Решение по дело №1615/2018 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 1820
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20181810101615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

182

гр. Ботевград, 15.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.

 

при участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1615 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

С исковата молба от „***“ ЕООД срещу Б.Д.К. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1.) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ  – за сумата от 350,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № *** от ***. 2.) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД– за сумата от 87,29 лв. – наказателна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 31.01.2018 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на ***г. „***“ ЕООД е сключил договор за кредит с кредитополучател ответника по реда на чл. 6 ЗПФУР. Отпуснатата сума по кредита била 350 лв. и била усвоена още на датата на сключване на договора. Крайният срок за погасяване бил до 19.08.2015 г. Страните договорили също наказателна лихва при забавено плащане. Задълженията не били погасени. „***“ ЕООД цедирал процесните вземания на ищеца на 01.02.2018 г. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да  направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът Б.Д.К. е получил на 28.01.2019 г. препис от Разпореждане № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.

На основание чл. 44, ал. 1 ГПК на ответника надлежно е връчено Определение № ***г., с което съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и следващата процесуалната предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК в молба от 16.05.2019 г.

Отделно от това искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на: Договор за прехвърляне на вземания № ***г.; Договор за кредит № ***/***г.; Общи условия към договора за кредит; Разписка за извършено плащане № ***/***г.; Пълномощно от ***г.; Уведомление за прехвърляне на вземания изх. ***г.

С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се мотивира по същество.

По разноските

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 460 (четиристотин и шестдесет) лв., от които 100 лв. – държавна такса и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ Б.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: *** сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № *** от ***., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Б.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: *** сумата от 87,29 лв. (осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща наказателна лихва по Договор за кредит № *** от ***. за периода от 20.08.2015 г. до 31.01.2018 г. вкл.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: *** сумата от общо 460 (четиристотин и шестдесет) лв., представляваща сторени в производството разноски, от които 100 лв. – държавна такса и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.

 

Препис от решението да се връчи на страните.                                               

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: