№ 1361
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил М.
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело №
20213110115869 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. М. ЗЛ., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №206, вх.1, ап.23 срещу „С.К.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. №29, ет.7 за прогласяване
недействителност на клауза за неустойка предвидена в чл.8 от договор за
потребителски кредит №529085/26.05.2021г., съдържаща задължение за плащане на
сумата от 326,74 лева, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-
во ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, а в евентуалност на основание поради
нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК вр. чл. 21, ал.1 ЗПК.
Счита, че оспорената клауза от договора накърнява добрите нрави доколкото с
наличието на тази уговорка в договора за потребителски кредит се достига до
нееквивалентност на престациите, което води до извличане изгода за кредитора.
Намира клаузата за неравноправна по см. на чл. 143, т.19 ЗЗП, доколкото сумата, която
се претендира с нея приблизително е равна на размера на отпуснатия кредит. В
евентуалност намира, че клаузата за неустойка е необосновано висока, което е
нарушение на чл. 143, т.3 ЗЗП.Намира, че задължението за сумата от 326,74 лева при
неосигуряване в 3-дневен срок на обезпечение противоречи в преследваната цел на
закона – ЗЗП. С тази уговорка се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което води до допълнително
увеличение размера на задължението. Счита, че клаузата не е индивидуално уговорена,
а бланкетно предвидена при предварително изготвени условия на договора, при които
1
кредитополучателя не би могъл да влияе.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се
оспорва, че по силата на договор за паричен заем от 26.05.2021г. на ищцата е отпуснат
паричен заем в размер на 800 лева. Счита, че уговорената клауза за неустойка не е в
противоречие с правилата за добрите нрави, което да води до нейната
недействителност. Счита, че обезпечението на предоставените в заем парични средства
е съществен елемент при преценка носене на риска от страна на кредитора при
предоставяне в заем на кредитополучателя на парични средства. При тези възражения
намира, че след като е преценил степента на риска при ищцата в качеството й на
кредитополучател по процесния договор, е счел за необходимо паричните средства да
й бъдат предоставени с представяне на обезпечение под формата на посочване на
поръчител или банкова гаранция. Само и единствено при неизпълнение на условията,
при които е допуснато обезпечението на паричното вземане, ищцата би дължала
процесната неустойка. Счита, че дори и 3-дневния срок, който е уговорен за
предоставяне на поръчителство да не е бил достатъчен на ищцата да посочи поръчител,
то същата би могла да поиска удължаване на този срок, което действие не е сторено.
Намира, че клаузата за неустойка е уговорена по ясен и разбираем начин, поради което
не би следвало да бъде разглеждана като неравноправна на осн. чл. 143, ал.2, т.19
ЗЗП.Намира, че не е допуснато заобикаляне на закона по см. на чл. 19, ал.4 ЗПК,
доколкото процесната неустойка не съставлява допълнително вземане под формата на
печалба по отпуснатия паричен заем. Счита, че размера на неустойката не би следвало
да бъде включен в ГПР доколкото обезщетенията не попадат в общите разходи. Счита,
че ГПР по процесния договор в размер на 49,91 % е надлежно изчислен, съобразен с
посочените в Приложение №1 към договора за паричен заем компоненти. В процесния
договор ясно е посочен размера на дължимата главница, договорна лихва и неустойка,
която се дължи единствено при бездействие от страна на ищеца, ако тя не предостави в
срок обезпечение на вземането под формата на поръчител. В условията на
евентуалност намира, че дори да бъде прогласена нищожността на процесната клауза,
то нищожността на отделни уговорки от договора не влече нищожността на целия
договор.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск от ответника – ищец по
насрещния иск срещу ищеца – ответник по същия за осъждане на последния да
заплати сумата от 63,26 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск с
протоколно определение постановено в съдебно заседание от 15.04.2022г.) –
падежирала главница по договор за паричен заем №529085/26.05.2021г. за периода
01.09.2021г. – 22.09.2021г., представляваща погасителни вноски от №14 до №17 вкл.,
на осн. чл. 240 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Твърди, че по силата на договора, ищцата – ответник по насрещният иск е
следвало да заплати на ответника – ищец по същия иск сумата от 800 лева – главница и
2
63,26 лева договорна лихва. Същата е заплатила сумата от 680 лева, която сума е
отнесена от кредитора за погасяване на договорната лихва и част от главницата.
Депозиран е отговор по насрещния иск, с който се излагат възражения за
неговата неоснователност. Излага възражения, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Посочва, че същия не отговоря на изискванията
визирани в разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК предвид непосочване на приложимия
лихвен процент. В случая не е ясно дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив. Счита, че договорът е в противоречие на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК доколкото
не се сочи какви точно разходи се включват в общия ГПР в размер на 49,91 %. Намира
клаузата за възнаградителна лихва за нищожна, като счита, че същата е в противоречие
с добрите нрави. Намира, че погасителния план не отговоря на изискванията на чл. 11,
ал.1, т.11 ЗПК доколкото липсва съответната информация.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит № 529085/26.05.2021г.,
по силата на който кредитора „С.К.“ ООД предоставя на кредитополучателя – ищцата
З. кредит в размер на 800 лева при уговорен лихвен процент в размер на 40,05%
годишно, който кредит следва да бъде заплатен в срок до 22.09.2021г., като е уговорено
разсрочено плащане на задължението на 17 бр. погасителни вноски. Към договора за
кредит в приложение №1 е обективиран и погасителен план, съобразно който общото
задължение за главница възлиза на 800 лева, за договора лихва в размер на 63,26 лева,
а за неустойка в размер на 326,74 лева.
Представени по делото са общи условия по договор за потребителски кредит, в
сила от 01.10.2020г. на кредитора „С.К.“ ООД, двустранно подписани от кредитора и
кредитополучателя.
Изготвена и приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. С., в
която се посочва, че в действителност ГПР възлиза в размер на 49,91 %, така както е
уговорен между страните. Посочва, че при справка в счетоводството на ответника не
установява по договора да е начислявана неустойка в общ размер на 1190 лева или от
по 70 лева на погасителен период. След отчитане на осъществените плащания по
договора за кредит установява, че остатъкът който е незаплатен възлиза на 63,26 лева,
който се дължи под формата на непогасена главница, която се формира от падежирала
на 15.09.2021г. погасителна вноска от 7,05 лева и падежирала вноска на 22.09.2021г. в
размер на 56,21 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Хипотезата на чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД установява нищожност на клаузите в
договорите, които противоречат на добрите нрави. В тази връзка нищожна е клауза за
3
неустойка по едно облигационно правоотношение, в т.ч. и договор за потребителски
кредит, когато същата противоречи на добрите нрави в хипотезата когато е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, в който
смисъл и задължителната съдебна практика оформена в ТР №1/15.06.2010г. по т.дело
№1/2009г. на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Предмет на настоящия спор по предявения главен иск е неустойка, която е
уговорена като клауза в договор за потребителски кредит № 529085/26.05.2021г., по
силата на който кредитора „С.К.“ ООД предоставя на кредитополучателя – ищцата З.
кредит в размер на 800 лева. Договорът е представен по делото, като от съдържанието
на същия в по-конкретно в разпоредбата на т.8 от същия е уговорено, че
кредитополучателя в случай, че не предостави договорено по силата на чл.6 от
договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното
обезпечение не отговоря на условията на чл.23 от ОУ, то той дължи неустойка в размер
на 326,74 лева, която е разсрочена за плащане съобразно приложение №1 към договора
за кредит.
От фактическите твърдения, изложени от ищеца и събраните по делото писмени
доказателства съдът приема, че процесната сума в размер на 326,74 лева произтича от
сключен договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона
за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП. Съобразно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Процесната клауза препраща към разпоредбата на чл. 6 от договора във връзка
с чл.23 от ОУ към договора за потребителски кредит, който са приети към момента на
възникване на облигационното правоотношение, в които е регламентирано
задължението на да бъде предоставено обезпечение във връзка с проучения заем по
договор за потребителски кредит, което може да бъде под формата на поръчителство
на едно или две физически лица при посочен минимален доход, който те следва да
реализират, съответно най – малко седем пъти минималната работна заплата за
поръчителство от едно лице или четири пъти минималната работна заплата за
поръчителство от две лица. Друга форма на обезпечение е предоставяне на банкова
4
гаранция издадена от търговска банка.
Разпоредбата на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на
кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит
на последния. Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора
за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в
тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си
посредством поръчителство наедно или две физически лица с определен в ОУ
осигурителен доход, съответно банкова гаранция от лицензирана търговска банка.
Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за
предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при
непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да
осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане
на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване в размер на процесната сума от 326,74 лева.
Доколкото съдът прие, че процесната неустойка уговорена в т.8 от договора за
потребителски кредит е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, то същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
което обосновава основателност на предявения главен установителен иск.
При изложените съображения следва бъде прогласена нищожността на клауза за
неустойка предвидена в чл.8 от договор за потребителски кредит
№529085/26.05.2021г., съдържаща задължение за плащане на сумата от 326,74 лева,
поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-во ЗЗД.
По отношение на предявения насрещен иск:
Претенцията предмет на насрещен иск от ответника срещу ищеца е досежно
размера на останалата и непогасена на падеж главница. Ищецът – ответник по
насрещния иск релевира възражения за недействителност на договора за потребителски
кредит, като се позовава на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9, а в евентуалност на чл.11,
ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В хипотезата на чл.11, ал.1,т.9 ЗПК урежда
недействителността на договора тогава, когато в същия липсва посочен лихвен
5
процент, условия за прилагането му, съответно условията за неговата промяна,
периодите в които може това да бъде осъществено и пр. Разпоредбата на т.10 от
посочения текст урежда съдържанието на договора с включване на годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, а в хипотезата на т.11 се посочват
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Съдът с оглед направените от страната възражения и при съпоставка
съдържанието на договора с императивните правни норми на закона намира следното:
Процесният договор за кредит е с предмет заемане на парична сума в размер на
800 лева. При възникване на облигационното правоотношение страните са уговорили
договорна лихва в размер на 40,05% на годишна база, съответно ГПР в размер на
49,91%. Уговорения ГПР при осъществяване изчисления от страна на в.л.С. по
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която напълно се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадена не надвишава петкратния
размер на приетата законна лихва за процесния период. Договорната лихва е уговорена
както по размер, така и по вид, като е постигнато съгласие, че същата за срока на
договора ще бъде във фиксиран по размер лихвен процент. Още със сключване на
договора за кредит на кредитополучателя е станала известна сумата, която следва да
бъде заплатена, както под формата на главница, така и под формата на дължима
договорна лихва. Така посочената сума в разпоредбата на чл.3, т.12 от договора
напълно кореспондира с посочената сума по погасителен план. Самия погасителен
план представлява приложение към договора за кредит, в който е осъществена нарочна
разбивка по размер и период на съответната главница и договорна лихва, която се
дължи от кредитополучателя. Броя на погасителните вноски, които са посочени в
погасителен план - приложение №1 към договора за кредит напълно съответства на
уговореното в самия договор. Идентични са и уговорените седмични падежи на
погасяване на задължението, включително първа и последна погасителна вноска.
Изложеното мотивира съда да приеме, че процесният договор за кредит съдържа
всички необходими реквизити, в същия ясно и еднозначно е уговорена договорна
лихва, посочен е ГПР, определена е окончателно дължимата сума по договора.
Приложен е погасителен план, в който се съдържат данни за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Възраженията на
недействителност на договора за потребителски кредит при нарушение на правилата на
чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК са неоснователни. Кредитополучателя
дължи заплащане на договорна лихва върху предоставената му главница, доколкото
договорната лихва представлява онова възнаграждение, което получава кредитора във
връзка с предоставения от него паричен заем.
6
Съобразно заключението на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. С.,
остатъкът дължим от ищцата в качеството й на кредитополучател по договора за
кредит се формира от незаплатена главница, която към момента на уговорения
окончателен падеж на задължението (22.09.2021г.) възлиза на 63,26 лева. Тази сума
експерта посочва, че съставлява сбор от падежирала на 15.09.2021г. главница в размер
на 7,05 лева и падежирала на последната падежна дата главница от 56,21 лева. Липсват
по делото доказателства, че така дължимата главница е заплатена от ищцата в
качеството й на кредитополучател, поради което същата се дължи от нея.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да бъде прието,
че договора за кредит е недействителен по някое от възраженията на ищеца – ответник
по насрещният иск, то на осн. чл. 23 ЗПК, той също дължи чистата стойност на
кредита, която чиста стойност представлява главницата по договора.
При изложените съображения насрещният осъдителен иск е основателен и
следва да бъде уважен, като ищцата – ответник по този иск следва да бъде осъдена да
заплати на ответника – ищец по насрещния иск сумата от 63,26 лева – незаплатена
главница по договора за кредит. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва считано от депозиране на насрещната искова молба в съда - 18.01.2022г.
до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноски, като възнаграждението за
процесуално представителство в хипотезата чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, която хипотеза
предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено
лице. Съгласно възприетата съдебна практика (определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т.
д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г.
II т. о. ВКС) липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение,
когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на
искането за присъждане на възнаграждение.С оглед на това размера на
възнаграждението на процесуална защита следва да се определи съобразно минимума
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като се
вземе в предвид цената на иска и сложността на спора. В случай предмет на главния
иск е облигационен спор с цена на иска под 1000 лева, като от друга страна
производството по делото не се отличава с висока правна и фактическа трудност.
Същото приключи в едно съдебно заседание, в което се осъществиха всички
процесуални действия по събиране на доказателствата. При изложените съображения
следва да бъде определено минимално възнаграждение за процесуално
представителство от 300 лева. По насрещния иск не следва да бъде определяно
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, доколкото насрещния иск на
ответника е изцяло уварден.
7
При изложените мотиви в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 50
лева представляващи заплатена по делото ДТ, а ответникът следва да заплати на адв.
Д.М. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в размер
на 300 лева.
В полза на ответника се дължат разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева
заплатена държавна такса по предявения и уважен насрещен иск, 300 лева депозит по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, допусната по повод предявен и уважен
насрещен иск, както и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, определено от съда на осн. чл.25 НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клауза за неустойка уговорена в разпоредбата на
чл.8 от договор за потребителски кредит №529085/26.05.2021г. сключен между Д. М.
ЗЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №206, вх.1, ап.23 и „С.К.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. №29, ет.7, съдържаща
задължение за плащане на сумата от 326,74 лева, поради накърняване на добрите
нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-во ЗЗД.
ОСЪЖДА по предявения насрещен иск Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к. В.В. №206, вх.1, ап.23 ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. №29, ет.7 сумата от 63,26 (шейсет и три
лева и 26 ст.) лева – падежирала главница по договор за паричен заем
№529085/26.05.2021г. сключен между Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.
В.В. №206, вх.1, ап.23 и „С.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. С. №29, ет.7, за периода 01.09.2021г. – 22.09.2021г., ведно със
законната лихва считано от депозиране на насрещната искова молба в съда -
18.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението на осн. чл. 240 вр. чл.79, ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. С. №29, ет.7 23 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.
В.В. №206, вх.1, ап.23 сумата от 50 (петдесет) лева съдебно – деловодни разноски по
предявения главен иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. С. №29, ет.7 23 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.В. М., Адвокатска колегия П.,
служебен адрес: гр. П., бул. П.ш. №81, ет.3, ап.Б сумата от 300 (триста) лева
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в
производството по гр. дело № 15869/2021г. на ВРС предоставено в полза на ищцата Д.
8
М. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №206, вх.1, ап.23, на осн. чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА.
ОСЪЖДА Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №206, вх.1, ап.23
ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. С. №29, ет.7 23 сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, от които 350
лева съдебно- деловодни разноски по предявен насрещен осъдителен иск и 100 лева
определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
насрещен иск, на осн. чл. 25 НЗПП вр. чл. 78, ал.8 ГПК.
Банкова сметка, по която ищцата – ответник по насрещния иск може да изпълни
задължението си, за което е осъдена: Банка „Инвестбанк“ АД, IBAN ***************,
титуляр „С.К.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9