№ 87
гр. Пловдив, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 2025***1000046 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „З ******“ АД - София чрез юрисконсулт
П. Н. против решение № 87/02.10.2024 г., постановено по т.д. № 218/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, в която то е осъдено да заплати
на К. Д. А. и на М. М. К. обезщетение за разликата над 100 000 лв. до
присъдения по 200 000 лв. за всеки от двамата за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. К. А., настъпила на 10.07.2023
г. при ПТП от 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 21.08.2023 г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно, а определеният размер на
обезщетението завишен като неотговарящ на реално претърпените душевни
болки и страдания и конкретните обстоятелства във връзка с отношенията
между починалия и неговите родители, като счита, че справедливият паричен
еквивалент е по 120 000 лв. за всеки от ищците. Счита също, че не е
съобразено и значителното съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия поради непоставяне на предпазен колан, като се иска отмяна на
1
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете за размера над
100 000 лв. за всеки от ищците. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите К. Д. А. и М. М. К. чрез процесуалния им представител
адвокат Р. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да
потвърди решението в обжалваната му част. Претендират адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА на процесуалния им представител за
осъществената безплатно защита на всеки от тях в размер съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ведно с начислен
ДДС.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът наМ., че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от К. Д. А. и М.
М. К. чрез процесуалния им представител адвокат Р. М. против „З ******“ АД
– София обективно и субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по
чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 08.07.2023 г. около 21,20 ч. на път ****
при км. 4+*** с посока на движение от гр. М. към Г Д М *“ водачът на лек
автомобил „М с“ с рег. № ****** Р И П нарушил правилата за движение по
пътищата, при несъобразена с пътните условия скорост загубил контрол над
автомобила и се ударил в спрелия в дясното пътно платно, изчакващ ред за
преминаване през светофара за Г, товарен автомобил „В Ф“ с рег. № ******.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен констативен
протокол и образувано ДП № 129/2023 г. на ОДМВР - В. От инцидента тежко
пострадал синът на ищците Д. К. А., пътник в лекия автомобил, бил откаран в
М С П“ АД - В, но в резултат на травмите на 10.07.2023 г. починал. Ищците
твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от загубата на 28-годишния
си син, тъй като те били сплотено и задружно семейство, силно привързани
един към друг, ищците отгледали и възпитали сина си в атмосфера на любов и
взаимно уважение, с много силна емоционална и духовна връзка между тях,
която се съхранила във времето, независимо от това, че синът им си създал
2
собствено семейство, но те продължили да живеят в едно домакинство, имали
общи занимания и царяло разбирателство, общували постоянно помежду си и
били много щастливи, когато им се родили внучета, починалият бил тяхна
опора и можели винаги да разчитат на него, а в инцидента загубили най-
скъпия за тях човек и нищо не можело да запълни празнината в живота им, те
са покрусени, плачели нощем, станали лабилни и тревожни, загубили смисъла
за живот, а болката им никога няма да отшуми. Твърдят, че виновен за
инцидента е водачът на лекия автомобил, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, към което на 21.08.2023 г. отправили
застрахователна претенция, но до момента на подаване на исковата молба не
им било определено застрахователно обезщетение. На база на изложеното
ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да им заплати по 200 000 лв. обезщетение за всеки един от тях за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
смъртта на сина им Д. А. в резултат на настъпилия пътен инцидент на
08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция - 21.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендират разноски, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за процесуалния им представител за
оказаната безплатно правна помощ.
Ответникът „З ******“ АД - София чрез юрисконсулт П. Н. счита, че
исковете са допустими, но са неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача Р
И П към датата на произшествието, но счита, че липсва виновно
противоправно поведение от страна на този водач, не е доказано причиняване
на ищците на неимуществени вреди, а размерът на претендираното
обезщетение е завишен. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат, тъй като в момента на инцидента той е
пътувал без поставен предпазен колан. Претендира разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е осъдено „З Д Б*********“ АД - София да
заплати на К. Д. А. и на М. М. К. по 200 000 лв. на всеки, представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им
Д. К. А., настъпила на 10.07.2023 г. в резултат на ПТП от 08.07.2023 г. по вина
на Р И П като водач на лек автомобил „М с“ с рег. № ******, ведно със
3
законната лихва върху сумите, считано от 21.08.2023 г. до окончателното им
изплащане, „З Д Б*********“ АД – София е осъдено да заплати на К. Д. А. и
на М. М. К. общо 865 лв. разноски, „З Д Б*********“ АД – София е осъдено
да заплати на адвокат Р. М. 12 000 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатно правна помощ на двамата ищци и „З Д Б*********“ АД – София е
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик 16 000 лв.
държавна такса за уважените в пълен размер искове и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението е обжалвано от ответника в частта, в която исковете са
уважени за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв., като в тази част то е
предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете са уважени
до размер от 100 000 лв., решението не е било обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищците да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
4
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3
от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена
от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на
доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на
обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на
претендиращия обезщетение с определения размер/.
С молба вх. № 4081/21.08.2023 г. К. А. и М. К. чрез процесуалния им
представител адвокат Р. М. са уведомили З Д Б Ж З“ АД за настъпилото на
08.07.2023 г. на път **** по вина на водача на лек автомобил марка „М“, модел
„С.“ с рег. № ****** Р И П пътно-транспортно произшествие, вследствие на
което е починал техният син Д. К.ов А., като доколкото лекият автомобил е
бил застрахован в застрахователното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и те са претърпели
неимуществени вреди, са поискали да им бъде заплатено застрахователно
обезщетение от по 200 000 лв. за всеки един от тях за претърпените болки,
страдания и психически стрес от смъртта на сина им, като към молбата са
приложени констативен протокол за ПТП, препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за съпруга и родствени връзки и справка от интернет
страницата на Г.
Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищците да им
заплати застрахователно обезщетение в определения законов срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, съдът приема, че ищците са провели процедурата по чл. 498 от КЗ,
исковете им са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, което и
първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
с определение от 22.04.2024 г.
Със същото определение окръжният съд е приел за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факт, че между ответника и Р И П е била сключена
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към датата на пътното произшествие.
Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в
5
която исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са
били уважени до размер от 100 000 лв. за всеки от ищците, а и доколкото в
тази насока не са направени оплаквания от жалбоподателя, съдът приема за
установено, че на 08.07.2023 г. около 21,20 ч. на главен * ** км 4+*** в посока
към Д. м. 2 настъпило пътно-транспортно произшествие, при което микробус
марка „М с 311 Ц“, управляван от водача Р И П, с прикачено към микробуса
ремарке, движейки се със скорост от около 92 км/ч, се блъснал в задната част
на полуремарке „Ш“, прикачено към седлови влекач марка „В Ф“, което
изчаквало на редица за преминаване през Д. м. 2 с включени аварийни
светлини. Причината за настъпване на пътното произшествие е загубата на
контрол над автомобила от водача Р П, който поради отклонение на
вниманието или по друга субективна причина не намалил скоростта, не могъл
да спре и се вклинил в полуремаркето, а водачът на лекия автомобил нарушил
нормите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДП /за осъществяване на непрекъснат контрол
на пътните превозни средства с избор на подходяща скорост на движение и
съобразяване с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с видимостта, което не му
позволило да спре при възникнала опасност за движението/ и чл. 21, ал. 1 от
ЗДП /скоростта на движение на автомобила надхвърля допустимата за пътния
участък скорост/, а за лекия автомобил „М“ е бил сключен валиден договор по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество..
Установено е също, че в лекия автомобил на първия ред задни седалки
отляво зад водача пътувал Д. К.ов А., който в резултат на произшествието
получил съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците,
вътремозъчен кръвоизлив, оток на мозъка, контузия на белите дробове,
счупване на таза в областта на дясна хълбочна кост и счупвания на костите на
дясната подбедрица, като тази съчетана травма на главата, гръдния кош,
корема и крайниците е предизвикала травматичен шок, а съществена роля за
смъртта му, настъпила на 10.07.2023 г., има закритата черепно-мозъчна
травма.
От препис от акт за смърт на О В и удостоверение за родствени връзки
на О Р, Пазарджишка област е видно, че Д. А., роден на 01.03.1995 г., е
починал на 10.07.2023 г., а ищците са негови родители.
6
От писма на Окръжна прокуратура – В от 12.12.2023 г. и от 28.05.2024
г., както и от приложеното копие от ДП № ЗМ 129/2023 г. по описа на ОДМВР
– В се установява, че то е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“
от НК, няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, а в резултат на
произшествието са починали водачът на лекия автомобил Р П и петима
пътника в него, в т.ч. Д. А., като единствено е оцеляла пътничката Д Т, като
няма данни до настоящия момент досъдебното производство да е приключило
с влязъл в сила акт.
Един от основните спорни въпроси по делото е относно вида и обема
на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им, за
установяването на които в първоинстанционното производство са били
разпитани свидетелите В Х и С Б, които като непротиворечиви и отразяващи
техни преки и непосредствени впечатления съдът възприема, отчитайки
близките връзки на първия от тях с ищците /техен зет, т.е. съпруг на сестрата
на покойния/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които
мотивират известна негова заинтересуваност, но в същото време това му
качество му е дало възможност за пълни и всестранни впечатления от
случилото се.
Според свидетеля Х., който познава много добре семейството на К. А.
от 2011 г., откогато е негов зет, отношенията им били много добри, когато Д.
още не бил семеен, заминал на работа в Германия, там се запознал с бъдещата
си жена Р и скоро след това им се родило първото дете К., общо имали две
деца, Д. бил на работа в Германия за шест месеца, в Англия за три месеца, а
през останалото време бил при родителите и семейството си, всички заедно
живеели на различни етажи в четириетажна къща, свидетелят никога не бил
присъствал на караници в семейството, Д. уважавал родителите си, съпругата
си и другите роднини и се радвал на децата си. Свидетелят научил пръв за
смъртта на А. и съобщил за това на родителите му, но децата на покойния още
не знаят, че баща им е починал, а мислят, че е в Германия, закъдето тръгнал
преди инцидента. След като научил за случилото си ищецът се държал, но
втората ищца била много зле от загубата на сина си, тя се връщала от работа в
Испания, когато разбрала за случилото се, двамата отишли на погребението на
сина си и досега ходят на гроба му.
В същата насока са показанията на свидетелката Б, която като
7
непосредствен съсед познава семейството на ищците от много години, те били
добро и работливо семейство, уважавали се, гледали си децата, помагали на
Д., гледали и неговите две деца, всички живеели в една къща на различни
етажи, покойният бил хубав човек, работлив, обичал децата си, помагал на
съпругата си и на родителите си, всичко било общо, М. от дълги години по 5-6
месеца всяка година ходела да работи в чужбина, за да могат да довършат
къщата, а К. живеел в България, когато била извън България, втората ищца
всяка вечер се обаждала по телефона на семейството си, изпращала подаръци
на внуците си и поддържала контакт със сина си. В началото след инцидента
К. си поплаквал, но сега се опитвал да не показва мъката си пред снахата и
внуците, но двамата ищци ходели често на гроба на сина си.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза с вещо лице
Д Т, прието в първоинстанционното производство, неоспорено от страните и
което съдът като компетентно изготвено на база на проведено събеседване и
психологически тестове възприема, както и от обясненията на експерта при
приемане на заключението му в съдебно заседание на 13.09.2024 г., се
установява, че вследствие загубата на един от най-скъпите им хора - техният
син – ищците са променили ритъма на начина си на живот, подчинен на
скръбта от голямата загуба, при двамата са налични непрестанни натрапливи
мисли, особено през нощта, безсъние, неспокойство, напрегнатост,
ограничаване на социалните контакти с хора, които със загрижеността им им
напомнят за инцидента, към момента на прегледа М. К. е клинично здрава, но
се забелязва невротично напрежение и значителна повишена тревожност, тя е
потънала в скръб и преминава през етапите на загубата интензивно, трудно се
справя с възникнали ежедневни ситуации с повишено ниво на стрес, К. А. е с
налична симптоматика, отразяваща негативни промени в здравето му -
тревожност, изразена с когнитивни и соматични симптоми, тревожни
разстройства и депресивни симптоми, стресът повлиял на основни сфери на
живота му - семейна, приятелски кръг, работа, среща затруднения при
извършване на трудовите си задължения /не издържа на височини/, трудно се
справя с напрежението в работния процес, собствена личност /чувства се
нестабилен/, налична е соматизация с ежедневни физически оплаквания като
главоболие, проблеми с гърба, стомаха и др., някои симптоми говорят за
шизофренни прояви, свързани с концентрация на внимание, затруднение при
вземане на решения, липсва позитивно настроение, чувства се смазан и
8
безпомощен, затворил се е в себе си и страда безутешно, а при обостряне на
наличната симптоматика е възможно рязко да се влоши здравето на ищеца и
някои от симптомите могат да се развият и да прераснат в постоянни такива
като депресия, постравматичен стрес и задълбочаване на фобийните
състояния, което би довело до рязко понижаване качеството на живот на
ищеца и на цялото семейство, като препоръката на вещото лице е А. да
потърси специализирана помощ от психолог и/или психиатър, въпреки че
двамата ищци се държат стоически и не показват чувствата и емоциите си.
Въз основа на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че при настъпилото
на 08.07.2023 г. пътно-транспортно произшествие по вина на Р П при
управление на микробус „М с 311 Ц“ са били нанесени телесни повреди на
сина на ищците Д. А., вследствие на които той е починал в болница на
10.07.2023 г., а от това на ищците са били нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се във внезапната и неочаквана загуба на обичан син, с когото те
са живели от раждането му до смъртта му, макар той да е създал собствено
семейство и да имал деца, продължил да живее в една къща с родителите си,
между тях били изградени отношения на обич, доверие, привързаност и
подкрепа, предвид внезапността на смъртта на Д. А. и неговата възраст към
този момент /на 28 години/ отчаянието и скръбта им били още по-дълбоки,
които не са отминали и никога няма да отминат напълно, макар двамата ищци
да се опитват да скрият чувствата си от околните, те изживяват силно скръбта
вътрешно, тя се проявява чрез непрестанни натрапливи мисли, безсъние и
неспокойство, невротично напрежение и значителна повишена тревожност,
при К. А прераснали в тревожно разстройство с депресивни симптоми, което
се отразява на всички сфери от живота им, като загубата на сина им не може
да бъде компенсирана по никакъв начин, а тези вреди са достатъчно силни по
интензитет и времетраене.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищците
вследствие внезапно настъпилата загуба на изключително близък техен човек
– сина им, установени по вид, интензитет и продължителност, имайки предвид
това, че той е бил в активна и жизнеспособна възраст, установената дълбока и
трайна емоционална връзка между тях, както и при съобразяване с момента на
настъпване на деликта, социално-икономическите условия в страната в този
период, рефлектиращи върху лимитите на застрахователните обезщетения, и
9
наложилото се в обществото понятие за справедливост, съдът счита, че на
ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 200 000
лв.
Другият спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Д. А., за изясняване на който в
първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-
медицинска и съдемно-автотехническа експертиза.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р П
М, прието в първоинстанционното производство и което като неоспорено от
страните и компетентно изготвено съдът възприема, и от обясненията на
експерта при приемане на заключението му в съдебно заседание на 13.09.2024
г. се установява, че пострадалият Д. А. е пътувал без поставен предпазен
колан, тъй като липсват характерни за т.нар. коланна травма лентовидни
кръвонасядания и охлузвания по хода на лентите на триточковия
обезопасителен колан, счупвания на ребра, гръдна кост и увреждания на
гръдни и коремни органи при погасяване на кинетичната енергия от високи
скорости, а при поставен колан уврежданията на главата биха имали друг
характер /по механизма на камшичен удар/, но уврежданията на долните
крайници не зависят от наличието на поставен предпазен колан и при
установената скорост на движение на автомобила и установените тежки
деформации на купето, дори пострадалият да е бил с поставен предпазен
колан, изходът отново е щял да бъде летален за него.
Този извод се потвърждава и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза с вещо лице инж. В Ф, прието в
първоинстанционното производство, неоспорено от страните и което като
компетентно изготвено съдът възприема, като според експерта автомобилът
„М с“ се блъснал челно в задната част на прикаченото полуремарке и в
резултат на високата скорост настъпил масивен удар с голяма кинетична
енергия, концентрирана в предната част, при което автомобилът се внедрил
под задната част на полуремаркето със застъпване на контактните площи до
1,60 м., по лекия автомобил настъпили непоправими разрушения - значителни
пластични деформация по цялото купе, преместване на състави от интериора
на купето отпред назад, откъсване на състави - врата отдясно и отляво,
детайли и липсващи такива, а според вещото лице ефективността на
10
предпазните колани е максимална при скорост на движение на автомобила в
момента на удара до 60-65 км/ч, докато в случая скоростта на микробуса в
този момент е била 92 км/ч и при настъпилия фронтален удар ефективността
на предпазните колани би била почти нулева, тъй като деформацията на
интериорните части и състави от купето, навлизащи към мястото на
пострадалия, съвпада със задържащото действие на колана.
В трайната съдебна практика, в т.ч. задължителното за съдилищата
ППВС № 17/1963 г., се приема, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, не и вината на
пострадалия, а нарушението на установените в ЗДП и ППЗДП правила за
движение по пътищата само по себе си не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. пострадалият обективно да е създал предпоставки или възможност за
настъпване на увреждането чрез определени свои конкретни действия или
бездействия, а съпричиняването трябва да е доказано, а не предполагаемо.
На база на приетите по делото съдебни експертизи съдът наМ. за
установено, че към момента на произшествието Д. А. не е бил с поставен
обезопасителен колан, но с това поведение не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото предвид механизма на произшествието,
високата скорост на микробуса и деформациите в него леталният изход би
настъпил дори той да имаше поставен такъв.
Предвид изложените мотиви съдът наМ., че не е доказано
възражението на ответника по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, поради което не следва да бъде намалено
определеното на ищците обезщетение за неимуществени вреди.
Върху присъдените обезщетения на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи законна лихва, считано от по-ранния от двата момента - датата на
уведомяване на застрахователното дружество от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или предявяване на застрахователна претенция
от пострадалите лице, от който момент застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице.
11
В случая е безспорно, че ищците са поискали от застрахователя да им
бъде заплатено застрахователно обезщетение на 21.08.2023 г., като не се
установява по-ранен момент за уведомяване на застрахователя от
наследниците на застрахования, поради което от тази дата се дължи законната
лихва за забава върху присъденото обезщетение.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта за
присъдените на ищците разноски от 865 лв., присъденото на адвокат Р. М.
адвокатско възнаграждение от 12 000 лв. за оказаната безплатно правна
помощ на ищците по реда на чл. 38 от ЗА, както и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати държавна такса по бюджета на съдебната власт в размер
на 16 000 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адвокат Р. М. по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение от 3 600 лв. с ДДС за оказаната безплатно правна помощ на
ищците във въззивното производство, като при определянето му съдът има
предвид размера на исковете, предмет на въззивното производство,
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия от пълномощника на въззиваемите пред въззивната
инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/02.10.2024 г., постановено по т.д. №
218/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, в която „З Д
Б*********“ АД – София е осъдено да заплати на К. Д. А. и на М. М. К.
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина
им Д. К. А., настъпила на 10.07.2023 г. в резултат на ПТП от 08.07.2023 г. по
вина на Р И П като водач на лек автомобил „М с“ с рег. № ******, за разликата
над 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/ до 200 000,00 лв. /двеста хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.08.2023 г. до
окончателното им изплащане, както и 865,00 лв. разноски, в частта, в която „З
Д Б*********“ АД – София е осъдено да заплати на адвокат Р. М. по реда на
чл. 38 от ЗА 12 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно
правна помощ на ищците и в частта, в която „З Д Б*********“ АД – София е
12
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик 16 000,00 лв.
държавна такса върху уважения размер на исковете и 5,00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „З Д Б*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. ********* да заплати на адвокат Р. М. с личен
номер от единния адвокатски регистър ******** от гр. С, ул. Ц А № *, ет. * по
реда на чл. 38 от ЗА сумата 3 600,00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ с ДДС
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на К. А. и на
М. К. във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13