Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215 ал.1 във вр. с чл. 195, ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. Т. З. от [населено място], насочена срещу Заповед № УТ-223 от 02.05.2023г. на Кмета на Община Хасково за премахване на строеж “прозирна ограда“ находящ се в [ПИ] по КК на [населено място].

В жалбата се излагат твърдения, че заповедта е издадена в противоречие с материално – правни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че атакуваната заповед е издадена на базата на констативен протокол № 1 от 10.01.2023г. от Община Хасково. Констатациите били направени и констативният акт бил изготвен в отсъствие на оспорващия, като същия не му бил връчен, поради което не могъл в 7 – дневния срок за възражения да представи такива. В Констативният протокол не било описано състоянието на строежа и момента на извършването му, нито категорията му, описано било единствено, че е неподходящ по местонахождение, разположение, вид и материал на оградата, както и кой бил извършителя на строежа. Последното не отговаряло на истината, тъй като оспорващия закупил имота в същото състояние. Не отговаряло на истината и твърдението, че оградата навлизала в [ПИ] по КК на [населено място], тъй като същата била в продължение по линията на оградите на двата съседни имота, за които огради нямало издадени такива заповеди.

По изложените съображения се моли за отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик на [ПИ] по КК и КР на [населено място], с площ от 867 кв.м. с административен адрес: ж.р.***, [улица], ведно с посторените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 77195.702.254.2, със ЗП 38 кв.м. и сграда с идентификатор № 77195.702.254.1, със ЗП 11 кв.м. с предназначение складова база, склад, е придобил същия с нотариален акт за покупко-продажба № 162, том I, рег. № 1079, дело № 133 от 30.12.2020г. на Нотариус при Районен съд, [населено място](л.4).

С рег. индекс 94К-4032 -2 от 07.10.2022г.в Община Хасково е регистрирана молба от К. С. Ч. от [населено място], в която било посочено, че до имота на молителя с идентификатор 702.298 има осигурен достъп само през [улица], но непосредствено пред същия имот двама от съседите му единият от които С. З.-собственик на имот с [идентификатор] са заграбили части от улицата, по начин по който са я превърнали в тесен проход, затрудняващо молителя пеша да стигне до имота си(л.41).

В писмо рег. индекс 94 К - 4032-2#2 от 18.11.2022г. (л.37) отправено до С. З. е посочено, че във връзка с постъпилата молба и приложен протокол от геодезист за измерване на заети площи е извършена проверка на място, при която е установено, че собствения му [ПИ] е с приложена улична регулация, но имотната му граница е навлязла в уличната регулация, като по имотната граница е изградена прозирна ограда от телена мрежа и бетонни колове. В писмото е обективирано и че съгласно чл.14, ал.5 от ЗУТ в урегулираните с ПУП поземлени имоти регулационните линии по ал.3 стават граници на имотите, когато ПУП е приложен по отношение на регулацията. Предвид това същия е уведомен, че следва да предприеме действия за привеждане на имотните граници по приложена улична регулация съгласно кадастралния план на [населено място].

Писмото е изпратено за връчване на С. З. на адрес: [улица], ж.р. ***, [населено място], но не е връчено на адресата си, като същото се е върнало с отбелязване върху пощенския плик, че пратката е непотърсена.(л.36)

На 21.12.2022г. двама служители в отдел КЗУТ Дирекция АГСИ към Община Хасково удостоверили в служебна бележка от същата дата(л.31), че са поставили и обявили по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на посоченото място - входната врата на имот с адрес: ул.Фрезия“ № 129, [населено място] и на таблото на същата дирекция, писмо рег. индекс 94 К-4032#2 от 18.12.2022г.

В констативен протокол от 10.01.2023г. (л.31-гръб), двама служители в отдел КЗУТ Дирекция АГСИ към Община Хасково удостоверели, че в законоустановения 7 – дневен срок от получаване на писмото заинтересованите страни не са се явили за да бъдат изслушани относно случая, поради което комисията ги счита за неявили се.

На 10.01.2023г. от служители на Община Хасково в отдел „КЗУТ” при Дирекция „УТ” била извършена проверка по отношение на строеж „Прозирна ограда“находящ се на южната и източната имотна граница в [ПИ] по КК на [населено място] с адрес: ж.р. ***, [улица] [населено място], Община Хасково, резултатите от която били отразени в констативен протокол от същата дата(л.34-гръб). В протокола било посочено, че собственик на имота е С. Т. З., а строежа е навлязъл в уличната регулация в [ПИ] собственост на Община Хасково.

С Писмо рег. индекс 94 К-4032-2#4 от 03.02.2023г. (л.34) на Кмета на Община Хасково констативният протокол е изпратен на С. З., като последният е уведомен за възможността в 7 – дневен срок от получаването му да депозира писмено възражение по протокола. Писмото е изпратено за връчване на адрес: [населено място], [улица], ж.р. ***, като се е върнало невръчено с отбелязване от пощенския служител, че пратката е непотърсена(л.33-гръб).

Със съобщение от 06.03.2023г. служители в Дирекция АГСИ съобщили, че е съставен КП № 1/10.01.2023г., с който е образувано производство по чл. 195, ал.5 от ЗУТ, както и че съобщението е поставено на 06.03.2023г. в 14.50 ч. чрез залепване на входната вата на [улица], ж.р. ***, като възражения по протокола могат да бъдат направени в 7 - дневен срок от получаването му(л.32).

В служебна бележка от 06.03.2023г. (л.32-гръб), служители в отдел КЗУТ, Дирекция АГСИ към Община Хасково удостоверили, че са поставили и обявили на същата дата по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ съобщение поставено, и залепено на входната врата на имот с адрес: [улица], в [населено място] и на таблото на Дирекция АГСИ.

На 08.03.2024г. С. З. депозирал възражение рег. индекс 94 К-4032-2#6 до Дирекция АГСИ срещу съставения КП, в което посочил, че описаният в съобщението строеж не е изграден от него, не е негова собственост, като е закупил през 2020г. [ПИ] в границите посочени в ККР на [населено място](л.31).

Въз основа на резултатите от проверката закрепени в констативния протокол Кмета на Община Хасково издал своя Заповед № УТ-223 от 02.05.2023г., с която като приел, че строежа “Прозирна ограда“ е неподходящ по местонахождение, тъй като навлиза в уличната регулация в [ПИ] собственост на Община Хасково, наредил на жалбоподателя да го премахне(л.30).

Заповедта е изпратена за връчване на жалбоподателя с писмо рег. индекс № 94 К-4032-2#7 от 11.05.2023г., същото не е било доставено и се върнало с отбелязване че пратката е непотърсена.

На 07.06.2023г. е залепено съобщение за издаването на заповедта на входната врата на имота на [улица][населено място], както и на информационното табло на Дирекция АГСИ(л.26 и л.27).

Заповедта е изпратена за връчване на жалбоподателя и с исмо рег. индекс 94 К-4032-2#10 от 16.08.2023г. на адрес: до [жк], № 10, вх.А, ет.4, ап.19, като пратката се е върнала с отбелязване от длъжностното лице по връчване, че е непотърсена. (л.22)

На 18.09.2023г. е удостоверено залепване на писмо рег. индекс 94 К-4032-2#10 от 16.08.2023г. на адрес: [жк], № 10, вх.А, ет.4, ап.19 [населено място] и на информационното табло на Дирекция АГСИ(л.21).

С писмо рег. индекс 94 К-4032-2#11 от 04.04.2024г. (л.20), С. З. е уведомен, че заповедта е влязла в сила поради което в 10- дневен срок от получаването й следва да предприеме действия по премахване на цитирания строеж. Писмото е изпратено за връчване до С. З. на адрес [улица], и адрес [жк], № 10, вх.А, ет.4, ап.19 [населено място], като пратката се е върнала с отбелязване чене е връчена(л.17 и л.17-гръб).Заповедта е връчена на С. З. на 16.05.2024г. лично, съобразно саморъчно удостовереното от него върху писмото.

Жалба срещу заповедта е депозирана в АдмС-Хасково на 23.05.2024г., където е регистрирана с вх.№ 3632 .

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.

В хода на производството по делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, като от заключението на вещите лица се установява следното: Кадастралния план на зона за земеделско ползване (вилна зона) „***“ („Парк на победата“) в землището на [населено място] е одобрен със Заповед № 969 от 1988 г. и разписните листове към него. Процесния имот е нанесен на този план като дворно място с планоснимачен номер 410 с площ 1031 кв.м. С Решение №67 от 29.02.2000г. на Общински съвет [населено място] е одобрен околовръстен полигон и включване на местност „***” в строителните граници на [населено място] като жилищен район (ж.р.) „***“. Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на [населено място] са одобрени със Заповед No. РД-18-63 / 05.10.2006 г. на ИД на АГКК, съхранявана в Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място]. Подробен устройствен план - План за улична регулация на ж.р. „***“ е одобрен с Решение No. 275 / 06.03.2009 г. на Общински съвет [населено място]. Със Заповед №КД-14-26-887 от 05.12.2013 г. на Началника на СГКК [населено място], е одобрено изменение на КККР на [населено място], отнасящо се до прилагане плана за уличната регулация на ЖР „***“ относно поземлен имот с [идентификатор]. При извършения оглед, трасиране границите на процесния имот и контролни измервания на място вещите лица считат, че строежът, предмет на Заповедта представлява лека прозирна ограда, ограждаща теренна ивица, разположена южно от южната и източно от източната нематериализирани имотни граница на процесния [ПИ] по КККР и същата е изградена от бетонови колове 10/10 см., забити в земята, с оградна телена мрежа, опъната между тях. Източната ограда е с дължина 29,10 метра, с бетонови колове с височина 1,50 - 1,70 м, на разстояние един от друг 2,00 - 2,40 м. Оградната мрежа, монтирана на коловете е с височина 1,50 метра, привързана към тях със скоби и тел, ръждя­сала. В северния край на оградата е монтирана входна метална врата 100/150 см. Южната ограда също е изпълнена от бетонови колове и е с дължина 36,15 метра. Оградната мрежа е по-ниска, около 1,20 м. и е стара, ръждясала. За стабилност, южната ограда е подпряна външно (към улицата) с етернитови плоскости и тухли, закотвени с дървени и метални колове. На места, между вертикалните бетонови колове е стабилизирана с допълнителни под ъгъл.На място, южната и източната граници на процесния имот (съв­падащи с уличнорегулационните линии) не са материализирани. Същите са трасирани от вещите лица на място съобразно документа за собственост на жалбоподателя и получената от СГКК [населено място] информация за координатите на границите на имота в цифров вид ( CAD файл). Точното местоположение на обекта е посочено на приложената към СТЕ Комбинирана скица. Върху нея са нанесени уличнорегулационните линии по Плана за улична регулация, имотните граници по кадастралната карта и дворното място с планоснимачен номер 410 от кадастралния план от 1988 година. В резултат на изменението на КККР, одобрено със Заповед No. КД- 14-26-887 / 05.12.2013 г. на Началника на СГКК [населено място], експертите считат, че конфигурацията и площта на процесния имот с ид. 77195.702.254 и съседните му, стават както следва : преди изменението площа на процесния имот е 1031 кв.м. От процесния имот към ПИ-[улица] се придават 114 кв.м. Към датата на СТЕ, ПИ-[улица] е вписан в КККР с вид собственост - общинска публична, собственик - Община Хасково, площ 214 кв.м, начин на трайно ползване-за второстепенна улица.От процесния имот към ПИ-[улица] се придават 49 кв.м. Към датата на СТЕ, ПИ-[улица] е вписан в КККР с вид собственост - общинска публична, собственик - Община Хасково, площ 249 кв.м, начин на трайно ползване - за второстепенна улица.След изменението площта на процесния имот остава 867 кв.м, като една част от строежа (телена мрежа поставена на бетонови колове), предмет на обжалваната Заповед, попада в ПИ с ид. 77195.702.305, а втора част попада в ПИ с ид. 77195.702.315 - двата собственост на Община Хасково. Оградата, предмет на обжалваната заповед попада, навлиза в посочените по - горе два поземлени имота (второстепенни улици - публична общинска собственост, улична регулация). На кадастралната карта, южната и източната имотни граници на процесния поземлен имот, са поставени в съответствие с уличнорегулационните линии по плана за улична регулация на района, т.е. уличната регулация по отношение на процесния имот с [идентификатор] е приложена - съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗУТ гласящ, че „В урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията“ на място, в двата общински поземлени имота - второстепенни улици с идентификатори 77195.702.305 и 77195.702.315, и двата попадащи в уличната регулация, има съществуваща телена ограда на бетонови колове.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че оградата не съвпада с имотните съответно регулационните граници на имота, на място същата попада в два имота общинска собственост с идентификатори 77195.702.305 и 77195.702.315, а преди изменение на КК оградата е попадала в [имот номер].

Експертизата е изготвена от вещи лица разполагащи с необходимите знания и умения, който пълно и точно са отговорили на поставените им задачи и са обосновали заключението си поради което съдът го възприема изцяло.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати.

Първоначалните твърдения на ответника в писмо вх.№ 4030/10.06.2024г.(л.48) са, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена извън законоустановения 14-дневен срок предвиден в чл.215 от ЗУТ, от връчване на заповедта. Според ответника, връчването на заповедта е сторено по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ на 07.06.2023г., респ. срока за обжалване течащ от 8.06.2023г.е изтекъл на 21.06.2023г.- ./сряда присъствен ден/, до която дата С. З. не е подал жалба срещу процесният административен акт.

Твърденията на ответника не биха могли да бъдат споделени, тъй като в случая не са били налице предпоставките за прилагане на процедурата по пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗУТ.

Съгласно цитираната разпоредба, за да се приложи предвидената в нея процедура е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: 1. В ЗУТ и в актовете по неговото прилагане да не е предвидено изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс; 2.адресът на заинтересованото лице да не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В случая административното производство не е започнало по инициатива на С. З., но в хода на същото последният в депозираното възражение срещу констативният протокол(л.31), в който е отразил адрес [населено място] [жк], № 10, в.А, ет.4, ап.19. Първоначално заповедта е изпратена за съобщаване на жалбоподателя до друг адрес различен от посочения от него а именно в ж.р.***, [улица]. Така изпратеното до С. З. съобщение неправилно е изпратено на този адрес, тъй като това не е посочения от последния такъв. Съответно неправилно е процедирано по реда на пар.4 като отново на този адрес на 07.06.2023г. на входната вата на този адрес е залепено съобщение за издаване на заповедта.

Едва с писмо рег. индекс 94К-4032-2#10 от 16.08.2024г.(л.23) е направен опит за връчване на заповедта на посочения от жалбоподателя във възражението му адрес. Изпратеното писмо до този адрес с обратна разписка е върнато с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя"(л.22), без да са посочени причини за това. Следователно липсват данни и адресът на С. З. да е неизвестен за органа. Наред с това, за да се приеме, че е приложима хипотезата на пар. 4 от ДР на ЗУТ е необходимо същия да не е намерен на посочения от него адрес и това ненамиране да е удостоверено с подписите на двама свидетели. Такова удостоверяване по делото липсва. В Определение № 10843 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2024 г., II о. на ВАС изрично е посочено, че "Ненамирането" се установява след щателна проверка изискваща неколкократно посещение на адреса. В случая на адреса на жалбоподателя няма данни и не се твърди от ответника да е извършвано дори едно посещение. Следователно неправилно органът е процедирал и залепвайки по реда на пар. 4 от ДР на ЗУТ, вече на посочения от жалбоподателя адрес на 18.09.2023г. писмото от 16.08.2023г. тъй като хипотезата на посочената норма не е била налице към този момент. Наред с това следва да се посочи, че по делото въпреки указанията на съда за представяне на всички необходими писмени доказателства, с който органът разполага и които удостоверяват кога и по какъв начин същият е връчил процесната заповед на адресата й, то по делото не е представено съобщението с което по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ на жалбоподателя се съобщава процесната заповед и в което е удостоверен и реда и начина на обжалване, така както това е сторено при предишните залепвания на друг адрес, а само служебна бележка от посочената дата удостоверяваща залепване на съобщението, което не е представено и то съобщаващо придружителното писмо, с което на жалбоподателя е била изпращана по поща заповедта от 16.08.2024г.

От изложеното следва извода, че не са налице предпоставки, които да обосноват прилагане на разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ. Ето защо не може да се приеме, че съобщаването чрез обявление, поставено на недвижимия имот и на таблото за обяви на общинската администрация е редовно и поставя началото на срока за обжалване на издадената заповед. В този смисъл и практиката на касационната инстанция, изразена в Определение № 13588 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2017 г., II о., Определение № 13609 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13342/2016 г., II о. , Определение № 5571 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2018 г., II о., Определение № 12560 от 14.12.2023г. постановено по адм.дело № 11638/2023г. на ВАС, Определение № 3998 от 3.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2024 г., II о., Определение № 12560 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2023 г., II о. която настоящият съдебен състав изцяло споделя. Ето защо съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината е органът, който има право да издава заповеди с които задължава собственик на заварен или търпим строеж да премахне същия, ако той е неподходящ по местонахождение. Оспореният административен акт е издаден именно от кмета на Община Хасково, поради което се явява такъв издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Посочени са фактически основания за издаването й , както и правните норми, които органа счита за нарушени. Като правно основание е посочена нормата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ, а от фактическите основания изложени в заповедта е видно, че според административният орган строежът наименуван ”Прозирна ограда” е собственост на жалбоподателя и е неподходящ по местонахождение, тъй като навлиза в улична регулация в [ПИ] собственост на Община Хасково.

При проверка на оспорената заповед относно спазване на административно-производствените правила по издаването й съдът констатира следното:

Спазена е нормата на чл. 196,ал.1 от ЗУТ, като състоянието на обекта е установено с протокол от комисия от служители назначени от Кмета на община Хасково. Не се установява по делото обаче, че комисията е изпълнила изискването на ал.2 на чл.196 от ЗУТ, а именно да е изслушала заинтересованото лице, което в случая е жалбоподателя. Видно е от констативния протокол от 10.01.2023г., че жалбоподателя не е присъствал при проверката, подписа на същия не фигурира в протокола, а и в мотивната част на същия не е отразено оспорващия да е бил изслушан, да е дал становище или да е отказал да даде такова. Видно е обаче от наличното по делото възражение на оспорващия от 08.0.2023г., че констативният протокол му е бил съобщен и същият е бил наясно със съдържанието му. Ето защо в случая не може да се приеме, че нарушението състоящо се в неизслушване на жалбоподателя е от категорията на съществените такива, обосноваващи отмяната на оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен такъв, тъй като не е нарушено правото на зашита на жалбоподателя.

По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са материално правните разпоредби на закона, съда намира следното:

Съгласно, чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Ограждането на имотите се прави по имотна или по регулационна граница. Жалбоподателят е собственик на [ПИ] по КК на [населено място]. От изготвеното по делото заключение и от изслушване на вещите лица в о.с.з. безспорно се установява, че процесната ограда не е изградена нито по имотната, нито по регулационната граница на имота на жалбоподателя, а в частта й предмет на оспорената заповед, попада в имот с ид.№ 77195.702.305, собственост на община Хасково с начин на трайно ползване за второстепенна улица и следователно представляващ публична общинска собственост. Съгласно заключението на вещото лице източната и южна имотна граници(на която е изградена процесната ограда)на процесния поземлен имот на жалбоподателя са поставени в съответствие с уличнорегулационните линии по плана за улична регулация в района, т.е. уличната регулация по отношение имота на жалбоподателя, в частта му от към ПИ77195.702.305 и ПИ77195.702.315, в които попада оградата е приложена. От същото заключение се установява и че процесната ограда преди изменението на площа на имота на жалбоподателя настъпило в резултат на изменението на КККР е била изградена и е попада именно в имота на оспорващия. След това изменение доколкото част от площа на [ПИ], а именно 114 кв.м.е придадена към имот с идент.№77195.702.305, а 49 кв.м. са придадени към ПИ-[улица] – общинска собственост, както и че оградата описана в обжалваният акт е навлязла в посочените общински имоти, представляващи улица. При тези данни обоснован е изводът на административния орган, че спорната ограда попада в улица, което изграждане безспорно е неподходящо по местонахождение. Следователно, налице са предвидените в чл.195, ал. 5 ЗУТ материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за премахване, в частта на процесната лека, прозирна ограда, за която предвид височината й и начина на изграждане строителни книжа не са необходими нито инвестиционни проекти, нито разрешение за строеж. Строежът е изграден, не в указаното от чл. 48 ЗУТ местоположение (по регулационната граница с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителя), поради което се явява неподходящ по местонахождение.

Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че органът е нарушил процедурата, тъй като премахването на заповедта е следвало да бъде осъществено по реда на чл. 225, ал.1 от ЗУТ, а не по реда на чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Както вече се посочи, към момента на изграждане на оградата същата е попадала в имот [ПИ] по КК на [населено място] и за изграждането й не са били необходими строителни книжа. Това не е спорен по делото въпрос. Обстоятелството, че след изменение на КККР оградата попада в чужд имот – публична общинска собственост не я прави незаконен строеж, нито нетърпим, а само такъв който вече се явява неподходящ по местонахождение, поради което и следва да бъде премахнат.

Ето защо като е приел, че е налице неподходящ по местонахождение строеж, който следва да бъде премахнат органът е постановил в тази част акта си при правилно приложение на материалния закон и съответно в тази й част заповедта следва да бъде потвърдена.

Неправилно обаче е възприето от ответника, че адресат на заповедта следва да е жалбоподателя.

От приетото без оспорване от страните заключение на вещите лица и изслушване на последните в о.с.з. се установява, че оградата е била изградена в [ПИ] преди изменението на КККР от 2013г., който до този момент е бил с площ 1031 кв.м. След процесното изменение от 2013г., площа на имота е намаляла на 867 кв.м. Адресат на заповедта по чл. 195, ал.5 от ЗУТ може да бъде само собственика на неподходящия по местонахождение строеж. Жалбоподателят не е възложител на описания в заповедта обект – това не само не е спорно, но и се установява от факта че според вещите лица оградата към 2013г. вече е била изградена. Доказателства сочещи че оспорващия е изградил оградата не се сочат от ответника и такива твърдения не се навеждат. Съответно жалбоподателят не е бил собственик на имота, в който оградата е била построена към момента на изграждането й, не е собственик и на имота в който оградата попада. Оградата не попада и в имота който оспорващия е придобил. Жалбоподателят е закупил [ПИ], едва през 2020г., а именно - с площа му към този момент и след изменението му в КККР, а именно от 867 кв.м., т.е. без частите вече придадени към [ПИ], където още от 2013г. е попадала и оградата. Предвид това не може да се приеме и че същата е изградена по границите на процесния имот, предвид че уличната регулация за същия според вещите лица е приложена и именно регулационните линии са граница на имота на оспорващия в съответствие с чл. 14, ал.5 от ЗУТ.

Ето защо основателно се твърди от жалбоподателя, че същия не е собственик на процесния строеж и съответно не следва да бъде задължаван да го премахне, респ. неправилно е посочен за адресат на обжалваният акт.

Предвид недоказаността на твърденията на органа, че собственик на строежа е именно жалбоподателя, то е налице основание за отмяна на обжалваната заповед в частта й, с която е наредено именно последния да премахне неподходящия по местонахождение строеж –„Прозирна ограда“.

При този изход на спора основателни се явяват претенциите и на двете страни за присъждане на разноски и такива следва да им се присъдят съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Ответникът е реализирал разноски в размер на 580.00 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 480 лева внесен депозит за възнаграждение на вещи лица. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата на същия се дължат разноски в размер на 290 лева. Жалбоподателят е реализирал разноски в размер на 610 лева, от които 600 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лева дължимо внесена ДТ и съразмерно на уважената част от жалбата му се дължат разноски в размер на 305 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Т. З. от [населено място], насочена срещу Заповед № УТ-223 от 02.05.2023г. на Кмета на Община Хасково, в частта й с която е наредено премахване на неподходящ по местонахождение строеж “Прозирна ограда“ находящ се на южната и източната имотна граница в [ПИ].

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-223 от 02.05.2023г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено неподходящия по местонахождение строеж “Прозирна ограда“ да бъде премахнат от С. Т. З. от [населено място].

ОСЪЖДА С. Т. З. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Община Хасково разноски по адм.дело № 468/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 290.00 лева.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на С. Т. З. с [ЕГН] разноски по адм.дело № 468/2024г. в размер на 305.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.