъжност и месторабота на техните
ползватели, чиито разходи са заплатени от бюджета на кметството, както и на
заповед или друг документ, от които да е видно кои лица са определени за
ползватели на СИМ-карти и карти с интернет.
Ответникът е представил на инспекцията писмено обяснение от
09.07.2019г. за това, че картите са раздадени на служители на кметството,
такива на ЦДГ "Първи юни", членовете на клуб на пенсионера "Златна есен" и
футболен клуб с.Бутан. От това обяснение и от приложения към него списък е
видно, че 16 броя СИМ-карти са предадени на служители на кметството, 48
броя – на служители на читалище, пенсионерски клуб и футболен отбор,
които са извън списъчния състав на кметството. В този списък фигурират 63
11
броя имена на лица, при което е установено, че остатъкът от 47 броя СИМ-
карти не са раздавани на лица, но по тях от бюджета са заплащани
абонаментните месечни такси. С обяснението не са представени протоколи
или други документи, доказващи предоставянето на СИМ-картите на
посочените в него лица. Представено е писмо от 11.01.2016г., с което
ответникът е уведомил оператора, че една от картите е открадната и трябва да
бъде блокирана, това не е сторено, но заплащането на абонаментната такса е
продължило. На финансовата инспекция не са представени каквито и да било
документи, от които да е видно, че посочените от ответника лица са
ползватели на служебни СИМ-карти и че е определен месечен лимит за
телефонни разговори, за което е съставен констативен протокол от
31.07.2019г.
Инспекцията е установила, че плащанията по договора са извършвани
единствено на основание издадените от "БТК"ЕАД фактури и същите са общо
за сумата 27 877.89лв. с ДДС. Тези фактури са осчетоводени като увеличение
на разходи за външни услуги по дебита на счетоводна сметка 602 и като
увеличение на задълженията към доставчици по кредита на сметка 4010.
Средствата са изплатени от бюджетните средства на Кметство Бутан на
основание подписаните от ответника договори.
Финансовата инспекция е изискала писмени обяснения от служителите
на кметството, посочени от ответника като ползватели на служебни СИМ-
карти, такива са представени от 16 лица, повечето от които не са посочили
номера на ползваната карта, а други – периода на ползване и въз основа на тях
са определени като недоказани за сметка на бюджета на кметството разходите
за мобилни разговори и интернет от ползването на 16 броя карти, тъй като
според финансовата инспекция липсват преки доказателства, че ползването е
било за служебни цели, няма заповед на кмета кои служители следва да
ползват служебни карти и не е определен лимит на същите. Финансовата
инспекция е приела, че извършените разходи на стойност 27 877.89лв. не са
свързани с дейността на кметството и не следа да бъдат признати като
присъщи разходи за сметка на бюджета му.
Финансовата инспекция е приела, че в качеството на кмет ответникът се
е възползвал от служебното си положение, разпореждал се е сам със
средствата на кметството и сам на себе си е осъществявал текущ и последващ
12
вътрешен финансов контрол с цел да набави за себе си и за другиго облага,
поради което носи отговорност по чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ като субект по
смисъла на чл.23, т.4 ЗДФИ, който е нарушил разпоредбите на чл.13, ал.3, т.5
ЗФУКПС и виновно е причинил вреда на бюджета на Община Козлодуй –
организация по смисъла на чл.4 т.1 ЗДФИ, вр. §1, т.1 от ДРЗДФИ, вр. чл.2,
ал.3 ППЗДФИ.
Втората констатация на финансовата инспекция е, че към 31.12.2016г. по
партидата на ответника по сметка 4261 "Вземания към подотчетни местни
лица" са останали неотчетени суми от получени служебни аванси в размер на
2 049.47лв. При проверката е установено, че с РКО от 30.09.2016г. и от
30.11.2016г. на ответника са изплатени суми за служебни аванси в общ размер
3 200лв. Изготвен е авансов отчет от 31.10.2016г. за сумата 900лв., като
ответникът е представил фактура от 18.10.2016г. за закупуване на
осветителни тела и складова разписка от същата дата, след което са
извършени съответните счетоводни записвания. С ПКО от 30.12.2016г.
ответникът е възстановил служебен аванс в размер на 250.53лв.
С оглед на така установените и документирани факти инспекцията е
приела, че към 31.12.2016г. ответникът не е възстановил в касата на
кметството сума в размер на 2 094.47лв., която не е възстановена и към датата
на финансовата инспекция, за което в присъствието на кмета и счетоводителя
е съставен констативен протокол.
След като е съобразила изискванията на ЗСч инспекцията е приела, че в
качеството на фактически отчетник за получените от него парични средства
от касата на кметството ответникът не е представил редовни
разходооправдателни документи, при което е причинил вреда в посочения
размер. При проверката е съобразена Счетоводна политика на Община
Козлодуй, в която е определен срок за отчитате на служебните аванси от 15
дни след получаването им или 3 дни след завръщането от командировка.
Взето е предвид и писменото обяснение на старши счетоводителя при
кметството П. Н., че на ответника е напомняно многократно за задължението
да върне сумата от аванса. Обяснение е представено и от кмета на Община
Козлодуй.
Въз основа на изложените по-горе констатации финансовата инспекция
е приела, че за причинената вреда за периода от 15.10.2014г. до 31.12.2016г. в
13
общ размер 25 877.89лв. пълна имуществена отговорност на основание чл.21,
ал.1, т.1, вр. чл.23, т.4 ЗДФИ следва да носи ответникът, като върху тази сума
се дължи законна лихва на основание чл.26 ЗДФИ в размер на 10 585.41лв. от
деня на причиняването на вредите до 11.10.2019г., както и законна лихва след
тази датата до окончателното възстановяване на сумата, а за причинената
вреда за периода от 30.09.2016г. до 15.12.2016г. в общ размер 2 049.47лв.
ответникът носи пълна имуществена отговорност на същото основание, ведно
със законната лихва в размер на 620.54лв. от деня на причиняването й до
11.10.2019г. /датата на съставяне на акта/, както и законна лихва след тази
дата до окончателното изплащане на сумата.
Актът за начет е подкрепен с писмени доказателства, които са подробно
описани като приложения.
Препис от акта за начет е връчен на ответника, който не се е възползвал
от възможността да направи писмени възражения по чл.23, ал.3 ЗДФИ.
В изпълнение на указанията на съда пред настоящата инстанция
Кметство Бутан е представило 22 броя платежни нареждания и банкови
извлечения за извършените в полза на ВИВАКОМ плащания по процесните
договори.
По искане на въззивника пред настоящата инстанция е допусната и
изслушана специализирана почеркова експертиза, която е установила, че
подписите за директор в Заповед №ФК-10.926/05.09.2019г. и Заповед №ФК-
10-1030/04.10.201г. на АДФК не са изпълнени от директора на агенцията Г.
М. Н..
На основание чл.192 ГПК третото неучастващо в делото лице
"Ахат"ООД-гр.Монтана е задължено да представи заверени копия на всички
фактури, издадени от него за извършени доставки на Кметство Бутан. С
писмо от 21.01.2022г. управителят на дружеството е отговорил, че през 2016г.
същото не е издавало такива.
По искане на въззваемата страна пред тази инстанция е допусната и
изслушала специализирана съдебно-счетоводна експертиза. При проверката
си вещото лице е установило, че по всички представени по делото платежни
нареждания са извършени плащания от разплащателна сметка с титуляр
Кметство Бутан. В спесимен на подписите на лицата, които имат право да се
разпореждат със средствата по тази банкова сметка през периода 01.12.2014г.-
14
31.12.2016г., са отразени имената на въззивника и на П. Н.. С плащанията по
тези нареждания е задължена сметката на Кметство Бутан и е заверена
сметката на получателя Виваком. Вещото лице е извършило съпоставка
между платежните нареждания, представени от Кметство Бутан, с тези,
приложени към акта за начет, и е установило, че две от първите не са описани
в акта за начет.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, заявени в
разменените книжа пред двете инстанции, и след самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства, този състав на окръжния съд приема, че
като краен резултат обжалваното решение е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на
обжалваното решение поради това, че актът за начет е документ по чл.417, т.9
ГПК и въз основа на него Община Козлодуй е следвало да поиска издаване на
заповед за изпълнение. Възможността едно вземане да бъде реализирано със
средствата и по реда на заповедното производство не лишава неговия титуляр
от процесуалната възможност да предяви осъдителен иск за него.
Като кмет на кметство въззивникът - ответник пред първата инстанция е
имал в периода, обхванат от финансовата инспекция, качеството на лице по
чл.23, т.4 ЗДФИ, което управлява и се разпорежда с имущество.
Съгласно чл.46, ал.1 ЗМСМА кметът на кметство изпълнява бюджета на
общината в частта му за кметството, а съгласно чл.63, ал.1, т.1 от същия закон
управлява бюджетните средства, които са му предоставени за дейности на
кметството и съобразно определената му от общинския съвет степен на
самостоятелност.
От своя страна Кметство Бутан попада в кръга на субектите, попадащи в
обхвата на държавната финансова инспекция, тъй като е бюджетна
организация по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДФИ и на §1, т.5 от Закона публичните
финанси, и е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Община
Козлодуй.
Този съдебен състав приема, че процесният акт за начет е издаден след
надлежно възложена със Заповед №ФК-10-1119/08.11.2018г. на директора на
АДФИ финансова инспекция, и върху законосъобразността на възлагането и
овластяването не влияе фактът, установен пред настоящата инстанция, че две
15
от последващите заповеди, свързани със спиране и възобновяване на
инспекцията, не са подписани лично от директора на АДФИ. Актът за начет е
съставен по предвидения в закона ред и при спазване на предписаната
задължителна процедура, като проверката е извършена от надлежно
овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното
лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите на
финансова инспекция и съставеният акт са връчени на отчетника, който не е
направил писмени възражения по чл.22, ал.3 ЗДФИ, и съдържа мотивирано
заключение на финансовия инспектор. В разпоредбата на чл.44 ППЗДФИ е
посочено необходимото съдържание на акта за начет, като е предвидено
изискването констатациите в него да бъдат документирани със справки,
таблици, констативни протоколи, писмени обяснения, заверени преписи или
копия от документи и др. В разглеждания случай изискванията на посочената
разпоредба са спазени, тъй като приложенията към акта за начет, към които в
него има препратки, са неразделна част от последния.
В нормата на чл.22, ал.5 ЗДФИ е уредена законова презумпция, че
фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване
на противното.
Налице е трайна и последователна съдебна практика, в която е
възприето становището, че пълната имуществена отговорност по реда на
начетното производство по ЗДФИ се търси за вреди, които са причинени
противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на
виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, или без значение
формата на вина - да е от липси или да е причинена не при или по повод
изпълнение на служебните задължения. Вредата е причинена умишлено,
когато работникът или служителят осъзнава, че поведението му е
противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него и
иска или допуска с поведението си тяхното настъпване. Тъй като деецът във
волевия си акт може пряко да цели увреждането или да допуска настъпването
му, умисълът може да бъде пряк или евентуален, като в чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ
законодателят не поставя ограничение за формата на умисъла. Не е нужно
деянието да е и престъпление, за да е допустимо реализирането на пълната
имуществена отговорност за отчетнически риск по реда на начетното
производство. Вредата, за която се носи отговорността, е само имуществена, а
16
увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена от
ДФИ, чиито констатации са вписани в акт за начет. Пълната имуществена
отговорност на отчетника се претендира за причинена умишлено вреда, а в
хипотезата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, т.е. за да се освободи от отговорност, причинителят на вредата
следва да докаже, че тя е настъпила не по негова вина, въпреки положената от
него грижа на добър стопанин. В акта се отразяват фактите за виновно
причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на
имуществената отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в
чл.43, ал.2 ППЗДФИ, като няма изрично изискване да се обосноват
хипотезите по чл.21, ал.1 ЗДФИ, които се следват от съдържанието на чл.43,
ал.2, т.4 ППЗДФИ, като съдът сам квалифицира дали вредата е резултат от
умисъл на дееца или пък е причинена не при или по повод изпълнение на
служебните задължения. Когато актът за начет е съставен по надлежния ред,
той има материална доказателствена сила и е предпоставка за реализиране
отговорността на начетеното лице./в т. см. Решение №97 от 22.07.2019г. по
гр.д.№2437/2018г., ВКС, ІІІ г.о., Решение №128 от 18.01.2021г. по гр.д.
№6/2020г., ВКС, ІІІ г.о. и др./.
В производството по реализиране на пълна имуществена отговорност по
акт за начет ответникът е носител на тежестта да обори материалната
доказателствена сила на акта, като със средствата на пълно и главно
доказване опровергае фактическите констатации в него. Само доколкото
начетеното лице успее да докаже възраженията си по акта за начет, съдът
може да приеме за установено нещо различно от установеното в него.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства дава
основание на този състав на въззивната инстанция да приеме, че ответникът
не е ангажирал доказателства, които са достатъчни и убедителни за
формиране на извод, че материалната доказателствена сила на акта за начет
по чл.22, ал.5 ЗДФИ и презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД са оборени. По
делото е установено по безспорен начин, че в качеството си кмет на кметство
и второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Община Козлодуй
ответникът умишлено е причинил вреди, които са пряка и непосредствена
последица от противоправните му деяния. Като второстепенен разпоредител с
бюджет по бюджета на ищцовата Община Козлодуй ответникът е допуснал
нарушения на изискванията за предварителен контрол за законосъобразност и
17
за бюджетна дисциплина, както и на заповедта на кмета на общината, с която
изрично му е отречено правото да извършва разходи и да поема задължения
за такива. Със сключването на договорите за мобилни услуги и с
разходването на бюджетни средства за заплащане на мобилни услуги за 110
броя СИМ-карти, за които ответникът дори не е представил доказателства за
предаването им за служебно ползване на служители на кметството, същият е
причинил вреда на общинския бюджет в установения от финансовата
инспекция размер. Налице е и вреда за бюджета в размер на исковата сума за
невърнат служебен аванс.
Въззивникът не е ангажирал доказателства за оборване на
доказателствената сила на акта за начет в частта на начислените лихви.
Окръжният съд намира за неоснователно възражението на въззивника за
погасяване на вземанията на Община Козлодуй поради изтекла погасителна
давност.
Актът за начет е съставен на 11.10.2019г. за вреди, причинени най-рано
в периода от 15.10.2014г. до 30.09.2016г. Съгласно чл.27, ал.1 ЗДФИ
имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на
5-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не
може да се установи – от деня на откриването й, а съгласно ал.2 давността,
освен при условията на ЗЗД, се прекъсва и със съставянето на акт за начет.
Искът е предявен на 29.06.2020г., поради което за вземанията на ищеца
срокът на специалната погасителна давност по чл.27 ЗДФИ не е изтекъл.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на Община Козлодуй направените пред настоящата инстанция разноски по
представени списък по чл.80 ГПК в размер на 2 760лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260139/22.06.2021г., постановено от Районен
съд-Козлодуй по гр.д.№503/2020г.
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати на Община
Козлодуй, ЕИК *** направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 2 760лв.
18
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19