Мотиви към присъда № 201 от 15.05.2018 год.,
постановена по НОХД № 257/2018 г. на СсРС
Производството пред РС Силистра
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт срещу
подсъдимия
С.Н.Н.,
с ЕГН **********,който е обвинен
в това,
че на 31.12.2017 год., около 00.20 часа, в гр.
Силистра, от дом намиращ се на ул. „Хаджи Димитър“ №101, в условията на опасен рецидив /след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не
по–малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях, изпълнението
на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК/ е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 68.00лв. (шестедесет и осем лева), а именно:
-1бр.
мъжко, кожено портмоне, сгъващо се на две прегради;
-1бр.
мобилен апарат марка „TELENOR M200 Black“ с IMEI **********;
-1бр.
лична карта **********издадена от
ОДМВР-Силистра на дата 05/02/2018г. на името на Ц.Б.К.;
-1бр. Свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство **********издадено на
20/02/2014г. за лек автомобил марка „Нисан Примера“ с регистрационен номер ********
-1бр.
Свидетелство за управление на моторно превозно средство **********, издаден от
ОДМВР-Силистра на дата 08/02/2018г. на името на Ц.Б.К.;
-1бр.
Контролен талон **********към СУМПС **********
-1бр.
кредитна карта на „СИ БАНК“
-1бр.
дебитна карта на „СИБАНК“
-парична
сума в размер на 2,40 /два лева и четирдесет стоинки/ лева
от
владението на Ц.Б.К. ***, без необходимото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
-престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, б.б.”а” и ”б” от НК.
В предварителното изслушване на
страните и след проведеното съкратено съдебно следствие прокурорът, поддържа
обвинението и пледира за налагане на ефективно наказание „Лишаване от свобода”
за срок о над минималния с приложението на чл.58а, ал.1 от НК. Развива накратко
аргументите си.Акцентира върху обстоятелството за многократните осъждания на лицето, които го
характеризирали като личност с по-висока степен на обществена опасност.
Подсъдимият се признава за
виновен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, поради което съда не е събирал доказателства за тях в съдебната фаза, като
е приел същите събрани и проверени от досъдебното производство. Съда също така
констатира, че самопризнанията направени в хода на съкратеното съдебно следствие
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства-
свидетелските показания, ценова експертиза, съдебнопсихиатрична експертиза,
протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и декларация и др.
писмени доказателства.
Поради гореизложените
обстоятелство защитника на подсъдимия пледира за наказание съобразно и
становището на прокурора. Развива аргументи за смекчаваща отговорността
обстоятелства - наркотична зависимост за която е необходимо лечение, направени
самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина и ниската
стойност на отнетото.
Съдът след като взе предвид
становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства
намери за установено от фактическа страна следното:
На 31.12.2017 год. в РУ –
Силистра е постъпил сигнал от Ц.Б.К., касаещ извършена кражба на вещи от дома
му, който се намира в гр.Силистра на ул. „Хаджи Димитър“ №101. Пострадалият живее
от около две години в имота на ул. „Хаджи Димитър“ в дом №101, който представлява
къща, в която се влиза през входна портална врата, която рядко бива заключвана.
Самото жилище имало два входа, единият от които се явява страничен спрямо
портална врата и друг вход на другата страна на къщата. Входните врати на
жилището са изработени от ПВЦ дограма, които се държат в заключено положение
при отсъствие на обитателя.
На 30.12.2017 год. около 07.15
часа сутринта Ц.К. се прибрал от работа като започнал приготовления за
посрещане на новогодишната нощ. Около 20.00 часа вечерта си легнал във
всекидневната гледайки телевизия и заспал. Усетил, че му става студено и
отворил очите си, когато видял, че външната врата на самото жилище е отворена и
насреща му стоял човек, осветяван от светлината на включения телевизор. Ц.К. извикал
„Кой си ти?“ и непознатият се обърнал и побягнал. Ц.К. станал и последвал
непознатото лице, но то се било отдалечило вече от дома му. Върнал се в дома си
и отново си легнал, като не се притеснил значително, тъй като не притежавал
ценни вещи. Поглеждайки часовника на телевизора видял, че сочи 00.20 часа. Сетил се, че личните му
документи, сложени в портмоне, ведно с кредитни карти и СУМПС, контролен талон
и регистрационен талон част II на личното му МПС марка „Нисан Премиера“ с рег.№
******** са били оставени на масата във всекидневната, както и мобилен телефон
марка „Теленор“ модел „М-200“ с ИМЕИ ********** с поставена СИМ карта на
мобилен оператор „Теленор“ с номер ********. Установил, че изброените по-горе
вещи липсвали, но предвид късния час преценил, че ще подаде сигнал сутринта на
31.12.2017 год. В първия работен ден посетил офис на банка „СИ БАНК“, където
поискал да бъдат блокирани двете карти, установил, че не е правен опит за
теглене на парични суми от тях, подал заявление и за изготвяне на нова лична
карта и шофьорска книжка.
В периода от 03.01.2018 год. -
19.01.2018 год. са били проведени оперативно издирвателни мероприятия, като са
извършени проверки по заложни къщи, оказиони и сервизи за ремонт на мобилни
апарати с цел установяване на вещта, предмет на инкриминираното деяние, както и
са били изпратени разпореждания на РС - Силистра постановени на основание
чл.251 от ЗЕС до трите мобилни оператора.
Въз основа на посочените
отговори от мобилните оператори и направени анализи е било установено, че
мобилен апарат с ИМЕИ:********** на 31.12.2017 год. в 19.12 часа е регистриран
в мрежата на БТК АД с мобилен номер ++359*********, собственост на фирма
„Медикс-2000“ ЕООД. На 07.01.2018 год. в 14.46 часа мобилният апарат е бил
регистриран в мрежата на „Теленор България“ ЕАД с мобилен номер ********,
собственост на св. И.Н.И.от гр. Силистра. В хода на разследването е било
установено, че около 01.01.2018 год. св. И.И.е бил посетен в дома си от подс.С.Н.Н.,
когото познавал от дълго време. Последният го попитал дали иска да му продаде
мобилен апарат, но св.И.И.отказал категорично, като не са водили продължителен
разговор. В късните следобедни часове на същия ден, бащата на св. И.И.- св. Н. И.И.бил
в гаражи си, който се намирал в двора на блока, в който живее. При него влязъл
подс.С.Н., когото свидетеля познавал като приятел на сина му. Подсъдимия му предложил да закупи мобилен телефон за
сумата от 20.00 лева, заявявайки че няма пари за храна. Св. Н. И.И.не запитал
чий е телефонът и от къде е, доверил се на молбите на подс. С.Н. и заявеното от
него, че не разполага с пари за храна и закупил мобилния апарат за сумата от
20.00 лева. Когато се прибрал в жилището си, предоставил апарата на сина си,
който извадил намиращата се в него СИМ карта и сложил СИМ карта с номер
********** собственост на Н. Ингилизов.
Мобилен апарат марка „TELENOR М200 Black“ с ИМЕИ: ********** е бил предаден на
22.01.2018 год. с протокол за доброволно предаване (с рег. №
1886р-2466/02.02.2018 год.) от св. И.Н.И.на полицейски служител и на същата
дата е бил върнат на пострадалия Ц.К..
Останалите вещи, предмет на
престъплението не са били намерени.
Събрани са писмени
доказателства относно подновяване от на Ц.Б.К. на отнетите му лични документи.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото е била назначена и изготвена съдебнопсихиатрична
експертиза на подс. С.Н.Н., относно неговата вменяемост. От заключението на
вещото лице е видно, че С.Н.Н. е с данни за психични и поведенчески
разстройства дължащи се на употреба на опиати, конкретно хероин и същият е със
синдром на зависимост. Констатираната зависимост обаче не го лишава на този
етап да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Към момента на
извършване на деянието, подсъдимият не е бил в променено състояние на
съзнанието в смисъла на чл.33 от НК, което да го възпрепятства от възможността
да разбира свойството и значението на извършеното. Могъл е да ръководи по
разумни подбуди постъпките си. С.Н.Н. не
е с интелектуален дефицит и към момента на извършване на деянието не е бил в
променено състояние на съзнатието, което да го възпрепятства във възможността
да възприема и запаметява факти. Може да дава достоверни обяснения за
обстоятелствата от значение за делото, ако желае. С.Н.Н. е годен сам да прецени необходимостта от
правна помощ за себе си, годен е да разбере смисъла и предназначението на
евентуално наложено му от съда наказание за съответното инкриминирано деяние.
Според вещото лице С.Н.Н. има нужда от лечение, но при това заболяване
то следва да бъде осъществено с желанието и по инициатива на самия него.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-ценова експертиза, от заключението на която е видно, че
общата стойност на отнетите от подс. С.Н.Н. вещи, към момента на извършване на деянието е 68.00 лева.
Подсъдимият С.Н. е осъждан четиринадесет пъти, обстоятелство което се
доказва от писменото доказателство което представлява справката за съдимостта
му. Касае е се за следните осъждания описани подробно и в обстоятелствената
част на обвинителния акт:
1.С влязла в сила
присъда /Споразумение/ №
131/23.06.2005 год., на 23.06.2005
год.
по НОХД №1643/2005 год. на Районен съд – Русе – наказание „Лишаване
отн свобода“ за срок от 6 месеца, което
на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага за изтърпяване за срок от три години за престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. На 22.07.2009 год. е изтърпяно наказанието наложено по НОХД №1643/2005
год. на Районен съд – Русе с
помощта на два дни работа в негова палза. От 22.07.2009 год. е приведена в
изпълнение присъда по НОХД №2741/2008 год. на Районен съд – Русе от една година лишаване от свобода; 2.С влязла в сила присъда /Споразумение/ №173/05.07.2005
год. на 05.07.2005 год. по НОХД №2147/2008 год. на Районен съд – Русе – наказание „Лишаване отн свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл.
66, ал.1 от НК отлага за изтърпяване за срок от три години за престъпление по чл. 194, ал.1 НК; 3.с
влязла в сила присъда /Споразумение/ №142/05.07.2005 год., на 05.07.2005 год. по НОХД №2129/2005 год. на Районен съд – Русе, като му е наложено наказание „Лишаване отн свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл.
66, ал.1 от НК отлага за изтърпяване за срок от три години за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК; 4.С присъда /Споразумение/ №192/12.08.2005
год., в сила от 12.08.2005 год. по НОХД №2470/2005 год. на
Районен съд – Русе, като му е
наложено наказание „Лишаване отн
свобода“ за срок от 6 месеца, което на
основание чл. 66, ал.1 от НК отлага за изтърпяване за срок от три години за престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК; 5. Със Споразумение
№193/12.08.2005 год., в сила от 12.08.2005 год. по НОХД №2471/2005 год. на Районен съд – Русе, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага за изтърпяване
за срок от три години за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК; 6. Със
Споразумение №100/14.02.2005 год., в сила от 14.02.2005 год. по НОХД
№11789/2005 год. на Районен съд – София, като му е наложено наказание „Глоба“
в размер на 300.00 лева за престъпление по чл. 206, ал.1 НК; 7. Със
Споразумение №78/10.06.2008 год., в сила от 10.06.2008 год. по НОХД №1434/2008
год. на Районен съд – Русе, като му е наложено наказание „Пробация“
при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години;
Обществено полезен труд в размер на 150 часа годишно за срок от две
години за престъпление по чл. 194,
ал.3 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК. С Определение №38/22.05.2009 год. по ЧНД
№98/2009 год. по описа на Окръжен съд – Силистра, наказателен състав на Окръжен
съд – Силистра е заменил изцяло наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, което следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на 30.05.2009 год. С
определение №221/07.10.2009 год., влязло в сила на 23.10.2009 год. по ЧНД
№2395/2009 год. по описа на Районен съд – Русе на осн. чл.25, ал.1 НК във вр. с
чл.23, ал.1 НК, съдът е определил едно общо, а именно, най-тежкото наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца при първоначален общ режим на изтърпяване измежду наложените му по НОХД №16432005
год., по НОХД №2147/2005 год., по НОХД №2129/2005 год., по НОХД №2471/2005
год., по НОХД №2470/2005 год. – всички по описа на Районен съд – Русе и по НОХД №11789/2005 год. по описа на Районен съд – София.
На осн. чл.23, ал.3 НК, съдът е присъединил изцяло към определеното общо
наказание, наказанието „Глоба“ в размер на 300.00 лева наложено по НОХД
№11789/2005 год. по описа на Районен съд - София. Налага най-тежкото наложено
наказание от наложените с Определение №78/10.062008 год. по НОХД №1434/2008
год. и с Определение №198/10.11.2008 год. по НОХД №2741/2008 год. и двете по
описа на Районен съд – Русе, а именно една година Лишаване от свобода при първоначален
общ режим в затворническо заведение от открит тип. На осн. чл.59, ал.1 от НК,
съдът е приспаднал от определеното общо наказание в размер на една година
лишаване от свобода, изтърпяното наказание „Пробация“ по НОХД №1434/2008 год.
по описа на Районен съд – Русе от 02.07.2008 год. до 08.12.2008 год.
включително, като три дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Съдът е постановил на основание чл.92, ал.1 и ал.3 НК принудително лекуване,
което да се проведе при изпълнение на определените наказания. На осн. чл.25,
ал.2 НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията до момента; 8. Със Споразумение №198/10.11.2008 год., в сила от
10.11.2008 год. по НОХД №2741/2008 год. на Районен съд – Русе,
като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година при
първоначален общ режим на изтърпяване за престъпление
по чл. 195, ал.1, т.7 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. На осн. чл.92, ал.1 и ал.3 НК, съдът е
постановил принудително лечение, което следва да се проведе при изпълнение на
наказанието. На 19.07.2010 год. от Затвора – Варна е бил освободен обв. С.Н.Н.;
9. С Присъда
№574/16.07.2012 год., в сила от 01.08.2012 год. по НОХД №558/2012 год. на Районен съд – Силистра, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 5 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване за престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1 НК във вр.
с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б. „б“ НК. Наказанието е било изтърпяно от
09.08.2012 год. до 09.02.2013 год. в Затвора – Белене; 10. Със Споразумение №637/12.09.2012 год., в сила от
12.09.2012 год. по НОХД №575/2012 год. на Районен съд – Силистра, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.
„а“ и „б“ НК. С Определение №789 от 31.10.2012 год. постановено по НОХД
№575/2012 год. по описа на Районен съд – Силистра на обв. С.Н.Н. е било
определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор на осн. чл.61, т.2 ЗИНЗС във
вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС по следните съдебни актове: по присъда
№574/16.07.2012 год. по НОХД №558/2012 год. в сила от 01.08.2012 год. по описа
на Районен съд – Силистра и по Определение №637/12.09.2012 год., с което е било
одобрено Споразумение по НОХД №575/2012 год. На осн. чл.25, ал.2 и ал.3 от НК
съдът е приспаднал изтърпяното изцяло или отчасти от която и да е от присъдите.
На осн. чл.24 от НК съдът е увеличил така наложеното общо наказание с един
месец или С.Н. е следвало да търпи общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, като определението е
влязло в сила на 15.11.2012 год. На 08.02.2013 год. от Затвора – Белене е бил
освободен обв. С.Н.Н.; 11. С Присъда
№688/26.09.2012 год., в сила от 12.10.2012 год. по НОХД №654/2012 год. на Районен съд – Силистра, като му е наложено наказание „Глоба“
в размер на 300.00 лева за престъпление по чл. 354а, ал.5 НК във вр. с чл.354а, ал.3, т.1 НК; 12. Със Споразумение №679/21.11.2014 год., в сила от
21.11.2014 год. по НОХД №809/2014 год. на Районен съд – Силистра, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.
„б“ НК. На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнение на наказанието е
приспаднато времето, през което С.Н.Н. е
бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Наказанието е било
изтърпяно на 01.10.2015 год. в Затвора – Белене; 13. Със Споразумение №723/10.12.2014 год., в сила от
10.12.2014 год. по НОХД №762/2014 год. на Районен съд – Силистра, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.
„б“ НК. С Определение №39 от 28.01.2015 год. постановено по ЧНД №22/2015 год.
по описа на Районен съд – Силистра на обв. С.Н.Н. е било определено общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване в затвор на осн. чл.61, т.2 ЗИНЗС във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС по следните съдебни актове: по Споразумение №679/21.11.2014 год. по НОХД
№809/2014 год. в сила от 21.11.2014 год.
по описа на Районен съд – Силистра и по Споразумение №723/10.12.2014 год., по
НОХД №762/2014 год. в сила от 10.12.2014
год. по описа на Районен съд – Силистра. На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът
е приспаднал изтърпяното изцяло или отчасти от която и да е от присъдите. На
осн. чл.24 от НК съдът е увеличил така наложеното общо наказание с три месец
или С.Н. е следвало да търпи общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, като определението е влязло
в сила на 13.02.2015 год. На 01.10.2015 год. е било изтърпяно наказанието от С.Н.Н.
осъден по НОХД №762/2014 год. на 9 месеца „Лишаване от свобода“. По ЧНД
№22/2015 год. – общо наказание от 1 година „Лишаване от свобода“ с НОХД
№809/2014 год.; 14. С Присъда №541/10.10.2016 год., в сила от 26.10.2016
год. по НОХД №723/2016 год. на Районен съд – Силистра, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален строг
режим на изтърпяване за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.
„б“ НК и чл.26 от НК. Наказанието е било изтърпяно на 04.10.2017 год. в Затвора
– Белене.
При така изяснената фактическа
обстановка потвърждаваща се от самопризнанията на подсъдимия и от събраните
доказателства в досъдебната фаза на наказателното производство се налагат от
правна страна следните изводи:
От обективна страна подсъдимия е
реализирал конкретни действия, с които се прекъснало владението на собственика на
установените вещи, пари, лични документи, и осъществил своя фактическа власт.
Разпоредил се с чуждото имущество като със свое за да се облагодетелства
финансово. Макар да не е дал обяснения, предвид направеното самопризнание, то
логично се налага извода, че именно подс.С.Н. е било лицето, което в ранните
часове на 31.12.2018 год., около 00,20 часа е влязло в жилището на пострадалия,
през незаключена входна врата и е отнело портмоне с незначителна праична сума,
документи, дебитна и кредитна карти на „СИБАНК“. Обективно кражбата е извършена
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, в
срока по чл. 30 НК, тъй като кражбата е извършена след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е отложено на осн. чл. 66 НК и повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено - при пряк умисъл. Реализираните действия
сочат за взето решение от подсъдимия да извърши кражбата. Съзнавал, че с
действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на чужди за него вещи и
пари. Предвиждал преминаването им в своя фактическа власт и целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението, което и сторил.
Съда намери обвинението за доказано по безспорен и
несъмнен начин слез анализ по отделно и в тяхната съвкупност на писмените и
гласните доказателства.
Предвид изложеното от
фактическа и правна страна съда призна С.Н. за виновен в извършването на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.б.”а” и ”б” и във
вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като в гр.Силистра на 31.12.2017 год. в условията на опасен
рецидив от частен дом намиращ се по ул.“Хаджи Димитър“№101 отнел чужди движими
вещи- портмоне с намиращите се в него лична карта, свидетелство за управление
на моторно превозно средство и контролен талон към него, свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство, мобилен телефонен апарат „TELENOR М 200 Black“ с IMEI **********,
дебитна карта на „СИБАНК“, кредитна карта на „СИБАНК“, паричната сума от 2,40
лева, всички на обща стойност 68,00
лева, от владението на Ц.Б.К. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
При индивидуализиране на
наказанието съдът отчете като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство
направените самопризнания. Стойността на отнетото имущество е под минималната
за страната работна заплата. Дееца е с по- висока степен на обществена опасност
предвид многобройните му осъждания и то все за деяния срещу собствеността.
Безработен е и без постоянни доходи. Многократно осъждан, но явно упражнената
спрямо него наказателно правна репресия не го е поправила и превъзпитала за да
изгради у себе си такава мотивация, че да се въздържа от извършването на
престъпления. Установената у него наркотична зависимост не го оправдава. Същата
съда не би могъл да приеме, че е смекчаваща отговорността обстоятелство, а
напротив. Всичко това съчетано с ниското правосъзнание са предпоставки
подсъдимия да има склоност към престъпни посегателства над чуждата собственост.
И след като не е в състояние да се въздържа от извършването на кражби, следва
да бъде изолиран по начин, че от престъпното му поведение да не страдат
останалите членове на обществото.В случая не би могло да се приеме, че са
налице многобройни или изключително смекчаваща отговорността обстоятелство за
да се приложи чл.55 от НК. Процедурата на съкратеното съдебно следствие
предполага определянето на наказанието с приложението на чл.58а НК, като за
конкретния случай съда прецени, че е приложима първата алинея. Така съда
определи наказание лишаване от свобода малко над предвидения минимум и по-
конкретно 3 години, което съобразно нормите на чл.373 ал.2 НПК, във вр. с
чл.372 ал.4 и процедурата по чл.371 т.2 НПК и чл.58а, 1 от НК намали с една
трета за да постанови окончателно наказание от две години лишаване от свобода.
Режима на изтърпяване на наказанието съда съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съда намери гражданския иск на Ц.Б.К.
за основателен, тъй като деянието на подсъдимият Н. освен престъпление
представлява и граждански деликт. Всеки причинил виновно вреди другиму е
задължен да ги възстанови. Деянието на подсъдимия е пряка и непосредствена
последица с настъпилата за гражданския ищец вреда. Деликтната отговорност по
чл. 45 и сл. ЗЗД задължава всеки, който виновно е причинил вреди другиму, да ги
обезщети в пълен обем. Съда за причинените имуществени вреди на пострадалият
присъди обезщетение съобразно събраните по делото доказателства, и като
съобрази Тарифа №4, за таксите които се събират в Министерството на вътрешните
работи, издадена на основание Закона за държавните такси. Отнетите и унищожени
лични документи са извън гражданския оборот, но за тяхното възстановяване и
ново издаване от компетентните органи, гражданския ищец е направил разноски,
които са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подс.Н..
В случая обезщетението е съобразено единствено с Тарифа №4, поради което не е в
пълния си размер, поради обстоятелството, че пострадалия не е ангажирал
доказателства за тези разходи които е направил. Така съдът осъди подсъдимия Н. да
заплати на Ц.К. сумата от 62,00 лева.
В тежест на подсъдимия се
присъдиха направените по делото разноски и ДТ по уважения граждански иск.
По мярката за неотклонение съда
се е произнесъл с отделно мотивирано определение, непосредствен след
прочитането на присъдата.
По гореизложените съображения
съда постанови присъдата си.
Районен съдия: