РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Смолян, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100495 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца "****" ЕООД срещу
ответника "****" ООД с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на
вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №118/05.03.2021г. по чгр.дело №157/2021г. по описа на РС-
Смолян, а именно за сумите в размер на 888,87 лева за доставена
електрическа енергия по договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№****/10.05.2017г.сключен между „***“ ООД /в несъстоятелност/ и „****“
ООД, за м.ноември 2017г. и за първи декември на 2017г., 266,69
лева[1]договорна неустойка в размер на годишната законна лихва от
14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда 05.02.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 05.02.2021г. до изплащане на
вземането.
Твърденията в исковата молба са, че процесното вземане е придобито въз
основа на Постановление за възлагане №260000/06.01.2021г. по т.д.
№3343/2017г. по описа на Софийски Градски съд.
В съдебно заседание за ищеца „****“ ЕООД, редовно призовано, не се
явява представител. Исковете се поддържат с внесената писмена молба,
чрез адв.Д.
За ответника „****“ ООД претенциите се оспорват чрез процесуалния
1
представител адв.Щ.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват с
възражения, че вземането за м.ноември на 2017г. се явява погасено по
давност, както и че "***" ООД не е изпълнило задължението си да издаде и
изпрати на ответното дружество фактура. Ответникът реално не е изпаднал в
забава. Поддържа се становище за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание, писмената молба на ищцовата страна,, и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира, че исковете
следва да се отхвърлят като недоказани.
Преди да изложи съображенията си по същество, следва да се отговори на
възражението на ответната страна в отговора за погасяване на вземането по
давност. Това възражение е неоснователно. Ищецът претендира вземане за
неизпълнени задължение за плащане на доставена ел.енергия за м.ноември на
2017г. и първи декември на 2017г. За вземанията за м.ноември на 2017г.
падежа за плащане е настъпил на 14.12.2017г., а за вземането за м.декември
на 2017г.- падежа за плащане на задължението е 14.01.2018г. Вземанията се
погасяват с изтичането на тригодишна давност, тъй като се касае за
периодични плащания съгласно чл.111 б.“в“ от ГПК. В чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е
установено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая се претендират неизпълнени задължения за м.ноември
2017г. и м.декември на 2017г., като следва да се отчете, че не тече давност и
се изключва такава за периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г. по силата на
разпоредбата на чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, според която разпоредба за
срок от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправни субекти. Процесните вземания попадат в тази именно
хипотеза, поради което разпоредбата на чл.3 т.2 от цитирания закон е
приложима. Според §13 от Заключителните разпоредби на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение сроковете по чл. 3, т. 1 и т.
2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3,
спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на
този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в "Държавен вестник". Или, както се посочи по- горе до 21.05.2020г.
При така изложеното, тъй като давност не тече за времето от 13.03.2020г.
до 21.05.2020г., като заявлението на „****“ ЕООД за издаване на Заповедта за
изпълнение на парично задължение по заповедното производство за
посоченото процесно вземане е подадено на 05.02.2021г., то вземанията за
предоставени услуги за м.ноември на 2017г. и м.декември на 2017г. /с падежа
съответно 14.12.2017г. и 14.01.2018г./, каквито се претендират не са погасени
по давност. Така, за първото вземане за м.ноември 2017г. заявителят е
разполагал с възможността да подаде заявление до 22.03.2022г. /
изключвайки периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г./, а в случая е подадено
на 05.02.2021г. По така изложените доводи възражението на ответника за
2
погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно.
По същество обаче, съдът намира претенциите за недоказани.
По делото се установява, че с Постановление №260 000/06.01.2021г. по
търговско дело №3343/2017г. на Софийски градски съд са възложени на
„****“ ЕООД гр.София, срещу продажната цена в размер на 26 700 лева,
следните имуществени права от масата на несъстоятелност на „***“ ООД /в
несъстоятелност/: вземания на „***“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти на
доставена ел.енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182,24
лева съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
Представя се заверено копие от пазарна оценка на вземания на „***“ ООД,
произтичащи от фактури за доставена ел.енергия и допълнителни услуги,
като в нея фигурира вземане за клиент „****“ ООД в размер- 888,87, пазарна
стойност на 14,49.
Ведно с исковата молба е приложен също в заверено копие от договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги с №FE **** от 10.05.2017г., сключен
между „****“ ООД гр.Смолян, като клиент, и „***“ ООД – търговец, с
уговорен минимален срок на договора 11 месеца.
Според приложените Общи условия към горния договор търговецът се
задължава да продаде, а клиента да закупи и получи активна нетна
електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при
условията, описани в тези Общи условия. Според чл.11, ал.4 от посочените
Общи условия клиентът се задължава да заплати на търговеца дължимите
суми по издадената фактура в български лева в срок до 14-то число на месеца,
в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента.
С писмо на „ЕР Юг“ Вх.№6992/03.12.2021г. е изпратена справка за за
размер на доставено количество електрическа енергия от „***“ ООД до
обекти на „****“ ООД с посочени измервателни точки за периода
м.октомври 2017г.- м.декември 2017г. , като за м.декември на 2017г. са
отразени количествата отделно за м.октомври на 2017г. и за м.декември на
2017г. за нощна, дневна тарифа, върхова, *** като за м.декември са – нощна
1, 30, дневна- 1, 58 и 18, и върхова- 1, 38 11.
При тези доказателства, описани по- горе, обсъдени в съвкупност, а именно
договора, справката от „***“ ЕАД за доставено количество ел.енергия до
обекти на „****“ ООД, Постановлението от 06.01.2021г.по цитираното по-
горе търговско дело, пазарната оценка на вземанията, може да се направи
извод, че между „****“ ООД, като клиент, и „***“ ООД – търговец, е бил
сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 10.05.2017г., т.е., между
страните е възникнало договорно правоотношение с предмет продажба на
електрическа енергия.
По делото обаче, остана неизяснено и недоказано прехвърлените вземания
по Постановлението от 06.01.2021г. по търговско дело №3343/2017г. на СГС
за кои периоди включва вземане към ответника „****“ ООД, за кои точно
месеци се отнасят. Това не е отразено в постъпилата справка от ***, като
3
претенцията на ищеца е за м.ноември на 2017г. и 1-ви декември на 2017г. В
постъпилата справка от „****“ ЕАД дори не фигурират данни за доставени
количества ел.енергия за м.ноември на 2017г., а се съдържа справка
поотделно за м.октомври и . декември на 2017г., като видно съдът е изискал
такава справка и конкретно за м. ноември на 2017г.
Освен това, остана недоказано и изпращани ли са фактури на ответната
страна, подлежащо на доказване от ищеца, като съдът с Определението си по
чл.140 от ГПК е разпределил доказателствената тежест и е възложил на
ищеца да установи твърденията си освен за договорното правоотношение, от
което произтичат вземанията, за кой период са , как са формирани, а също и
за падежа на задълженията, предвид разпоредбата на чл.11, ал.4 от
посочените Общи условия, с поред която клиентът се задължава да заплати на
търговеца дължимите суми по издадената фактура в български лева в срок до
14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на
клиента. Няма данни по делото фактурата с ****г., представена в заверено
копие по делото реално да е била изпратена на „****“ ООД. Последното не се
доказа, а в тежест на ищеца е да установи предпоставките за възникване на
задължението съобразно договорното правоотношение- в случая чл.11, ал.4
от посочените Общи условия. В тази връзка от ответната страна са и
представеното извлечение от дневник за покупки за „****“ ООД, в което не
фигурира такава фактура от 30.11.2017г., както и справка за получени
фактури с получател „****“ ООД, в която също не е отразена такава. Тъй
като последните справки изхождат от ответната страна, ищецът не опроверга
отразеното в тези извлечения /справка/. Ищцовата страна не представя и
фактура за вземането за м.декември на 2017г., тъй като претенцията обхваща
и първи декември на 2017г.
Извод за основателност на претенциите не може да се направи и от
приложеното заверено копие от пазарна оценка на вземания на „***“ ООД,
произтичащи от фактури за доставена ел.енергия и допълнителни услуги, за
вземане за клиент „****“ ООД. От пазарната оценка не е видно за кои месеци
се включени вземания. От пазарната оценка не би могло да се установи кои
точно вземания са предмет на Постановлението по гр.дело №3343/2017г. на
Софийски градски съд за възлагане, вземания за кои месеци. За последното
доказателствената тежест е на ищеца.
Съдът следва да се произнесе по предявените искове съобразно
претенциите, а именно да постанови налице ли е изискуемо задължение за
м.ноември на 2017г. и м.декември на 2017г. Дори и при наличие на справки за
вземания за конкретни месеци, в които да фигурират фактури, каквито
търговецът е следвало да изпраща на клиента съобразно договора, при
положение, че ищецът не представя извлечение от описа, изготвен от синдика
/посочено в Постановлението за възлагане от 06. 01.2021г. по цитираното
дело на Софийски градски съд/, не би могло да се установи дали процесното
вземане за м.ноември на 2017г. представлява част от възложените на ищеца
вземания.
По изложените съображения, предявения от „****” ЕООД иск с правното
основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД срещу ответника
4
„****“ ООД” за вземането в размер на 888,87 лева - продажна цена за
доставена електрическа енергия за месец ноември на 2017г. и за първи
декември на 2017г. по договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги с №FE
*** от 10.05.2017г., сключен между „****“ ООД гр.Смолян и „***“ ООД
гр.София, подлежи на отхвърляне, като недоказан.
Предвид отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърлят и акцесорните
претенции за установяване съществуването на вземането за неустойка в
размер на 266,69 лева и законната лихва след датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповедта. Резултата по акцесорните искове за в
зависимост от изхода по главния иск. Следва да се установи вземането по
главния иск, от което произтича и преценката за основателността на
вземането за неустойката за неизпълнението, както и за дължимостта на
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповедта по заповедното производство.
С оглед изхода на делото, на ответната страна ще следва да се присъдят
направените съдебни разноски, които са в размер на 300,00 лева адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и 300,00 лева- адвокатско
възнаграждение за исковото производство. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение от ищеца за прекомерност на посочените
възнаграждения, отчитайки установените граници на размера на адвокатското
възнаграждение съобразно цената на исковете. Следва да се посочи, че в
исковото производство са заявени отделни искове.
По отношение на претендираните от ответната страна съдебни разноски за
заплатено адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва
да се посочи, че действително в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения липсва конкретна уредба относно размера на
адвокатското възнаграждение за подаване на възражение от длъжника по
чл.414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение на парично задължение.
Определянето на адвокатско възнаграждение в заповедното производство е
регламентирано само в разпоредбата на чл.7, ал.7 от цитираната Наредба,
според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми. В последната съдебна практика по
дела, касаещи такъв казус, съдилищата приемат, че посочената разпоредба е
приложима и за определяне на възнаграждението за адвокат при подаване на
възражение /Така Определение №260272/20.04.2021г. по вчгр.дело
№148/2021г. на ОС[1]Враца/. При положение, че има такава разпоредба за
заповедните производства, следва да се приеме, че установения в нея ред за
изчисляване на адвокатското възнаграждение би следвало да е приложима и
за защитата на длъжника, а не само за заявителя- кредитор. В другия случай
страните няма да са равнопоставени. В разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
изрично формулирано, че касае само адвокатско възнаграждение за защита на
кредитора. Поради изложеното, ще следва на ответника да се присъдят и
направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
5
производство.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „****” ЕООД, ЕИК****, седалище и адрес *****,
представлявано от управителя К. М., с правното основание на чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника „****“
ООД, ЕИК**** седалище и адрес на управление **** представлявано от
управителя Р.И. Б., да бъде признато за установено съществуването на
вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК с №118/05.03.2021г. по чгр.дело №157/2021г. по описа на РС- Смолян, а
именно, че „****“ ООД дължи за плащане на „****“ ЕООД сумите в размер на 888,87
лева за доставена електрическа енергия по договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№***/10.05.2017г., сключен между „***“ ООД гр.София /в несъстоятелност/ и „****“
ООД, за м.ноември 2017г. и за първи декември на 2017г., 266,69 лева[1]договорна
неустойка в размер на годишната законна лихва от 14.12.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда за издаване на Заповедта 05.02.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на Заповедта за
изпълнение на парично задължение 05.02.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ****” ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес **** представлявано от
управителя К. М., да заплати на „****“ ООД, ЕИК****седалище и адрес на
управление **** представлявано от управителя Р. И. Б. направените съдебни
разноски в заповедното производство по чгр.дело №157/2021г. по описа на
РС- Смолян в размер на 300,00 лева /триста лева/ за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и съдебни разноски за исковото производство по
гр.дело №495/2021г. в размер на 300,00 лева /триста лева/ за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6