Р Е Ш Е Н И Е
№……../09.07.2019г., гр.
Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав, в открито съдебно заседание, проведено
на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при участието на
секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1133 по описа за 2018 година
на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10 против Д.Д.А., ЕГН ********** с
адрес ***, п.к. 9250, ул.“Кирил и Методий“ № 23 за заплащане на сумата от 1358.99 лева- от които 600.00 лева главница
по договор за кредит № **********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД и
сумата от 77.27 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, 681.72 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 03.09.2015г. до 31.01.2018г., които
вземания са придобити от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005/01.02.2018г., на осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 03.09.2018г. до
окончателното изплащане на възнагражденията, както и съдебно деловодни разноски.
В исковата молба ищецът
излага, че на 03.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на
кредитодател и Д.Д.А., в качеството му на кредитополучател бил сключен договор
за кредит № ********** по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансовите услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният договор бил оформен съгласно
чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2 ЗЕДЕП. Редът и условията, по които кредиторът
отпуснал кредита, се уреждали от Договора и Общите условия към него.
В заявката си Д.Д.А. заявил желание да му
бъде отпусната сума в размер на
350 лева, като заявява и използването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по
договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей на
03.08.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата 02.09.2015г. Ответникът се
задължил да заплати на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер 416.50 лева, от които:
350 лева - главница; 54.71 лева - такса за
експресно разглеждане и 11.79 лева - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
На 26.08.2015 г. Д.Д.А.
заявил желание да му бъде отпусната допълнителна сума в размер на 250 лева, като заявява и използването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Договорът е изменен на същата дата – 26.08.2015 г. Съгласно последната и
условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством
Изипей на 26.08.2015г., за допълнително изтеглената сума ответника се задължил
да заплати договорна лихва – 1.94 лв. и такса – 22.56 лв.
С тегленето на
допълнителната сума Д.Д.А. се задължил да заплати на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер 691 лева, от
които: 600 лева - главница; 77.27 лева - такса за
експресно разглеждане и 13.73 лева - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
Ответникът не заплатил
задълженията си по договора, ищецът започнал да начислява наказателна лихва
върху главницата по кредита. До длъжника били изпратени три напомнителни писма.
Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.
На 01.02.2018г.
„4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“
ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата, на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор.
Съгласно предоставеното
пълномощно за уведомяване на длъжниците и в изпълнение на условията на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратило уведомление за цесията
чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с
отметка „Преместен“.
В изпълнение на Договора
за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило
на „Кредитреформ България“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018 г. От сключването на договора за цесия до момента на подаване на
исковата молба длъжникът не бил погасил задълженията си.
Иска се осъждане на
длъжника да заплати на ищеца 1358.99 лева, от които: главница – 600 лева; такса
експресно разглеждане – 77.27 лв.; наказателна лихва 681.72 лева за периода от
03.09.2015г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията);
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и съдебно деловодни разноски в размер на 810 лева, от които 300 лева
внесен депозит за особен представител на ответника, 360 лева адвокатско
възнаграждение и 150 лева държавна такса по делото.
Ищецът се позовава се, че между „4финанс“ ЕООД и ищеца е сключен
договор за цесия от 1.02.2018г., по силата на който вземанията по договор
за кредит № **********/03.08.2015г. са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на
учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна власт относно
правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля
за уведомяване на цедирания длъжник с връчване на препис от исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна
молба поддържа така предявени иск.
Ответникът Д.Д.А. чрез особен представител е подала отговор в срока по чл. 131 от ГКП, в който
заявява че иска е допустим, но е неоснователен и го оспорва изцяло. В съдебно
заседание не се явява и представлява се от особен представител, който поддържа
отговора на исковата молба.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Ищецът извежда материалната си легитимация по спора от
качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД - страна по материалното отношение с ответника, от
което произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 1 от цитираното споразумение, ответникът е
придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. В приложеното приложение № 1, също приложено по делото е
посочено името, ЕГН-то на длъжника и датата на договора. Предвид доказателства,
че цедентът е надлежно упълномощен от цесионера с пълномощно от 02.02.2018г. от
името на последния да извършва съобщение за цесията по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, съдът намира, че ищецът се явява титуляр на претендираното право, като
цесията е надлежно съобщена на цедирания длъжник с исковата молба.
По делото е представен договор за договор за кредит № **********, съгл. който „4финанс“
ЕООД е отпуснало на Д.Д.А. паричен кредит на
два транша в размер на 350 лева на 03.08.2015г. и 250 лева на 26.08.2015г.
срещу задължение за връщане на анюитетни вноски. Твърди се от ищеца, че
сключеният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Твърденията се подкрепят от текста на споразумението и приложените
Общи условия, съгл. които кандидатстването на потребителя за предлаганите
от цесионера „4финанс“ ЕООД финансови
услуги да се извършва чрез средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни
изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
Ищцовата страна е следвало да докаже в
условията на пълно и главно доказване, сключването на процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно ОУ към договор за кредит № **********
потребителят следва да попълни форма за кандидатстване по електронен път на уеб
страница-www.vivus.bg/register. След попълването на формуляра се създава
профил. След регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на хартиен носител.За да приеме условията по договора,
кредитополучателят следва да подпише същия електронно като натисне бутон
„подпиши“. /1.8 от ОУ/. Съгласно същата разпоредба договора се предоставя на
клиента на хартиен носител в офис от партньорската мрежа на кредитора, като в
този случай се подписва от кредитополучателя на всяка страница. С
потвърждаването на кредита, кредитополучателя се съгласява да бъде заверена
сметката му с отпуснатата сума.
В
случая по делото не на ангажирани доказателства за извършване на посочените в
цитираните разпоредби фактически действия по създаване на ел. профил на
кредитополучателя, поради което не само не може да се сподели извода за
сключване на договора, но и не се установява и договаряне между страните.
Съгласно чл. 18, ал.2 ЗПФУР за доказване на
електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е предвидено, че
документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с
материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представените
от него договори е положен електронен подпис от страна на ответника. Според чл.
2 ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които
се добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите ОУ на договора е предвидено,
че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора, като натисне
бутон. Именно потвърждаването, чрез натискане на съответния бутон има функцията
на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е възникнала валидна
облигационна връзка. Доказателства, че
именно ответната страна е потвърдила договора и последващите й действия не са
ангажирани.
По делото е приложен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от кредитополучателя.
Като неподписан документ от ответната страна, същият не може да й се
противопостави, а като частен документ, който удостоверява само изгодни за
ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима нему
доказателствена сила.
По делото не се представи и материален
носител на договора, какъвто следва да е налице съгласно условията на т. 1.8.
от ОУ към договора.
Отделно от горното, по делото не се доказа
процесната заемна сума да е преведена на ответника, чрез заверяване на сметката
му, съгл. условията по договора.Договорът за заем за послужване е реален и за
да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава
да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
С оглед на изложеното, настoящият състав
намира, че ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване
валидно възникнала облигационна връзка между страните по кредитното
правоотношение. Цесията на несъществуващо вземане е недействителна, поради
липса на предмет.
Ето защо, ищецът не се ползва с твърдяната
материална легитимация. Предявеният иск е неоснователен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10 против Д.Д.А., ЕГН **********
с адрес ***, п.к. 9250, ул.“Кирил и Методий“ № 23 иск за заплащане на сумата от
1358.99 лева, от които 600.00 лева- главница
по договор за кредит № **********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД,
сумата от 77.27 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, сумата от
681.72 лева, представляваща наказателна лихва за периода 03.09.2015г. до
31.01.2018г., които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., на осн. чл. 240 и чл. 86
от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
03.09.2018г. до окончателното изплащане на възнагражденията.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: