№ 129
гр. Благоевград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210201896 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Д. с ЕИК, със седалище гр. Б., ул. „Ч.“ №
представлявано от управителя Т. Й. против Наказателно постановление № 42-
0003550/25.10.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството
на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на
3000лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление и такива за издаването му при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Поддържа се наличието на неяснота по
отношение на датата и мястото на санкционираното нарушение. Сочи се, че АУАН е
съставен в нарушение на чл.40, ал.3 и чл.43, ал.1 ЗАНН. Изтъква се, че
административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на Директива
2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006 г.
Навежда се и маловажност на санкционираното нарушение по смисъла на чл.28
ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното производство дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
С.а и адв.С., които поддържат изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото
НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност
на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
1
Д. Й., роден на г. в гр. В., Р притежава свидетелство за управление на МПС,
издадено от РСМакедония, издадено на 06.08.2021 г. за категориите B, C1, С, ВЕ, C1E,
СЕ, F, G и АМ със срок на валидност - 03.08.2026 г.
На 23.08.2022 г. около 10.45ч., свидетелите К. М. и К. Р. - служители на
РД“АА“ – София извършили тематична проверка на превозвача „Д., притежаващ
лиценз на ЕО № 24481/19.04.2022 г. за международен автомобилен превоз на товари.
След проверка на документите, представени от упълномощено от управителя на
дружеството лице и справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите
на ИААА, проверяващите установили, че превозвачът е извършил международен
превоз на товари с МПС с рег. №, управляван от водача Д. Й., който не притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност.
Служителите на ИААА приели, че проверяваното дружество е извършило
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвПр.
Предвид установеното, на 23.08.2022 г. свидетелят М. в присъствието на
свидетелката Р. и упълномощено от управителя на дружеството лице съставил срещу
последното АУАН № 327912.
Актът бил връчен на същата дата на представител на дружеството, който го
подписал без да обективира възражения.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на управителя на наказаното дружество на 17.11.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания от съда свидетел М. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Копие на карта за квалификация на водач
на МПС на Д. Й. с двойно гражданство – българско и македонско, СУМПС на Д. Й.
издадено от МВР – Виница, лична карта на Д. Й.; Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-
8441/6/25.01.2022 г.; Копие на известие с рег. №12-00-00-750/85/26.07.2022 г.; Копие на
пълномощно; Копие на заповед №РД-12-2431/22.08.2022 г.; Копие на констативен
протокол за извършена тематична проверка с рег. №12-00-00- 750/243/23.08.2022 г.,
Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-8441/4/06.12.2022 г.; Актуално състояние на „Д. към
17.11.2022 г.; Договор за правна защита и съдействие; Копие на възражение с рег.
№52-00-08-6507/26.08.2022 г.; Копие на лиценз №24481; Копие на АУАН с
№327912/23.08.2022 г.; Разпечатка на АУАН Серия А-2012 №327912/23.08.2022 г.;
Пълномощно; Копие на известие с изх. №52-00-56-8441/1/31.10.2022 г.; Копие на
разпечатка от дигиталната карта на водача Д. Й. от лист 25 до лист 29; Справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на Д. Й.; Пълномощно; Удостоверение от нотариус В. Т. с
рег. №2686/22.08.2022 г.; Копие на удостоверение за психологическа годност №798241
на Д. Й.; Копие на известие за доставяне; Копие на длъжностна характеристика – 2 бр.;
Копие на заповед №355/19.09.2022 г.; Копие на заповед №РД-08-30/24.01.2020 г.
При установяването на фактическата обстановка съдът се довери на
показанията на свидетеля М. като съобрази тяхната последователност и хронологична
издържаност и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства..
Показанията на свидетеля се отличават с висока доказателствена стойност, основана на
възпроизвеждането на непосредствени възприятия за относими към предмета на делото
обстоятелства и липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото.
Районният съд приема за достоверни и надлежно приобщените писмени
доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
Показанията на М. и приетите по делото писмени доказателства съдържат
2
данни за извършената проверка и направените при нея констатации.
Приложената по делото международна товарителница е източник на
доказателствена информация за извършен международен превоз на товари с МПС с
рег.№ като съгласно международната товарителница и приложеното по делото
извлечение от картата на водача МПС е управлявано от водача Д. Й..
От справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на
ИААА /л.29/ се установява, че за водача Д. Й. са издавани удостоверения за
психологическа годност с валидност от 30.03.2011 г. -30.03.2014 г., от 06.08.2014 г –
06.08.2017 г., и от 20.09.0217 г. – 20.09.2020 г.
От копие на притежаваното от Д. Й. СУМПС съдът установи датата на
неговото издаване и валидността му за категориите B, , C1, С,ВЕ, C1E, СЕ, F, G и АМ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.11.2022 г., а жалбата е от
29.11.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Районният съд счита за неоснователно и възражението за допуснато нарушение
на чл.40, ал.1 ЗАНН. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.40, ал. 1 и ал.3
ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН налага извода за спазване на процесуалните правила в
случаите, когато АУАН е съставен в присъствието дори и на един свидетел, стига той
да е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Императивното
изискване за двама свидетели е предвидено единствено в случаите, когато липсват
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Тогава АУАН се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Единствено при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, съставянето на акта в присъствието само на един
свидетел представлява нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, която изисква АУАН да е
подписан от поне един свидетел, т. е. подписът на един свидетел е достатъчен, за
съответствието на съставения АУАН на изискванията на ЗАНН. Ето защо доколкото
свидетелката Р. е присъствала при установяване на описаното в акта нарушение,
АУАН е съставен в съответствие с регламентацията на чл. 41 и чл.43 ЗАНН.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
3
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на
нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са
основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение
право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него нарушение не се съдържа
необходимата индивидуализация на датата/период от време (в случаите когато е
невъзможно да се посочи точна дата), за който период превозвачът не е изпълнил
задължението си да допуска извършването на международни превози на товари само с
водачи, които са психологически годни. В случая наказващият орган е бил длъжен да
събере необходимите доказателства- тахографски записи на автомобила,
международни товарителници и др. и да установи времето на извършване на
санкционираното нарушение, като е било задължително същото да намери своето
отражение в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Неяснотата касаеща времето на извършване на нарушението затруднява
съществено правото на защита на дружеството, като същевременно препятства съда да
извърши съответната преценка за извършване на санкционираното нарушение /дали
към датата на превоза водачът е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност/.
Прецизността на изложението изисква да се посочи, че е налице и
несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 ЗАвПР,
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Според съдържащите се в акта и наказателното постановление фактически
твърдения деянието на превозвача следва да се квалифицира като нарушение на чл.57,
ал.1, Наредба 11/31.10.2002 г. съгласно който лицето по чл.2, ал. 1 /едноличен търговец
или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на
лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на
превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи,
които са психологически годни.
При наличието на доказателства за извършване на нарушението на превозвача
4
следва да се наложи определената с чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, имуществена
санкция в размер на 3000 лева, предвидена за онзи, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
В случая обаче предвид констатираното съществено процесуално нарушение,
касаещо неяснотата на датата на нарушението, съдът не може упражни предвиденото с
чл. 63, ал.7, т. 1 ЗАНН правомощие да измени НП като приложи закон за еднакво
наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението и
да квалифицира нарушението по чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
приема, че превозвачът не е извършил нарушението, за което му е наложена
„имуществена санкция“.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че водачът
Йованов притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 06.08.2021 г. за
категориите B, C1, С, ВЕ, C1E, СЕ, F, G и АМ със срок на валидност 03.08.2026 г.
С Решение № 2080, постановено по к.н.а.х.д 431/2021г съставът на АДмС
Благоевград е имал възможност да посочи, че „Периодичното психологическо
изследване на водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006г. (чл. 8), в допълнение към
проверката за психологическа годност на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление от съответната категория(чл. 51, ал. 3-5 ЗБЛД).
Всъщност правилата за проверка на психологическата годност в националния закон се
различават съществено с тези в Директива 2006/126 относно „умствената годност“,
така че прилагането на психологическото изследване по чл. 5 за срока по чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 36/15.05.2006 г. дублира това при издаване на свидетелството за
управление. Това допълнително изискване, като наложен по-строг стандарт за
психологическа годност на професионалните водачи, при положение че е установена
при издаване на свидетелството за управление, не улеснява свободното движение, като
цел на хармонизацията по Директива 2006/126 (съображение 2), а е непропорционално
на преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при свободното
упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното движение
на лица – свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги (вж. по
аналогия решение от 28 ноември 1978 г., Choquet, Case 16/78, ECLI:EU:C:1978:210, т.
8). Изискването за допълнително удостоверяване на психологическата годност, при
издадено и валидно свидетелство за управление на водача поставя в по-
неблагоприятно положение българските професионални водачи, респ. наеманите на
работа водачи от превозвачи със седалище в страната, и е несъвместимо с общия
принцип на недопускане на дискриминация по член 18 ДФЕС при упражняване на
основни права и свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56
ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската комисия до България от
15.07.2021 г. за неправилно транспониране на Директива 2006/126
(https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/INF_21_3440).
В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на целите на
Директива 2006/126 (съображение 2), разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11/31.10.2002г. следва да се тълкува по начин, че удостоверяването на
психологическата годност на водач при международен автомобилен превоз на товари
не може да се изисква на основания, различни от тези по Директива 2006/126 – при
издаване и при подновяване на свидетелство за управление от съответната категория.
5
Прилагането на това изискване (чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.) при
обстоятелствата по делото би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат,
поради което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС (вж. в този
смисъл решение от 15 май 2003, Mau, C-160/01, ECLI:EU:C:2003:280, т. 34),
разпоредбата следва да бъде оставена без приложение (вж. в този смисъл решение от
18 декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C-357/06, EU:C:2007:818, т. 28).“
Ето защо неизпълнението на несъвместимо с правото на ЕС изискване, каквото
е това по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., не може да се разглежда като
противоправно деяние, което да бъде санкционирано с налагането на административно
наказание.
Същевременно считано от 21.10.2022 г. е налице изменение в разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Според новата нова редакция на тази
разпоредба удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Предвид горното в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2
ЗАНН, доколкото по време на въззивното производство е приета по-благоприятна за
нарушителя разпоредба за безсрочност на удостоверението за психологическа годност,
тъй като старата редакция е ограничавала срока на валидност в рамките на три години
с изключение на случаите при които валидността е за срок от една година. Смисълът
на изменението е за безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на МПС и тъй като НП не съдържа данни за изтичане на срока на
валидност на свидетелството за правоуправление на водача Йованов, то приложението
на по-благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на описаното в НП
административно нарушение, санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтПр. /В този смисъл Решение № 401 от 29.11.2022 г. на АдмС Добрич по к. а. н. д.
№ 455/2022 г. и Решение № 1418 от 4.11.2022 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. №
2281/2022 г. /
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само
за дружеството-жалбоподател. Такивато обаче не следва да бъдат присъдени предвид
липсата на представяне на доказателства за извършването им до края на съдебното
следствие по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 ЗАНН Районен съд
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003550/25.10.2022 г., издадено от
директора на РД“АА София, с което на „Д. с ЕИК, със седалище гр. Б., ул. „Ч.“ №
представлявано от управителя Т. Й. на основание 96г, ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7