Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
02.06.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1117 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Т. в.” №***, подадена чрез пълномощника му адв.Х.Р., с посочен по делото съдебен адрес:***, площад „С.“ ***, ет.***, офис ***, против Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., в частта му, изменена с Решение №491/22.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателят счита, че в обжалваната му част Ревизионният акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и оспорва изцяло определените в него задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. и лихви по ДОПК. Сочи, че спорът се свеждал до това спазено ли е изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, активите по ал.1 да са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването – в случая в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., доколкото се касаело за преотстъпен данък за 2014 г.
Излага съображения, че понастоящем данъчното облагане по чл.189б от ЗКПО попадало в обхвата на един от видовете помощ по чл.14 от Регламент (ЕС) №702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) №1857/2006 на Комисията – „Помощ за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното производство“. Съгласно чл.52 от Регламента, същият се прилагал до 31 декември 2020 г., в който срок попадало и действието на чл.189б от ЗКПО.
В жалбата се твърди, че съгласно §17, ал.1 от ЗИДЗКПО (изм.ДВ бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) данъчното облекчение по чл.198б се прилагало след получаване на разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) №702/2014 г. При условие, че разписката от Европейската комисия бъде получена до 31 март 2015 г., данъчното облекчение можело да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските стопани не се допускало до датата на получаване на разписката от Европейската комисия с окончателния идентификационен номер на помощта. Разписката била получена на 20.03.2015 г. и данъчното облекчение можело да се приложи за 2014 г., както и за следващите години до 2020 г. включително. Неправилно органът по приходите приел, че за активите, придобити по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №118194/10.09.2015 г. (за трактор Фастрак 4220), Договор за финансов лизинг на движимо имущество №117170/17.06.2015 г. (за Зърнокомбайн, Хедер и Транспортна количка за Хедер) и Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №118356/25.09.2015 г. (Миниверижен багер товарач), не е налице възможността да се ползва данъчно облекчение за преотстъпване на данък за 2014 г., съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.
За незаконосъобразен се считал направения от органа по приходите извод, че не е изпълнено изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, тъй като на жалбоподателя не е прехвърлено правото на собственост върху активите в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, по съображения от чл.77 от ЗС. Следвало да се има предвид граматическото тълкуване на текста на чл.189б, ал.2, т.2, във връзка с т.1 от ЗКПО, в който законодателят разписал термина/понятието „придобит“ актив, а не термина „придобиване на собственост“, доколкото било недопустимо данъчните норми да се тълкуват разширително. Тълкуването на „придобити“ по смисъла на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг, следвало да съответства на данъчното третиране на същите активи, като такива на наемателя (лизингополучателя) съгласно т.4 от СС-17 „Лизинг“. По смисъла на СС-17, финансовият лизингов договор имал за предмет прехвърлянето на собствеността върху актива, като право на наемателя. Налице било наемане на ДМА, който ставал собственост на наемателя с първата извършена вноска, независимо че се изплащал на части и процесът на юридическото придобиване бил отложен във времето. Поради тази причина, съгласно указаното в стандарта, получаването на лизинговия актив за ползване се отчитало от лизингополучателя като придобиване: - активът се отписвал от счетоводството на лизингодателя и се заприхождавал (признавал) в счетоводството на лизингополучателя; - счетоводни амортизации се отчитали от лизингополучателя; - лизингодателят отчитал лихвени приходи за срока на лизинговия договор, съответно лизингополучателят отчитал лихвени разходи; - лизингополучателят намалявал задължението си с изплатените след срока на договора суми. Изхождайки от разпоредбите на СС-17 и нормата на чл.50 от ЗКПО, в условията на финансов лизинг, лизингополучателят бил задължен да признае наетия актив и в данъчно-амортизационния план, както и да признава данъчни амортизации, и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна амортизация (като собствен актив), а не на база на конкретния срок на лизинговия договор. Следователно условието за инвестиране на преотстъпения данък в ДМА – земеделска техника, предмет на финансов лизинг, по смисъла на счетоводното и данъчно законодателство се считало за изпълнено за годината на признаване на актива, т.е. за 2014 година.
Твърди се, че при така установените факти било изпълнено изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, тъй като активите били придобити в регламентирания от закона срок (01.01.2014 г. – 31.12.2015 г., а именно през 2015 г.) по силата на сключените договори за финансов лизинг, а обстоятелството, че в този срок жалбоподателят не бил придобил собствеността върху процесните активи, не променяло този извод, тъй като в това отношение намирал пряко приложение чл.14, §6, „б“ от Регламент (ЕС) №702/2014 г., според който помощта обхващала като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива.
Претендира се обжалваният Ревизионен акт, в потвърдената му (изменена) с Решението част, да бъде отменен.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмени бележки становището, че обжалваният Ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002618006905-020-001/13.11.2018 г., издадена от Орган по приходите Г. П. Й.– Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на Р. С. А., с регистрация като едноличен търговец „Грай – Г. А. – Р. А.“, с обхват задължения по: 1.) Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и 2.) Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Ревизията е възложено да бъде извършена от 1.) П. З. К. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.) Г. И. П. – Главен инспектор по приходите.
Удостоверено е електронно връчване на ЗВР чрез ИС Контрол на 21.11.2018 г. на деклариран имейл адрес за кореспонденция.
С последващи Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618006905-020-002/20.02.2019 г., връчена електронно чрез ИС Контрол на 21.02.2019 г. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618006905-020-003/18.03.2019 г., връчена електронно чрез ИС Контрол на 22.03.2019 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до 19.04.2019 г.
На основание чл.117 от ДОПК от определения екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад №Р-16002618006905-092-001/25.04.2019 г., в който са обективирани извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, и направените констатации.
Констатирано е, че ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“ е регистриран земеделски производител, за ревизираните периоди дейността на фирмата е отглеждане и угояване на патици и производство на зърнени култури, изброени са обектите, в които е упражнявана дейността и е посочено, че фирмата разполага с обработваеми земи в землищата на с.М., с.Т., с.Г., с.М., гр.Х., на които земеделски земи се отглеждат пшеница, рапица, сорго и слънчоглед. Посочено е, че с Приложение №2 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., ревизираното лице декларира код на основна дейност: 0147, който е с наименование на дейността: отглеждане на домашни птици, а за 2014 г. декларира код на основна дейност: 0150, който е с наименование на дейността: комбинирано растениевъдно-животновъдно стопанство.
Направен е анализ на финансовото и имуществено състояние на търговеца, подробно са описани изисканите и представени документи, и присъединените доказателства.
По отношение на счетоводството на ревизираното лице е посочено, че за ревизираните периоди са приложими Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, прилага се двустранно записване на стопанските операции, чрез автоматизирана обработка на счетоводната отчетност, при изграждане и поддържане на счетоводната система за спазени основните принципи на Закона за счетоводството, осигурена е всеобхватност и достоверност на отразяването на счетоводните операции и документална обоснованост на стопанските операции и факти. Посочено е, че на ревизиращия екип са представени извлечения от всички счетоводни сметки за ревизираните периоди, които са намерили отражение в оборотните ведомости на фирмата за 2012 г. и за 2014 г.
В т.2.2 „Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г.“ от Ревизионния доклад е посочено, че от търговеца е подадена Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи през 2014 г. с вх.№2600И0057074/30.03.2015 г., като с Приложение 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ към ГДД за 2014 г., е декларирано:
Общо приходи по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите – 9300275,90 лв. в т.ч.:
– В т.ч. нетни приходи от продажби (по смисъла на §1, т.49 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т.11 от ДР на Закона за счетоводството) – 8356922,32 лв.
– В т.ч. държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет – 674560,06 лв.
Общо разходи по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите – 7636723,97 лв.
Счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба – 1663551,93 лв.
Счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване (положителен) – 1663551,93 лв.
Всичко увеличения на счетоводния финансов резултат – 526063,18 лв.
Данъчен финансов резултат – данъчна печалба /облагаем доход – 1508435,96 лв.
Годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ – 1503992,85 лв.
Годишна данъчна основа, намалена с данъчните облекчения – 1503992,85 лв.
Данък върху годишната данъчна основа за доходите от стоп.дейност като ЕТ (15%) – 225598,93 лв.
Преотстъпен данък върху годишната данъчна основа на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ – 125000,00 лв.
Данък върху годишната данъчна основа, намален с размера на признатия данъчен кредит и преотстъпения данък – 100598,93 лв.
Направени авансови вноски за годината – 39000,00 лв.
Дължим данък за довнасяне – 61598,00 лв.
Отстъпка (5%) – 3079,90 лв.
Дължим данък за довнасяне, намален с отстъпката – 58518,10 лв.
Посочено е, че с Приложение №2 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г. е декларирано, че дейността по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ като регистриран земеделски производител – ЕТ за производство на непреработена растителна и животинска продукция продължава да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, както и че декларираният данък за довнасяне – сума в общ размер на 58518,10 лв., е внесена по сметка на бюджета, като е ползвана отстъпка (5%) в размер на 3079,90 лв. на основание чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ.
Посочено е също, че не са констатирани несъответствия между осчетоводените приходи и разходи и установените при ревизията.
При ревизионното производство се установява, че при определяне на данъчния финансов резултат за 2014 г., ревизираното лице правилно е извършило преобразуване на счетоводния финансов резултат на фирмата.
За 2014 г. ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“ е посочил в Приложение №2 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г., преотстъпен данък върху годишната данъчна основа на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ – сума в размер на 125000,00 лв., като ревизиращият екип е възприел, че търговецът не попада в разпоредбите на чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ.
В Ревизионния доклад е посочено, че съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане.
На основание чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ (Нова – ДВ бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп.ДВ бр.100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), преотстъпването на данък по ал.6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение, както и от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл.29а.
За целите на ревизията, ревизираното лице представя справка, обяснения, документи и декларация, съгласно които преотстъпеният данък за 2014 г. – сума в размер на 125000,00 лв. е инвестиран в следните активи:
1.) Трактор Фастрак 4220 – сума 347753,42 лв. по Договор за финансов лизинг №118194/10.09.2015 г. на УниКредит Лизинг ЕАД, с предназначение – за обработка на земи, извозване на тор от помещенията на животните; с дата на въвеждане в експлоатация 14.09.2015 г.;
2.) Комбайн – сума 492167,00 по Договор №117170/17.06.2015 г. с УниКредит Лизинг ЕАД, с предназначение – за жътва; с дата на въвеждане в експлоатация – 27.06.2015 г.
3.) Миниверижен багер товарач – сума 123021,71 лв. по Договор №118356/02.10.2015 г. с УниКредит Лизинг ЕАД, с предназначение – за обработка на земи, извозване на тор, почистване на помещенията; с дата на въвеждане в експлоатация – 01.10.2015
4.) 4бр. Охладител за зърно (сч.см-ка 206) – сума 2880,00 лв.
5.) Термообгазяваща машина ПУЛС (сч.см-ка 206) – сума 3943,00 лв.;
Всичко 969765,13 лв.
Прието е, че описаните активи представляват нова земеделска техника по смисъла на § 1, т.60 от ДР на ЗКПО.
Изложени са съображения, че съгласно чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Разпоредбата регламентира, че инвестирането следва да се извърши в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването – в случая до 31.12.2015 г. Предвид факта, че ЗКПО не дефинира термина „придобити“, той следва да се разбира в смисъла, вложен в други нормативни актове с общо приложение. Такъв акт е Законът за собствеността. Съгласно чл.77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
По отношение придобиването на 4бр. Охладител за зърно и Термообгазяваща машина ПУЛС, ревизираното лице притежава документи за собственост на активите – фактури, които удостоверяват придобиването на активите до края на 2015 г., в т.ч. и плащане на доставките.
По отношение на посочените активи: Трактор Фастрак 4220; Комбайн и Миниверижен багер товарач, ревизираното лице представя Договори за лизинг, сключени с лизингодател УниКредит Лизинг ЕАД.
Обсъдени са съдържанието и клаузите (съответно цена, срок на договора и начин на плащане) на
1.) Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №118194/10.09.2015 г.,
2.) Договор за финансов лизинг на движимо имущество №117170/17.06.2015 г. и
3.) Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №118356/25.09.2015 г.,
въз основа на които е направен извод, че правоотношенията между страните по договорите се регулират от разпоредбите за финансов лизинг, съгласно чл.342 и следващите от Търговския закон, ползването на обекта на лизинга от Лизингополучателя започва след сключването на договора и след окончателното предаване на лизинговия обект с приемо-предавателен протокол, рискът от случайно погиване или повреждане на обекта е за сметка на Лизингополучателя до момента, в който собствеността върху лизинговия обект му бъде прехвърлена в съответствие с разпоредбите на договора. Констатирано е, че съгласно всеки от договорите, крайните срокове за реализиране на правната сделка по придобиването са съответно: на трактор Фастрак 4220 – 10.09.2020 г.; на зърнокомбайн Хедер и транспортна количка за Хедер – 18.06.2020 г., и на Миниверижен багер товарач – 02.10.2020 г. Констатирано е също, че по отношение и на трите договора придобиването на собствеността не е станало преди изтичане на договора при платени всички вноски.
При ревизионното производство се установило, че до 31.12.2015 г. собствеността на активите, за които са представени трите Договора за финансов лизинг, не е прехвърлена, т.е. не са налице придобити активи. Липсва правна сделка за придобиване на собствеността на активите в интервала от 2014 г. до 31.12.2015 г.
Ревизиращият екип е приел, че по отношение на изброените по-горе в т.1, т.2 и т.3 от активите, посочени от ревизираното лице, в които е инвестиран преотстъпен данък за 2014 г., условието на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО не е изпълнено, като въз основа на представена Декларация от Р. С. А., в качеството й на законен представител ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“, са приети за изпълнени останалите законови условия.
В Ревизионния доклад е прието, че независимо, че част от цената за тези активи е платена през 2015 г., данъчно задълженото лице не може да ползва за тях данъчното облекчение за преотстъпване на данък за 2014 г., съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. Правото на преотстъпване не можело да бъде обвързано с опцията за прехвърляне на собственост в договора, тъй като това било само една възможност, която не било ясно дали ще бъде реализирана. Както в ЗКПО, така и в Регламент (ЕС) №702/2014 от 25.06.2014 г. нямало правни норми, които да обуславят възможност при наличието само на клауза за прехвърляне на собствеността на актива, данъчно задължените лица да ползват право на преотстъпване на корпоративен данък.
С оглед изложеното за целите на ревизионното производство, ревизиращият екип признава преотстъпен данък за 2014 г. съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, инвестиран в срок до 31.12.2015 г. в придобитите от търговеца активи: 4бр. Охладител за зърно и Термообгазяваща машина ПУЛС, всичко 6823,00 лв., 50% от които = 3411,50 лв.
В табличен вид на стр.51 от Ревизионния доклад са представени показателите относно декларираното от фирмата и установеното при ревизията, като при установен от ревизията преотстъпен данък върху годишната данъчна основа на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ от 3411,50 лв., данъкът върху годишната данъчна основа, намален с размера на признатия данъчен кредит и преотстъпения данък е установен на 222187,43 лв. (при деклариран 100598,93 лв.), а дължимият данък за довнасяне е установен с ревизията – 183187,00 лв. (при деклариран 61598,00 лв.).
Декларираният данък за довнасяне с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г., сума в общ размер на 58518,10 лв., е внесена по сметка на бюджета, като е ползвана отстъпка (5%) в размер на 3079,90 лв. на основание чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ.
Разликата
между установения с ревизията данък за довнасяне 183187,00 лв. и внесения от
ревизираното лице данък 58518,10 лв. е
сума в размер на 124668,90 лв., която е дължима от ревизираното лице.
Посочено е също, че на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за невнесения в законоустановения срок по чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014 г., в размер на 124668,90 лв., се дължи лихва в размер общо на 50446,24 лв., изчислена за периода: 01.05.2015г. – 25.04.2019 г. (датата на настоящия РД).
В табличен вид към Ревизионния доклад е направено Предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.04.2019 г., с общо дължима сума 186885,12 лв., от която 1522,00 лв. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. и лихва 1443,36 лв., и 124668,90 лв. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. и лихва 59250,86 лв. (= 50446,24 лв. + 8 804,62 лв.).
Ревизионният доклад, ведно с приложения към него, са връчени на ревизираното лице на 25.04.2019 г. чрез електронно съобщение, удостоверено по делото, като на лицето е указана възможността по чл.117, ал.5 от ДОПК да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването.
Под вх.№10395/21.05.2019 г. е заведено подаденото от ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“ Възражение против Ревизионния доклад.
От Г. П. Й.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. З. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., в който са изложени съображения за неоснователност на подаденото възражение срещу Ревизионния доклад и се потвърждават направените в РД констатации и определените при ревизията задължения.
В таблица са посочени установените размери на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.06.2019 г. на Р. С. А., както следва:
– Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2012 – дължима сума 1522,00 главница и 1459,85 лв. лихва;
– Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2014 – дължима сума 124668,90 главница и 64497,29 лв. лихва.
Съгласно представената Разписка за електронно връчване, екземпляр от Ревизионния акт е получен от Р. С. А. в качеството на задължено лице на 07.06.2019 г.
С жалба, подадена чрез куриерска фирма на 14.06.2019 г. и постъпила под вх.№12353/17.06.2019 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“ обжалва Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, в частта му на определените задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. и съответните лихви.
С
придружително писмо изх.№12353#1/18.06.2019
г. от Директора на офис Пазарджик, жалбата, ведно с пълната административна
преписка по издаването на акта е изпратена до Директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-12-37, същите са постъпили в
дирекцията на 21.06.2019 г.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №491/22.08.2019 г. Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“, като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК:
– изменя Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г. в обжалваната част, с която допълнително е установен дължим данък за довнасяне от 124 668,90 лв. на 121 589,00 лв., ведно с прилежащи лихви и
– отменя същия Ревизионен акт в обжалваната част, с която допълнително са установени лихви при превишение на годишния данък над определените авансови вноски за 2014 г. в размер на 8 804,62 лв.
По отношение на изменителната част на решението, решаващият орган сочи, че неправилно, без мотиви и фактически констатации, в Ревизионния акт не е призната декларираната отстъпка (5%) по чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ по ГДД за 2014 г. – 3079,90 лева, т.е. допълнително установеният от ревизията дължим данък за довнасяне от 124 668,90 лв. е намален с тази сума.
Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решение №491/22.08.2019 г. е съобщено на Р. С. А. на 22.08.2019 г.
Жалбата срещу Ревизионния акт е подадена на 04.09.2019 г. чрез Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-205 от същата дата.
По искане на оспорващия, по делото беше изготвена съдебно-счетоводна експертиза по подробно поставени въпроси.
В отговор на задачата да установи какъв е максималният допустим размер на корпоративния данък, подлежащ на преотстъпване при условието на чл.189б, ал.2, т.4 от ЗКПО за жалбоподателя за 2014 г., експертизата изчислява сумата от 135359 лв.
В отговор на въпрос 2 експертизата установява, че процесните активи – трактор Фастрак 4220 по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №118194/10.09.2015 г.; Зърнокомбайн, Хедер и Транспортна количка за Хедер по Договор за финансов лизинг на движимо имущество №117170/17.06.2015 г. и Миниверижен багер товарач по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №118356/25.09.2015 г. – са записани в счетоводните регистри на търговеца - жалбоподател на стойностите, посочени в съответните лизингови договори и издадените във връзка с тях фактури. Допълнителните плащания по лизинговите договори, касаещи лихвени плащания, такси и др.под. са осчетоводени съгласно изискванията на т.4.3 от НСС-17. Самите активи са заведени по тяхната договорна и фактурна стойност без ДДС по дебита на сч.сметка 205 „Транспортни средства“ срещу кредитиране на сч.с/ка 401 „Доставчици“, като в табличен вид в заключението са отразени записванията по суми и фактури. Експертизата счита, че тъй като процесните активи са нови и са заведени по тяхната покупна фактурна стойност, формирана на действащия български пазар от доставчици на нова селскостопанска техника, то те са заведени по тяхната справедлива стойност.
От предоставените от жалбоподателя амортизационни планове за 2015 г. експертизата е установила, че за процесните активи са начислявани амортизации с годишна амортизационна норма в размер на 10%, като начислените амортизации съответстват на възприетата амортизационна политика за други подобни амортизируеми активи, които се амортизират със същата амортизационна норма.
Във връзка със задачата да установи спазени ли са всички изисквания на т.4.3 от СС-17 при отчитането на активите в счетоводството на жалбоподателя, експертизата дава заключение, че анализът на извършените счетоводни операции при заприхождаването на лизинговите активи установява, че същите съответстват на изискванията на т.4.3 от СС-17.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван частично в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган. Жалбата е насочена само срещу частта от акта, която не е отменена, а в случая е изменена с Решението на решаващия орган.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалваната част на Ревизионния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за основателна.
Ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизията от Галина Петкова Йовчева, на длъжност Главен инспектор по приходите, удостоверена с приложената заповед, като по делото не се спори относно надлежното делегиране на същата на правомощията по чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК.
Ревизионен доклад №Р-16002618006905-092-001 е съставен от определените със Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи орган на 25.04.2019 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618006905-020-003/18.03.2019 г. срок на завършване на ревизията – до 19.04.2019 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 25.04.2019 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 03.06.2019 г., т.е. в 14-дневен срок от подаване на възражението с вх.№10395/21.05.2019 г., съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването (на 21.06.2019 г.) на жалба с вх.№12353/17.06.2019 г. се е произнесъл с Решение №491/22.08.2019 г., с което е частично е отменил и частично е изменил Ревизионния акт в обжалваната му част.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия, а и такива не се твърдят от оспорващия.
С обжалваната част на Ревизионния акт са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на данъчния субект Р. С. А., с регистрация като едноличен търговец „Грай – Г. А. – Р. А.“, като е установен дължим данък за довнасяне на ЕТ за 2014 г. в размер, по-голям от внесения от търговеца, само и единствено поради непризнаване на част от преотстъпения данък върху годишната данъчна основа на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.
В приложимата редакция на чл.48 от ЗДДФЛ, е регламентирано определянето размера на данъка, както следва:
ал.2 – Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл.29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто;
ал.3 – От определените по ал.1 и 2 данъци се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък;
ал.6 (изм. ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., бр.12 от 2015 г.) – Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани.
Условията за преотстъпване на корпоративен данък са визирани в Глава двадесет и втора „Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък“ от ЗКПО, като в чл.189б от същия закон е регламентирано данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители.
Съгласно приложимата редакция на нормата на чл.189б от ЗКПО:
ал.1 (изм. – ДВ, бр.12 от 2015 г.) – Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
ал.2 – Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. (доп. – ДВ, бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
2. активите по т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
4. (изм. – ДВ, бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т.1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т.1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване;
5. (нова – ДВ, бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) настоящата стойност на всички активи по т.1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т.1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване;
6. (нова – ДВ, бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) определеният в т.5 праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите по т.1;
7. (нова – ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., отм., бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.);
8. (нова – ДВ, бр.19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., предишна т.5, бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) активите по т.1 не заместват съществуващи активи;
9. (нова – ДВ, бр.19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм., бр.12 от 2015 г., предишна т.6, бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) за активите по т.1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
а) помощ по смисъла на чл.107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) (изм. – ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) №1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор;
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
Не се спори, и се удостоверява по делото, че едноличният търговец - жалбоподател е данъчно задължено лице, регистрирано като земеделски производител за 2014 г., за което са били изпълнени всички условия на точки от 2 до 9 включително от чл.189б, ал.2 от ЗКПО, както и не са били налице пречките по чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ за прилагане преотстъпването на данъка. Ревизиращите органи приемат за установено също, че преотстъпеният данък се инвестира в нова земеделска техника, необходима за извършване на посочената в чл.189б, ал.1 от ЗКПО дейност.
Единственият спорен в настоящото производство въпрос е дали е било изпълнено предвиденото в чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО (в приложимата редакция) условие новата земеделска техника да е била придобита в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
Обсъждайки Договор за финансов лизинг №118194/10.09.2015 г. за Трактор Фастрак 4220; Договор №117170/17.06.2015 г. за Комбайн и Договор №118356/02.10.2015 г. за Миниверижен багер товарач, данъчните органи са приели, че посочените в тях активи са с конкретно предназначение, отговарящо на определението за нова земеделска техника, и са въведени в експлоатация през 2015 г. Същевременно са приели, че същите активи не са придобити от търговеца до 31.12.2015 г., т.е. до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, независимо че част от цената на придобиване на техниката е заплатена през 2015 г. Развити са съображения, че при липса на дефиниция на термина „придобити“ в ЗКПО, същият следва да се разбира в смисъла, вложен в другите нормативни актове с общо приложение – напр. разпоредбата на чл.77 от ЗС, съгласно която правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Достигнато е до извода, че след като правната сделка по придобиване на новата земеделска техника не е реализирана до края на 2015 г., то условието на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО не е изпълнено.
Този извод на данъчния орган съдът намира за неправилен и несъобразен с материалния закон.
С разпоредбата на чл.189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
Данъчното облекчение по чл.189б от ЗКПО попада в приложното поле на Регламент (ЕС) №702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) №1857/2006 на Комисията.
Съгласно Член 52 от Регламент (ЕС) №702/2014, той влиза в сила на 1 юли 2014 г. и се прилага до 31 декември 2020 г. като е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство, е регламентирана в Член 14 от Регламент (ЕС) №702/2014. Съгласно параграф 6, буква „б“ на Член 14, помощта обхваща следните допустими разходи: закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива.
Тоест „покупката на лизинг“ на машини и оборудване е допустим разход, алтернативен на „закупуването“ им, при което се придобива правото на собственост.
В § 1, т.29 от ДР на ЗКПО (редакция изм.ДВ бр.22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.) е дадена легална дефиниция за понятието „първоначална инвестиция“ по смисъла на този закон, като инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, като не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.
Съгласно §1, т.46 от ДР на ЗКПО „приемливи разходи за материални активи“ за целите на т.29 и 48 са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.
Съгласно регламентацията на договора за финансов лизинг в чл.342, ал.2 от ТЗ, с него лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. В чл.342, ал.3 от ТЗ е предвидено, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
С Член единствен на ПМС №46/21.03.2005 г., обн.ДВ бр.30 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., са приети Национални счетоводни стандарти, съгласно приложение, включително СС 17 – Лизинг, в който намира счетоводно разяснение и финансовия лизинг. Съгласно т.2 от СС-17 (в приложимата редакция) финансовият лизинг е дефиниран като „лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.“
Според т.3.3 от СС-17, лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, когато наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Лизинговият договор по принцип се класифицира като финансов лизинг, когато: а) наемодателят прехвърля на наемателя собствеността върху актива към края на срока на лизинговия договор; б) наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена; в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено; г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив, и д) наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.
Според т.4.1 на СС-17, финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък – по сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Според т.4.3, при финансов лизингов договор наемателят: а) отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания; б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски; в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква „б“ стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания; г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания; д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи – в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи; е) намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
Изхождайки от разпоредбите на СС-17 и нормата на чл.55 от ЗКПО, в условията на финансов лизинг, лизингополучателят е задължен да признае наетия актив и в данъчно-амортизационния план, както и да признава данъчни амортизации и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна амортизация (като собствен актив), а не на база на конкретния срок на лизинговия договор. Т.е. при финансовия лизинг счетоводният стандарт предвижда, че лизинговата вещ се признава едновременно и като актив и като пасив в счетоводния баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за срока на договора, като наетия актив се записва в неговото счетоводство по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, макар и да липсва прехвърляне на собственост. Изрично в чл.55, ал.5 от ЗКПО е употребено и понятието „придобиване на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство“.
За разлика от оперативния лизинг, при финансовия лизинг на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността, като в този смисъл е решение на СЕС от 16.02.2012 г. по делото С-118/11. В решението, в т.40 е посочено че „Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.“
Тоест при финансовия лизингов договор, съгласно указаното в счетоводния стандарт СС-17, получаването на лизинговия актив за ползване се отчита от лизингополучателя като придобиване.
Ето защо тълкуването на понятието „придобити“ активи по смисъла на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг, съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя (лизингополучателя) съгласно СС-17.
От приетото без оспорване от страните по делото експертно заключение се установява по несъмнен начин, че при отчитането на активите в счетоводството на жалбоподателя, са спазени всички изисквания на т.4.3 от СС-17. Процесните активи по трите договора за финансов лизинг, сключени през 2015 г., са записани в счетоводните регистри на търговеца на стойностите, посочени в съответните лизингови договори и издадените във връзка с тях фактури от съответните дати през 2015 г. Допълнителните плащания по лизинговите договори, касаещи лихвени плащания, такси и др.подобни са осчетоводени съгласно изискванията на т.4.3 от НСС-17. Самите активи са заведени по тяхната договорна и фактурна стойност без ДДС по дебита на счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“, срещу кредитиране на счетоводна сметка 401 „Доставчици“. Същите са заведени по тяхната справедлива стойност и за тях са начислявани амортизации с годишна амортизационна норма, съответстваща на възприетата амортизационна политика за други подобни амортизируеми активи.
При така установените обстоятелства е изпълнено изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, тъй като преотстъпеният данък се инвестира в нова земеделска техника, която по силата на сключените договори за финансов лизинг се явява придобита до края на 2015 година. Обстоятелството, че в този срок търговецът не е придобил собствеността върху процесните активи, не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение Член 14, параграф 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) №702/2014 г. Визираната разпоредба е императивна и покупката на лизинг е форма на придобиване на земеделска техника, както е прието и в Решение №13534/06.11.2018 г., постановено по адм.дело №5628/2018 г. на ВАС.
Направените с Ревизионния акт изводи, че от ревизираното лице неправилно е преотстъпен данък върху годишната данъчна основа на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 125000,00 лв., вместо 3411,50 лева, са незаконосъобразни. Съответно незаконосъобразно е установен данък за довнасяне от 183187,00 лв. (вместо декларирания от ревизираното лице) и е изчислена сумата от 124668,90 главница като дължима за довнасяне за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 година. При липсата на основание за непризнаване на част от преостъпения данък, търговецът е изчислил коректно данъчните си задължения и ги е заплатил. Същият не дължи сума за довнасяне, респективно не дължи и изчислената в Ревизионния акт лихва в размер на 51796,92 лв.
Обжалваната част на Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., изменена с Решение по жалба срещу ревизионен акт №491/22.08.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с която допълнително е установен дължим данък за довнасяне от 121 589,00 лв., ведно с прилежащи лихви, следва да бъде отменена изцяло.
Съобразно изхода на спора, на
основание чл.161, ал.1
от ДОПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски – 50 лв.
държавна такса и 250 лв. възнаграждение за вещо лице, както и действително
изплатеното възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част на
жалбата. Съгласно представените доказателства, възнаграждението възлиза на 4500
лв. и същото не е прекомерно, доколкото не надвишава минималния размер,
изчислен съобразно материалния интерес по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., в обжалваната му от ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“ част, с която допълнително е установен дължим данък за довнасяне от 124 668,90 лв. и лихва в размер на 51796,92 лв., изменена с Решение №491/22.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което допълнително установения дължим данък за довнасяне от 124 668,90 лв. е намален на 121 589,00 лв., ведно с прилежащи лихви.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление, да заплати на ЕТ „Грай – Г. А. – Р. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Т. в.” №***, разноски по делото в размер на 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: