Р Е Ш Е
Н И Е
№ 264
град
Горна Оряховица, 30.06.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Стефка
Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…, като
разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2000 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл.128, т.2, във
вр. с чл.242 КТ, иск по чл.262, ал.1 от КТ, иск по чл. 221, ал.1 от КТ и иск по чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът
С. Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника – адвокат Н.И. от
ВТАК, твърди в исковата си молба, че по силата
на Трудов договор № 11/23.11.2015г., сключен между него и ответника, изпълнявал
възложената му работа на длъжност „Обслужващ бензиностанция/газостанция”, код по НКПД *******
в Бензиностанция гр.Л., с основно месечно трудово възнаграждение 500 лева. Същият
договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 001/31.08.2016г.,
считано от 01.09.2016г. Въпреки, че е изпълнявал добросъвестно възложената му
работа, ответника, в качеството си на работодател, не изпълнил задълженията си
визирани в чл.128, т.2 от КТ и не му заплатил дължащото му се трудово
възнаграждение за месеците от юли и август 2016г. в размер на 1000 лева и
извънреден труд за същият период в размер на 500 лева. На 20.09.2016г. на
работодателя е изпратена Покана за доброволно изпълнение, за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение в размер на 1500 лева, обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ в размер на 500 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
666.66 лева. Въпреки, че поканата е получена от ответника на 21.09.2016г., към
настоящият момент същият не е заплатил дължимите суми в общ размер на 2666.66
лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати дължимите суми, както следва: 1. Неизплатено
трудово възнаграждение за положен труд за периода от 01.07.2016г. до
31.08.2016г. - сумата общо в размер на 1500 лева; 2. Обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на
500 лева; 3. Обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. в
размер на 666.66 лева; 4. Законната лихва за
забава върху неизплатените суми за трудово възнаграждение, считано от датата на
падежа на всяко вземане до датата на исковата молба, както и законната лихва
върху главницата, считана от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане. С молба вх. № 763/23.01.2016г. прави уточнение на ИМ, като сочи, че
претендирания размер на лихвата за забава върху главното вземане за неизплатено
трудово възнаграждение е в общ размер на 44.05 лева, както следва: 25.26 лева
за неизплатено трудово възнаграждение и положен извънреден труд през м. юли
2016г. в размер на 750 лв., за периода 01.08.2016г. – 29.11.2016г. и 18.79 лева
за неизплатено трудово възнаграждение и положен извънреден труд през м. август
2016г. в размер на 750 лв., за периода 01.09.2016г. – 29.11.2016г.. Претендира
разноските по делото.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат Н.И. от ВТАК, ищецът поддържа
поддържа предявените искове, като на основание чл.214, ал.1 от ГПК прави
изменение на размера на предявения иск с правно основание чл. 128, т.2, вр. с
чл. 242 от КТ, като същия се счита предявен за неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2016г. в нетен размер от
783.90 лв., ведно със лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко
вземане, до датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. в размер на
17.71 лв.; изменение на размера на предявения иск по чл. 262, ал.1 от КТ, като
същия се счита предявен за неизплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, в работни дни, за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2016г., в
размер на 391.95 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на падежа на
всяко вземане, до датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г, в
размер на 8.85 лв.; изменение на размера на предявения иск по чл. 221, ал.1 от КТ, като същия се счита предявен в размер на 450 лв. и изменение на размера на
предявения иск по чл. 224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск за
2015г. и 2016г. в нетен размер на 293.47 лв. Моли съда да постанови
неприсъствено решение и да му присъди съдебните разноски.
Ответникът „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч.
1554, облС., община С., ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик
на капитала К.П.К., не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В
съдебно заседание, ответникът „А.” ЕООД, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Не заема становище по предявения иск.
Съдът,
след като взе предвид направеното от ищеца в съдебно заседание от 26.06.2017г.
искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на
закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице
предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото с
разпореждането си по чл. 131 от ГПК от
29.11.2016г., съдът е разяснил на ответника „А.” ЕООД последиците от неподаване
на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото заседание.
Разпореждането е връчено на ответника на 13.12.2016г. В срока по чл. 131 от ГПК
ответника не е депозирал отговор на исковата молба. Същия не се явява и в
първото по делото заседание, въпреки редовното му призоваване по реда на чл.
50, ал.4, вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК на 09.05.2017г.; не е направил и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото
писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
съдът намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни. Съдът взе
предвид също, че с молба в съдебно заседание от 26.06.2017г.., ищецът чрез
пълномощника му - адвокат Н.И. от ВТАК моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК.
При
тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239, ал.1, т.1
и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
съответствие с изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно
основание чл.128, т.2, във вр. с чл.242 КТ, иск по чл.262, ал.1 от КТ, иск по чл. 221,
ал.1 от КТ и иск по чл.224, ал.1 от КТ, за осъждане на ответника „А.” ЕООД да му
заплати следните суми: 783.90 лв., представляващи общ нетен размер на неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2016г., 17.71 лв.,
представляващи общ размер на лихва за забава, считано от датата на падежа на
всяко вземане, до датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане; 391.95 лв., представляващи
общ нетен размер на неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, в работни дни, за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2016г., 8.85
лв., представляващи общ размер на лихва за забава, считано от датата на падежа
на всяко вземане, до датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане; 450 лв.,
представляващи нетен размер на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ при
прекратено трудово правоотношение от работника без предизвестие, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане; 293.47 лв., представляващи обезщетение
по чл. 224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане, са вероятно
основателни. Този извод се налага с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства – твърдение за наличието на трудово правоотношение, възникнало по
силата на Трудов договор № 011/23.11.2015г., по силата на което С. Г.С. е
заемал длъжността “Обслужващ
бензиностанция/газостанция”, код по НКПД ******* в Бензиностанция гр.Л.
в „А.” ЕООД гр. София, като страните са уговорили трудово възнаграждение в
размер на 500 лева с периодичност на изплащане ежемесечно и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и профессионален опит 0.6% за всяка
година трудов стаж при настоящия работодател / за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; твърдение
за прекратено трудово правоотношение между страните на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 001/31.08.2016г.,
считано от 01.09.2016г. Вероятната основателност на предявените искове се
обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства:
представените от ищеца Трудов
договор № 011/23.11.2015г., Заповед № 001/31.08.2016г.,
Покана за доброволно изпълнение и обратна разписка. Наред с това, вероятната
основателност на предявените искове се обосновава и от приетата по делото
съдебно - икономическа експертиза, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от
страните. Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на поетите
договорни задължения са за отрицателни факти, поради което в тежест на
последния е да докаже, че е изпълнил. Такива доказателства по делото не са
представени.
С
оглед разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се
мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,
ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено
решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239, ал.2 от ГПК.
Предвид
изложеното по-горе, съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло като основателни и доказани. Съдът следва да осъди ответника „А.” ЕООД
да заплати на ищеца следните суми: 783.90 лв., представляващи общ нетен размер
на неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2016г. до
31.08.2016г., 17.71 лв., представляващи общ размер на лихва за забава, считано
от датата на падежа на всяко вземане, до датата на предявяване на исковата
молба - 29.11.2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й
изплащане; 391.95 лв., представляващи общ нетен размер на неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, в работни дни, за периода от
01.07.2016г. до 31.08.2016г., 8.85 лв., представляващи общ размер на лихва за
забава, считано от датата на падежа на всяко вземане, до датата на предявяване
на исковата молба - 29.11.2016г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до
окончателното й изплащане; 450 лв., представляващи нетен размер на обезщетение по
чл. 221, ал.1 от КТ при прекратено трудово правоотношение от работника без
предизвестие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане; 293.47
лв., представляващи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, за неизползван платен
годишен отпуск за 2015г. и 2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й
изплащане.
При
този изход на делото основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата
страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ГОРС дължимата държавна такса върху уважените размери на исковете
общо в размер на 200.00 лв., сумата от 100.00 лв., представляваща платено
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч. 1554, облС., община С.,
ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик на капитала К.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 783.90 лв.
/седемстотин осемдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляващи
общ нетен размер на неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.07.2016г. до 31.08.2016г., СУМАТА
от 17.71 лв. /седемнадесет лева и
седемдесет и една стотинки/, представляващи общ размер на лихва за забава,
считано от датата на падежа на всяко вземане, до датата на предявяване на
исковата молба - 29.11.2016г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч. 1554, облС., община С.,
ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик на капитала К.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 391.95 лв. /триста
деветдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи общ
нетен размер на неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, в работни дни, за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2016г., СУМАТА от 8.85 лв. /осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи общ
размер на лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко вземане, до
датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч. 1554, облС., община С.,
ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик на капитала К.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляващи нетен размер на обезщетение по
чл. 221, ал.1 от КТ при прекратено трудово правоотношение от работника без
предизвестие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч. 1554, облС., община С.,
ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик на капитала К.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 293.47 лв. /двеста
деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляващи
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск за
2015г. и 2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба - 29.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч. 1554, облС., община С.,
ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик на капитала К.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.Ч. 1554, облС., община С.,
ул. „****” № 81, представлявано от едноличен собственик на капитала К.П.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на
бюджета на Съдебната власт, СУМАТА
от 200.00 лв. /двеста лева/,
представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5.00 лв. /пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
На
основание чл.7, ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от
решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: