О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…..09.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВA
ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова,
въззивно частно гражданско дело № 1749 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на член 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх.№ 59055/13.08.2019г., подадена от „ФЛАШ ТРАВЕЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез АД „Д. и Георгиева“ , адв. Р.Д.- ВАК
против Определение № 10017/05.08.2019 г. по гр. дело № 6524/2019г. по описа на
ВРС 19 св., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски
районен съд.
В жалбата са
изложени аргументи, че определението на съда е неправилно, т.к. в разрез с фактите по
делото, закона и практиката на ВКС и
съдилищата е прието, че вземането на жалбоподателя произтича от договорно правоотношение/цесия/,
а не от деликт. Твърди се, че след като в исковата си
молба ищецът/настоящия жалбоподател се е позовал изрично на разпоредбата на
чл.115 от ГПК , то общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК е дерогирана и съда
е следвало да остави без уважение направеното в отговора на исковата молба от
ответника възражение по чл.119 ал.3 от ГПК. Излага се,че в нарушение на закона,
съда не е дал възможност на ищеца да изрази становище по възражението на
ответника за местна подсъдност.
Претендира се отмяна
на обжалвания акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
от насрещната по жалбата страна – „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД –гр.София.
За да се
произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е основателна по следните съображения:
Производството
по гр.дело № 6524/2019г. по описа на ВРС, 19 св. е образувано по предявен от „Флаш Травел Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Илинден” № 29, ап.11 представляван от управителя
Цветомир Тодоров Ценов срещу „Райфайзенбанк/България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров” №
55,“ЕКСПО 2000“, с която да е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.49 вр. 45 от ЗЗД , да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 235 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от Кичка Кръстева Манчева,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изп.д. №
20117170400852, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
29.08.2018г.
В срока по чл.131
от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил
възражение по чл. 119 ал.3 от ГПК , като
е изложил аргументи за неподсъдност на настоящия спор пред ВРС и искане за
прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане от РС -София.
В случая районният съд е счел, че
предявения иск не му е подсъден и е
прекратил производството, като е приел, че вземането на ищеца произтича от
договорно, а не от деликтно основание. Приел е, че
доколкото не увреденият заявява правата си срещу деликвента,
а цесионерът на вземането за деликт,
то не е приложима изборната местна подсъдност по чл. 115 ГПК, т.е по местоизвършване на деликта, като
последната е предоставена единствено в полза на увреденото лице.
Безспорно в
настоящия случай, седалището и адреса на управление на ответника е в гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров” № 55,“ЕКСПО 2000“. Възражението по чл. 119, ал.3 ГПК е направено в срок.
Видно от депозираната искова молба, ищеца претендира установяване на вземане, придобито
по договор за цесия между Кичка Кръстева Манчева и „Флаш Травел Груп“ ЕООД, което вземане произтича от непозволено
увреждане и представлява имуществени вреди от незаконосъобразно водено изп.производство срещу цедента.
Т.е. вземането намира своето правно основание в разпоредбите на чл.49 от ЗЗД. Именно
това вземане Манева е прехвърлила на
ищеца по делото. Сключеният договор за цесия
не променя фактическото основание, въз
основа на което е възникнало вземането на цедента
срещу ответника по делото, като цесионера може да
претендира вземането от ответника само на същото основание, но не и на друго
такова. Сключеният между цедента и цесионера договор за прехвърляне на вземането е от значение
за придобиване на качеството на кредитор от страна на цесионера,
но не променя основанието, въз основа на което е възникнало задължението на
длъжника.
В трайната практика на ВКС,
която настоящия съдебен състав изцяло споделя /Определение № 544/11.07.2011г.
по ч.т.д. № 503/2011г., Определение
№ 158 от 01.03.2010 г.по ч. т. д. № 102/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./ се приема, че
предвидената в чл. 115 ГПК и чл. 108, ал. 1 ГПК специална подсъдност е изборна;
същата дерогира общата подсъдност по чл. 105, респ.
чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК и е предоставена на определени лица, поради което не
може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал
подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тези норми
предпоставки. В конкретния случай, депозираната от въззивникът
искова молба съдържа изрично обосноваване на компетентността на сезирания съд –
Варненски районен съд с предмета на претенцията си – присъждане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане и с разпоредбата на чл. 115 ГПК, даваща право за предявяване на тези
искове по местоизвършване на деянието.
Законът не е ограничил
приложението й само до случаите, когато искът е предявен срещу прекия
причинител или е предявен само от пострадалото лице. Поради това тази
подсъдност е приложима във всички случаи на непозволено увреждане, включително
и по отношение на лицата, които носят гаранционна отговорност по отношение на
отговорността на прекия причинител /чл. 48, чл. 49 от ЗЗД/, а също така и
когато искът е насочен срещу правоприемници на тези лица.
След като разпоредбата на
чл. 115 от ГПК е приложима и в случаите, когато искът се предявява срещу
правоприемници на прекия причинител или на лицата, които отговарят вместо него,
на същото основание следва да се приеме, че тази разпоредба е приложима и в
случаите, когато искът за обезщетение се предявява от правоприемници на
пострадалото лице, независимо дали те са общи или частни такива. Подсъдността е
изборна и това право на ищеца не може да бъде дерогирано
от възможността на ответника да направи отвод за местна подсъдност. Този отвод
би бил основателен в случаите, когато ищецът е предявил иска си в нарушение на
разпоредбата на чл. 115 от ГПК. В случай, че искът е предявен пред един от двата
местно компетентни съда, то отводът за липса на местна подсъдност е
неоснователен. Фактът,че
изпълнителното производство, по което се претендират направените разходи за
адвокатско възнаграждение е било образувано пред частен съдебен изпълнител
с район на действие Окръжен съд-Варна,
определя и местоизвършването на непозволеното
увреждане.
С оглед
изложеното, при така заявената искова претенция,
не са налице основанията за прекратяване на производството и за изпращането му за разглеждане от Софийски
районен съд , като местно компетентен.
Определението, с
което производството е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
По отношение на
разноските, съдът не следва да се произнася в настоящото производство с оглед
спецификата на установителното
производство по чл.422 и сл. от ГПК. Същите следва да бъдат разпределени от районния съд с акта по същество на спора –т.12
от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 10017/05.08.2019 г. по гр.
дело № 6524/2019 г. по описа на ВРС 19 св., с което производството по делото е
прекратено и е изпратено по подсъдност
на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: