Определение по дело №4/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 161 от АПК във вр. с чл. 66, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и е образувано по искане на „Завод за хартия – Белово“ АД, инкорпорирано в Частна жалба вх. № 2857/27.03.2024 г.

Главното производството по делото е по чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 195б от Закона за водите и е образувано е по жалба на „Завод за хартия – Белово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, [улица], № 1а, чрез А. Н. Н. – синдик (съгласно молба – уточнение вх. № 775/25.01.2024 г.) против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 79/24.10.2023 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.

С Определение № 514/07.02.2024 г., делото е прекратено поради просрочие на жалбата, както при приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК, така и на чл. 149, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 97 от АПК, за което съдът е изложил подробни съображения.

В срока за обжалване на Определение № 514/07.02.2024 г., е постъпила Частна жалба вх. № 2857/27.03.2024 г. от „Завод за хартия – Белово“ АД, ЕИК *********. Делото е изпратено по компетентност на Върховния административен съд. С Определение № 5787/13.05.2024 г., постановено по адм.д. № 4526/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е констатирано, че в условията на евентуалност в Частна жалба вх. № 2857/27.03.2024 г. е инкорпорирано искане за възстановяване на срока за обжалване на процесния АУПДВ. Поради това, делото е изпратено на Административен съд – Пазарджик за произнасяне по това искане.

Предвид изложените и по аргумент от чл. 161 от АПК, във вр с чл. 66, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с участието на страните за разглеждане на искането за възстановяване на срока за обжалване.

В молбата са изложени съображения за възстановяване на срока поради поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Изложени са съображения, че поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение е именно посочения механизъм за оспорване на процесния АУПДВ. В същия било записано, че актът може да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ пред Министъра на околната среда и водите и пред Административен съд – Пазарджик. Към молбата не са представени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Искането се поддържа със Становище с вх. № 5624/18.06.2024 г.

Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призован, не се явява, изпраща представители юрк. Д. и юрк. Х., които оспорват искането за възстановяване на срока за оспорване на АУПДВ. Излагат съображения, че в случая не е налице въвеждане в заблуждение на жалбоподателя от страна на администрацията на органа издал цитирания акт.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Главното производството по делото е по чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 195б от Закона за водите. Образувано е по жалба на „Завод за хартия – Белово“ АД, ЕИК *********, чрез А. Н. Н. – синдик (съгласно молба – уточнение вх. № 775/25.01.2024 г.) против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 79/24.10.2023 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.

В диспозитива на АУПДВ е посочено, че: „Настоящият акт подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ пред Министъра на околната среда и водите и пред Административен съд –Пазарджик.“.

АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 26.10.2023 г. (с писмо изх. № ПО-02-183 (1)/24.10.2023 г. – л. 11 и обратна разписка ИД PS 4040 O14H79 F – л.19 от делото).

Както се твърди в самата жалба, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, АУПДВ предмет на настоящото дело е бил оспорен по административен ред – пред Министъра на околната среда и водите с Жалба вх. № ПО-02-183 (2) от 08.11.2023 г. (л. 66 от делото).

Видно от представените с административната преписка доказателства, жалбата, ведно с административната преписка по издаване на АУПДВ е изпратена до Министъра на околната среда и водите на 13.11.2023 г., с писмо изх. № ПО-02-183 (3) от 13.11.2023 г. (л. 33 от делото). Получени са в МОСВ на 15.11.2023 г., съгласно представена Обратна разписка № ИД PS 4040 O14HKM 5 (л. 35 от делото).

С Писмо изх. № Ж-204/16.11.2023 г. жалбоподателят е уведомен за получаване на жалбата и преписката от горестоящия административен орган. Писмото е получено от синдика на „Завод за хартия – Белово“ АД на 21.11.2023 г. (обратна разписка на л. 91 гръб и л. 94 от делото).

Последвало е издаването на Решение № 268 от 01.12.2023 г. на Министъра на околната среда и водите (л. 77-80 от делото), с което жалбата е отхвърлена. Същото е изпратено на жалбоподателя с Писмо изх. № Ж-204/01.12.2023 г. и е връчено на 06.12.2023 г., съгласно обратна разписка № ИД PS 1040 80SX18 S (л. 92 и 95 от делото).

Жалба срещу процесния АУПДВ е подадена до Административен съд - Пазарджик едва на 20.12.2023 г., чрез Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с вх. № ПО-02-183 (5) от 21.12.2023 г.

Тоест актът е издаден на 24.10.2023 г., редовно е връчен на жалбоподателя на 26.10.2023 г., оспорен е по административен ред на 08.11.2023 г. Подадената по административен ред жалба е отхвърлена от горестоящия орган на 01.12.2023 г., за което жалбоподателят е уведомен на 06.12.2023 г. Жалба по съдебен ред е подадена до Административен съд - Пазарджик едва на 20.12.2023 г.

С Определение № 514/07.02.2024 г., настоящото адм. дело № 4/2024 по описа на Административен съд - Пазарджик е прекратено поради просрочие на жалбата, както при приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК, така и на чл. 149, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 97 от АПК, за което съдът е изложил подробни съображения.

В срока за обжалване на Определение № 514/07.02.2024 г., е постъпила Частна жалба вх. № 2857/27.03.2024 г. от „Завод за хартия – Белово“ АД, ЕИК *********. Делото е изпратено по компетентност на Върховния административен съд. С Определение № 5787/13.05.2024 г., постановено по адм.д. № 4526/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е констатирано, че в условията на евентуалност в Частна жалба вх. № 2857/27.03.2024 г. е инкорпорирано искане за възстановяване на срока за обжалване на процесния АУПДВ, поради което и делото е изпратено на Административен съд – Пазарджик за разглеждане на същото.

С оглед горните, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с участието на страните за разглеждане на искането за възстановяване на срока за облажване (В този смисъл Определение № 10366 от 31.10.2023 г. по адм. д. № 8640 / 2023 г. на Върховен административен съд).

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Искането по чл. 161 от АПК е направено своевременно - доколкото същото е депозирано в 7-дневен срок от съобщаване на прекратителното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане.

С оглед горното искането е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 161 от АПК преклузивен срок се възстановява, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведението на администрацията.

В молбата за възстановяване на срока са изложени съображения, че поведението на администрацията е въвело жалбоподателя в заблуждение, доколкото в диспозитива на оспорения АУПДВ било посочено, че подлежи на оспорване по административен ред пред Министъра на околната среда и водите и пред Административен съд – Пазарджик, което въвело жалбоподателя в заблуждение, че е предвиден нарочен ред за оспорване първо по административен ред и едва след това по съдебен.

С определението за насрочване на производството по чл. 161 от АПК, което е по реда на чл. 66 от ГПК и се разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е указал ясно на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата установяващи, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело го в заблуждение.

Предвид съображенията на молителя за възстановяване на срока за обжалване на АУПДВ, настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. За да е налице основание за възстановяване на срока за съдебно обжалване е необходимо за жалбоподателя да са били налице или особени непредвидими обстоятелства, или поведение на администрацията да е въвело жалбоподателя в заблуждение.

Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието „особени непредвидени обстоятелства“ като е оставил на практиката, с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. Безспорно е обаче, че обстоятелствата трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. В този смисъл Определение № 824 от 24.01.2024 г. по адм. д. № 533/2024 г. на Върховен административен съд. В случая обаче не се твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, за такива не са представени доказателства, а и не се установяват при проверка на събрания по делото доказателствен материал.

Не може да се приеме и, че в конкретния случай пропускането на срока за обжалване се дължи на поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение.

В оспорения АУПДВ е посочен реда на неговото оспорване в съответствие с изискванията за форма на акта регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, който изрично предвижда, че когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва съдържа указания пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.

В случая предмет на оспорване е АУПДВ, който е издаден на основание чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 195б от Закона за водите. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва по административен ред пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тоест в случая е предвидено, че актовете от вида на процесния могат да бъдат оспорени както по административен ред, така и по съдебен, като преценката и изборът за ред за оспорване принадлежат на страната, за която актът е неблагоприятен. В този смисъл и посоченото в диспозитива на АУПДВ, че подлежи на оспорване пред Министъра на околната среда и водите (по административен ред), както и пред Административен съд – Пазарджик (по съдебен ред).

Нормата на чл. 148 от АПК позволява административният акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред. При обжалване по административен ред по реда на АПК, към който препраща чл.166, ал.3 от ДОПК, обжалването по административен ред на акта не е задължително. Тоест, в случая законодателят изрично е предвидил, че оспорването на актове от вида на процесния се извършва по общия ред предвиден в АПК, като за разлика от ревизионното производство уредено в чл. 152 и сл. от ДОПК не се изисква задължително обжалване по административен ред. В този смисъл и Определение № 130 от 07.01.2019 г. по адм. д. № 15415/2018 на Върховния административен съд.

В случая АУПДВ предмет на настоящото дело е бил оспорен по административен ред – пред Министъра на околната среда и водите с Жалба вх. № ПО-02-183 (2) от 08.11.2023 г., като това е бил избраният от жалбоподателя механизъм за защита – оспорване по административен ред, пред горестоящия орган. Същият се е произнесъл по жалбата с Решение № 268 от 01.12.2023 г., връчено на жалбоподателя на 06.12.2023 г.

В хода на оспорването жалбоподателят е представляван от назначения синдик, който по аргумент от чл. 655, ал. 1, т. 4 от ТЗ следва да има завършено висше юридическо или икономическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години. Установява се в случая, че назначеният синдик е с юридическо образование, доколкото упражнява професията адвокат. Тоест упражнява юридическа професия по занятие.

Предвид това не може да се сподели тезата, че посоченото в диспозитива на оспорения АУПДВ е въвел жалбоподателя в заблуждение.

Указанията за оспорване на АУПДВ съответстват както на изискването на чл. 57, ал. 2, т. 7 от АПК, така и на предвиденото в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, като изборът на защита по административен или съдебен ред е предопределен от избора на жалбоподателя, включително по аргумент от чл. 148 от АПК.

В този смисъл следва да се изтъкне, че според предвиденото в чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

Според т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

Доколкото и законният представител на оспорващия – синдик, упражнява юридическа професия по занятие, обосновано може да се предположи, че посочените норми и предвиждания в тълкувателното решение са му служебно известни. В този смисъл указанията за оспорване в диспозитива на АУПДВ не биха могли да го въведат в заблуждение, доколкото същите преповтарят законови норми и указват различните механизми на потенциална защита.

В настоящия случай, горестоящият едноличен административен орган –Министърът на околната среда и водите пред който е оспорен АУПДВ, е получил жалбата, с цялата преписка на 15.11.2023 г. Двуседмичният срок по чл. 97, ал.1 АПК, за произнасяне на компетентния орган е бил до 29.11.2023 г. (сряда – работен ден) От 30.11.2023 г. (четвъртък – следващият работен ден) за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, за обжалване на процесния АУПДВ, който срок е изтекъл на 14.12.2023 г. (четвъртък – работен ден).

Жалбата пред съда е подадена едва на 20.12.2023 г., или седмица след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване.

Освен това следва да се изтъкне, че в случая жалбоподателят дори е бил уведомен за датата на получаването на преписката от органа – 15.11.2023 г. с писмо Ж-204/16.11.2023 г., получено от синдика на 21.11.2023 г. с писмо с обратна разписка. Въпреки това не е последвало активно процесуално поведение на жалбоподателя за снабдяване с информация по движението на преписката или оспорване по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. 3 АПК във вр. с чл. 97, ал. 5 АПК. Независимо от това и дори да не беше уведомен за получаване на преписката, неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за датата на получаване на административната преписка, според трайната съдебна практика не е свързано с удължаване на срока за обжалване. Срокът за произнасяне от горестоящия административен орган е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК (в този смисъл ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, I и II колегия и Определение № 10296 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2019 г., IV отд.).

Предвид горните не се установяват действия чрез които администрацията да е проявила поведение, с което да е провокирала заблуждение в жалбоподателя. В този контекст следва изрично да се изтъкне, че в АУПДВ предмет на съдебен контрол е ясно указано пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване. Тоест жалбоподателят бидейки наясно с инициирано обжалване по административен ред на акта, е можел да предприеме съдебна защита или в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК или в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, като и двата са пропуснати, без за това да се констатира препятствие от страна на администрацията или поведение, което да е въвело жалбоподателя в заблуждение.

От това следва, че жалбоподателят е бил наясно с датата на образуване на самото производство пред горестоящия административен орган, поради което е следвало да прояви необходимата активност за проследяване на движението на подадената от него жалба, с оглед съобразяване на поведението си с нормата на чл. 97, ал. 5 от АПК, даваща възможност при непроизнасяне в срок на горестоящия административен орган жалбата да бъде насочена против първоначалния акт. В този смисъл Определение № 10127 от 25.10.2023 г. по адм. д. № 9348/2023 г. на Върховен административен съд.

Предвид всички гореизложени, настоящият състав намира, че в този случай не се установява поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение от което да е следвало пропускането на срока за обжалване. Не се установяват и особени непредвидени обстоятелства.

С оглед горните и предвид съществуващата за молителя доказателствена тежест, не се установява наличието на предпоставките за възстановяване на пропуснат срок.

При този изход на производството, основателно се явява своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 161 от АПК, Административен съд Пазарджик, IV състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Завод за хартия – Белово“ АД, ЕИК *********, за възстановяване на срока за обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 79/24.10.2023 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.

ОСЪЖДА „Завод за хартия – Белово“ АД, ЕИК ********* да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ разноски в производството в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.