Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../06.10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание, проведено
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 2287 по описа за 2021 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.П.Л., ЕГН **********,***,
срещу „Д.З.” АД, ЕИК *, със седаище и
адрес на управление ***, р-н *, бул. „*,
представлявано от *, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 лв., частичен
иск от 395,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № * вследствие на ПТП
от 16.08.2020 г., настъпило в град Белослав,
на служебния паркинг на "*" АД по вина на
водача на лек автомобил марка "*" с рег. № *, управляван от * и обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по
застрахователна полица, издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност от 21.05.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със
законната лихва от исковата молба – 17.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на
16.08.2020 г. около 16.00ч. е настъпило ПТП в град *, на служебния паркинг на "*"
АД, при което водачът на лек автомобил марка "*"
с рег. № *, управляван от *, паркирал до
автомобила на ищеца и при отваряне на вратата ударил заден ляв калник на
собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *.
Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка
ГО при ответника към датата на събитието. На 18.08.2020 г. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след
което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено
опис-заключение за щетите. Установените вреди се изразявали в увреден заден ляв
панел. Сочи, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на
45лв. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила, възлизала на 440,60лв. Получената в
общ размер на 45лв. обаче не покривала щетите на увредения автомобил, което
инвокира интереса му от предявяване на иска. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника „Д.з.“ АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Намира
претендирания от ищеца размер за завишен, като излага подробни съображения в
тази насока. Подчертава, че сочените от ищеца стойности надвишават обичайните
пазарни такива. Намира, че цените не следва да се определят по оригинални нови
части, предлагани от сертифицирани сервизи, доколкото могат да бъдат вложени
части втора употреба. Настоява се, че стойността на боядисването на детайла
следва да се поеме от страните по равно, за да не се достигне до неоснователно
обогатяване за обезщетяване на вреди по предходно настъпили щети, които ще
бъдат отстранени. С тези доводи счита, че изплатената от застрахователя сума от
45.80лв. покрива изцяло щетите на увредения автомобил и застрахователят е
изпълнил задължението си. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се и сторените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба, с която поддържа направените
оспорвания и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Не
е спорно между страните, както е прието и с доклада по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност
от 21.05.2020 г. до 20.05.2021 г., настъпило на 16.08.2020 г. ПТП в град
Варна, на служебния паркинг на "*" АД, между ищеца и застрахования при ответника водач, виновен за
настъпване на застрахователното събитие; че от ответника е заплатено
обезщетение за установените увреждания на собствения на ищеца лек автомобил в
размер на 45лв.
От
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че
на 16.08.2020 г. настъпило ПТП в град *, на служебния паркинг на "*" АД, при което водачът на лек автомобил марка "* с рег. № *, управляван от *, паркирал до автомобила на ищеца и при отваряне на
вратата ударил заден ляв калник на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *, при което са
констатирани щети на автомобила на ищеца – вдлъбнатина по заден ляв калник.
Протоколът
е изготвен от участниците в ПТП, като е отбелязвано в графа 14, че водачът на лек автомобил марка "*" с рег. № * е причинил щетите и има вина за събитието, като протоколът е подписан от него.
За
настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил застрахователя
на виновния водач, като видно от представените доказателства е извършен оглед
на автомобила и съставен Опис техническа експертиза по щета, в които са описани
увредените детайли.
От
заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява
механизма на настъпилото ПТП, както и стойността на щетите по автомобила - панел заден ляв, в размер на 439,22лв.
Установени са от огледа на автомобила щети върху автомобила, изразяващи се в
деформация и нараняване на лаковото покритие в средната долна част на детайла,
такова непосредствено над задното ляво колело нараняване на лаковото покритие в
средната долна част на детайла на малко разстояние от предходното увреждане и
нараняване на лаковото покритие в средната част на детайла, като експертът
заключава, че последното увреждане би могло да не е получено заедно с другите
увреждания. Вещото лице сочи в т. 5 на експертизата, че при ремонта на детайла
с оглед възстановяване на увредата в резултат на процесното ПТП, ще бъдат
отстранени и другите увреждания по детайла. В ос.з. вещото лице изяснява, че
уврежданията се намират върху същия детайл в друга част, но ще бъдат
възстановени при ремонта. Подчертава при изслушването му в с.з., че старите
увреждания са били налични към датата на събитието и не са допринесли за
настъпването на щетата. Изяснява се, че тези щети не увеличават стойността на
ремонта и ако не бяха налични стойността си остава непроменена. Уточнява, че
при изчисляване на средната пазарна
стойност е ползвал цените за материали и труд в три сертифицирани и три
несертифицирани сервизи.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция
ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането
на противоправно деяние /виновно причинено от водача на "*" с рег. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер
и обем.
При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по
силата на оборима презумпция съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи
погасяването на задължението или правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения
срещу размера на претендираното обезщетение.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – двустранен протокол за
ПТП, подписан от участниците и неоспорен от страните, изслушаната
по делото съдебно-автотехническа експертиза, се установява
фактът и механизма на настъпилото произшествие, а именно на 16.08.2020 г. в град Белослав, на
служебния паркинг на "*" АД, при което
водачът на лек автомобил марка "*" с рег. № *, управляван от *, паркирал до автомобила на ищеца и при отваряне на
вратата ударил заден ляв калник на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *, при което са
констатирани щети на автомобила на ищеца – вдлъбнатина по заден ляв калник. При тези данни съдът намира за доказан факта на
настъпилия инцидент на тази дата и участниците в произшествието.
Не
е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”.
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние,
неговата противоправност, причинната връзка между деянието и вредата,
които в случая не се оспорват от ответника. Настъпилата вреда по вид и
характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието
се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства –
представените писмени доказателства и САТЕ.
С
оглед да гореизложеното, съдът приема за
доказан правопораждащия фактически състав
на деликтната отговорност.
Отговорността
на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента, поради
което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква задължение
за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен
момент в процеса е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно
трайната съдебна практика определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна
граница по чл. 4 от Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
на КФН, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а
размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с
Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. За
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ (в този смисъл решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В
случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че средните
пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 439,22лв. Тъй като
действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата
хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената на
средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на
вещото лице възлиза на този размер от 439,22лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че с отремонтиране на детайла ще се достигне до неоснователно
обогатяване на ищеца предвид наличието на предходни щети.
На първо място, при изслушване на вещото лице
в о.с.з. се изяснява, че независимо от наличието на предходни щети, стойността
на ремонта на задния ляв калник, предмет на процесната щета, не се увеличава и
остава непроменена. Неоснователно е възражението на ответника, че по този начин
ще се спестят разходи за отстраняване на предходни щети, доколкото стойността
на боядисването за отстраняване повредата по детайла остава същата, независимо
от наличието им. Предходните щети по никакъв начин не са допринесли за
настъпването на процесната и тяхното наличие не оскъпява ремонта с оглед
неговия вид и характер /боядисване на детайла/.
На следващо място, ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на застрахователно обезщетение по предходно заведени
щети по същия детайл, по които да е заплатил обезщетение, което да бъде
приспаднато от стойността на ремонта на настоящата щета.
Прието е за безспорно между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че заплатеното
застрахователно обезщетение от ответника възлиза на сумата от 45лв. Или, след
приспадане на тази сума обезщетението, което следва да заплати ответника
възлиза на сумата от 394,22лв.
В
случая ищецът претендира сумата от 10лв. като частичен иск от 395,60лв., който
по изложените съображения се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва сторените
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 510лв., от които за
заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на 50 лв., 100лв.
заплатен депозит за САТЕ, и 360лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно,
доколкото същото възлиза на предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер с
ДДС, който се дължи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *, със седаище и
адрес на управление ***, р-н *, представлявано от *, ДА
ЗАПЛАТИ на С.П.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 10 лв. /десет лева/, частичен иск от 395,60 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *, вследствие на ПТП от 16.08.2020
г., настъпило в град *, на служебния паркинг на „*“ АД по вина на водача на лек автомобил марка „*“ с рег. № *, управляван от * и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
«Гражданска отговорност» по застрахователна полица, издадена от „Д.З.” АД, със срок на валидност
от 21.05.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от исковата молба
– 17.02.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *, със седаище и
адрес на управление ***, р-н *, бул. „*,
представлявано от * ДА ЗАПЛАТИ на
С.П.Л., ЕГН **********,***, сумата от 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща
сторени по делото разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от
ответника чрез пощенски запис в полза на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :