Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 186 от 12.11.2012 година по НOХД № 667/2012 година по описа на Районен съд - град В. Т. подсъдимият Н. С. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2011 година на км. 106,140, на път ПП І-5, в участъка град В. Т. – град Д., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като водач на лек автомобил „О. Ф.”, сив металик, с ДКН ВТ..........., след подаден сигнал за преустановяване на движението и разясняване на забраната за навлизане в град Д., поради изтекло отровно вещество, пренебрежително заявил на полицейския служител „Гледай си работата!” и скандално потеглил в забранената посока, увеличавайки скоростта на движение се насочил към другия патрулиращ полицай Б. Д. И., в грубо нарушение на чл. 103 ЗДвП пренебрегнал сигнала му за спиране, заобиколил го в опасна близост, закачил сигнализиращата му дясна ръка и го завъртял от дясната страна на МПС, причинявайки поредица от удари на тялото и главата в корпуса на автомобила, след което безцеремонно продължил движението си в посока към град Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр.2, алт. НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на същия е наложено наказание „Пробация”, със следните пробационни мерки: 1. Задължителна реÒистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С присъдата подсъдимият Н. С. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2011 година на км. 106,140, на път ПП І-5, в участъка град В. Т. – град Д., причинил на полицейски орган – младши автоконтрольор Б. Д. И., служител на Сектор ПП – КАТ при ОД на МВР – град В. Т. при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето поради причиненото му мозъчно сътресение и контузия на лявото коляно, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от ТРИ години. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Н. С. К. е определено да изтърпи едно общо най-тежко, измежду определените наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от ТРИ години. Н. С. К. е осъден да заплати на Б. Д. И. направените по делото разноски в размер на 360.00 лева. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия Н. С. К., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Митко М., в качеството му на защитник на Н. С. К.. В жалбата си защитникът на подсъдимия развива съображения, че присъдата на Районен съд – град В. Т. е неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че К. е осъществил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Моли постановената от Районен съд – град В. Т. присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която Н. С. К. бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения. На следващо място излага съображения, че при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, присъдата следва да бъде отменена, а делото върната на първоинстанционния съд. Алтернативно прави искане наложените на подсъдимия наказания да бъдат намалени. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. оспорва подадената по делото въззивна жалба, като излага съображения, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована. Посочва, че нито на досъдебното производство, нито в първоинстанционното такова са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните. Счита, че първоинстанционната присъда е постановена в съответствие с фактическата обстановка, която следва от събраните по делото доказателства. На следващо място посочва, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 13 НК, доколкото институтът на крайната необходимост изисква освен наличието на непосредствена опасност, липсата на друг правомерен, с който да бъде избегната. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т. да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Повереникът на частния обвинител излага съображения, че присъдата на Районен съд – град В. Т. е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Счита, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба и доразвива доводите изложени в нея. Посочва, че първоинстанционният съд не е изяснил фактическата обстановка по делото, тъй като не е установен механизмът на причиняване на телесното увреждане на пострадалия от действията на К.. Твърди, че близките на подсъдимия, които са в много тежко здравословно психическо състояние, са изведени от полицейските органи, но едва след неговата намеса. Посочва, че Н. К. е действал в условията на крайна необходимост, доколкото е била налице непосредствена опасност за неговите близки и действията му са били насочени към отстраняване на тази опасност. Излага съображения, че не е имало друг начин за избягване на опасността и същевременно причинените от неговите действия вреди са по-малко значителни от предотвратените. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т. да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която Н. С. К. бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения. В. окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. С. К. ероден на 04.07.... година в град В. Т. с постоянен адрес в село О., община В. Т. ул. „С. и п.” № 1 и настоящ адрес в село А., ул. „Х. П.” № 10-12, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН *. На 11.07.2011 година сутринта, поради настъпило ПТП с ТИР в близост до град Д., при което били изтекли опасни материали, била обявена тревога и евакуация на жителите на града. На пътя град В. Т. – град Д., на км. 106+140 /местността „В.”/ били изпратени старши полицай Н. И. К., Група ООР при РУ „Полиция” – град В. Т. и младши автоконтрольор Б. Д. И., Сектор ПП при ОД на МВР – град В. Т.. Същите следвало да осъществяват пропускателен режим, като не допускат навлизане на пътни превозни средства и хора в град Д., с изключение на автомобили със специален режим на движение. Служебният полицейски автомобил бил разположен напречно на пътната лента за движение в посока към град Д.. Около 08.00 часа на мястото, къде полицейските служители изпълнявали задълженията си се били събрали много граждани, които чакали автобус, който да ги откара в град В. Т.. По това време към полицейския пост в посока към град Д. се придвижвал лек автомобил „О. Ф.” с ДКН ВТ........... и с десен волан, управляван от подсъдимия Н. С. К.. Последният бил спрян със стоп-палка от свидетеля К. и му заявил, че желае да навлезе в град Д., тъй като там се намират негови близки, които са в тежко здравословно състояние и не са в състояние да напуснат сами дома си. Полицай К. му обяснил, че има абсолютна забрана за пропускане на автомобили в града, че се извършва евакуация на населението и че не може да го пусне да премине. Тогава подсъдимият изразил несъгласие с полицейския служител, казал му „Гледай си работата!” и потеглил със „изсвирване на гумите”, като навлязъл в свободната пътна лента, заобикаляйки полицейския автомобил. Там се намирал полицай Б. И., който с ръка му дал знак да спре. Подсъдимият обаче не само, че не го направил, но и увеличил скоростта за движение на автомобила. При преминаване в опасна близост до пострадалия И. автомобилът на К. закачил сигнализиращата му дясна ръка и го завъртял по дясната страна на лекия автомобил, при което последвали удари на главата и тялото на полицейския служител в МПС. Подсъдимият продължил с бърза скорост в посока към град Д., където в последствие бил задържан от други полицейски служители. Б. Д. И. е получил мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие, световъртеж и контузия на лявото коляно. Причинените на Б. И. увреждания са в резултат на тъпа травма и е възможно да са получени от блъскане с МПС. Получените травматични увреждания са причинили на И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като срокът на лечение и възстановяване може да продължи около 1-2 месеца при нормално протичащ оздравителен процес /Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни л. 48-50 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия Н. С. К. /частично/, показанията на свидетелите Б. Д. И., Т. Й. Т., Е.И. А., Колю Д. К., Н. И. К., С. Г. Ц., П. Р. И., А. Ц. П. и В. И. К., показанията на свидетеля Т. Г. Г., дадени на досъдебното производство /л. 18 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2011г. /20-24 от ДСП/, протокол за доброволно предаване на лек автомобил „О. Ф.” с ДКН ВТ........... от 12.07.2011 година /л. 37 от ДСП/, протокол за оглед на предмет от 12.07.2011 година /л. 39 от ДСП/, протокол за доброволно предаване от 23.01.2012 година /л. 43 от ДСП/, медицинска документация /л. 66-100 от ДСП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 101 от ДСП/, справка за съдимост на Н. С. К., рег. № 2142 от 11.07.2011 година на Районен съд – град В. Т. експертни решения №№ 0640 от 07.04.2011г. и 2082 от 24.11.2009 година /л. 123 и 124 от ДСП/; писмените доказателства, приложени в първоинстанционното производство – Експертно решение № 1110/1994 година /л. 50 от първоинстанционното производство/; заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л. 48-50 от ДСП/. По делото липсват каквито и да е противоречия относно авторството на деянието, обстоятелствата, свързани с времето и мястото на събитието, както и относно резултата, настъпил вследствие на деянието. Тъй като по отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства са безпротиворечеви и последователни, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани в тези части. Противоречия съществуват в показанията на свидетелите и обясненията на К., относно поведението на подсъдимия и пострадалия преди инцидента, както и относно механизма на изпълнителното деяние. От една страна са обясненията на подсъдимия. От друга страна свидетелите Б. Д. И., Т. Й. Т., Е.И. А., Н. И. К., П. Р. И. и Т. Г.Г. свидетелстват за фактическа обстановка, която коренно се различава от тази, описана от подсъдимия. Следва да се има предвид обаче специфичният характер и доказателствената същност на обясненията на подсъдимия. От една страна те представляват гласно доказателствено средство, но от друга – те са средство за защита на самия подсъдим. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, с оглед на това, че подсъдимия е най-заинтересован от изхода на делото, поради което неговите обяснения следва да се обсъждат не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. Настоящият съдебен състав кредитира частично обясненията на подсъдимия К., а именно в частта им относно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на инцидента, доколкото в тази част заявеното от него се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият излага тезата, че е говорил с единия полицай и му обяснил, че близките му не вдигат телефона и трябва да им помогне, както и че в деня на инцидента не е виждал пострадалия. Друга фактическа обстановка описват в показанията си свидетелите Б. Д. И. и Н. И. К.. В показанията си и двамата полицейски служители заявяват, че подсъдимият е спрял до полицейския автомобил и е разговарял с К., като му е заявил „Гледай си работа!”, потеглил демонстративно, заобикаляйки патрулния автомобил и минавайки покрай Б. И., го закачил и последният ударил тялото и главата си в автомобила, управляван от подсъдимия. Показанията на органите на реда се подкрепят и от показанията на намиращите се в близост до инцидента свидетели Т. Й. Т., Е. И. А., П. Р. И. и Т. Г. Г.. Те заявяват, че действително подсъдимият е спрял до патрулния автомобил и е разговарял с единия полицай, но след това демонстративно потеглил, като гумите му изсвистяли и при преминаване до другия полицай, го закачил странично с автомобила и същият се усукал и ударил в него. Предвид изложеното съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели, които са се намирали на мястото на инцидента са последователни и непротиворечиви и описват ясно случилото се, поради това настоящият съдебен състав приема, че същите са достоверни и следва да се кредитират. Още повече, че същите се подкрепят и от изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и от протокола за оглед на предмет – на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, по който е имало следи, успоредни ивици с отнемане на прах от дясната страна на автомобила. А доколкото обясненията на подсъдимия не се подкрепят от събраните по делото доказателства и напротив, същите се опровергават от тях настоящият съдебен състав приема, че са защитна версия и не ги кредитира в тази им част. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият Н. С. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимият К. на 11.07.2011 година на км. 106,140, на път ПП І-5, в участъка град В. Т. – град Д., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като водач на лек автомобил „О. Ф.”, сив металик, с ДКН ВТ..........., след подаден сигнал за преустановяване на движението и разясняване на забраната за навлизане в град Д., поради изтекло отровно вещество, пренебрежително заявил на полицейския служител „Гледай си работата!” и скандално потеглил в забранената посока, увеличавайки скоростта на движение се насочил към другия патрулиращ полицай Б. Д. И., в грубо нарушение на чл. 103 ЗДвП пренебрегнал сигнала му за спиране, заобиколил го в опасна близост, закачил сигнализиращата му дясна ръка и го завъртял от дясната страна на МПС, причинявайки поредица от удари на тялото и главата в корпуса на автомобила, след което безцеремонно продължил движението си в посока град Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, която се изразява в пренебрежителното му отношение към полицейските служители и обстановката на извънредно положение и евакуация на населението на града. Поведението му изразява грубо незачитане на както на обществения ред, така и на обществото като цяло. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, доколкото се касае за неизпълнение на полицейско разпореждане и по този начин нарушава установения обществения ред. Действително поведението на К. не е било насочено пряко към нарушаване на обществения ред, тъй като същият е бил притеснен за своите близки, но същият е допускал настъпването на общественоопасните последици и се е отнесъл безразлично към тях, доколкото е искал настъпването на преследваните от него последици. Подсъдимият Н. С. К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 131, ал. 2,т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимият К. на 11.07.2011 година на км. 106,140, на път ПП І-5, в участъка град В. Т. – град Д., причинил на полицейски орган – младши автоконтрольор Б. Д. И., служител на Сектор ПП – КАТ при ОД на МВР – град В. Т. при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето поради причиненото му мозъчно сътресение и контузия на лявото коляно. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е допускал вероятното настъпването на същите, тъй като потегляйки с автомобила си се е насочил в опасна близост към пострадалия, макар да не е целял увреждането му, е допускал резултата от поведението си. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършването на това престъпление от подсъдимия, както и че не е изяснен механизмът на изпълнителното деяние. От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че в момента, в който К. потеглил с лекия автомобил и заобиколил полицейския автомобил се насочил към пострадалия Б. И.. В този момент последният вдигнал дясната си ръка в опит да даде знак на подсъдимия да спре, но той не го направил и преминавайки в опасна близост до него успял да закачи със страничната колонка на МПС-то ръката на пострадалия. По този начин той се усукал и завъртял покрай автомобила, при което било причинено телесното увреждане. В тази насока са свидетелските показания както на двамата полицейски служители, така и на намиращите се в близост хора, които макар да не описват инцидента точно по един и същ начин, с едни и същи думи, по идентичен начин описват, това което са видели. В тази насока е и заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице заявява и че при удар от външните части на МПС почти винаги има усукване, каквото е описано и от пострадалия. Така описаният механизъм на изпълнителното деяние се подкрепя и от протокола за оглед на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, при който са установени успоредни ивици с отнемане на прах от дясната страна на МПС. Неоснователно е и възражението на защитника, че Н. С. К. е действал в условията на крайна необходимост. В случая по делото настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 13 НК е неприложима. Действително първите два от елементите, които характеризират института на крайната необходимост са налице. На първо място това е непосредствена опасност, която в случая е била налице. На следващо място това е защитно, отблъскващо деяние, което е насочено към спасяване на защитения обект. Наред с тези елементи обаче, за да е приложима разпоредбата на чл. 13 НК е необходимо да са налице няколко специални условия. Основното от тях е да не съществува друг правомерен начин за избягване на опасността, освен чрез причиняване на вредите. В случая подсъдимият К. е разполагал с възможността да обясни на полицейските служители какво е здравословното състояние на неговите близки, че те не могат сами да напуснат жилището си, както и да поиска техни колеги да отидат на място в дома на роднините му, за да ги изведат от там, ако те не са го направили. Доколкото е имало друг правомерен начин за избягване на опасността, не би могло да се приеме, че причинените с деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 2,т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу Н. С. К. обвинения, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъпленията. Обществената опасност на извършените от подсъдимия К. деяния е сравнително висока. Обществената опасност на Н. С. К. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало, както и обстановката, при която са осъществени престъпленията. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянията, личната такава на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъпленията, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. За извършеното престъпление по чл. чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК на подсъдимия Н. С. К. е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, а за престъплението по чл. чл. 131, ал. 2,т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК на К. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства. Наложените наказания са съответни по вид, с оглед предвидените такива в Особената част на Наказателния кодекс за извършените престъпления. Размерът на същите е определен като е приложена разпоредбата на чл. 55 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването на наложените наказания, така и за намаляването им. Наложените на подсъдимия Н. С. К. наказания се явяват справедливо определени, а до колкото са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК правилно първоинстанционният съд е определил подсъдимият Н. С. К. да изтърпи едно общо, най-тежко измежду определените наказания, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че подадената по делото въззивна жалба е неоснователна. Атакуваната присъда на Районен съд – град В. Т. е правилна и законосъобразна, поради което и като такава същата следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 186 от 12.11.2012 година на Районен съд - град В. Т. по НOХД № 667/2012 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |