Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 18.05.2018 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 30.03.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Р.
при секретаря В.Иванова
, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3414 по описа за
Обективно съединени искове с правно
основание чл.55,ал.1, пр.трето от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД .
Ищецът "Ситиленд" ЕООД, гр. В.Търново
представляван от адв.П. от ВТАК твърди в исковата си молба, че по силата на
Договор за извършване на СМР от 9.05.2016 година е извършил изграждане на склад
за съхранение на територията на "Терем-Ивайло" ЕООД, отговарящ на
изискванията на ЗОБВВПИ. СМР били изпълнени качествено и в срок, а построеният
склад бил въведен в експлоатация на 20.12.2016 година. Внесената като гаранция
по договора сума в размер на 25 166,15 лева следвало да бъде възстановена в
срок до 60 дни от приключване на изпълнението. Въпреки многократните покани, на
13.07.2017 г. била възстановена само сумата
от 5451,24 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 20214,91 лева представляваща остатъка от внесената и
невърната сума -гаранция по договор за СМР от 9.05.2016 г. , поради отпадане на
основанието, заради което е внесена. Претендира мораторна лихва в размер на
1028,70 лева за периода от 20.02.2017 г. до 13.07.2017 г. Претендира законна
лихва върху главницата и разноски. В
съдебно заседание се представлява от адв.П. и адв.И. от ВТАК.Поддържат претенцията.
Ответникът
"Терем-Ивайло" ЕООД, гр.Велико Търново представляван от управителя
Н.Колев в писмения отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Не отрича наличието на договорни отношения между двете страни и потвърждава,
че е върната част от внесената гаранция в размер на 5451,24 лева на 13.07.2017
г. За остатъка до пълния размер от внесената сума заявява, че е задържан като
неустойка поради неизпълнение на договора. Твърди, че изпълнителят не е
извършил СМР в установения срок, поради което е приспаднал сумата от 20214,91
лева от внесената гаранция, на основание клаузи, предвидени в договора. Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В
съдебно заседание се представлява от адв.Р. от ВТАК, която поддържа становището
в отговора.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните са съществували
облигационни правоотношения по повод сключен на 9.05.2016 година Договор за
извършване на строително -монтажни дейности, по силата на който възложителят "Терем
-Ивайло" ЕООД е възложил на изпълнителя "Ситиленд" ЕООД да
изпълни срещу заплащане в съответствие с инвестиционния проект СМР за
изграждане на обект "Склад за съхранение" на територията на
"Терем-Ивайло" ЕООД, оговарящ
на изискванията на ЗОБВВПИ. Срокът за изпълнение на договора е 105 работни дни,
считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна
площадка, съгласно чл.5, ал.1 от раздел трети на договора. Предвидената
гаранция в чл.18,ал.1 от договора в размер на 25666,15 лева е внесена от
изпълнителя с платежно нареждане от 12.05.2016 година. С кредитен превод от
13.07.2017 г. на изпълнителя е върната сумата от 5451,24 лева , като
основанието посочено в документа е "възстановяване на гаранция". По
делото е приета като доказателство част от проектната документация от
инвестиционния проект на процесния строеж, съдържаща част "Геодезия",
част "План за БЗ", част "Пожарна безопасност", част "План
за управление на строителни отпадъци", част "Пожарна безопасност"
част "Електро", част "Конструкции"", ,част "ВиК".
С протокол № 239 от 22.06.2016 година за определяне на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа, е открита строителната
площадка на строеж "Складова база за съхранение по смисъла на ЗОБВВПИ",
с местонахождение ПИ
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,
пр. трето от ЗЗД е процесуално допустим. По същество е основателен.
Не е спорен между страните факта
на валидно възникнало облигационно правоотношение във връзка със сключения договор за СМР , който
по своето естество е договор за
изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. По силата на този договор
изпълнителят е следвало да внесе гаранция в размер на 25666,15 лева, която да
обезпечи точното и своевременно изпълнение на задълженията му. Възложителят
освобождава гаранцията в срок от 60 дни от приключване изпълнението на договора
, като съобразно същата клауза /чл.18,ал.3/
има право да приспада от нея
дължимите неустойки ,вследствие на неточно или забавено изпълнение на
задълженията по договора. Неустойката за неспазен срок по вина на изпълнителя е
определена в размер на 0,5% върху
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не -повече от 10% от стойността на
договорените, но неизпълнени работи и пропуснати ползи. /чл.32, раздел девети
от договора/. Изпълнителят е внесъл
гаранционната сума на 12.05.2016 г. На
13.07.2017 г. на изпълнителя е възстановена гаранция в размер на 5 451,24 лева.
Оспорването на исковата претенция от страна на ответника се основава на
неспазен срок за изпълнение на договора и приложение на неустоечната клауза.
Доказателства за това са протоколи № 8 от 24.11.2016 г. и № 9 от 20.12.2016 г.,
видно от които, според ответника, след изтичане на договорения срок за
завършване на строежа, изпълнителят не го е приключил и е продължил да извършва
строително-ремонтни дейности. Ищцовата страна отрича неспазен срок на договора,
като чрез процесуалния си представител дори твърди, че строежът е приключен
предсрочно, с издаването на удостоверение № 889/5.10.2016 година. От съдържанието
на договора, действащ между страните, независимо от множеството некоректно
посочени разпоредби в него/ например,
чл.5,ал.2 препраща към чл.4,ал.1, каквато клауза не съществува, вероятно
се има предвид чл.5,ал.1; чл.18,ал.2 и ал.3
препраща към чл.17,ал.1, каквато клауза не съществува, като вероятно се
има предвид чл.18,ал.1 ; чл.32 препраща към чл.4 -неотносима разпоредба към
срока на договора, визиран в чл.5,ал.1/ доколкото между тях няма спор за това,
съдът тълкувайки общото му съдържание и взаимовръзката между клаузите счита за
безспорно, че фиксираният срок на договора е 105 работни дни, считано от издаване
на протокол за откриване на строителна
площадка. Откриването на строителната площадка, видно от приложения документ е
на 22.06.2016 година, следователно срокът е започнал да тече от следващия ден-23.06.2016 година и
е изтекъл на 18.11.2016 година /при съобразяване с обявените официални празници
и отработени допълнителни почивни дни на 5 и 23 септември 2016 година/.
Удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация е издадено на 20.12.2016
година. Тези факти , основаващи се на приетите по делото писмени документи
съдът намира за безспорни. Изхождайки от простата съпоставка на двете
дати-23.06.2016 г. и 20.12.2016 г., съобразени към срока 18.11.2016 г. би могло
да се счита, че строежът не е изпълнен в срок. Анализът на събраните писмени и
гласни доказателства обаче води до извода, че възложителят неправомерно не е
освободил остатъка от сумата, внесена като гаранция. Тъй като предметът на
спора се определя от ищеца в исковата
молба, съдът следва да анализира събрания доказателствен материал съобразявайки
се именно с претенциите и твърденията на страните. Ищецът е категоричен, че е спазил срока на
договора, а ответникът отрича това. От анализа на събраните гласни
доказателства , чрез разпита на св. А. св.
Ф.св. Т. и св. Овчарова, съдът счита, че се доказа
извършване на допълнителни дейности във връзка с възникнали затруднения при
извършване на изкопните работи , поради открити подпочвени и наличие на
дъждовни води. Горното е наложило отводняване, което е продължило няколко дни.
Св. М.Х. изразява съмнение относно тези допълнителни дейности, но нейните
показания в тази им част остават изолирани и се опровергават от показанията на
останалите свидетели, които са непротиворечиви, кореспондират помежду си и
съдът ги кредитира. Същите се подкрепят и от писмени доказателства- приетата
заповедна книга на строежа, видно от която св.Т. в качеството си на надзорник на 24.06.2016 г.
е констатирал проблема и е дал задължителни предписания за отстраняването му.
От заповедната книга се вижда, че на
27.06.2016 г. отводняването е приключило, тъй като св. Т. е разрешил продължаването на строителните
дейности. Тези извършени допълнителни дейности
не са довели до удължаване на срока на договора, доколкото няма приложен
в писмена форма констативен акт, анекс , или
допълнително споразумение между страните, каквото е заложеното изискване
в чл.5,ал.3 от договора. Твърденията за изготвено от самия св.А.допълнително
споразумение, подписано от двете страни-възложител и изпълнител, се опровергава
от св.Х., тогавашен управител на ответника и доколкото няма каквито и да е
други доказателства в подкрепа на едната или другата теза, съдът намира, че
същото остана недоказано. За прецизност все пак следва да се има предвид, че
тези допълнителни СМР са изпълнени за
няколко дни. При дадени предписания на
24.06.2016 г. /петък/, същите са били изпълнени до 27.06.2016 г./понеделник/,
тоест изпълнителят е работил и през почивните дни. Като доказателства за
неспазения срок на изпълнение на договора, ответникът прилага протокол № 8 от 24.11.2016 г. и
протокол № 9 от 20.12.2016 година /акт обр.19/ , в които са отразявани извършените СМР,
мярка, количество, ед.цена и обща сума в лева. Тези протоколи са подписани от
представителите на възложителя -св.А.и св. Ф.натоварени да отговарят за строежа,
както и от представители на изпълнителя .
Св. А.излага в показанията си, че
протоколите са съставяни по-късно от времето, през което в действителност са
били извършвани описаните в тях дейности. Например, за отразената в протокол №
9 дейност- монтаж на дограма, св. А.заявява,
че същата е поставена преди 20.12.2016 г., тъй като без поставена дограма не може да се издаде разрешение
за експлоатация на обекта. Съдът е склонен да кредитира показанията в тази им
част, доколкото видно от начина на оформяне на въпросните протоколи не може да се
прави категоричен извод кога точно са извършвани съответните дейности. Например, от протокол №9 е видно, че на 20.12.2016 г. подписаните
представители на възложителя и изпълнителя, след проверка на място са установили,
че към 20.12.2016 г. са завършени и
подлежат на заплащане въз основа на този протокол и приложенията към него изредените
по -надолу СМР. По този начин са оформени и останалите протоколи от същия вид /
№1А от 27.06.2016 г., № 2А от 19.07.2016 г., № 3А от 25.07.2016 г./ Подписите
на представителите на възложителя, с изключение на протокол №8 от 24.11.2016
г., са полагани на дати, различни от датата на съставяне на протоколите.
Отделно от това, констатациите са за извършена работа, подлежаща на
заплащане към съответната дата, но кога
точно е била изпълнена всяка от СМР, не е отразявано. Друг аргумент относно
кредитиране показанията на св.А.в частта им за съставяне на протоколите на дати
по-късни от реалното извършване на дейностите, се намира в един много важен за правилното
решаване на спора документ. От констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 16.12.2016 година , в който фигурират имената и
подписите на управителя на ответното
дружество-св.Х., като възложител, на проектантите по седем части на проекта, на строителя
и консултанта -Строителен надзор е видно, че всички те са се подписали и са
удостоверили с подписите си, след подробен преглед на документацията и оглед на
строежа, че изпълнението е в съответствие с издадените разрешения,
проект и договор за строителство. Няма недовършени или недобре извършени работи,
които биха попречили строежът да бъде въведен в експлоатация. Прието е, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти, изискванията към строежите по
чл.169,ал.1 и 3 от ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство. Съдържанието на този документ опровергава съдържанието на протокол № 9 от 20.12.2016 г. за извършени
СМР, ако се приеме, че датата на извършване е именно посочената в протокола,
тъй като липсата на алимуниева дограма
едва ли би останала незабелязана от всички присъстващи, четири дни по-рано.
Това подкрепя извода, че процесните протоколи /акт обр.19/
могат да служат като достоверен източник само относно отразените в тях дейности
и тяхната стойност , но не датата, на
която са извършвани. Същественото за
спора е, че в цитирания по-горе констативен акт представителят на възложителя
св.Х. не е направила никакви възражения свързани с изпълнението на строежа след
уговорения срок. Няма писмен документ,
който да съдържа констатация, че строежът е изпълнен след срока,
съответно няма писмен документ, който да удостоверява волеизявление на
възложителя за упражняване на неустоечната клауза. Решението на възложителя да
задържи сумата от 20214,91 лева като
неустойка, както и начина на формирането и по размер може да се извлече само от
писмо рег.№ 563/6.07.2017 година от
управителя на "Терем-Ивайло" ЕООД, гр.В.Търново св.Х. до изп. директор на "Терем" ЕАД,
гр.София. Горното има характер на
вътрешна кореспонденция, която по никакъв начин не може да се третира като
годно изявление за упражняване правата по чл.32 от договора, не само защото е
отправено половин година след издаването на разрешението за експлоатация на
строежа, а и защото адресат на това изявление трябва да бъде изпълнителя по
договора. При липса на документи, удостоверяващи възражение на възложителя за
неспазен срок за изпълнение, липса на документи, удостоверяващи не само
възражението, а и намерението да се упражнят правата за задържане на гаранцията
и мотивация за това , отправени до надлежната страна, съдът намира, че
възложителят неправомерно е задържал част от внесената гаранция, тъй като няма
право да иска неустойка за забавено изпълнение.
Ищецът от своя страна е изпълнил
задълженията си, което се доказва от приетото удостоверение № 139/20.12.2016 г.
за въвеждане в експлоатация на строеж
"Складова сграда за съхранение по смисъла на ЗОБВВПИ". Следователно, отпаднало е основанието, на
което възложителят е задържал внесената като гаранция сума. При върната
частична сума от 5451,24 лева, с остатъка от 20214,91 лева ответника се е
обогатил неоснователно за сметка на обеднялото лице. Предвид горното съдът
счита, че иска е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 20214,91 лева главница, представляваща остатъка
от внесената на 12.05.2016 г. и невърната гаранция по договор за извършване на
СМР от 9.05.2016 г., поради отпадане на основанието , заради което е внесена. Законна
лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане не се
претендира от ищеца, поради което не следва да се присъжда.
По отношение обективно съединения
акцесорен иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 1028,70 лева. Иска е процесуално допустим. По същество
е основателен. Възложителя следва да освободи гаранцията в срок от 60 дни след
изпълнението на договора, тоест същата би следвало да бъде върната на
20.02.2017 година. Установи се по делото, че възложителят е възстановил само
част от гаранцията в размер на 5451,24 лева на 13.07.2016 г. Следователно
същият е в забава и дължи законна лихва върху цялата главница от 25666,15 лева за
периода 20.02.2017 г.-13.02.2017 г. , която възлиза на 1028,70 лева. По отношение претенцията да се присъди законна
лихва върху главницата от 20214,91 лева /невъзстановената част от гаранцията/ за период от 14.07.2017 година до датата на
окончателно изплащане на сумата, същата е процесуално недопустима , доколкото
бъдещи вземания могат да се претендират само за периодични плащания, каквото
безспорно не е претендираното вземане за лихва за забава. Поради горното в тази
част производството следва да се прекрати. При този изход на делото на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски възлизащи на 809 лева заплатена държавна такса, 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение и 3600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "ТЕРЕМ-ИВАЙЛО" ЕООД, с ЕИК *********
, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, Промишлена зона Дълга
лъка, представляван от Николай Колев
Колев-управител, ДА ЗАПЛАТИ на "СИТИЛЕНД" ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Велико Търново , ул. В.Левски № 27, вх.А,
представляван от управителя Меляйдин Икбал Хюсмен сумата от 20 214,91 /двадесет
хиляди двеста и четиринадесет лева и 91 ст./ главница , представляваща остатъка
от внесената на 12.05.2016 г. и невърната гаранция по договор за извършване на
СМР от 9.05.2016 г., поради отпадане на основанието , заради което е внесена.
ОСЪЖДА "ТЕРЕМ-ИВАЙЛО" ЕООД, седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, Промишлена зона Дълга лъка, с ЕИК
********* , представляван от Николай Колев Колев-управител, ДА ЗАПЛАТИ на
"СИТИЛЕНД" ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново , ул. В.Левски № 27, вх.А, представляван от управителя
Меляйдин Икбал Хюсмен сумата от 1028,70 /хиляда двадесет и осем лева и 70 ст./ лихва за забава за периода 20.02.2017
г.-13.07.2017 година.
ОСЪЖДА "ТЕРЕМ-ИВАЙЛО" ЕООД, седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, Промишлена зона Дълга лъка, с ЕИК
********* , представляван от Николай Колев Колев-управител, ДА ЗАПЛАТИ на
"СИТИЛЕНД" ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново , ул. В.Левски № 27, вх.А, представляван от управителя
Меляйдин Икбал Хюсмен сумата от 4414 /четири хиляди четиристотин и
четиринадесет/ лева направени по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА частично
производството по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна
лихва върху главницата от 20214,91 /двадесет хиляди двеста и четиринадесет лева
и 91 ст./ /невъзстановената част от
гаранцията/ за период от 14.07.2017
година до датата на окончателно изплащане на сумата, поради процесуална
недпоустимост.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: