Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
гр. Севлиево, 26.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ХРИСТОВ
при секретаря Рефузе Османова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 641/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и
Я.Б.Я.срещу Б.С.С.,***.
Ищеца твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК,
издадена му била заповед за изпълнение на парично задължение, но същата била
връчена на Б.С.С. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което завежда
установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника.
Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил
договор за паричен заем № 5463347 от 23 август 2018 г. между „Вива Кредит"
ООД като заемодател и Б.С.С. като заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за
паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което
заявлението и исковата молба се подавали от името на ищеца бил сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 май 2019 г. между „Вива
Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по
силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да
предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем,
който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С
подписването на договора, Б.С.С. удостоверявал, че е получил от заемодателя
заемната сума от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
698,05 лева, ведно с договорната лихва на 5 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 139,61 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса
за експресно разглеждане. Ако заемателят не изпълнел задължението си за
заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят имал право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от заемателя. По договора за паричен заем, Б.С.С. не извършвал
никакви плащания към датата на исковата молба, като дължимата главница била в
размер на 500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения
договор за паричен заем № 5463347 от 23 август 2018 г. между страните,
ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. Начислената
договорна лихва била в размер на 51,50 лева за периода от 22 септември 2018 г.
- датата на първата вноска до 20 януари 2019 г. - датата на настъпване на
падежа на договора. Погасителната вноска, която следвало да заплати заемателя
била в размер на 168,92 лева. Разпоредбите на договора предвиждали, че
кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, актуална към
датата на сключване на договора, намираща се, както във всеки търговски обект
от клоновата мрежа и партньорска мрежа на заемодателя, така и на интернет
страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлявала неразделна част от
договора. Ответникът трябвало да изплати целия заем на 20 януари 2019 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата
молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски изтекли, а
ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 36,87 лева от 23 септември 2018 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ищеца има следните вземания срещу ответника: 500 лв.,
главница; 51,50 лева, договорна лихва за периода от 22 септември 2018 г. до 20
януари 2019 г.; 36,87 лв., лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, от 23 септември 2018 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 28
януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми; за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. на Районен
съд – Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначеният му особен представител, с който е оспорил исковете. Заявява
относно сумата от 500 лв. – главница, представляваща главница по договора за
паричен заем, че оспорва дължимостта й. Възможно било ответника да я е
заплатил, но тъй като няма контакт с особения си представител, не могат да
бъдат ангажирани доказателства в тази насока. Относно претенцията за сумата от
51,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.09.2018 г. до
20.01.2019 г., оспорва същата по основание. Ищецът не сочел, на основание кой
член от договорът за заем е начислена тази лихва. Не бил ясен и механизмът за
определяне на размерът ѝ - какъв процент е лихвата, и на каква база се
дължи същата. Относно претенцията от 36,87 лв. - лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница от 23 септември 2018г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 28 януари 2020г., същата се оспорва по основание и размер. Моли
за отхвърляне предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен
представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем № 5463347/23.08.2018
г., „Вива Кредит" ООД е предоставило на ответника и кредитополучател Б.С.С.,
кредит в размер на 500,00 лв., като последният се е задължил да върне кредита,
заедно с лихвите. Кредитополучателя получил сумата 500,00 лв., като се е
задължил да заплати на кредитора 5 месечни погасителни вноски в размер на 139,61
лв., за период от 22.09.2018 г. до 20.01.2019 г., уговорен е годишен процент на
разходите 49,48 % и лихвен процент 40,31 %, а общата сума за погасяване е 698,05
лв..
Установява се от рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.,
приложение № 1 към него от 02.05.2019 г. и
писмено потвърждение за сключена цесия, че между „Вива Кредит" ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
паричен заем № 5463347/23.08.2018 г., по отношение на ответника е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД.
Видно от пълномощно от „Вива Кредит" ООД за „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, уведомително писмо от „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, че ищеца е упълномощен от „Вива
Кредит" ООД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., като
уведомително писмо, адресирано до длъжника – ответник е изготвено.
От приложеното ч. гр. д. № 119/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Б.С.С., заповед
№ 61/10.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите: 500 лв., главница; 51,50 лева, договорна лихва за периода от 22
септември 2018 г. до 20 януари 2019 г.; 36,87 лв., законна лихва за периода 23
септември 2018 г. - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; както
и сумата 13,05 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 78,35 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е отхвърлено за сумите: 146,55 лв.,
неустойка, 146,55 лв., такса за експресно разглеждане на документи и 245 лв.,
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса
по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след
залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево,
в законоустановения срок е била
предявена и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя
заемната сума при подписване на договора, като договорът има силата на разписка
за предадената, съответно получена сума – 500,00 лв.; остатъкът от задължението
на ответника по процесния договор е в размер на сумите: 500 лв., главница;
51,50 лева, договорна лихва за периода от 22.09.2018 г. до 20.01.2019 г.; 36,87
лв., законна лихва за периода 23.09.2018 г. - 28.01.2020 г.; счетоводството на
ищеца по отношение на процесния кредит е заведено съгласно изискванията на
Закона за счетоводството.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие
на договор между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението
на задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на
ответника за главница и лихва, начислена до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава; наличие на
договор за цесия между него и праводателя му – заемодателя на ответника;
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за паричен
заем № 5463347/23.08.2018 г., че между
праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор
за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Вива
Кредит" ООД е предоставила на ответника и кредитополучател Б.С.С., сума в
размер на 500,00 лв., която е получена от ответника, съобразно отбелязването в
процесният договор. Ответника се е задължил с договора да върне предоставената
сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът
намира за доказани съществуването на договор за кредит между ответника и
праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този
договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договора за паричен заем, че ответника се е задължил да върне
заетата сума на 5 месечни погасителни вноски в размер на 139,61 лв., за период
от 22.09.2018 г. до 20.01.2019 г., уговорен е годишен процент на разходите
49,48 % и лихвен процент 40,31 %, а общата сума за погасяване е 698,05 лв., а
от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи
и, какъв е размерът на задълженията на ответника за лихва, начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, поради което неоснователни са възраженията в отговора, че в
договора липсва договорка за начисляване на договорна лихва и механизъм за
нейното определяне. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните
вземания за главница и лихва, доколкото за всички вноски по договора за паричен
заем е настъпил уговореният в договора падеж.
Установи се от рамковия договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., приложение № 1 към
него от 02.05.2019 г. и писменото потвърждение за сключена цесия, и
наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на
ответника. Установи се от уведомителното
писмо, адресирано до длъжника – ответник и от пълномощното от „Вива
Кредит" ООД и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е
съобщена на ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и
приложенията към същата на процесуалния представител на ответника. В посочения
смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по
описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение – съгласно които е
допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, а връчването на всички
книжа по делото на назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК,
при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана
интересите на ответника, е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици.
С оглед всичко изложено по - горе,
предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза размери на задълженията на ответника, установи се основателност на
исковете за сумите: 500 лв.,
главница; 51,50 лева, договорна лихва за периода от 22.09.2018 г. до 20.01.2019
г. и 36,87 лв., законна лихва за периода 23.09.2018 г. - 28.01.2020 г., за които исковете следва да бъдат
уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид
уважаването на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски,
в общ размер на сумата от 660,00 лева, за заплатена държавна
такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за
заплатено възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед уважаването исковете за
сумите, за които заявлението по заповедното производство е уважено, съдът намери, че не следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски
за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство
от юрисконсулт по ч. гр. д. № 119/2020 г. по описа на РС – Севлиево.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3,
представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., съществуват парични вземания за: сумата от 500
лв. , представляваща главница,
дължима по договор за паричен заем № 5463347/23.08.2018 г., рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., приложение № 1 към него от 02.05.2019 г.;
сумата от 51,50 лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.09.2018
г. до 20.01.2019 г. и сумата от 36,87 лв., представляваща законна лихва за
периода 23.09.2018 г. - 28.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжника Б.С.С.,***, за които
вземания е издадена заповед заповед № 61/10.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 857/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Б.С.С.,***
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., направените по гр. д.
№ 641/2020 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на сумата от 660,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Б.С.С.,***
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., направени по ч. гр.
д. № 119/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на: 13,05
лева, за заплатена държавна такса и 78,35 лева, за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: