№1432/25.7.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ
НИКОЛОВА |
|
При секретар
|
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с
участието |
|
на прокурора
|
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 1353 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на адв. Е.Т.,
пълномощник на А.М.З. срещу РЕШЕНИЕ № 441 от 13.03.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 6870/2022г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Иска се отмяната на
въззивния съдебен акт както и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание, касаторът не се
представлява. Постъпила е молба от адв. Е.Т., с която се поддържат жалбата и
изложените в нея аргументи.
Ответникът по касационната жалба РДГ
Пловдив не се представлява, представя писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди приложените
по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите
на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
На 16.09.2021 г. в землището на с. Храбрино,
общ. Родопи жалбоподателят бил установен да ловува като превозва с МПС с един
брой цяла дива свиня – женски приплод с огнестрелна рана на врата без писмено
разрешително за лов.
Констатациите от проверката били обективирани
в протокол серия РДПЛ №005007 от 17.09.2021 г.
Бил съставен АУАН № 001947/17.09.2021 г.,
като случаят бил
докладван и на РП Пловдив. По случая било
образувано досъдебно производство, прекратено с Постановление на РП Пловдив от
01.12.2021 г., а делото ведно с приобщените веществени доказателства били
изпратени на Директора на ТП ДГС Пловдив по компетентност с оглед решаване на
въпроса за административната отговорност на лицето.
Въз основа на събраните доказателства било
издадено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета
описаната в съставения АУАН фактическа обстановка.
Районният съд обсъдил събраните по делото
гласни и писмени показания и достигнал до извода, че жалбоподателя /касатор в
настоящото производство/ е извършил вмененото му нарушение. Преценил, че
нарушението е правилно санкционирано, но при индивидуализацията на наказанието
не са спазени правилата на чл. 27 от ЗАНН и неправилно е определен размера на
глобата, която била намалена от 400 на 200 лева. В останалата част,
наказателното постановление било потвърдено.
Решението е правилно.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
По
делото са налични категорични доказателства, че на процесната дата,
жалбоподателят е осъществил една от проявните форми на ловуване по чл. 43 ал.2
от ЗЛОД, като е превозвал с МПС дивеч- един брой дива свиня с огнестрелна рана
на главата, без надлежно писмено разрешително за лов.
Санкционната норма
на чл. 85 от ЗЛОД предвижда наказание за лице, което взема, пренася, превозва
или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него
без писмено разрешително за лов, глоба от 200 до 1000 лева. Наред с това
наказание в чл.94 от ЗЛОД предвижда и налагането на кумулативно наказание
лишаване от право на ловуване за срок от три години, което е във фиксиран
размер и не подлежи на индивидуализация от страна на съда.
А по силата на чл.2,
раздел А от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча
виновните лица заплащат и обезщетение, което е отново е предвидено във фиксиран
размер, а именно 500 лв. – при щети, нанесени на дива свиня, какъвто е и
разглеждания случай.
Правилно РС е
индивидуалзирал наказанието глоба, наложено на основание чл. 85 от ЗЛОД на
нарушителя, като го е намалил в минималния предвиден от закона размер на 200
лв., тъй като АНО не е посочил отегчаващи вината обстоятелства.
В останалата част,
районният съд не е намерил основания за ревизиране на наказателното
постановление, включително и относно лишаването от право за ловуване и
обезщетението, което нарушителя следва да заплати. Изводите са законосъобразни
и се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 441 от 13.03.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 6870/2022г.
ОСЪЖДА А.М.З., ЕГН
********** да заплати в полза на Регионална
дирекция по горите гр. Пловдив сумата от 100/сто/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.