№ 250
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение № 6/31.01.2022 год., постановено по т.д.№ 191/2021 год. ОС
– Търговище е ОСЪДИЛ Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК
Застраховане" АД, гр. София да заплати
на Л. С. ОСМ., ЕГН **********, в качеството й на родител и законен
представител на С. ЕРК. М.., ЕГН ********** сумата от 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
пълен размер за травматични увреждания, болки и страдания, причинени й в
ПТП на 25.11.2019 г., в гр. Търговище, от водач на МПС марка „Рено“, модел
„Меган“ per. № Т0907 СТ, застрахован в „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК ********* по полица № BG/23/119002575228, валидна от 05.09.2019 г.
до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД;
на СТ. В. АГ., ЕГН **********, в качеството му на родител и законен
представител на АЛ. СТ. АГ., ЕГН ********** сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в
пълен размер от 35 000 лева за травматични увреждания, болки и страдания,
причинени й в ПТП на 25.11.2019 г., в гр. Търговище, от водач на МПС марка
„Рено“, модел 1 „Меган“ per. № Т0907 СТ, застрахован в „ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК ********* по полица № BG/23/119002575228,
валидна от 05.09.2019 г. до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано
1
от 17.12.2020 година до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Решението се
обжалва в осъдителните части за разликата над 25 000 лева до 45 000 лева в
полза на С. ЕРК. М.. и за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева в полза на
АЛ. СТ. АГ..
Решението в останалата необжалвана част е влязло в законна сила.
В предявената въззивна жалба се поддържа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа се още, че определеното
обезщетение е в необосновано завишен размер и не отговаря на изискванията
за справедливост.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещните страни.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Не е спорно, че на 25.11.2019 г., около 14:05 часа, в гр. Търговище,
МПС марка „Рено“, модел „Меган“ per. № Т0907 СТ, управлявано от Д. С. И.,
е ударил пешеходките С. и А. – ищци в настоящото производство. Видно от
назначената по делото автотехническа експертиза, водачът на л.а. „Рено",
модел „Меган“, с per. № Т0907СТ при движение по бул. „Трайко Китанчев“ в
посока към кръстовище с бул. „Сюрен“ вследствие на движение с
несъобразена скорост / 66, 86 км/ч/ не пропуснал пресичащите на пешеходна
пътека пешеходци и предизвикал ПТП. Пострадалите ищци са пресичали на
пешеходна пътека; минали са пред спряло такси и е нямало как да възприемат
лекия автомобил „Рено“, който ги е блъснал. Вещото лице е категорично, че
субективното поведение на водача на автомобила, който се движи със скорост
по-висока от разрешената за района на ПТП и несъобразена с обективната
видимост при конкретната пътна обстановка, е причина за настъпилото на
25.11.2019 г. ПТП.
По делото не е установено твърдяното във въззивната жалба „внезапно
навлизане на ищците“ на пътното платно. В показанията си свидетелите Е. Н.
2
и С. Р. безпротиворечиво сочат, че таксито, в което пътували, спряло, за да
даде възможност на децата да преминат по пешеходната пътека. Те изчакали
спокойно автомобила да спре и започнали преминаването си без да тичат.
Ударът настъпил от кола, движеща се в лявата пътна лента. Разпитаните
свидетели са преки очевидци на ПТП – шофьор и пътник в таксито, и
показанията им изцяло се кредитират от съда. Показанията на св. Д. И. имат
изолиран характер, отделно - свидетелят е водач на л.а., който е блъснал
ищците и е заинтересован от наличието на съпричиняване с оглед
евентуалната му отговорност по чл. 433 КЗ.
При съвкупната преценка на гореизложеното съдът намира за
неоснователни твърденията за допуснато съпричиняване чрез действия в
нарушение на чл. 114, т.1 ЗДП.
По размера на обезщетенията:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
По размера на обезщетението в полза на С. ЕРК. М..:
Ищцата е била на 12 години към датата на инцидента. Получила е
счупване на горния край на тибията /голям пищял/, заради което е била
хоспитализирана за периода от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г. В хода на
проведеното лечение била извършена оперативна интервенция,
представляваща отваряне на увредената ставна кухина и евакуиране на
реализирания хематом. На ищцата е поставена гипсова имобилизация.
Възстановителният и оздравителен процес е продължил около 10-12 месеца и
първоначално е бил съпроводен с обездвижване и пълна зависимост от чужда
помощ. Според показанията на Севие Ереджебова /баба/ ищцата
3
първоначално била напълно обездвижена с носене на апарат, който
впоследствие бил заменен с шина. Периодът на интензивни болки продължил
месец и половина. Постепенно й разрешили да пуска крака надолу, а после –
да ходи с патерица, но без да стъпва със засегнатия крак. Ищцата спряла да
посещава заниманията си по баскетбол и гимнастика. Имала болки при
промяна във времето. В тази част показанията съответстват на СМЕ, според
която независимо от възстановяването си, ищцата може да има болки при
промяна във времето и при физическо натоварване. В устните си обяснения
вещото лице допълва, че ищцата е получила вътреставно счупване, което за в
бъдеще може да окаже неблагоприятно влияние върху движението на
колянната става.
Според назначената по делото съдебно-психологическа експертиза
инцидентът бил силно стресиращ за Селин, а възстановяването на постепен
режим допълнително довело до допълнителното кумулиране на негативни
емоции. Периодът, който е необходим за пълното емоционално
възстановяване е твърде индивидуален, но принципно е от три месеца до една
година. Към настоящия момент психичното здраве на С.М. е възстановено.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за намаляване на
присъдения от ТОС размер на обезщетение от 45 000 лева. Ищцата е дете,
което е получило сериозна травма, за която е претърпяло оперативна
интервенция и изключително тежък възстановителен период. ПТП и
последвалото трудно възстановяване с обездвижване е причинило значителен
стрес. Ищцата е преустановила спортните си занимания. Търпи и ще
продължава да търпи негативни последици като болка при промяна на
времето и натоварване, вкл. ще следва да пази травмираната колянна става.
Цялата съвкупност от фактори, осъществени по отношение на дете, обуславя
извода, че определеното от ТОС обезщетение отговаря на изискванията за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Като паричен еквивалент на понесените болки и
страдания обезщетението е съобразено и с конкретните икономически
условия към датата на ПТП, чийто обективен белег са лимитите на
застраховане.
Определянето на размера на дължимото обезщетене се извършва по
вътрешно убеждение на съда и при съвкупна преценка на конкретните факти
по делото. По изложените съображения, позоваването на съдебна практика за
размер на присъдени обезщетения при сходна травма, не обвързват настоящия
състав.
По размера на обезщетението в полза на АЛ. СТ. АГ.:
А. е била също на 12 години към датата на инцидента и е получила
счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито. От релевантно
значение за определяне на размера на обезщетението е фактът, че е
претърпяла две оперативни интервенции. Възстановителният период
/приблизително 8-10 месеца/ е протекъл със силни болки и с невъзможност да
използва ръката си в пълната й функционалност. Детето и понастоящем
4
изпитва болки при пълно вдигане на ръката, като е преустановило
заниманията си по балет и гимнастика. Пострадалата ще търпи болки и
страдания при студено и влажно време и при натоварване на левия горен
крайник. Горните факти са установени от заключението на СМЕ и от
показанията на Н.К. – майка.
Съобразно заключението на СПЕ ищцата е претърпяла силен стрес като
следствие от инцидента и като следствие от блокиране на физическата
активност и невъзможност за ползване на активната ръка. Периодът, който е
необходим за пълното възстановяване е твърде индивидуален, но принципно
е от три месеца до една година. Към настоящия момент психичното здраве на
А.А. е възстановено.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за намаляване на
присъденото от ТОС частично претендирано обезщетение от 30 000 лева.
Действително - ищцата е физически и психически възстановена, но след
тежка травма, понесени оперативни интервенции и труден възстановителен
период. Налице е преживян стрес, понесен от дете. Налице са и остатъчни
негативни явления от травмата.
При съвкупната преценка на гореизложеното, решението на ТОС следва
да бъде потвърдено в обжалваните части.
Разноски:
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Д.К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по исковете, както следва: по иска на С.
при обжалваем интерес пред въззивната инстанция от 20 000 лева – 1130 лева
и по иска на А. при обжалваем интерес от 10 000 лева – 830 лева. Общо
дължимото възнаграждение за защита на двете ищци пред въззивната
инстанция възлиза на 1960 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/31.01.2022 год., постановено по т.д.№
191/2021 год. ОС – Търговище.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район „Възраждане”, ул. „Света
София” №7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. Г. К., с личен номер **********, член на САК, и електронен адрес:
***************@*****.***, адрес: гр. София, ул. Иван Денкоглу № 2, етаж 1,
офис 4, сумата от 1960 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6