Присъда по дело №20/2013 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към Присъда № 211 от 22.11.2013 година

по н.о.х.дело № 20/2013 година

по описа на Районен съд – *******:

 

     Обвинението против подсъдимия Т.Г.Т. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 16.06.2012 г. в с. Самуилово, обл. *******, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18–годишна възраст, а именно с И.С.С., ЕГН **********, като я принудил към това със сила – престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.2 от НК.

     Обвинението против подсъдимия Б.П.С. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 16.06.2012 г. в с. Самуилово, обл. *******, направил опит със сила да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18–годишна възраст, а именно с И.С.С., ЕГН **********, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини -  престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.18 ал.1 от НК.

     В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - ******* поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че по време на съкратеното съдебно следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага на подсъдимия Т. да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Предлага също така на основание чл.68 ал.1 от НК съдът да приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода наложено на Т. по нохд № 1835/2010 г. по описа на РС *******. Предлага на подсъдимия С. да бъде наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим. Счита, че гражданските искове следва да се уважат.

     В съдебно заседание свидетелката И.С.С. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител.

    Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от И.С.С. срещу подсъдимия Т. за сума в размер на 5000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

    Приет е за съвместно разглаждане граждански иск от И.С.С. срещу подсъдимия С. за сума в размер на 3000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения повереникът поддръжа изложеното в пренията на прокурора.

Гражданската ищца и повереникът адв. М. *** считат, че гражданските искове са основателни и доказани и молят съдът да уважи всеки от гражданските искове ведно със законните последици.

Защитникът на подсъдимия Т. - адв.С.Ч. ***, оспорва обвинението и пледира за оправдателна присъда, а относно гражданския иск счита, че същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи съображения.

Защитникът на подсъдимия С. - адв.Т.А. ***, счита, че е налице хипотезата на чл.18 ал.3 б.”а” от НК и подсъдимият С. не следва да бъде наказан.

Подсъдимите не се признават за виновни и пледират за оправдателна присъда.

Делото е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК.

В настоящото производство по Глава 27 от НПК, на  основание чл.372 ал.3 от НПК вр. чл.371 т.1 от НПК, съдът одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт, както и да не се провежда разпит на експертите дали заключения на досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съдържанието на съответните протоколи за разпити на посочените свидетели и заключенията на вещите лица във вида, в който са дадени на досъдебното производство.

В хода на настоящото съдебно следствие по искане на прокурора е разпитан като свидетел С.М.С. – баща на гражданската ищца.

В хода на настоящото съдебно следствие по искане на адв. Ч. са разпитани като свидетели лицата - К.к.к. и Д.Г.Т. /сестра на подсъдимия Т./.

В хода на настоящото съдебно следствие по искане на адв. А. е разпитана като свидетел А. Д. И. ***.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност ведно с доводите и становищата на страните и на основание чл.14 от НПК, намери установено следното:

                   ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Т.Г.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, ЕГН **********.  

Видно от справката за съдимост, подсъдимият Т. е осъден с одобрено споразумение по н.о.х.дело № 1835/2010 г. по описа на Районен съд – гр. *******, влязло в сила на 26.11.2010 г., за извършено на 19.09.2010 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.18, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК - на 4 месеца Лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Б.П.С. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно  образование, неженен, ЕГН **********.  

Видно от справката за съдимост, Б.С. е осъден с одобрено  споразумение по н.о.х.дело № 1964/2010 г. по описа на Районен съд – гр. *******, влязло в сила на 15.12.2010 г., за извършено на 28.11.2010 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - на Пробация с двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.

Свидетелката И.С.С. е родена на *** г. в гр. *******, живуща ***, през учебната 2012/2013 г. ученичка в девети клас във Вечерно училище. Към месец юни 2012 година е била на 16 години и шест месеца.

На 15.06.2012 г. вечерта, свидетелите Н.Т.Н., Р.С.С. и подсъдимият Б.П.С. ***. Те се били събрали в къщата на бабата и дядото на Н. – свидетелите Д.К.Д. и Д.С.Д., които били в едната от двете стаи на първия етаж, а младежите се забавлявали в другата стая, гледали телевизия и се черпили.

Свидетелите Д.К.Д. и Д.С.Д. са баба и дядо по майчина линия на подсъдимия Т..

Свидетелят Н. се обадил по телефона на братовчед си – подсъдимият Т.Г.Т. и го поканил да се присъедини към тях. Т. ***, където живеел. Първоначално той отговорил уклончиво, че можело и да не отиде при тях, но около 23.30 часа се обадил по телефона на Н. и го предупредил, че ще дойде заедно със свой приятел. Около полунощ на 15 срещу 16.06.2012 г. подсъдимият Т. отишъл до с. Самуилово заедно с приятеля си - свидетелят Х.И.У. ***/, с лек автомобил „Опел Астра”, управляван от У.. Двамата се присъединили към компанията на Н., П. и С..

Около 03.00 часа, на 16.06.2012 г., подсъдимият Т. се обадил по телефона на свидетелката И.С., с която се познавал от по-рано и с която имал нееднократно сексуални отношения, и я извикал да дойде на парти с него в с. Самуилово. Първоначално С. отказала, но след това се съгласила и се уговорили да го чака пред магазина на СБС в близост до дома й в град *******.

Подсъдимият Т. казал на останалите от компанията, че трябвало да отидат до града да вземат И.. Всички се съгласили и с лек автомобил „Сеат”, собственост и управляван от подсъдимия Б.С. ***. На предната дясна седалка пътувала свидетелката Р.С. /интимна приятелка на С./, а на задната седалка били свидетелите Н.Н., Х.У. и подсъдимият Т.Т..*** управлението на автомобила поела свидетелката С., тъй като подсъдимият С. бил употребил алкохол.

С. ги чакала пред магазин „СВС”, в близост до дома й, находящ се в гр.******* на ул.”Ген. Гурко” № 104. Тъй като в автомобила били пет човека и за нея нямало място, С. седнала в подсъдимия Т.. Всички заедно се отправили към с. Самуилово, като по пътя свидетелката С. и подсъдимият С. отново сменили местата си, като управлението поел С.. Докато пътували, през цялото време подсъдимият Т. опипвал С. по тялото и гърдите.

Пристигнали в същата къща в с. Самуилово около 05.00 часа. Там подсъдимият Т. предложил на С. да се качи с него в стая, намираща се на втория етаж на къщата. Останалите от компанията останали в стаята на първия етаж. Междувременно подсъдимият С. изпратил приятелката си – свидетелката  Р.С.,***, казал й че се прибирал да спи, след което се върнал при останалите от компанията.

След като влезли в стаята на втория етаж подсъдимият Т. легнал на леглото и се съблякъл. Свидетелката И.С.  легнала на едното легло в стаята, а той – на другото. Веднага след това той я повикал да отиде при него, защото не искал да спи сам. Тя се преместила на неговото легло. Той започнал да я опипва и да я прегръща. С. му казала, че е в цикъл, а Т. й отговорил, че това не му пречи. Казал й още: ”Не ми се прави, знаеш, че мога да го направя, вече съм го правил”. С. лежала по гръб на леглото, а подсъдимият Т. се бил надвесил над нея и събличал дрехите й. Докато я събличал, с пръсти проникнал във влагалището й. После проникнал с еректиралия си полов член във влагалището й. След това Т. искал да сменят позата, като я качил върху себе си. После Стйкова по негово желание му правила фелацио. След това Т. се опитал да осъществи анален полов акт със С., но не успял, тъй като тя изпитала силна болка, извикала и се дръпнала. Легнала по очи на леглото. След малко Т. се облякъл и излязъл от стаята и слязъл долу при компанията.

Тогава С. станала от леглото и започнала да се облича. В този момент в стаята влязъл подсъдимият Б.С. и се приближил към нея. Посегнал да я хване, но С. се дръпнала и му казала да не я докосва. Тръгнала да излиза от стаята, но тъй като била само по бельо, обърнала се да си вземе дрехите. Вратата на стаята била отворена. Стаята се намирала над стаята, в която били бабата и дядото на Т.. С. хванал за ръката над лакътя С., съборил я по гръб на леглото. Малко преди това С. си бил свалил панталона. С. легнал върху С., вдигнал единия й крак върху рамото си с явното намерение да извърши полово съвкупление с нея. Казал й: ”На каква се прайш, на тая принцеса Т. си дала, а на мен не даваш”, „Кво щи стане ако те еба и аз”. С. го ритнала с крака и го наплюла. С. я ударил с ръка през лицето. След това подсъдимият С. станал и излязъл от стаята. Слязъл на първия етаж при останалите от компанията и им казал: ”Мама й да еба, не ми даде”.

Междувременно С. се облякла, слязла долу и излязла от къщата. Подсъдимият Т. я настигнал, хванал я за ръката и й казал да се качва в същата стая. Качили се в същата стая на втория етаж.

Подсъдимият С. и занесъл цигара и излязъл. После в стаята влязъл свидетелят Х.У.. Поканил я да слезе при тях. С. отказала, след което при нея се качил свидетелят Н.Н.. Той също я извикал да слезе при тях, но С. отказала и на него. След малко при нея се качили свидетелят У. и подсъдимият Т., които отново я поканили да слезе при тях. С. се обърнала към Т. с думите: ”Всичко това на тебе се пише”. Това виД.го ядосало, отвърнал й: ”Ти какво, заплашваш ли ме”. Казал й да внимава и я ударил с ръка по лицето.

 

 

 

След това при С. отново се качил свидетелят Н.. Той я склонил да слезе при тях в стаята на първия етаж, като й казал, че никой нямало да я бие. С. слязла. Изпила набързо няколко чаши с ракия почти на екс.

Малко след това, около 09.00 часа, свидетелят У. и подсъдимият Т. *** с автомобила на У., тъй като Т. бил на работа. С. отказала да тръгне с тях. Обадила се по телефона на най–добрата си приятелка – свидетелката А.Д. и се отправила пешком към с. Гита – при баща си.

Подсъдимият С. и свидетелят Н. й предложили да я закарат до там с автомобила на С.. С. се съгласила, като пътувала на предната дясна седалка в автомобила, управляван от С., а свидетелят Н. бил на задната седалка. На пътя подсъдимият С. спрял на около два километра преди с. Гита, общ. Чирпан и предложил на С. да му прави фелацио. Двамата се скарали, като С. излязла от автомобила и побягнала към селото. Подсъдимият С. и свидетелят Н. не я последвали, а с автомобила се върнали обратно в с. Самуилово.

С. пеш стигнала до с. Гита, където казала на баща си – свидетелят С., че била изнасилена от двама. Свидетелят С.С. се обадил по телефона на майка й – свидетелката  М.С., която по това време била в гр. *******.

И.С. и баща й към 16.00 часа на 16.06.2012 г. тръгнали от село Гита за апартамента им в гр. *******. След като пристигнали и разговаряли със свидетелката М.С. решили да сигнализират органите на полицията за случилото се.

На 16.06.2012 г., във Второ РУ „Полиция” – *******, в условията на неотложност, било образувано досъдебното производство.

С протокол за доброволно предаване от 17.06.2012 г. И.С. предала на разследващия полицай 1 брой черна на цвят блуза, 1 брой зеленокафяв потник, 1 брой черен на цвят клин и 1 брой черен на цвят сутиен, с които посочила, че била облечена на 16.06.2012 г. в с. Самуилово, общ. *******.

С протокол за доброволно предаване от 17.06.2012 г. подсъдимият Т.Г.Т. предал 1 брой мъжки боксерки, черни на цвят, с надпис „UOMO” върху ластика им, за които е посочил, че бил обут вечерта на 15.06. срещу 16.06.2012 г. в с. Самуилово.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 193/2012 г., при прегледа на И.С.С., проведен в 23.30 часа на 16.06.2012 г., са установени оток, кръвонасядания и охлузване на лицето, охлузвания на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания на крайниците, охлузване в поясната област. Девствена ципа със стара дефлорация. От влагалището изтичало оскъдно количество тъмночервена кръв. В 6 часа в колянно лакетна поза е намерено охлузване на кожнолигавичната повърхност. Липсата на травматични увреждания по външните полови органи не изключвало възможността със С. да е осъществен насилствен полов акт. Описаните травматични увреждания по лицето, снагата и крайниците са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и отговаряли да са получени по време и начин, описани от С. в предварителните сведения отразени в заключението. Тези увреждания са причинили болка и страдание. Констатирано било и охлузване в аналната област, причинено от действието на твърд, тъп предмет, какъвто представлявал и еректиралия полов член.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 194/2012 г. се установява, че при прегледа на подсъдимия Т.Г. Тончев в 23.45 часа, на 16.06.2012 г., е установено охлузване на лявата предмишница, причинено от действието на твърд, тъп предмет, с давност от 12 до 24 часа от момента на прегледа. Липса на травматични увреждания по главата, шията и снагата. Половият му член бил правилно развит за възрастта, без чужди тела.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 18/2012 г. е видно, че по предоставените за изследване мъжки черни боксерки, предадени с протокол за доброволно предаване от 17.06.2012 г. от подсъдимия Т. е доказано наличие на кръв. Кръвта била от човешки произход и е с кръвногрупова принадлежност 0 /алфа, бета/ по системата АВ0. Тя можело да бъде отделена от лица с кръвногрупова принадлежност 0 /алфа, бета/, към които принадлежала и И.С.С..

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 19/2012 г. по черния клин, предаден с протокол за доброволно предаване от 17.06.2012 г. от С. било доказано наличие на човешка сперма. Лицето оставило спермата можело да бъде с кръвногрупова принадлежност 0 /алфа, бета/ или от лица, които са с кръвни групи А /бета/, В /алфа/ и АВ /нула/, но несекретори, т.е. неотделители на А и В антигени в телесните си течности. Кръвногруповата принадлежност на подсъдимия Т. е 0 /алфа, бета/. Той не може да секретира в телесните си течности А и В антигени.

От заключението на комплексната съдебна психоло–психиатрична експертиза /л.61-67 от ДП/ се установява, че И.С.С. страда от социализирано разстройство на поведението от 12–годишна възраст. Според експертите С. била в състояние правилно да възприема фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Непълнолетната възраст и личностовите характеристики не давали основание да се приеме, че И.С. е манипулируема и внушаема.

    Заключенията на експертизите не са оспорени от страните.

     Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена след съпоставка и анализ на доказателствата по делото:

- показанията на свидетелите И., Т., Кънев дадени в съдебни заседания;

- съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите приложени на досъдебното производство за които бе одобрено от съда съгласие по чл.372, ал.3 от НПК и прочетени и приобщени по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, а именно - протокол за разпит на свидетел Н.Т.Н. от 17.06.2012 г. пред съдия на Районен съд – гр. *******; протокол за разпит на свидетел Р.С.С. от 17.06.2012 г. пред съдия на Районен съд – гр. *******; протокол за разпит на свидетел Х.И.У. от 17.06.2012 г. пред съдия на Районен съд – гр. *******; протокол за разпит на свидетел Димо С.Д. от 17.06.2012 г.; протокол за разпит на свидетел Д.К.Д. от 17.06.2012 г.; протокол за разпит на свидетел А.Д.Д. от 30.07.2012 г.; протокол за разпит на свидетел М.Д.С. от 31.07.2012 г.; протокол за очна ставка между И.С.С. и Т.Г.Т. от 02.08.2012 г.; протокол за разпит на свидетел И.С.С. от 02.08.2012 г.; частично от показанията дадени в протокол за разпит на свидетел И.С.С. от 30.11.2012 г. пред съдия на Районен съд – гр. *******;

- приложените към досъдебно производство за което бе одобрено от съда съгласие по чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 от НПК - заключения на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 193/12 г.;  заключение на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 194/12 г.; заключение на съдебна психолого-психиатрична експертиза на И.С.С.; заключение на съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства № 18/2012 г.; заключение на съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства № 19/2012 г., които съдът приема за компетентни и добросъвестни;

- прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие материали от досъдебно производство имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото – справки за съдимост на Т.Г.Т.; справка за съдимост на Б.П.С.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 17.06.2012 г. на Т.Г.Т.; протокол за очна ставка между И.С. и подсъдимия Т. на лист 42-43 от ДП; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б.П.С.; протокол за доброволно предаване от 17.06.2012 г.; протокол за доброволно предаване от 17.06.2012 г.; определение № 464/19.06.2012 г. по ч.н.дело № 1305/2012 г. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на Б.П.С.; определение № 465/19.06.2012 г. по ч.н.дело № 1306/2012 г. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на Т.Г.Т.; определение № 600/14.08.2012 г. по ч.н.дело № 1747/2012 г. за изменение на мярка за неотклонение от „Задържане под стража”  в „Гаранция в пари” на Т.Г.Т. и Б.П.С.; удостоверение за раждане на Т.Г.Т.; три протокола за предявяване на разследване от 06.12.2012 г.;

- приетите в съдебно заседание писмени доказателства - справки за съдимост за подсъдимите ведно с преписи от съдебни бюлетини;

- предявените на страните на основание чл.374 вр. чл.284 от НПК веществени доказателства, заведени в книгата на РС ******* под № 4/2013 г. и дадените при предявяването обяснения на подсъдимия Т., че „Тези, мъжките боксерки, черни на цвят,  са моите и съм ги предал”, както и показания на частния обвинител, че „Черната блуза, да, потника, клинът и сутиенът са мои. С тези дрехи бях нея вечер”.

Свидетелката И. ***, при разпита й в съдебно заседание сочи, че м.юни 2012 г., към 8.00-8.30 ч., отивайки на работа към кметството на с. Самуилово, видяла по пътя момиче, което разпозна в залата като свидетелката И.С.. Момичето било със свидетеля Н.Н.. Двамата вървели пред свидетелката. Момичето било видимо пияно и говорило нецензурни думи, които свидетелката не можа да възпроизведе, но думите не били псувни. Направило й впечатление, че момичето е толкова младо и толкова пияно рано сутрин и говорило нецензурни думи. Момичето се държало „неадекватно, видимо пияно, залиташе по пътя”. Момичето било с тъмни дрехи и с клин.

Съдът няма основания да се съмнява в тези показания, свидетелката не е заинтересована от изхода на делото. Показанията се подкрепят от показанията на бабата и дядото на подсъдимия Т. приобщени по реда на чл.283 вр. чл.371 т.1 от НПК.

Свидетелят Д. и свидетелката Д. са съпрузи, баба и дядо на подсъдимия Т.. По време на процесното събитие същите са били в къщата в с. Самуилово в стаята на първия етаж намираща се под стаята, в която Т. е бил насаме със С.. Свидетелят Д. сочи, че къщата им е с две стаи на първия и две стаи на втория етаж. Свидетелят Д. сочи, че към 6.00 часа станал и видял в къщата момиче, което било пияно, псувало, падало, ставало.  Твърди, че нищо не е разбрал, докато младите са били в къщата.

Свидетелката Д. твърди, че младежите били на първия етаж, а тя със съпруга си Д. били в съседната стая. От началото всички врати били отворени, но после Димови затворили вратата на своята стая. Около 5.30 ч. станала и видяла в къщата момиче, което не познавала. Момичето било много пияно. Момчетата казали, че пила ракия и че си тръгва пеша за с. Гита. Малко след това момичето се върнало, за да вземе мобилния си телефон.

На досъдебното производство подсъдимият Т. е дал обяснения, че с И. са правили секс винаги доброволно. Тези обяснения подържа и в съдебно заседание. Впоследствие отношенията им охладнели. Обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелката Т., която в съдебно заседание е допусната като свидетел. Дава показания, че за процесното събитие знае, че брат й Т. е взел И. от дома й, но възникнал спор по повод на това, че И. искала по-сериозни отношения от него, в смисъл да живеят заедно, да имат сериозна връзка, докато Т. не искал. Разговаряли са затова и И. се е почувствала един вид предадена, защото си е мислила, че Т. я обича, „искала такива неща като сериозна връзка”. Сочи също, че И. й писала във Фейсбук след задържането на Т. и й поискала приятелство. Писала й, че е решила да  промени показанията си, че вече е простила на Т., че се е държал така с нея, че била ядосана, че всички други мъже искат само секс от нея.

Свидетелката сочи, че е провела веднъж среща с И. по повод на това, че И. искала  да си промени показанията, но се притеснявала да няма последствия за нея. Свидетелката по време на срещата посъветвала И. да си наема адвокат, защото тя лично нямала как да й даде съвет. Срещата била до хранителен магазин на „СБА”, преди Отрезвителя, на ул.„Х. ***. На срещата присъствала и майката на И.. Свидетелката сочи, че И. й пишела често във Фейсбук и питала как е Т., както и пишела за плановете им, след като Т. излезел от ареста, искала да го запознае с родителите си, искала да отидат на море. В деня, в който Т. бил освободен от Следствения арест, И. писала, че е много щастлив ден за нея.

Свидетелката също така сочи, че една вечер И. ги изтрила от Фейсбук. Това се случило след като Т., след ареста излязъл с негова приятелка, която публикувала снимки нейни и на Т.. Веднага на другия ден И. изстрила свидетелката Т., Т. и други общи приятели.

Свидетелката Т. е сестра на подсъдимия Т. и е пристрастна и заинтересована от изхода на делото. Показанията й обаче в тази им част са убедителни и съдът няма основания да не им дава вяра.

Свидетелят Кънев сочи, че през лятото на 2012 г. се запознал с И.. Този свидетел е приятел на Д.В., който поддържал приятелски отношения с подсъдимия Т.. В. се обадил на И., за да разбере защо Т. е прибран в ареста. В., Кънев и И. се срещнали в района на Автогарата и след това тримата отишли в апартамента на Д.В.. Д. запитал И. знае ли защо Т. е в ареста, а тя му казала: „Да, знам, не исках така да се получи” „и че нещо не са се разбрали”. Показанията на този свидетел съпоставени с изнесеното от свидетелката Т. също сочи на извод, че отношенията между С. и Т. с времето са охладнели.

Самата С. в разпита си пред съдия сочи, че „ние с Т. не сме били гаджета, а само сме правили секс” – л.48 от ДП.

     На досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимият Б.С. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

     На досъдебното производство свидетелката С. е разпитвана три пъти в качеството на свидетел и е поставена в очна ставка с подсъдимия Т..

     Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетелката И.С..

В протокола за разпит от 16.06.2012 г. на лист 19-22 от ДП, свидетелката сочи, че Т. към 04.30 ч. дошъл с някаква кола до магазина „СиБиСи”. Вътре били пет човека. Тя седнала в Т., който през целия път я опипвал и почти я съблякъл в тази кола. Тя му казала да спре, защото била в цикъл и не искала да я опипва. Стигнали в с. Самуилово някъде към 5-6 ч. сутринта. Там отишли в една къща, за която свидетелката знаела, че е на бабата и дядото на Т.. Къщата била двуетажна. Там Т. й казал да се качи с него на втория етаж. Останалите останали на долния етаж в една стая да пият. Свидетелката влязла с Т. в стаята от дясната страна на стълбите. Т. й бил казал, че ще се качат горе да спят. Когато се качили горе в стаята тя легнала на едното легло да спи, а Т. започнал да я вика да ходи при него на другото легло. Казал, че не искал да спи сам и затова я викал при него. Тогава тя отишла при него. Т. започнал да я опипва и да я прегръща. Тя му казала, че е отишла с него, защото й е казал, че:  „Ще спим там”. Т. се съблякъл й и казал: „Не ми се прай, знаеш, че мога да го направя”. В началото се дърпала, той бил върху нея, тя била с гръб към него по очи. Свидетелката твърди, че започнал да я души и тя спряла да се дърпа. Докато я държал за врата той започнал да я съблича. След като я съблякъл започнал първо с пръсти, вкарал си пръстите отдолу в нея. Тя му казала пак, че е в цикъл, а той отговорил, че не му пречило. После си вкарал и члена в свидетелката. Тя вече не се дърпала. Той продължавал да я стиска за врата. След това поискал тя да бъде отгоре с гръб към него. После искал и да му прави фелацио. Свидетелката сочи, че само повтаряла, че много я боляло и не можела повече. Малко след това Т. излязъл от стаята, а свидетелката започнала да се облича.

При преценка правдивосттта на показанията, съдът счита, че следва да се има предвид, че при стискане по врата, каквото описва С., че е било упражнено от Т., логично е да има оставени следи от това силово въздействие. Видно от заключението на експертизата на лист 55 от ДП, увреждания не са установени по врата и шията на С.. Ето защо, съдът не счита, че показанията й в тази им част от разпита на 16.06.2012 г. – за душене и стискане по врата са правдиви и убедителни.

В същия разпит свидетелката сочи, че след това в стаята влязъл подсъдимият Б.С.. Посегнал да я хване, но свидетелката се дръпнала и му казала да не я докосва. Била само по бельо. Обърнала се да си вземе дрехите, тогава той я хванал за ръката, над лакътя и я съборил на леглото. Тя започнала да го рита и да се дърпа, както и да вика: „Остави ме. Махни се от мен”. В същия този разпит свидетелката твърди, че С. й вкарал нещо отдолу – или пръст или члена си, не била сигурна. Ритала го и с двата си крака. С единия по рамото, а с другия – в гърдите. Няколко пъти го наплюла. Казала му, че ако я изнасили него ще изнасилват циганите в затвора. Подсъдимият С. пък й викал: „Коя си ти? На каква се правиш? На тая принцеса Т. си дала, а на мен не даваш”. Ударил я по лицето и излязъл от стаята. Свидетелката се облякла, излязла от къщата. Твърди, че подсъдимият Т. я настигнал по пътя и я върнал. Бил пеш, бягал след нея. След това се качили пак горе в същата стая, а Боби (подсъдимият Б.С.) дошъл да й донесе цигара. При нея дошъл и свидетелят Х.У. – приятел на Т..

В последващите показания дадени пред съдия – виж гърба на лист 47 от ДП, свидетелката И.С. никъде не сочи, че е била ударена от С.. Показанията й са единствено в смисъл, че С. тръгнал към нея за да я прегърне през кръста, но тя се дръпнала и тръгнала да излиза от стаята, била по бельо и се върнала за да си вземе дрехите. С. я съборил на леглото, опитал се да й свали бельото, тя го ударила, видяла, че е със свален панталон. Не знае дали имал гащи. В един момент усетила, че вкарал нещо в нея, но не видяла какво. Викала му да се махне от нея, ритнала го. С. излязъл от стаята. Показанията също не са последователни, тъй като свидетелката в този й разпит не сочи, че я е ударил в лицето нито един път.

Показанията в частта им, в която свидетелката твърди, че С. „той ми вкара нещо отдолу – или пръст или члена си, не била сигурна”, съдът приема за твърде колебливи, неубедителни, несигурни, поради което не ги кредитира с доверие.

Свидетелят Н. през цялото време е бил в процесната къща в село Самуилово. Свидетелят Н.Н. в разпита си на досъдебното производство пред съдия сочи, че тръгнали петимата до гр. *******, за да вземат И., на която Т. се обадил по телефона да ги чака. Момичето чакало пред магазин „СБС”, близо до училище „Иван Вазов”. И. се качила отзад в колата и седнала в Т.. До Т. стоял свидетелят Х.У., а Н. стоял най-вдясно. Като стигнали в къщата в с. Самуилово Т. и момичето (И.), се качили горе на втория етаж. „Ние се сетихме всички, че Т. и момичето правят секс”. След около половин час Т. се върнал и казал: „че е наебал момичето”.  Момичето го нямало с него. Б. излязъл от стаята и се върнал след няколко минути като казал, че се опитал да наебе момичето, но тя не му дала. Казал: „мама й да еба, не ми даде”.  След минути момичето слязло от горе и излязло навън. Т. излязъл след нея. След малко двамата влязли отново вътре и Т. й казал на висок тон: „Качвай се горе!”. Т. влязъл при компанията, а момичето се качило горе. Свидетелят Н. веднага отишъл при нея. Тя стояла на леглото, била разстроена и му казала: „Т. ме изнасили”. След това тя слязла долу, изпила няколко чаши с алкохол, напила се и започнала да крещи и да се кара с Т.. Т. и свидетелят У. си тръгнали, а момичето останало.  Казало, че ще си тръгва за с. Гита при баща си. Свидетелят Н. и подсъдимият С. нищо не казали. Н. я помолил да остане да поспи малко, но тя отказала. Тръгнала си и след малко се върнала, за да си вземе мобилния телефон, който била забравила.

Предвид казаното му от И., че е изнасилена, съдът намира, че реакцията на свидетеля Н., заявил, че „ако някой направи същото на дъщеря му ще го убие”, не може да доведе до извод, че свидетелката И.С. е била изнасилена от Т., тъй като това е хипотетично, емоционално хиперболизирано изявление на свидетеля, което по никакъв начин не може да обоснове съставомерни изводи.

Свидетелката Р.С. е разпитана пред съдия на досъдебното производство. Свидетелката е интимна приятелка на подсъдимия Б.С.. Т. й казал да кара до магазин „СБС” до „Чайка”. Автомобилът, с който пътували бил „Сеат”, зеленикав на цвят, металик и бил на подсъдимия С.. В автомобила били свидетелката, С., подсъдимият Т., свидетелят Н. и свидетелят У.. Като пристигнали пред магазина там ги чакала И., която се качила отзад в колата и седнала в Т.. Потеглили в посока за с. Самуилово като по пътя свидетелката чувала как отзад Т. се лигавил с момичето.  Докато пътували видяла как Т. обарва момичето по гърдите. Като стигнали до къщата в с. Самуилово подсъдимият С. спрял автомобила пред къщата на свидетелката Д. и казал на С., че ще се прибира и трябва да си ляга рано. Свидетелката С. не искала приятелят й да остава с момчетата и това момиче и казала, че иска да иде с тях. Тогава подсъдимият С. я откарал до дома й. Свидетелката имала предчувствие, че той ще се върне при другите.

Свидетелят Х.У. е разпитан пред съдия на досъдебното производство. Сочи, че около полунощ били в с. Самуилово. Влезли в къщата на бабата на Т. и се настанили в стая на първия етаж. Там били Б. и Н. и свидетелката С.. Били пийнали. Около 3 часа видял, че Т. говори с някой по телефона. Разбрал, че е разговарял с момиче на име И., която познавал от м.март. Тръгнали за *******, за да я вземат от мястото, където тя щяла да ги чака. По пътя Т. звъннал на И. и я попитал дали тя е пред магазина. Тя му отговорила утвърдително. Пристигнали до магазина и И. ги чакала там. Седнала в Т. и всички тръгнали обратно за с. Самуилово, като по пътя Т. „…я целуваше”... „натискаше я, той я бараше по краката”. Още с влизането в къщата Т. и И. се качили на втория етаж, а свидетелят У. и Н. останали на първия етаж, където били и преди това. След десет минути С. се върнал сам без свидетелката Р.С.. Сочи също, че „на всички ни беше ясно, че Т. и И. правят секс”. След около 20 минути Т. слязъл долу сам и с влизането си казал: „Тая я наебах. Беше в мензис. Оплесках се с кръв”. Б. тогава казал: „Сега и аз ще се кача да я наеба” и тръгнал нагоре. Вратата на стаята долу била отворена. След около пет минути свидетелят чул как И. се карат с Б.. Чул тропане като бягане. След около 15 минути Б. слязъл и казал, че се опитал да наебе И., но тя се дърпала. И. слязла по стълбите, плачела и излязла навън. Т. излязъл след нея. И. казала, че искала да остане сама.

Свидетелката А.Д. е приятелка на И.С.. В показанията си на досъдебното производство на 30.07.2012 г. пресъздава разказаното й от И. по телефона. Разговорът траял 30-40 минути, като И. била в Самуилово, извън къщата и тръгнала пеша за село Гита. И. й казала, че Т. я извикал да поговорят. Тя се качила в колата. След това я закарали в някакво село, в някаква къща. С Т. било друго момче, което било много гадно и я изнасилило. Било я ударило, както и че Т. я изнасилил. „Той /Т./ не я е бил, но тя не искала той да прави секс с нея”. И. не споменала името на това другото момче. По телефона И. плачела и псувала. Разговорът между свидетелката Д. и свидетелката И.С. се провел по мобилния телефон между 8-10 часа съботен ден – виж гърба на лист 39 от ДП.

Посоченото в показанията на свидетелката Д., че „той /Т./ не я е бил И., но тя /И./ не искала той да прави секс с нея” противоречи с показанията на самата С. от 16.06.2012 г., което още веднъж налага основание съдът да не дава вяра на показанията на С. от 16.06.2012 година. 

Не без значение в случая е обстоятелството, че С. е имала многократно възможност да се обади по мобилния си телефон на полицията, на родителите си и да търси помощ и съдействие, а не да „разказва по телефона” на приятелката си докато тръгва за село Гита при баща си.

Свидетелят С. /баща на И.С./ в съдебно заседание на 03.06.2013 г. сочи, че м.юни 2012 г., между 14.00 и 15.00 ч. И. отишла при него в с. Гита, казала му, че била изнасилена. Казала имената на момчетата – Т. *** и другото момче, но свидетелят не помни името му, са й го сторили. За Т. му е казала, че се познават, че са приятели, защото му има доверие и затова е тръгнала. За изнасилването И. му казала, че са я били, едно момче й помогнало и й отворило прозореца да избяга. И. изглеждала посинена, нервна, плачела. Свидетелят й предложил да си почине малко на леглото, докато той „оправил едно, друго”. Обадил се на съпругата си – свидетелката С.. Свидетелят сочи, че дъщеря му И. били приятели  с това момче от с. Хрищени и с още едно момиче и момче отишли на гости. И. му е казвала, че била в приятелски отношения с това момче от с. Хрищени, а с другия са общи познати.

Свидетелката М.С. /майка на И.С./ твърди, че на 15.06.2012 г., вечерта, И. си била у дома. Двете вечеряли. Бащата на И. бил в с. Гита. Около 3 ч. свидетелката видяла, че стаята на И. свети. И. й казала, че не й се спи и затова е на компютъра и че ще си ляга след минути. Сутринта, на 16.06.2012 г., свидетелката около 6.30 ч. установила, че И. я няма. Започнала да я търси по мобилния телефон, но той бил изключен. Следобед, около 15.00 ч., съпругът й се обадил, че нещо лошо станало с Ивчето. След това свидетелката пресъздава казаното от дъщеря й, а именно, че Т. й се обадил по телефона и й казал, че ако не слезе на нея и на майка й ще се случи нещо лошо. И. се уплашила и слязла. Тръгнали за с. Самуилово, тогава Т. и едно друго момче я изнасилили, удряли я и двамата и така я принудили към полов акт. Тези последните показания отново са в противоречие с показанията на самата И.С..

На 02.08.2012 г. е проведена очна ставка между свидетелката С. и подсъдимия Т.. В отговорите си при очната ставка С. сочи, че на 16.06.2012 г., около 3.30 ч., Т. й звъннал на мобилния телефон и я поканил да идат на парти в Самуилово. Отишли в селото, там имало и други хора. Тя и Т. се качили двамата на втория етаж на къщата. Тя се качила доброволно. Правили секс „като аз правих секс доброволно с него”….Не ме е карал нищо да правя на сила”. Свидетелката сочи, че и преди 16.06.2012 г. между тях е имало сексуални контакти. При очната ставка подсъдимият Т. сочи, че казаното от И. е вярно. Правили секс и не е упражнявал спрямо нея насилие.

В протокол за разпит на свидетелката И.С. на 02.08.2012 г. /свидетелката е разпитана след провеждане на очната ставка и е дала показания в присъствието на адвоката й/ по отношение на случилото се на 16.06.2012 г. доуточнявала, че отношенията й с Т. са по-скоро доброволни. Той й се обадил около 3.30 ч. и тя се съгласила да отиде с него в с. Самуилово. В колата пътували 6 души, които била посочила в разпита си на 16.06.2012 г. Когато отишли в къщата тя искала да бъдат само двамата с Т., а не той да се закача с нея пред останалите. Затова се качили двамата на втория етаж, правили секс. По принцип Т. „е по-груб в секса”, дори я карал да пищи, защото така се възбуждал. Непосредствено след секса Т. слязъл долу при другите. Карал я и тя да слезе с него, но тя отказала. Две-три минути по-късно, тъкмо се обличала, когато в стаята влязъл Б..  Свидетелката сочи, че в извършения полов акт с Т. не е била заплашвана и насилвана. Винаги са правили с Т. груб секс, но тя е била съгласна с това и й е харесвало.

На 30.11.2012 г. свидетелката И.С. е разпитана на досъдебното производство пред съдия. Твърди, че като стигнали в село Самуилово Т. й казал да се качи на втория етаж с него. Останалите момчета останали в друга стая на първия етаж. В стаята Т. се съблякъл гол и легнал на леглото. Искал да правят секс, но тя не искала (защото преди това я бил изнасилвал на 27.05.2012 г.). Казала му е, че е неразположена и не иска да прави секс. Била легнала при него. Той настоявал да правят секс и й казал, че това не му пречи. Свидетелката сочи „Казах на Т., че ме боли, казах му го „няколко пъти” и той най-накрая каза „хайде да спрем”. „Спряхме,. Станах да се облека и в този момент видях как Т. излиза от стаята и влиза Б.. Тръгна към мен, за да ме прегърне през кръста, но аз се дръпнах. Тръгнах да излизам от стаята. „Бях по бельо. Върнах се обратно да си взема дрехите. Б. ме събори на леглото, опитва се да ми свали бельото, но аз се дърпах, ударих го. В един момент усетих, че вкарва нещо в мен, но не можах да видя какво, пръст или полов член. Виках му да се махне от мен. Ритах го. Това продължи някъде около минута”. Б. излязъл от стаята. След малко се върнал и й донесъл цигара и излязъл. Тези последните показания са в противоречение с показанията на И.С. от 16.06.2012 г. – виж лист 20 от ДП, където свидетелката сочи, че след като Б. излязъл от стаята, тя излязла от къщата и тръгнала пеша към село Гита.

Видно от протокола за разпит на свидетелката, последната разказала на баща си, че са я изнасилили в с. Самуилово. Баща й искал да ходи да ги търси да ги бие, а С. му казала, че е по-добре да ги осъдят. Свидетелката в този си разпит пред съдия сочи също, че: „ние с Т. не сме били гаджета, а само сме правили секс. За последно преди процесния случай правили секс на 02.05.2012 г. и тогава било доброволно – виж лист 48 от ДП, последен абзац.

Видно от показанията на И.С., дадени след разпита й на 16.06.2012 г., както и в протокола от проведената очна ставка, С. е изразила ясно становище, че при извършване на съвкуплението с подсъдимия Т. спрямо нея не е упражнена принуда. Това свидетелката поддържа, както по време на очната ставка, така и при разпита й на 02.08.2012 г. Съдът дава вяра на показанията дадени в протокола за разпит на свидетелката С. на 02.08.2012 г. и тези от очната ставка, тъй като кореспондират взаимно и непротиворечиво. Тези доказателства преценени съвкупно и с останалия доказателствен материал, мотивират съдът да приеме, че при извършване на съвкуплението с Т. спрямо С. не е упражнена принуда. Осъществявайки полов акт със С., Т. не е извършил престъпление, тъй като това е сторено по взаимно съгласие. 

Ако С. действително се е страхувала от Т., след като той й се обадил по телефона, свидетелката е могла както да не отговаря на обаждането, така и да сподели проблема с майка си, а не да излиза от дома си в подобни часове за да се срещне с лице, което „и преди я е изнасилило”. Това е нормалното и житейски логично поведение. Свидетелката И.С. не би се и качила с Т. на втория етаж /”да спят”/, не би реагирала ревниво във Фейсбук. Следва да се отчете и поведението на С. след това в къщата - когато веднага се качва заедно с Т. в стая на втория етаж – „да спят”. Свидетелката е можела да вика, да търси помощ, да бяга и по ред други начини да търси спасение от действията и намеренията на Т.. Още повече, че в къщата на първия етаж са били бабата и дядото на Т.. Самата С. сочи, в разпита си, че през цялото време в къщата били дядото и бабата на Т..

Ако свидетелката И. Стойкова действително е искала да не прави полов акт с Т. тя е имала многократно възможност да избяга, да вика и по всякакъв начин да избегне контакти с Т.. Имала е възможност както да не се качва с него автомобила, впоследствие в стаята, а да търси помощ, да вика и да огласи къщата с викове за помощ. Такова поведение в случая не е налице. Следва да се има предвид, че процесното събитие става около 5 часа сутринта на 16.06.2012 г. лятно време в сравнително оживено /а не обезлюдено/ село.

С. е прегледана от лекар съдебен медик от д-р М. на 16.06.2012 г. в 23,30 часа, което като времеви период е достатъчно голям, за да има възможност свидетелката по ред други начини да получи описаните при освидетелстването увреждания. От друга страна, следва да се съобрази и това, че самата С. сочи, че Т. обичал груб секс, на нея това й харесвало. В този смисъл има логика и с консумираното съвкупление да се получат някои наранявания като охлузването в аналната област, причинено от действието на твърд, тъп предмет, какъвто представлявал и еректиралия полов член.

Съдът съобрази и събраните доказателства относно външния вид и състоянието на С. /виж показанията на родителите й и на приятелката й, както и тези на свидетелката И./. Свидетелката С. е имала безсънна нощ и полово съвкупление с Т., употребила е определено не малко количество алкохол / на екс четири чаши по 50 грама ракия – виж показанията на свидетеля У. пред съдия на лист 32 от ДП/, била е пияна, залитала, падала, ставала. Всичко това е логично обяснение за вида и настроението на С. описано от свидетелката И.. След това е вървяла и пеш до село Гита за да иде при баща си – свидетелят С..

От друга страна, съдът следва изрично да посочи, че пресъздадения от свидетеля С. разказ в съдебно заседание на разказаното му от И. ”че са я били, изнасилвали я. Едно момче й помогнало и е отворило прозореца да избяга….В Самуилово е станало, в някаква къща. И бабата е викала, но са я заключили там.” не намира подкрепа в останалия доказателствен материал.

От заключението на експертизата на лист 67 от ДП е видно, че С. не е манипулируема и внушаема. Следователно, няма логика и основания да се приема, че и е внушавано да променя първоначалните си показания от 16.06.2012 година, а са налице основания и съдът приема, че същата по своя инициатива е решила да посочи какво всъщност реално се е случило и това именно е отразеното в протокола й за разпит от 02.08.2012 г. показания – дадени в присъствието на адвоката й, кореспондиращи с показанията й отразени в протокола за очна ставка, който съдът кредитира в частта им касаеща случилото между С. и Т..

Това, че пред родителите си свидетелката С. твърди  че била изнасилена от подсъдимите намира логично обяснение в желанието на свидетелката да оправдае фриволното си поведение, а и видно от експертизата на лист 65-67 от ДП, С. е импулсивна, емоционално волево неустойчива, с трайно дезадаптирано функциониране в социална и учебната области. Открива се изразена екстраверсия, импулсивност, вземане на решения без достатъчно обмисляне на ситуацията, малък фрустрационен толеранс и склонност към агресивни реакции, ниска социална желателност, ниски ситуативна и личностна тревожност, понижена социална пластичност. Съобразявайки горното заключение, в този аспект, съдът намира за правдиви и логични показанията на Т. сочещи, че след излизането му от ареста и публикуването на снимки на Т. с друго момиче, С. е прекратила приятелството във Фейсбук, което обяснява и промяната в показанията й пред съдия на 30.11.2012 г.

С оглед така събраните доказателства, съдът приема, че осъществявайки полов акт с непълнолетната С., Т. не е извършил престъплението, както по основния състав на чл.152 ал.1 т.2 пр.1 от НК, така и по квалифицирания по чл.152 ал.2 т.1 вр. чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 от НК, тъй като това е сторено по взаимно съгласие. Ето защо, съдът призна подсъдимия Т. за невиновен в това, че на 16.06.2012 г. в с. Самуилово, обл. *******, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18–годишна възраст, а именно с И.С.С., ЕГН **********, като я принудил към това със сила, и го оправда по повдигнатото и предявено обвинение за престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.2 пр.1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият Т. с действията си не е  причинил непозволено увреждане на конституирания граждански ищец, поради което не са налице елементите на деликтната отговорност - противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях. Ето защо, съдът отхвърли гражданския иск на И.С.С., срещу подсъдимия Т.Г.Т., в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът прие, че в конкретния случай е налице предвидената в чл.18 ал.3 б.”а” от НК хипотеза налагаща извод за ненаказуемост на деянието на С..

Съгласно чл.18 ал.3 от НК при опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказъл да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. Следователно, деецът не се наказва при недовършен опит – ако се е отказъл да довърши престъплението, респ. при довършен опит – ако е предотвратил настъпваното на престъпните последици.

В случая С. е употребил сила като хванал за ръката над лакътя С., съборил я по гръб на леглото, легнал отгоре й,  искайки да се съвкупи с нея. Безспорно е, че не е успял да се съвкупи със С., но е употребил сила с тази цел, действал с намерение да извърши акт на полово съвкупление. Деянието е умишлено, при пряк умисъл, тъй като С. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е отказ от опит по собствени подбуди. Наказуемостта на недовършения опит следва да отпадне, тъй като подсъдимият С. е имал реална възможност да довърши започнатото престъпление, той безспорно е съзнавал това, но по собствени подбуди, без наличие на обективни трудности и пречки, доброволно е взел противното решение да се откаже и да не довърши деянието си.

С оглед събраните доказателства и установената по делото фактическа обстановка, съдът призна подсъдимия С. за виновен в това, че на 16.06.2012 г. в с. Самуилово, обл. *******, направил опит със сила да се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18–годишна възраст, а именно с И.С.С., ЕГН **********, като деянието е останало недовършено като по собствена подбуда се е отказал да довърши престъплението, поради което и на основание чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.18 ал.3 б.”а” вр. ал.1 от НК не го наказа.

Анализът на установения в хода на съкратеното съдебно следствие доказателствен материал дава основание да се направи извод, че подсъдимият С. се е отказал сам, по собствена подбуда, макар за собственото му обратно мотивиране да е допринесло поведението на свидетелката С., доколкото разбира се в него не се изразява „попречващо въздействие” от вида на съпротива на С.. Не нейната съпротива в случая е причина за отказа на С.. Подсъдимият С. доброволно, по собствена подбуда в случая се е отказал. Самоволният отказ от недовършен опит в случая е налице, тъй като е налице нова активна проява на подсъдимия С., който сам се е отказал от опит със сила да принуди непълнолетната С. да се съвкупи с него и излязъл от стаята доброволно без да е заставен от стечението на обстоятелствата като преди това е имал реална възможност да довърши престъплението.

Отказът по собствена подбуда е налице, тъй като С. е имал възможност да довърши престъплението, но той доброволно, по собствена воля се отказал от това. С. несъмнено е имал реална възможност да довърши започнатото, тъй като той е съзнавал това, но по собствени подбуди доброволно взел противно решение – да се откаже и да не довърши деянието си. Изрично следва да се отбележи, че не са налице някакви обективни причини, които да пречат на С. да довърши изпълнението. С. е дал нова преценка на мотивите за и против извършване на деянието, обусловила взетото ново решение за отказ да довърши престъплението, макар и да е била налице обективна възможност за осъществяването му. В случая е налице „самоволност”, тъй като отказът на С. не е бил наложен на дееца, С. не е бил възпрепятстван от трудности, които по обективни или субективни причини не е могъл да преодолее.

С оглед всичко горевъзприето, съдът счете, че в разглеждания случай липсват основания за уважаване на гражданския иск. Ето защо, искът на И.С.С., срещу подсъдимия Б.П.С., в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от горните мотиви, съдът обяви присъдата си.

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: