Р Е Ш Е Н И Е
№ 11890
гр.
Пловдив, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 05.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10858 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД против Б.З.Х.,
с който е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 306.10 лева, представляваща цената на предоставена
на ответника медицинска помощ, състояща се от диагностика и лечение, проведени
за периода 20.03.2016 г. до 21.03.2016 г., ведно със законна лихва от
постъпване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
4173/2019 г. по описана ПРС.
В исковата молба е посочено, че на 20.03.2016 г. ответникът
постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплакване за ….. Ответникът бил насочен
във Втората клиника по хирургия и хоспитализиран на 20.03.2016 г. с приемна
диагноза „О. п.“. Към момента на хоспитализацията пациентът бил с
прекъснати здравноосигурителни права. На 21.03.2016 г. ответникът самоволно напуснал болничното заведение,
поради което и от тази дата бил изписан. В допълнителна молба от 30.07.2019
г. подробно е описано, каква медицинска помощ е оказана на ответника, както и
същата е остнойностена. На пациента били извършени медицински услуги на
стойност 306.10 лв.,
съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги“ на ищеца. На
основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО ответникът следвало сам да заплати стойността на
оказаната му медицинска помощ.
Въпреки изпратените покани за плащане, такова
липсвало. Поради това, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4173/2019 г. по описа на ПРС, , която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото производство с
предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли се за
уважаването на иска.
Претендира разноски.
Исковата
молба, уточнителните молби и приложенията са връчени на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. С определение от 30.10.2018 г. е назначен за особен
представител на ответника адвокат Н.Т., който не е депозирал отговор на исковата молба.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 4173/2019 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен
e иск с
правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи, че в периода 20.03.2016 г. – 21.03.2016 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана болнична помощ и услуги, които се твърдят, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на търсената сума; че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати здравноосигурителни права и, че следва да заплати лечението си.
Безспорно
между страните е, че в периода 20.03.2016 г. – 21.03.2016 г. ответникът е бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана болнична помощ и
услуги, на стойност търсената от ищеца сума в размер на 306.10 лева, като в
този период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, както и че
ищецът е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при
хоспитализирането му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати
здравноосигурителни права и, че следва да заплати лечението си.
Безспорно между страните е и, че при постъпването си при ищеца, на ответника му е оказана спешна помощ по смисъла на чл.99 от Закона за здравето.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, в открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2020 г. прави възражение, че ответникът не дължи заплащане на предоставените му услуги от ищеца, доколкото се касае за спешна медицинска помощ, разходите по която се поемат от държавата, съгласно чл.7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ, като това е единствения спорен въпрос по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, на която се позовава ответника, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента
се поемат от държавата.
Съдът споделя тълкуването на ищеца на цитираната правна
норма, изразено в писмените бележки, а именно в смисъл, че разходите за оказана
спешна помощ на пациент се поемат от държавата само до хоспитализирането му,
тоест тези разходи, направени до приемането на пациента в болничното заведение.
В настоящият случай, видно от направление за хоспитализация
от 20.03.2016 г. /л.9/ ответникът е насочен за хоспитализация. В същото
направление е посочено, че на същата дата ответникът постъпва и е приет за
лечение в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, като ответникът се е подписал като постъпил в
стационара, като подписът не е оспорен от последния.
От представените медицински документации
/л.7-8, л.12, л.13, л.14/ е видно, че на ответника са извършени всички
манипулации, описани в молбата от 30.07.2020 г. /л.46/, което не се оспорва от
ответника. Ответникът е останал една нощ в болничното заведение – 20.03.2016 г.
до 21.03.2016 г., когато самоволно го е напуснал, което също не се оспорва от
ответника, като му е начислена такса за една вечер престой.
Съдът приема, че описаните услуги в
посочената молба са извършени след приемането на ответника за стационарно
лечение, доколкото в медицинските документи е посочено звеното, в което се
намира пациента - Втора К-Ка по Хирургия на „УМБАЛ Св. Георги“
ЕАД, което е отделение в болницата, в което е приет ответника, а не спешен
кабинет.
Ответникът от своя страна не доказа, че
процесните манипулации са извършени преди да бъде хоспитализиран.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Не са налице някои от изключенията по чл.82 ЗЗ, в това число и някои от претендираните разходи да са във връзка с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника /чл.82, ал.1, т.1, вр. с ал.5 от ЗЗ, вр. с чл.7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ/.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.27-35/, като се сборуват паричните стойности на предоставените лекарски услуги на ответника се получава сума в общ размер на 306.10 лева, която е и търсеното от ищеца вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Основателна е и
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 150 лева – платен депозит за особен представител на ответника и 180 лева – платено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.З.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от проф. д-р К. Д. сумата в размер на 306.10 лева,
представляваща цената на предоставена на ответника медицинска помощ, състояща
се от диагностика и лечение, проведени за периода 20.03.2016 г. до 21.03.2016
г., ведно със законна лихва от постъпване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
4173/2019 г. по описана Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Б.З.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от проф. д-р
К. Д. сумата в размер на 25 лева –
разноски по ч. гр. д. № 4173/2019г. по
описа на ПРС и сумата в общ размер на 355
лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП